РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330202731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 625756-
F640618/23.02.2022г. на *** в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание
чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на
„ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия” № 21, бл.326, вх.В, ет.6, ап.16
представлявано от Г. Ст. К., ЕГН ********** е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по
чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД обжалва наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно и формулира претенция
за отмяна поради нарушение на материалния закон. Навежда доводи за
маловажност на случая. Нередовно призован, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, като съдът е дал ход на делото в условията
на чл.61, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив, редовно призована, чрез
процесуален представител пледира за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
1
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ВИТТЕЛ
ПРО“ ЕООД за това, че при извършена служебна проверка на 15.12.2021г. в
ТД на НАП Пловдив е установено, че търговецът като регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазил законоустановения срок за подаване на справка-декларация
по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период
01.11.2021г.-30.11.2021г. до 14.12.2021г. включително.
Справката-декларация по чл.125 от ЗДДС е подадена в ТД на НАП-
Пловдив с вх.№ 16004932349 на 14.01.2022г.
С това е бил приет за нарушен съставът на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във
връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
F640618 от 19.01.2022г., съставен от Л. А. Г. – *** в ТД на НАП – Пловдив,
като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен
начин тази описана в АУАН.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от цялата
доказателствена съвкупност – писмени доказателства, както и гласни такива –
показанията на актосъставителя Г.. Последната поддържа съставения от нея
АУАН и изложените в него констатации, като в допълнение сочи, че
справката-декларация е била подадена на 14.01.2022г. вместо на 14.12.2021г.,
за което бил съставен акт, който е бил връчен лично на представляващия
дружеството.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като
последователни, логични, произтичащи от достоверен източник и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
Прочее, обстоятелствата, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото, а
съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както
свидетелските показания на актосъставителя Г., така и приложените по
делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че
несъмнено от „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД е било осъществено нарушението по
чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Това е така, тъй като
съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по
чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а според разпоредбата
на ал.5 на същия текст справката-декларация се подава до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Тоест
за данъчния период месец ноември 2021г. търговецът е следвало да подаде
справката-декларация най-късно до 14.12.2021г., което обаче не е било
сторено и този факт не се отрича дори и от самия жалбоподател. Той твърди,
2
че срокът е бил пропуснат по технически причини – проблем с електронния
подпис. В подкрепа на тези твърдения обаче, освен че не се ангажираха
доказателства в хода на настоящото производство, то и същите са без правно
значение, доколкото в случая отговорността на дружеството е обективна.
Съставът на цитираната по – горе правна норма визира формално по своя
характер административно нарушение и с факта на неспазване на
предвидения срок за подаване на справката-декларация е завършен
фактическия състав на нарушението. Ето защо съдът счита, че неподаването
на справка-декларация до 14.12.2021 г., включително представлява
нарушение на императивните законови разпоредби на чл.125, ал.5, вр.
чл.125, ал.1 от ЗДДС. От друга страна обстоятелството, че впоследствие е
изпълнено задължението за подаване на такава в ТД на НАП гр. Пловдив със
закъснение и това, че нарушението е първо по ред е отчетено при определяне
размера на имуществената санкция на жалбоподателя, която е в минималния
предвиден в закона размер.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката
на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен
случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата
на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и
всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат
имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност
на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да
окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
3
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по
нищо от останалите. Нарушението е било отстранено едва на 14.01.2022 г.,
което е месец след извършването му и едва след изпращането на покана за
съставяне на АУАН. Нарушението фактически е отстранено, след действие от
страна на контролния орган, който е напомнил на дружеството за
задължението му по ЗДДС да подаде справката-декларация за месец ноември
2021г., като го е поканил за съставяне на АУАН.
Също така подаването на декларацията не е станало в сравнително
кратък срок след изтичане на нормативно регламентирания период за
представянето. Такъв кратък срок би бил ден, два, до три дни. Това поведение
не разкрива смекчаващи обстоятелства, а пренебрегване на установения ред
на държавно управление. Обществената опасност на деянието не се смекчава
съществено предвид липсата на вредни последици, защото не се касае за
резултатно нарушение. Нарушението засяга особено важни обществени
отношения, за които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или
възстановяване. Липсата на вредоносен резултат не откроява нарушението от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на
типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято
съставомерност законът не поставя изискване за настъпване на вреда. В този
изричен смисъл са Решение № 197 от 21.01.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 3833/2019 г. и Решение № 93 от 13.01.2014 г. на АдмС - Пловдив по к.
а. н. д. № 2898/2013 г. и Решение № 1391 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. №
1176 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция от 500 лева, която е в минималния размер за този вид
административно нарушение. Според настоящия състав така
индивидуализираната санкция напълно съответства на степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното
Наказателно постановление № 625756-F640618/23.02.2022г. на *** в ТД на
НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия” № 21, бл.326,
вх.В, ет.6, ап.16 представлявано от Г.Ст. К., ЕГН ********** е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500лв., за извършено административно
4
нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС, следва
да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва
на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото, след даване на
ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, делото не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80 лева.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 625756-
F640618/23.02.2022г. на *** в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание
чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на
„ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл.326, вх.В, ет.6, ап.16
представлявано от Г. Ст. К., ЕГН ********** е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 500лв. за извършено административно нарушение по
чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВИТТЕЛ ПРО“ ЕООД, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Тракия” № 21, бл.326, вх.В, ет.6, ап.16
представлявано от Г. Ст. К, ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5