Р Е Ш Е Н И Е
№......................../05.07.2023
г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на седми
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3052 по описа на
съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.Н.Н.,
подадена чрез пълномощника й, срещу З. „А.“ АД, с която са предявени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: 1/ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 250 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Н.М.К., вследствие на
ПТП, настъпило на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
19.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 2/ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в средна телесна повреда и множество леки телесни повреди,
вследствие на ПТП от 15.07.2018г. на автомагистрала ,,Тракия“, километър
218+300 посока от гр. София към гр. Бургас,
ведно със законната лихва, считано от
19.09.2019г. до окончателно изплащане на сумите.
В
исковата молба се твърди, че на
15.07.2018г. ищцата и малолетната й дъщеря Н.М.К. – на 12 години, пострадали в
настъпило ПТП на АМ „Тракия" км. 218+300, в посока от гр. София
към гр. Бургас. На посочената дата ищцата управлявала л.а. „Сеат
Ибиза" с рег.№*******, като в резултат на
неправомерното поведение на водача на т.а. „Опел Мовано"
с рег.№*******А.Я.П. било реализирано ПТП, в което ищцата получила средна и
множество леки телесни повреди, а дъщеря й получила множество телесни повреди,
включително тежка черепно-мозъчна травма, вследствие на която починала. Във
връзка с ПТП бил съставен Констативен протокл/КП/ с
пострадали лица № 1228Р-11766/16.07.2018г. на ОДМВР – Стара Загора, сектор ПП.
Срещу виновния водач било образувано ДП № 1228-ЗМ-119/2018г. по описа на ОДМВР
– Стара Загора и пр.пр. № 1753/2018г. по описа на ОП
– Стара Загора, като с влязла в сила на 04.12.2020г. присъда № 39/24.10.2019г.
по НОХД № 321/2019г. по описа на ОС – Стара Загора, потвърдена с решение №
68/30.04.2020г. на Апелативен съд – Пловдив и с решение от 04.12.2020г. по н.д.
№ 679/2020г. на ВКС, А.Я.П. е бил признат за виновен в причиняването на смърт
по непредпазливост на Н.М.К. и средна телесна повреда на М.Н.Н.. Излага се, че към датата на ПТП виновният за същото
водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД
„Армеец“ – застрахователна полица № BG/11/117002308560,
валидна за периода 23.08.2017г. – 22.08.2018г. По подадената на 19.09.2019г.
писмена претенция по чл.380 от КЗ до застрахователното дружество не било
постигнато извънсъдебно споразумение, като липсва произнасяне на
застрахователя, не е определен размер на дължимото застрахователно обезщетение
и липсва извършено плащане.
Твърди
се, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди,
подлежащи на репарация. В резултат на произшествието дъщеря й Н.М.К. получила крайно тежка черепно-мозъчна травма и въпреки
оказаната й медицинска помощ, починала. Преживяната травма и страданието от
смъртта на детето влошили психическото и физическото състояние на ищцата, която
изпаднала в депресия, изолирала се от заобикалящата я среда и загубила желание
за живот. Между двете имало силна привързаност, близост, разбирателство и обич,
като ищцата, която сама отгледала дъщеря си, не можела да се съвземе от
внезапната и трагична загуба, затворила се в себе си, скърбяла. Излага се в
исковата молба, че вследствие на същото
ПТП и ищцата получила травматични увреждания – фрактура на бодилестния
израстък на лявата лакътна кост, спукване на основата
на трета дланна кост на лявата ръка, както и че
въпреки, че тези травми са неизмерими в сравнение с непрежалимата трагедия от
смъртта на дванадесетгодишната й дъщеря, те са причили
на ищцата болки и страдания, както и трайно ограничение на движението на левия
горен крайник за повече от деветдесет дни, като наред с описаните травми ищцата
е получила трайни белези по ръката си, които ще носи цял живот, като неприятен
спомен от трагичните събития от ПТП.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер, като не спори единствено, че
е било налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по сключен договор
между дружеството и собственика на т.а
„Опел Мовано“, с рег. № *******. Оспорват се
твърденията във връзка с механизма на ПТП, отговорността на водача на т.а. „Опел Мовано“,
наличието на причинно-следствена връзка между неговите действия, настъпилата
смърт и телесни увреждания. Оспорва се наличието на вина като субективно
отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, като
се излага, че П., като водач на лек автомобил
не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Твърди се, че е налице случайно събитие по
смисъла чл. 15 от НК. При условията на евентуалност са наведени възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че
ищцата към момента на произшествието не е спазила изискванията за използване на
система за обезопасяване на детето и че неизползването на такава система е
допринесло за настъпване на леталния изход. Поддържа се, че и самата ищца е
била без поставен обезопасителен колан, че е страдала
от предходни заболявания, които са благоприятствали настъпването на
уврежданията и са повлияли върху продължителността на оздравителния период.
