Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 8362 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника С.О.с вх. № 42134/26.06.2020 г., по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, чрез пълномощника му – юрк. А.
К., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Постановление за разноските от 15.06.2020 г., с което е отказано да бъдат намалени
приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар, надвишаващ
сумата от 100 лв., дължим в изпълнителното производство по изп. д. №20208510400861, както и пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа,
че определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение на
взискателя в обжалваното постановление за разноските е прекомерен за разликата
над 100 лв., до приетите за събиране 678 лв., предвид предприетите действия по
събиране на вземането, изразяващи се единствено в образуване на изпълнителното
дело, но не и такива, насочени към удовлетворяване на самото вземане. Моли съда
да отмени същото за разликата над 100 лв. до 678 лв., както и да съобрази това
с дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по
жалбата В.Б.Б., чрез адв. Я. С., изразява
становище за нейната неоснователност, сочейки че адвокатски хонорар е дължим в
претендирания размер.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ М.П.
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, изтъквайки че
размерът на адвокатското възнаграждение и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ са
законосъобразно определени.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№20208510400861, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя В.Б.Б.
чрез адв. Я. С., за събиране на парични вземания срещу длъжника Столична община, в размер на 6000 лв., ведно
със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното плащане, както и за
разноските за издаването на изпълнителен лист от 5 лв. С молбата за образуване
на изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ от 04.06.2020 г. с
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС за
изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело, 120 лв. с ДДС за
образуване на изпълнителното дело и 318 с ДДС за процесуално представителство
по изпълнителното дело.
На длъжника е
връчена поканата за доброволно изпълнение на 04.06.2020 г., в която е посочено,
че освен горепосочените суми за главница, адвокатско възнаграждение и разноски
за издаване на изпълнителен лист, се дължи и законна лихва за периода
04.10.2016 г. – 18.06.2020 г. в размер на 2254,99 лв. и 966,06 лв. такси по
ТТРЗЧСИ. В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ е уточнил,
че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 881,72 лв. с ДДС.
С обжалваното Постановление за разноските от 15.06.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да
уважи искането на С.О.за намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя и редуциране на таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва
да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредбата, в
релевантната към датата на сключване на договора за правна помощ редакция от
ДВ. бр. 45 от 15.05.2020 г. за образуването на изпълнителното дело
минималното възнаграждение е 100,00 лв., респективно 120,00 лв. с ДДС Според
настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е
определил съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи,
че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения, предвиждаща начина на определяне на адвокатското
възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в зависимост от техния размер, не намира приложение,
тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване
на паричното вземане.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от С.О.разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 120 лв.
с ДДС. Следва да се отбележи, че договореното между адвоката и взискателя
възнаграждение от 240 лв. с ДДС за изготвяне на молба за образуване на
изпълнителното дело и такова от 120 лв. с ДДС за образуване на изпълнителното
дело е прекомерно, и същото следва да бъде редуцирано до предвидения в НМРАВ
твърд размер по чл. 10, т. 1. Ето защо обжалваното Постановление, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение
за разликата над 120 лв. с ДДС до 678 лв. следва се отмени за сумата над 120
лв. с ДДС. При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, в посочения в депозираните по чл. 436, ал. 1 ГПК мотиви размер от 881,72 лв. с ДДС също
следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се начислява върху събраната
сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от
събираната сума, която е в общ размер на 8379,99 лв., представляваща сбор от
размера на главницата и законна лихва, посочени в ПДИ, таксата за издаване на изпълнителния лист
и адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, като в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно
таксата по т. 26, б. „б“ от Тарифата е в размер на 828,48 лв. с ДДС и за
разликата над този размер до определените 881,72 лв. с ДДС следва да бъде
отменена.
Следва да се отбележи още, че ако след администрирането на настоящата
жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел допълнителни,
необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането
на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски в размер на 123 лв. – 48,00 лв. заплатена такса за връчване на преписи
от жалбата, както и 25,00 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноските от 15.06.2020 г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника С.О.да бъдат намалени приетите за събиране
разноски на взискателя В.Б.Б. за
адвокатския хонорар, дължими по изп. д. №20208510400861 до размера на 120 лв. с ДДС, както и таксата по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ - до
сумата от 828,48 лв. с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите за събиране разноски на взискателя В.Б.Б.
за адвокатския хонорар, дължими от С.О.по
изп. д. №20208510400861, до размера на 120 лв. с ДДС, както и таксата по
т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ – до размера от 828,48 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********
да заплати на С.О., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 123,00
лв., представляваща сторените от жалбоподателя в настоящото производство
разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: