№ 883
гр. Варна, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501042 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:33 часа се явиха:
Въззивникът В. П. Д., редовно призован по телефона, не се явява,
представлява се от адв. Я.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна И. С. Д., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване
на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1,
пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
1
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. П. Д. срещу Решение №
1083 от 31.03.2023г. по гр.д. № 2134/2023г. по описа на ВРС, XIV-ти състав,
поправено с Решение № 1085 от 31.03.2023г., с което на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени мерки за защита от домашно насилие в
полза на молителката И. С. Д. с ЕГН ********** срещу извършителя В. П. Д.
с ЕГН **********, като въззивникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранено му е да
приближава на по-малко от 200 метра пострадалото лице И. С. Д.,
обитаваното от него жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане" №
12, бл. 3, вх. 2, ап. 32, както и Детска градина 30 „Синчец", която посещава
детето Мария В.ова Д.а, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост", до бл. 110
за срок от шест месеца /считано от 31.03.2023г./, както и на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати глоба в размер на по 300
лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че въззивникът не е
извършил акт на домашно насилие спрямо молителката, като не е вярно, че на
18.02. и на 21.02.2023г. я е заплашвал по телефона. Не е звънял по телефона,
тъй като тя е блокирала номера му, както го е блокирала и в социалните
мрежи, поставяйки го в невъзможност да й се обажда и да получава
информация за децата им. Последното се установява от представената от него
разпечатка на телефонния му номер. Това доказателство е игнорирано от
първоинстанционния съд, както и направените други искания от него по
доказателствата. С оглед липсата на изходящи обаждания от неговия телефон,
доказателствената стойност на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е разколебана и същата отразява единствено гледната точка на
молителката. В този смисъл счита, че по делото не е проведено пълно и
главно доказване, че на твърдените дати е осъществен акт под формата на
отправяне на заплахи от негова страна. В този смисъл отправя искане
обжалваното решение да е отмени и вместо него се постанови друго, с което
молбата за защита да се остави без уважение с извод за неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от
И. Д.а, с което оспорва доводите в жалбата. Поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при отчитане на
съвкупната доказателствена стойност на събраните по делото доказателства.
Отправя искане поради това решението да се потвърди.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната жалба и изложените в нея
2
съображения. Оспорвам изложените в отговора възражения на И. Д.а. Нямам
възражения по доклада. В молбата си до ВРС и в приложената към нея
Декларация по чл.9, ал.2 ЗЗДН И. Д. се оплаква от два случая на психическо и
-ти
емоционално насилие спрямо нея, извършено от В. Д. по телефона- на 18 и
21.02.2023г.
АДВ. А.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Г.: Доверителят ми не е могъл да се обади на въззиваемата, тъй
като телефонния му номер е блокиран от нея.
АДВ. А.: Ако се проследи, ще се види колко есемеса е написал и колко
разговора има от неговия телефонен номер към нейния. Тя също му се е
обаждала. Блокирала му е телефонния номер когато е била във Вършец, след
като се връща вече във Варна му е казала, че децата са във Варна и когато
пожелае, той може да заповяда. Тоест, признаваме, че И. е имало момент, в
който е блокирала телефонния номер на В.. След това го освобождава и му
казва, че когато е режимът на лични отношения може да идва да види децата
ти
си. На 18-, когато се пада датата на лични отношения той се обажда и и
́
казва, че е на средата на пътя и и дава една седмица срок да върне децата във
́
Вършец, иначе като когато дойде другата седмица „ще се случи лошо“.
Заявявам, че телефонният номер на И. Д. е 0883/305-673.
АДВ. Г.: Не оспорвам, че това е телефонният номер на И.. Нямам
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
3
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната жалба на изложените в нея
съображения. Оспорвам изложените от И. Д. възражения в отговора на
въззивната жалба.
В молбата си до ВРС и с приложената към нея декларация по чл.9, ал.2
ЗЗДН И. Д. се оплаква от два случая на психическо и емоционално насилие,
-ти
извършено спряно нея от В. Д. по телефона на 18 и 21.02.2023г. Тези
твърдения на И. Д. се опровергават по категоричен начин от представената от
В. Д. пред ВРС разпечатка от телефонния му номер, откъдето е видно, че на
тези дати същият не е звънял на телефона на И. Д.. При това положение няма
как да се приемат за достоверни показанията на Ив. Д., настоящият съпруг на
И., тъй като не е възможно той да чуе на високоговорител разговори между И.
-ти
Д. и В. Д. на 18 и 21.02.2023г., които не са се състояли, а съответно да чуе и
заплахи от В. към И. по телефона на тези дати. Вярно е, че В. и И. са
разведени по взаимно съгласие от 18.03.2022г. От брака си имат четири деца-
две момчета и две момичета. Правата върху голямото момче са дадени на В.,
правата върху останалите три деца- на И.. И. сключва нов брак на 31.08.2022г.
с Ив. Д. и живее с него във Варна. В. е в лоши отношения с И. и Ив.. На
13.02.2023г. В. Д. е подал молба до РС- Берковица за предоставяне на
родителските права над децата, които са при И., на него. Делото е прекратено
и е изпратено по подсъдност. Има и две жалби до полицията. Ив. е подал
жалба срещу В. в полицията за нанесен му от него побой на 31.01.2023г. На
09.02.2023г. В. Д. е подал сигнал в полицията в гр. Вършец за това, че Ив. Д.
го е наръгал с нож. От всичко това е видно, че В. Д. е в лоши отношения с
4
бившата си съпруга И. Д. и настоящия и Ив. Д., но това и декларацията по
́
чл.9 ЗЗДН на И. не считам, че са достатъчно основание, без други
доказателства, първоинстанционният съд да наложи ограничителни мерки и
глоба на В. Д. със своето решение от 31.03.2023г. Не е ясно и защо РС- Варна
е посочил в същото решение, че то подлежи на обжалване в 7-дневен срок,
считано от 16.04.2019г.
Моля да направите внимателна проверка на доказателствата, събрани в
първата инстанция. Неясно е защо е игнорирана от ВРС представената от В.
Д. разпечатка на телефонния му номер. По делото явно, според мен, не е
проведено пълно и главно доказване. Считам, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Ето защо, моля да го отмените и вместо него да постановите друго, с което
молбата на И. С. Д. за защита от домашно насилие да оставите без уважение.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции.
АДВ. А.: Не виждам какво доказателство е тази разпечатка, за която
говори колегата, същата не е заверена, всеки на компютър може да си направи
такава. Отделно, тези разпечатки по смисъла на Закона за електронните
съобщения не могат да бъдат изискани служебно. Като изключим всичко
друго, погледнато общочовешки, отношенията им са действително лоши, но
единственото, което ние искаме, е да защитим И.. Ако той няма аспирации
към И., не би трябвало да го притеснява тази заповед. Виждате каква е
черната статистика в България. Ако се беше явил, щяхме да го видим лично.
Когато се изследва един акт на домашно насилие се гледа кой е заплашеният,
размерите на единия и другия. Жалба не е подавана, той е нанесъл средна
телесна повреда на новия и съпруг и е образувано досъдебно производство не
́
по наша жалба, а по посетено местопроизшествие.
Отделно от горното, винаги е добре дошъл да си гледа децата в режима
му на лични отношения. Вярно е, че е сега по- трудно, като е на разстояние от
460 километра, но като баща той си има права и е добре дошъл да види децата
си. Доверителката ми не търси никакъв реваншизъм, нито използва закона за
нейни цели, които са извън закона. Единственото, което искаме, е да я
защитим. Жалбата на насрещната страна беше неаргументирана, много обща
и считам, че не следва съдът да я уважава. Първоинстанционното решение
5
съдържа всички реквизити по чл. 234 и действително, знаем какво казва
чл.296- кога се произнася, как е обвързан. Решението на ВРС е валидно,
постановено в законен състав, в рамките на неговите правомощия,
мотивирано и моля да бъде потвърдено.
Доверителката ми не търси реваншизъм. Тези деца имат право на майка
и баща. Той дойде в петък и беше до неделя заедно с децата. Действително,
подадохме жалба, защото той не плаща издръжка и знаем, че това е
инкриминирано. Трудно се гледат три деца без издръжка. Тя там работеше
като управител на хотел, заради случката се наложи да се премести във Варна
и сега е на много по- ниско платена работа. Ако той си плаща издръжка, това
означава, че всички ние сме си свършили работата. Всичко трябва да се прави
в интерес на децата. Моля да ни присъдите разноските.
АДВ. Г.: В края на краищата, един съдебен спор се решава от
процесуалния и материалния закон, посочени са две конкретни дати. Не
считам, че на базата само на една молба, подадена до съда и на базата на една
декларация, на която съдилищата отдават много голяма стойност, без никакви
доказателства, да се произнася по този начин съда. В закона има
доказателствени средства, има и доказателства. Не може само на база на едно
твърдение първоинстанционният съд да присъжда това по отношение на
доверителя ми. Считам, че решението е абсолютно неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, и моля да го отмените.
АДВ. А.: Доказателствената сила на декларацията идва от самия закон,
където е посочено, че на базата, дори само когато не е оборена, може да се
постанови решение.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6