Твърди се, че здравословното състояние на ищцата е допринесло за динамиката,
вида, степента и тежестта на травматичните увреждания. Оспорва се претенцията
за лихва от датата на уведомяване на застрахователя 19.09.2019г., като се сочи,
че съгласно чл.496 ал.от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три
месеца от нейното предявяване. Направеното е възражение за погасяване по
давност за част от размера на претендираната лихва,
като се сочи, че исковата молба е заведена след изтичане на тригодишния давностен срок от настъпване на събитието.
Съдът, като взе предвид твърденията
на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна, следното:
С влязла в сила на 04.12.2020г. присъда № 39/24.10.2019г. по НОХД № 321/2019г. по описа на ОС – Стара Загора, изменена с решение № 68/30.04.2020г. по ВНОХД № 624/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 173/04.12.2020г. по к.д. № 679/2020г. на ВКС, I н.о. А.Я.П. е признат за виновен в това, че на 15.07.2018г. в района на км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение, предвиден в Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП – Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.23 ал.1 от ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на едно лице – Н.М.К. и средна телесна повреда на едно лице – М.Н.Н., изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна кост и спукване на основата на трета дланна кост на лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“б“ пр.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Не се спори между страните, че автомобилът, управляван от А.Я.П., е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съгласно застрахователна полица № BG/11/117002308560, със срок на действие от 23.08.2017г. до 22.08.2018г., валидна към датата на ПТП, като застраховката е сключена в ответното застрахователно дружество.
Видно от покана до ЗАД „Армеец“ от 19.09.2019г. във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/11/117002308560 е, че преди подаване на исковата молба ищцата е предявила застрахователната си претенция пред ответното дружество, като липсват твърдения и доказателства, да й е било изплатено обезщетение или да е било постигнато извънсъдебно споразумение.
От показанията на свид. П., признатият за виновен за
ПТП водач на товарния автомобил, се установява, че поради неспазване на
дистанция с движещия се пред него лек автомобил при движение по автомагистрала
„Тракия“ със скорост около 110 км/ч, макар времето да било слънчево през деня,
причинил произшествие, като блъснал движещия се пред него автомобил, движещ се
с по-ниска скорост от него, в задната част. След катастрофата бил изкаран от буса от намиращ се там човек. След ПТП пострадалата жена
била в съзнание, а детето й лежало на земята, при което свидетелят се вцепенил.
След катастрофата всеки ден свидетелят звънял в болницата, където били откарани
пострадалите, за да се интересува от състоянието им, като разбрал и че детето е
починало.
Показания за механизма на произшествието дава и свид.
К. – очевидец на ПТП, който пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил,
управляван от ищцата. Когато тръгнали от София и тримата – ищцата, свидетелят и
дванадесетгодишната Н. – дъщеря на ищцата, която пътувала на задната седалка,
били с поставени обезопасителни колани. Докато се
движели по магистралата, някъде около Стара Загора, друг автомобил ги блъснал в
задната част на превозното средство, в което пътували и ги изхвърлил от пътя.
Видно от показанията на същия свидетел е, че М. се свестила първа след
катастрофата. Извадили детето от автомобила и го сложили да легне. Н. дишала
затруднено и не говорела. Започнали да викат за помощ, насъбрали се хора, а
линейка пристигнала след около час. М. също пострадала от катастрофата – лявата
й ръка кървяла, била счупена на няколко места, дълго се лекувала, но и към
момента не била напълно възстановена, тъй като не можела да вдига с нея повече
от два килограма. След ПТП и смъртта на дъщеря й състоянието на М. се влошило –
не можела да спи, сутрин повръщала, станала необщителна, изобщо не се виждала с
други хора, дълго време не ходела на работа. М. тежко преживявала смъртта на
детето си. Двете били много близки, споделяли си всичко, ходели заедно на
лагери и почивки. След загубата на дъщеря си М. ходела всеки ден на гробищата,
било й трудно, а и до ден днешен не можела да преживее случилото се.
От показанията на свид.Д., близък приятел с родителите
на ищцата, който я познавал от дете, както и дъщеря й от бебе, се установява,
че съпругът на М. и баща на Н. ги напуснал когато детето било на 2-3 години,
като оттогава за него се грижела единствено майка му. Двете живеели заедно в
една стая - студио с отделен санитарен
възел, в къщата на бащата на М. и били изключително близки. Заедно почивали
през лятото в къщата им на морето, Н. учела в най-добрите училища, имала
най-добрите извънучилищни занимания – плуване, езда. М. правела всичко
най-добро за дъщеря си. Инцидентът станал на 15 юли когато празнували рожден
ден на майката на М.. Свидетелят разбрал, че по пътя ги е връхлетял бус. М. била със счупена ръка и изпитвала силни болки, но
десет дни след катастрофата и докато Н. била в реанимация, ищцата неотлъчно
била до дъщеря си в болницата в Стара Загора. След смъртта на детето ищцата
излязла извън контрол, нещата станали трагични. Тя не можела да говори за нищо
друго освен за инцидента и за преживения кошмар, казвала, че ще се самоубие.
Спряла да общува с други хора, всеки ден ходела на гробищата. И до ден днешен
само за това говорела. М., която имала счупена ръка от катастрофата, ходела на
рехабилитация, като това й пречело да работи
От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на приложените по делото документи от воденото досъдебно производство /ДП/ № 119/2018г. по описа на СПП-ОД на МВР при Ст.-Загора/ Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на ПТП, снимков албум, техническа и медицинска документация и свидетелските показания, събрани в хода на настоящото производство, като е изготвена и мащабна скица.
Видно от заключението е, че процесното ПТП е
настъпило на 15.07.2018г. на
АМ„ Тракия" км.218+300, в платното за движение на ППС в посока запад - изток
(София - Бургас), при участници: т.а.. „Опел Мовано"
рег.№ *******, управляван от А.Я.П. и л.а. „Сеат Ибиза" рег.№******* с водач М.Н.Н.
и пътуващите в автомобила В.С.К.(на предна дясна седалка) и Н.М.К. (на задна
лява седалка).
По
широчина на пътното платно мястото на удара е на разстояние около 4.00 до 4.50 метра вляво от десния край на платното за движение на
автомагистрала „Тракия", считано по посоката на огледа (на изток, в посоката
на движение на двата автомобила).
По
дължина на пътното платно - на около 1 метър източно (след) линията на ориентира.
Така определеното място на удара е в дясната лента
на платното за движение на ППС в посока запад-изток, при налични три пътни
ленти, най-южната от които
е аварийна лента.
Скоростите на двете МПС по време на удара са, както
следва: за л.а.„Сеат Ибиза"
с per. № *******- 20,75 м/сек или 74,70 км/ч и 75 км/ч ;
за т.а. „Опел Мовано" с per. № ******* - 31,58 м/сек или 113,68 км/ч. и 114 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. „Сеат Ибиза" с per. № *******преди настъпване на удара е приблизително равна
на скоростта на автомобила в момента на удара - 75 км/ч.
Скоростта
на движение на т.а. „Опел Мовано" с per. № ******* преди настъпване на удара е приблизително равна
на скоростта му в момента на удара - 114 км/ч.
Опасната зона/ пътя, който превозното средство изминава от момента, в който неговият водач
възприеме възникването на препятствие пред себе си до окончателното спиране на
автомобила/ на
спиране на лек автомобил „Сеат Ибиза" с рег.№ *******при
движение с изчислената скорост от 75 км/ч и в конкретната пътна обстановка е
57.90 метра.
Водачката на л.а. „Сеат Ибиза" с рег.№ *******не
имала възможност да предотврати настъпването на удара с т.а. „Опел Мовано" с рег.№ *******, тъй като същият се е движел
попътно, зад управлявания от нея автомобил.
Опасната зона на
спиране на товарен автомобил „Опел Мовано" с
рег.№ ******* при изчислената му скорост на движение от 114 км/ч и в конкретната пътна обстановка, съобразно заключението,
е 138.77 метра.
За да определи опасната зона за спиране на товарния автомобил, вещото лице
е съобразило следните обстоятелства: произшествието е настъпило на
15.07.2018г., около 14,00ч., в светлата част на денонощието на АМ“Тракия“, на
прав и равнинен пътен участък, няма данни за наличието на обекти, включително
други превозни средства, нарушаващи видимостта на водача на товарния автомобил
пред фронта на превозното средство. Предвид горното, експертът е заключил, че
водачът на т.а.„Опел Мовано" е имал техническа
възможност да следи пътната обстановка пред фронта на управляваното от него
превозно средство. Посочено е, че за да се определи дали водачът на товарния
автомобил е имал възможност да не допусне ПТП, е необходимо да се определи
минималната безопасна динамична дистанция, която водачът на т.а. „Опел Мовано" би следвало да поддържа с преднодвижещия
се л.а. „Сеат Ибиза".
В заключението се сочи, че безопасната дистанция се определя от водачите, според
конкретните пътни условия, като е препоръчително минималната дистанция в метри
да бъде половината от цифрата на
скоростта, като в конкретната пътна обстановка, водачът на т.а. „Опел Мовано" би следвало да спазва минимална дистанция с преднодвижещия се автомобил, не по-малка от 57 метра.
Експертът е заключил, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при
движението си по АМ „Тракия" в посока изток на 15.07.2018г. бе поддържал
минимална динамична надлъжна дистанция, не по-малка от 42 метра, при така
изчислените скорости на движение на двете превозни средства. Водачът на т.а.
„Опел Мовано" е имал и възможност да следи
конкретната пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение, за да не
допусне настъпването на процесното произшествие.
Според заключението, механизмът на ПТП е следния: На 15.07.2018г. около 14
часа л.а.“Сеат Ибиза“ с
рег.№ *******, управляван от М.Н. се движи по автомагистрала „Тракия“ с посока на
движение от запад на изток. Скоростта на движение на автомобила в района на
км.218 е приблизително 75 км/ч; в този участък от пътя лекият автомобил се
движи в дясната от двете активни ленти за движение.
В същото време по автомагистрала „Тракия" в посока на движение - от запад
на изток, се движи товарен автомобил „Опел Мовано"
с per. № *******, управляван от А.П.. Водачът управлява автомобила със скорост на
движение от 114 км/ч в района на км. 218.
Водачите управляват автомобилите в светлата част на денонощието, при ясно
време, асфалтовата настилка е суха.
В района на км. 218+300, в землището на гр. Раднево, водачът на товарен
автомобил „Опел Мовано", поради разликата в
скоростите на движение на двете превозни средства, настига преднодвижещия
се лек автомобил „Сеат Ибиза".
Траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и настъпва удар по
между им. Ударът настъпва в дясната активна лента за движение. За товарен
автомобил „Опел Мовано" ударът е концентриран в
предната дясна част, а за лек автомобил „Сеат Ибиза" - в задната лява част. По своя характер, ударът
е заден-ексцентричен, в резултат на което двата автомобила променят
първоначалните си траектории на движение, като ротират
вдясно около ветрикалната ос на масовите си центрове,
като последователно започват да навлизат в южното крайпътно пространство и се
установяват в местоположението, фиксирано в огледния
протокол.
В материалите по делото липсват данни за задействане на спирачните системи
на автомобилите отстрана на водачите им.
В резултат на настъпилия удар между двата автомобила, са пострадали
пътниците в лек автомобил „Сеат Ибиза"
и водача на товарен автомобил „Опел Мовано",
като пътуващата на задна лява седалка Н. К. е починала в следствие на
получените несъвместими с живота травми.
От удара настъпват множество деформации
по двата автомобила. Описани са щети и по 5 циментови кола, 20 метра продпазна ограда тип „заешка", 12 метра 12 метра
предпазна еластична ограда и 4 колчета.
Лек автомобил „Сеат
Ибиза" с ДК№ *******, рама VSSZZZ6LZ8R096162
е произведен през 2008г. Автомобилът
разполага със 4+1, места и е с три врати.
Автомобил
от такава марка и модел, произведен през 2008г., е фабрично оборудван триточкови предпазни колани на предните
седалки: Лек автомобил „Сеат Ибиза"
с per. № *******, рама VSSZZZ6LZ8R096162,
е фабрично произведен с триточкови
предпазни колани както на предните, така и на крайните задни седалки.
За седалката в задната централна част на автомобила, коланът е в
съответствие с изискванията на Директивата на ЕИО.
Предпазният или обезопасителен колан е средство
за пасивна защита, предназначен за задържане на водача и пасажерите на мястото
където те седят при случай на внезапно спиране, при удар на автомобила в твърда
среда, при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани
предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по механизъм на
развилите се мощни инерционни сили и ограничение на възможността телата им да
достигнат до интериора на купето или до съседните седалки и пътниците и да
получат удари в тях.
При
някои модели автомобили, предпазният колан гарантира и навременното отваряне на
въздушната възглавница. Поради известното макар и малко разтягане на коланната лента (обезопасителният колан), при рязко
издърпване лентата тя поглъща част от кинетичната енергия на тялото на пътника.
Предпазните колани намаляват риска за водача и пътниците на предните и задните седалки в зависимост от вида на катастрофата от два до
пет пъти. Предпазните колани са най-ефективната система за защита на живота и
здравето на пътуващите в автомобила. Поради тази причина използването на
коланите е задължително дори и при наличието на въздушни възглавници.
Към момента на процесното ПТП. станало на
15.07.2018г., Н.М.К. на 13г. от гр. София е пътувала на задната лява седалка -
зад шофьора. Пред следствените органи майка й - М.Н. е заявила, че по време на
пътуването и към момента на ПТП всички в автомобила са били с поставени
предпазни колани.
Пътуващият на предната дясна седалка - В.С.К.е дал показания, че водачът М.Н.
и той са пътували с поставени обезопасителни колани,
но Н. К. пътувала без предпазен колан.
Вследствие на претърпяното ПТП на 15.07.2018г. Н.М.К. е получила крайно тежки травматични увреждания: „Тежка
черепно-мозъчна травма. Фрагментно, импресионно
счупване с отвор I с размери 3 на 4 см. на дясната слепоочна кост на черепа.
Линейно счупване на черепния покрив и черепната основа. Кръвонасядане
на меките черепни обвивки. Контузия и оток на мозъка. Мозъчно размекчение. Кръвонасядане на
лицето. Охлузвания на гръдния кош."
Тъй като механизмът на процесното ПТП е твърде сложен с нанесен удар в
задната лява част на автомобила, вещите лица са взели предвид скоростта на
движение на лекия автомобил, скоростта на движение на товарния автомобил,
местоположението на пътуващите, видът, интензивността и локализацията на
нанесения удар върху л.а. „Сеат Ибиза" и
получените по вид, тежест и локализация на увреждания на пострадалите.
Както по време на пътуването, така и по време на ПТП, пострадалата Н. К. е
пътувала без поставено специално детско столче, но на тази възраст 13 години,
височина 164 см и тегло, отговарящи на възрастта й, вече такова не е било
необходимо, като е съобразена разпоредбата на чл.137 ал.6/1/ от ЗДвП.
Според вещите лица, най-вероятно към момента на ПТП Н. К. е пътувала без
поставен обезопасителен колан. Предвид получените от нея травматични
увреждания, довели до смъртта й, експертите са изследвали механизма на
възникване на процесното ПТП и каква е била превантивната роля на предпазния
колан в процесния случай за предпазване на пътуващата от травматични
увреждания.
Установено е от вещите лица, че т.а.“Опел Мовано“,
управляван от А.Я.П., поради несъобразена скорост и поради закъсняла реакция
при изпреварване, с дясната си предна част внезапно е нанесъл изключително
силен удар на лявата задна част на л.а.“Сеат Ибиза“. Този удар е довел до принудително въртене на лекия
автомобил в посока на часовниковата страна, а в същия момент тялото на
пътуващата на задната седалка – Н., внезапно, неочаквано и рязко се е изместило
назад и надясно, като главата й е получила силен удар от твърд тъп ръбест
предмет – най-вероятно металната рамка на седалката вдясно от нея. Този удар е
причина за получената импресионна фрактура на дясната
слепоочна кост на черепа, фрактура на черепната основа и контузията на мозъка.
Последвало е второ движение на тялото в предна посока, но от него пострадалата
не е получила никакви значими увреждания в областта на гърдите, корема и
крайниците.
При съобразяване на изложеното, вещите
лица са категорични, че дори и при правилно поставен обезопасителен
колан, при процесния механизъм на ПТП, пътуващата на
задната лява седалка Н. К. пак е щяла да получи описаната по-горе
черепно-мозъчна травма, тъй като коланът не ограничава движението на главата и
шията, затова те винаги остават свободно подвижни.
Както към момента на пътуването, така и
по време на ПТП, М.Н.Н. е пътувала с правилно поставен обезопасителен
колан. Въпреки, че пострадалата М. Н. е пътувала с поставен обезопасителен
колан, тя все пак е получила телесни увреждания: „Контузия на главата, тялото и крайниците.
Мозъчно сътресение. Фрактура на стилоидния израстък
на лявата лакътна кост. Фисура (спукване) на 3-та дланна кост на
лявата ръка." Тези
увреждания тя е получила при второто движение след осъществения удар между
двете МПС.
Тъй като механизмът за възникването на
процесното ПТП е специфичен - осъществен удар в задната част на автомобила, и
при правилно поставен обезопасителен колан, при процесния механизъм на ПТП,
пътуващата на задната лява седалка Н. К. пак щеше да получи описаната по-горе
черепно-мозъчна травма по причини, описани по-горе в отговора на предишния
въпрос на настоящата експертиза.
Както към момента на пътуването, така и по време на ПТП, М.Н.Н. е пътувала с правилно поставен обезопасителен колан.
Въпреки, че пострадалата М. Н. е пътувала с поставен обезопасителен колан, тя
все пак е получила телесни увреждания: „Контузия на главата, тялото и крайниците.
Мозъчно сътресение. Фрактура на стилоидния израстък
на лявата лакътна кост. Фисура (спукване) на 3-та дланна кост на лявата ръка." Тези увреждания тя е получила при второто движение след осъществения удар
между двете МПС. При второто движение тялото й се е наклонило в предна посока,
но е било спряно от предпазния колан, но от удара на лявата ръка върху волана
тя е получила счупването-откъс от стилоидния израстък
на лявата лакътна кост.
Предпазният или обезопасителен колан е средство
за пасивна защита, предназначено за задържане на водача и пасажерите на мястото
където седят при случай на внезапно спиране, при удар на автомобила в твърда
среда или при авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани
предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по механизъм на
развилите се мощни инерционни сили и ограничение на възможността телата им да
получат удар в главата, тялото и крайниците най-вече при осъществен челен удар
на автомобила.
При нанесен интензивен удар в задната част на автомобила обаче, под
въздействието на развилите се мощни инерционни сили, тялото внезапно се
измества назад и поставеният предпазен колан влиза в ролята си за ограничение
на движението на тялото чак при изместването му в предна посока по време на
второто движение. Предпазният колан е най ефективен и има превантивна роля за
запазване на пътуващия в автомобил най-вече при осъществен челен удар на
автомобила и то при скорост до 80 км/ч.
В процесния случай, ударът върху л.а. „Сеат Ибиза" е бил локализиран в задната лява част на
купето, т.е. точно зад седалката на Н. К., който удар е причинил крайно тежки
деформации на задната част на купето с дълбоко хлътване на метални части към
вътрешността на автомобила. При процесния механизъм, ако Н.
К. бе пътувала с поставен обезопасителен колан, тя пак щеше да получи тежката
черепно-мозъчна травма, защото ударът в дясната част на главата е получен при
движението на тялото й „назад и надясно", а не при осъщественото
последващо движение в предна посока.
Пострадалата
М.Н. е пътувала с поставен обезопасителен
колан. В процесния случай коланът е изиграл
превантивната си роля най-вече при осъщественото второ движение - в предна
посока. Тя е получила по-леки травматични увреждания, тъй като коланът е
ограничил движението на тялото й в предна посока и то не е достигнало до
стоящият пред нея волан и е била ограничена да получи удар в него. Ако бе
пътувала без поставен обезопасителен колан, М.Н. би
получила по-голям брой и по-тежки по вид травматични увреждания в областта на
гръдния кош и долните крайници.
Както от приложената медицинска документация по делото, така и при проведените
следващи прегледи на ищцата, не са били установени и описани някакви предходни
или придружаващи заболявания. Към момента на ПТП М.Н. е била на възраст 40
години, в добро здравословно състояние. Вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука на 15.07.2018г. М.Н.Н. е получила следните
травматични увреждания: „Контузия на главата, тялото и крайниците. Мозъчно
сътресение. Фрактура на стилоидния израстък на лявата
лакътна кост. Фисура на 3-та дланна
кост на лявата ръка."
В приложената по делото медицинска документация подробно е описано
състоянието на пострадалата при приемането й в болницата, извършените пълни
клинични изследвания и консултации със специалисти. Освен описаните по-горе
травматични увреждания, други не са били констатирани. Не са били установени
други предходни или придружаващи заболявания. По спешност охлузванията по
лявата киткова става и пукнатата кост на лявата ръка
са били почистени и превързани, а пострадалата е била поставена на постелен
режим за наблюдение с включена инфузионна, антикоагулантна, седативна, и
обезболяваща терапия до 17.07.2018г., когато тя е била изписана от болницата и
лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
обезболяващи лекарства.
Към момента на ПТП, пострадалата М.Н. е била на възраст 40 години, в добро
здравословно състояние, без наранявания от предишен инцидент, когато вследствие
на удар от предния капак на автомобила - предното панорамно стъкло се напукало,
но не се е разпаднало и не е нарушило видимостта през него.
Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата М.Н. е получила в Неврохирургичната клиника на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович" - Ст.Загора. По спешност са били извършени
хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации с
гръден хирург, неврохирург, ортопед и интернист. Освен гореописаните
травматични увреждания други не са били констатирани. Не са били установени
други предходни или придружаващи заболявания.
По спешност охлузванията по лявата киткова става
и ръката са били почистени и превързани, пострадалата е била поставена на
постелен режим за наблюдение и включена инфузионна, антикоагулантна, седативна, и обезболяваща терапия до 17.07.2018г.,
когато е била изписана от болницата и лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и обезболяващи лекарства.
При пострадалата М.Н. няма установени остатъчни кожни белези или други
увреждания от процесното ПТП, освен отбелязаната „фисура"
(спукване) на базата на 3-та дланна кост на лявата
ръка.
Травматичните увреждания на ищцата М.Н. са с доказан произход. Те са
получени и имат пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на
15.07.2018г. Доказателства за това са както механизма, по който те са получени,
така и представените по делото материали от воденото
ДП № 119 /2018г. по описа на СПП-ОД на МВР при Ст. Загора и приложената
медицинска документация на нейно име.
Вследствие на претърпяното ПТП на 15.07.2018г. Н.М.К. на 13г. от гр.София е
получила следните травматични увреждания: „Тежка черепно-мозъчна травма. Фрагментно, импресионно счупване и отвор с размери 3
на 4 см. на дясната слепоочна кост на черепа. Линейно счупване на черепния
покрив и черепната основа. Кръвонасядане на меките
черепни обвивки. Контузия и оток на мозъка.Мозъчно размекчение.
Кръвонасядане на лицето. Охлузвания на гръдния кош."
Спешна медицинска помощ и лечение е било проведено в Реанимационната
клиника на УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович" Ст. Загора.
Извършени са били всички клинични изследвания и консултации от лекари с
различна специалност. Пострадалата е била поставена на строг постелен режим,
включена на апаратна вентилация с кислород, и включена инфузионна,
невротропна, кръвосъсирваща
и обезболяваща терапия.
