№ 143
гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200148 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Т. М., с ЕГН:*******, от с. М.К., чрез адв. Л. К. против
Електронен фиш за налагане на глоба с К№ 6746905, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с
който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и на осн. чл. 189, ал. 4 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният му поддържа жалбата и
излага подробни съображения за отмяна на фиша. Претендира разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмено становище.
Претендира разноски .
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 27.03.2022г., 15.24ч; с преносима система за контрол на скоростта на МПС -
ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение гр. Пазарджик, на ул. „ Пловдивска“ 107 на
лек автомобил с рег. номер ***** със скорост 67 км/ч ( л. 15)при ограничение за населено
място – до 50 км/ч
Установен бил собственикът на автомобила – ЕООД „Филип Михов“ ( л. 8), законовият
1
представител на което предоставил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП , посочвайки че на
датата на нарушението автомобилът е управляван от жалбоподателя. Представено за
последния било и СУМПС. Издаденият по отношение на собственика ЕФ бил анулиран (
л.70, л.17-19) .
Издаден бил ЕФ, с който жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с
превишена скорост - 64 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) -
нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр . му е наложена глоба в
размер на 100 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и
съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189,
ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му
и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
2
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ;
дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др
на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018
г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване
е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 21-22.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
3
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е
изведен и приложен съответния фотос – л. 11 и сл. Всеки съдържа визуализация на момента
на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила
в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер
достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и при
липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под единия фотос – на л. 15 са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните
връзки данни - дата и час, местоположение , отстояние на уреда от автомобила към момента
на отчитане на скоростта,налично ограничение . Спазено е изискването на производителя ,
свързано с отстояние на АТСС от мястото на измерване. Както вече се посочи, този
параметър се генерира автоматично от системата и за него са налични данни във фотоса на
л. 15 – 74 метра. Според представеното Ръководство от производителя за АТСС от
процесния вид (л.39- действително следва да има избор на местоположение за измерване на
скоростта . В т.4.1, пункт 4 са въведени конкретните изисквания за това отстояние, като
изрично е отразено, че автоматичното разпознаване на номерата е до ~150м, а оптималната
зона за мерене е от 70 до 130 метра. От това следва ,че при конкретно отстояние 74 метра –
изискванията са спазени и това се доказва от факта, че има надлежно отчитане на скоростта
и заснемане. Както е уточнено в последните изречения на пункт ІV вр. пункт ІІІ на т.4.1- ако
не е спазено съотношението между разстоянието от камерата до центъра на лентата за
измерване не се отчитат валидни резултати и няма запис. В случая такива са били отчетени.
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е
регистриран поради движението си със скорост от 67 км/ч ( при предвидена и от
производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3%
и тя е редуцирана до 64 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са
4
възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство,
което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и
преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на
контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира
и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е попълнен от служителя на СПП
ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( виж на л. 9) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата
на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в
протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с
неговия регистрационен номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „
режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено под
карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата), което е видно и на фотоса
на л. 10 ; въведеното ограничение на скоростта до 50 км/ч , мястото на контрола с
конкретния км на посочения път, времето на контрол и всички други, относими към
процесното измерване задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно в протокола е
обозначено мястото на контрол , напълно идентично с отразеното в ЕФ място на
извършване на нарушението.
Във връзка с настоятелните възражения относно посоченото в ЕФ място на извършване
на нарушението са събрани данни от показанията на св. Р., активирал системата АТСС и
попълнил протокола по чл. 10 от Наредбата; тези на св. Люцканов като контролен орган и
информация от Община Пазарджик ( писмо 6063/14.3.23; като собственик на пътищата в
населено място). Несъмнено се установи, че измервателния уред ( както се вижда и на л. 9)
е насочен в посока към град Пазарджик , а не към изхода на града в посока Пловдив, по гл.
път І-8 и което е по-важно ул. Пловдивска“ 107, посочена в ЕФ като място на извършване
на нарушението е в рамките на населеното място гр. Пазарджик и преди табелата) пътен
знак Д12 за края му. Данните от посочените доказателствени източници не могат да бъдат
опровергани от непроверимите такива на софтуерно приложение за навигация и
навигационни карти Google Maps, чието предназначение е за ориентация.
При наличното отразяване в протокола по чл. 10 за „ режим на измерване“ – „С“ –
тоест устройството/АТСС е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е било в
или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било стационарно, а не в
5
движещ се служебен автомобил. Според ал. 2 на чл.11 „В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават“. Напълно логично е предписаното с ал.2 –
когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време на движение , нарушителите се
спират на място и се предприемат действия по реализиране на административно-наказателна
отговорност, като фишове не се съставят. И е така, тъй като, когато и измервателният уред
също в движение, скоростта няма да е достоверно установена. В случая несъмнено е
установено(протокол на л. 9 и сн. л. 10) , че режимът на измерване е стационарен, поради
което и неоснователно се претендира , че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на отразяване в
протокола на номера на първото и последното статично изображение , тъй като тези данни
нямат пряко отношение към процесното нарушение и неговото установяване. За последното
са приложени надлежни фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на
нарушението /заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна посочен е общият броя изображения.
От друга страна, при неспазване на необходимите изисквания за настройка на работата
на системата самият производител в приложеното Ръководство е посочил, че тя няма да
отмете валидни резултати. Нещо повече , както е отразено в Ръководството л. 39, дори
самата камера ( отделен компонент от АТСС) да не е правилно настроена за фокусиране на
рег. номер, той няма да се разчете и нарушението няма да се установи по отношение на
конкретно МПС. Както е отразено в Ръководството, скоростомерът, като друг компонент на
АТСС, автоматично разпознава рег. номера на табелите, ако са били видими за камерата.
Наред с това е отразена и забележка, че дори при промяна по време на измерване на
скоростта на местоположението на уреда, функцията измерване на скоростта
автоматично се прекратява. Отразено е също, че само валидно заснетите изображения се
генерират, в табличен вид .
По делото е наличен и фотос – л. 10, който да онагледява поставянето на
измервателния уред , а изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда“.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква поставяне на
пътен знак „Е24“.
6
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 21 и чл.
4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 22 и чл. 4,
ал.3 от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посочената в СРПМС жалбоподателя,
който и в това си качество е представил декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП на л. 17,
посочвайки с нея като водач на процесната дата жалобподателя и представяйки и СУМПС за
същия. Въз основа на декларацията е издаден обжалвания ЕФ, след като преди това бил
анулиран издадения по отношение на собственика. .
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. То е описано по време, място и
начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в
гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на
мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл.
10 от Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на
нарушението по чл. 182, ал.4 вр. чл. 182, ал.1,т.2 ЗДвП с оглед възприетото превишение от
14 км/ч и заявената при описанието повторност, за която са изложени и обстоятелства.
Според тях нарушението е повторно , т.к. е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на посочения ЕФ К 5036815. Тези обстоятелства са и потвърдени, предвид данните от
СПП ОД МВР Пазарджик, справката за нарушител и данните за влизане в сила на този ЕФ,
който не е бил обжалван след връчването му – виж на л. 20, 27. Не може да се приеме да
пропуск в ЕФ липсата на санкционната норма. Така, е доколкото ЕФ има нормативно
лимитирано с чл. 189, ал.4 ЗДвП съдържание Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В процесния ЕФ е правилно
посочена нарушената норма и тя е по чл. 21, ал.1 ЗДвП у, но като основание за налагане на
глобата е посочен само чл. 189, ал.4, предвиждаща глоба за повторност, но без да е отнесена
към една от хипотезите на ал.1 и конкретно по т.2, която е приложима в случая. Този
пропуск не засяга процесуалната изправност на ЕФ, тъй като той съдържа ясно и в
достатъчен обем обстоятелства не само извършване на нарушението, но и за повторността, а
и основанието за санкциониране в тази квалификация, като конкретния размер в хипотезата
на ал. 1т.2 на чл. 182, към която препраща чл. 189, ал.4 от ЗДвП е обусловен от конкретно
посоченото превишение – 14 км/ч, а наложеният размер е и правилно определен – 2х50 лева
– 100 лева.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му,
7
поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза на жалбоподателя.
Основателна е тази на ОД МВР Пазарджик за юрисконсултско възнаграждение , което по
чл. 63д, ал4 вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 7 ГПК вр. чл. 27е НЗПП , предвид
фактическата и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал следва да
определи в размер на 100 лева, които се възложат в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба с К№ 6746905, издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който В. Т. М., с ЕГН:*******, от с. М.К., чрез адв. Л. К. е бил
санкциониран на осн. чл. 189, ал. 4 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА В. Т. М., с ЕГН:******* да заплати на ОД МВР Пазарджик сума в размер
на 100 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8