Въпреки проведеното реанимационно лечение,
пострадалата е починала в 19,05ч. на 25.07.2018г. - 10 дни след злополуката, с картината на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Непосредствена причина за настъпилата смърт е получената крайно тежка
черепно-мозъчна травма, довела до нарушение на дейността на важни мозъчни
центрове.
Травматичните увреждания на ищцата Н.М.К. са с доказан произход. Те са получени и имат пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното от нея ПТП на 15.07.2018г.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от , т. е. да отправи писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в
исковата молба дата – 15.07.2018г., е настъпило ПТП на АМ „Тракия“, като
т.а.“Опел Мовано“ с per. № *******, управляван от А.Я.П.,
поради несъобразена скорост и поради закъсняла реакция при изпреварване, с
дясната си предна част внезапно е нанесъл изключително силен удар на лявата
задна част на л.а.“Сеат Ибиза“
с рег.№ *******, управляван от ищцата, както и че този удар е довел до принудително
въртене на лекия автомобил в посока на часовниковата страна. В същия момент
тялото на пътуващата на задната седалка дванадесетгодишна Н. - дъщеря на ищцата,
внезапно, неочаквано и рязко се е изместило назад и надясно, като главата й
получила силен удар от твърд тъп ръбест предмет – най-вероятно металната рамка
на седалката вдясно от нея. Този удар е причинил получената импресионна
фрактура на дясната слепоочна кост на черепа, фрактура на черепната основа и
контузията на мозъка на детето. Дъщерята на ищцата получила следните
травматични увреждания: „Тежка черепно-мозъчна травма. Фрагментно, импресионно счупване и отвор с размери 3
на 4 см. на дясната слепоочна кост на черепа. Линейно счупване на черепния
покрив и черепната основа. Кръвонасядане на меките
черепни обвивки. Контузия и оток на мозъка. Мозъчно размекчение.
Кръвонасядане на лицето. Охлузвания на гръдния кош." Въпреки проведеното реанимационно лечение, тя починала в 19,05ч. на
25.07.2018г. - 10 дни след злополуката, с картината на остра дихателна
и сърдечно-съдова недостатъчност, като вещото лице е категорично, че непосредствена
причина за настъпилата смърт е получената крайно тежка черепно-мозъчна травма,
довела до нарушение на дейността на важни мозъчни центрове.
При произшествието пострадала и ищцата, която получила следните травматични
увреждания: „Контузия на главата, тялото и крайниците. Мозъчно сътресение. Фрактура на стилоидния израстък на лявата лакътна
кост. Фисура на 3-та дланна
кост на лявата ръка." По спешност охлузванията по лявата киткова
става и пукнатата кост на лявата ръка са били почистени и превързани, а
пострадалата е била поставена на постелен режим за
наблюдение с включена инфузионна, антикоагулантна,
седативна, и обезболяваща терапия до 17.07.2018г.,
когато е била изписана от болницата, а лечението й продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи и обезболяващи лекарства. Експертът не е установил
остатъчни кожни белези или други увреждания от процесното
ПТП, освен отбелязаната „фисура" (спукване) на
базата на 3-та дланна кост на лявата ръка, като
вещите лица са категорични, че травматичните увреждания на ищцата, от което се
налага извода, че са получени и имат пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от нея ПТП на 15.07.2018г.
Установи се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на т.а„Опел Мовано" с per. № ******* А.Я.П.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха, както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключението на вещите лица по допуснатата КСМАТЕ.
В случая е налице и влязла в сила на 04.12.2020г. присъда №
39/24.10.2019г. по НОХД № 321/2019г. по описа на ОС – Стара Загора, с която
водачът на т.а.„Опел Мовано" с per. № ******* А.Я.П. е признат за виновен за настъпването на ПТП и за причиняване по
непредпазливост на смъртта на едно лице – Н.М.К. и средна телесна повреда на
едно лице – М.Н.Н., изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна
кост и спукване на основата на трета дланна кост на
лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник
за повече от 30 дни.
С присъдата по горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността и вината в поведението на водача на т.а.„Опел Мовано" с per. № ******* А.Я.П., който е нарушил правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредните последици, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо ищцата за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства, че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като не се спори, че ищцата е заявила застрахователна претенция пред застрахователя, но ответникът не й е изплатил никакво обезщетение. Предвид изложеното, съдът намира, че предявените главни искове са доказани по основание.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Предвид установеното от фактическа страна, посредством свидетелските показания и заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, направено от ответника, тъй като с поведението си пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, предвид специфичния механизъм за възникването на процесното ПТП - осъществен удар в задната част на автомобила и последващото завъртане на лекия автомобил, като вещите лица са категорични, че дори при правилно поставен обезопасителен колан, при процесния механизъм на ПТП, пътуващата на задната лява седалка Н. К. пак е щяла да получи описаната по-горе черепно-мозъчна травма – непосредствена причина за настъпилата смърт. Същевременно с това се установи, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, който е изиграл превантивната си роля най-вече при осъщественото второ движение на автомобила - в предна посока, поради което и е получила по-леки травматични увреждания, като експертите изрично са посочили, че ако бе без поставен обезопасителен колан, М.Н. би получила по-голям брой и по-тежки по вид травматични увреждания в областта на гръдния кош и долните крайници. Неоснователно е и възражението за по-продължителен период на възстановяване на ищцата, поради наличието на предишни заболявания, доколкото посредством допуснатата по делото експертиза безспорно бе установено, че към момента на ПТП ищцата е била в добро здравословно състояние и без наранявания от предишен инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С ППВС № 4/1968г. са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищатата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт – момент на настъпване на смъртта/увреждането, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, като при определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, както и трайността на вредните последици.
Съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на малолетната й дъщеря Н.М.К. възлиза на сумата от 180 000лв. За да определи обезщетението в този размер, съдът съобрази, че мъката от загубата на дете е непреодолима, а ищцата, която сама е отглеждала единственото си дете, е била силно привързана към него. След смъртта на дъщеря й, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели К. иД., тя постоянно говорела за случилото се, като била неотлъчно до детето в продължение на десетте дни, докато детето било в реанимация и лекарите се борели за живота му, независимо, че самата ищца също била пострадала от произшествието. Установи се от събраните по делото доказателства, че ищцата не можела да мисли за нищо друго, освен за преживения кошмар, не можела да спи, влошило се психическото й състояние, спряла да общува с други хора и да излиза, освен когато ходела на гробищата, тежко преживявала загубата на дъщеря си, с която били изключително близки, като и до ден днешен продължавала да говори за случилото се. Обезщетение в определения размер съдът намира, че би репарирало причинените неимуществени вреди на ищцата от смъртта на дъщеря й и не би довело до неоснователното й обогатяване, а иска за разликата над 180 000лв. до претендираните 250 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Установи се по делото, че към датата на произшествието ищцата е била на 40 години и в добро здравословно състояние, както и че вследствие ПТП е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, тялото и крайниците, мозъчно сътресение, фрактура на стилоидния израстък на лявата лакътна кост и фисура/спукване/ на трета дланна кост на лявата ръка, причинили, съгласно посоченото във влязлата в сила присъда, трайно затруднение на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, като съгласно заключението по допуснатата от съда експертиза, при ищцата няма остатъчни кожни белези или други белези от ПТП, освен от отбелязаната фисура/спукване/ на базата на третата дланна кост на лявата ръка. С оглед претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие получените от нея травматични увреждания, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението възлиза на 20 000лв., като за разликата над тази сума до сумата от 50 000лв. предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Като законна последица от частичната основателност на главните искове за обезщетяване на неимуществените вреди и основателността на главния иск за обезщетяване на имуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба, следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимите обезщетения Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение, като в случая лихвата върху посочените по-горе в решението на съда суми, е дължима, считано от 19.12.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на спора, направените от страните искания за присъждане на разноски и като съобрази, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал. 6 от ГПК, сумата от 8000 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса, съобразно уважените части от исковите претенции. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата, осъществил процесуално представителство и предоставил й безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер общо на 6260лв., на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, от които: 5130лв. – адвокатско възнаграждение върху присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на детето на ищцата, определено в този размер, съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1130лв. – адвокатско възнаграждение върху присъденото обезщетение на ищцата за причинените й травматични увреждания, определено в този размер, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото исковите претенции са частично неоснователни, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата в размер на 450лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.25 ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.“А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Н.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Д.П.Ш., сумата от 180 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Н.М.К., вследствие на ПТП от 15.07.2018г. на автомагистрала ,,Тракия“, километър 218+300 посока от гр. София към гр. Бургас и сумата от 20 000лв. представляваща обезщетение за претърпените от М.Н.Н. неимуществени вреди, изразяващи се в средна телесна повреда и множество леки телесни повреди, вследствие на ПТП от 15.07.2018г. на автомагистрала ,,Тракия“, километър 218+300 посока от гр. София към гр. Бургас, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 19.12.2019г. – изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 180 000лв. до 250 000лв. и за разликата над 20 000лв. до 50 000лв., както и за присъждане на лихва, считано от 19.09.2019г. до 18.12.2019г.
ОСЪЖДА З.“А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 8000лв., представляваща дължимата държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА З.“А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на адв. Д.П.Ш., адрес: ***, сумата в размер общо на 6260лв., за осъщественото процесуално представителство на ищцата М.Н.Н. и оказаната й по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – чрез адв. Д.П.Ш., да заплати на З.“А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 450лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 вр. ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: