№ 209
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Андрей Ангелов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601909 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С определение от 24.02.2021 г. постановено по НЧД № 820/2021 г., СРС, НО, 12
състав и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършил групиране на наказанията,
наложени на осъдения К. П. П. по НЧД № 4661/2019 г. по описа на СГС и НОХД №
630/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 с-в, като е определил едно общо най-тежко наказание
по реда на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК в размер от три години и седем месеца „Лишаване от
свобода“, търпимо при първоначален „строг“ режим. СРС е счел, че приложение следва да
намери и разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което е увеличил срока на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с една година, като е постановил осъденият да изтърпи
наказание в общ размер от четири години и седем месеца „Лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът е приспаднал от така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият П. е търпял наказание „Лишаване от
свобода“, както и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по делата от кумулативната група.
Срещу посочения съдебен акт, в законоустановения срок е подаден въззивен протест
от прокурор при СРП. В него се твърди, че първоинстанционния съд незаконосъобразно е
определил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание
измежду наложените на осъдения П. за деянията по НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС и
по НЧД № № 4661/2019 г. по описа на СГС, тъй като деянието по НОХД № 630/2021 г. е
извършено на 14.11.2018 г. или след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1645/2015 г.
по описа на СГС. В този смисъл се възразява, че деянията, включени в така обособената
кумулативна група, не се намират в реална съвкупност, а в отношение на рецидив, поради
което по отношение на тях не е приложима разпоредбата на чл. 25 от НК. Твърди се, че
наказанието наложено на осъдения по НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС следва да се
1
търпи отделно, а определената с определение по НЧД № 4661/2019 г. по описа на СГС
кумулативна група не следва да се разваля. Иска се от въззивния съд да отмени
определението на СРС и да прекрати производството по делото, тъй като не се налага ново
групиране на наказанията.
Недоволен от постановеното определение е останал и осъденият П., който го обжалва
в законовоустановения срок чрез служебния си защитник. С депозираната въззивна жалба се
оспорва приложението на нормата на чл. 24 НК и увеличаване размера на определеното
общо най-тежко наказание с още една година. Изтъква се, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без приложението на цитираната разпоредба, респективно с увеличаване
на размера на наказанието с един месец, вместо с една година. Сочи се, че районният съд не
се е съобразил с искането на прокурора определеното общо, най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ да бъде увеличено до размера от четири години. Желае се изменение на
обжалваното определение, като се отмени приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК
към определеното общо, най-тежко наказание.
С подадените въззивна жалба и въззивен протест не се правят искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП поддържа
протеста, по наведените в него съображения. Поддържа становището, че неправилно
първостепенният съд е групирал наказанията по присъдите, тъй като деянието по НОХД №
630/2021 г. е извършено на 14.11.2018 г., т.е. след влизане в сила на присъдата по НОХД №
1645/2015 г. по описа на СГС, поради което счита, че същите следва да бъдат изтърпени
отделно. Пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Служебният защитник на осъдения П. – адв. К. поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения, които преповтаря и в пледоарията си пред въззивния съд.
Моли да бъде изменено определението на СРС, като бъде увеличено наложеното общо, най-
тежко наказание с един месец, вместо с една година.
Осъденият П. пред въззвиния съд се придържа към становището на защитника си.
Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите, изложени в жалбата и в протеста, и при цялостна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК намира за
установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е било
образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за групиране на наложеното
на К. П. П. по НОХД 630/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав наказание, с предходни
наложени му наказания по други НОХД.
Осъд. П., видно от приложената по делото справка за съдимост, е осъждан
многократно, като предмет на разглеждане в настоящето производство е въпроса дали
наложеното му по НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на десет месеца, следва да бъде присъединено към
групираните наказания „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1645/2015 г. по описа на СГС,
НО, 25 състав и по НЧД № 3503/2019 г. по описа на СГС, НО, 10 състав. Настоящият
въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна инстанция хронология,
изразяваща се в следното:
1. С одобрено споразумение по НОХД № 1645/2015 г. по описа на СГС, НО, 25
състав, влязло в законна сила на 26.05.2015 г., на осъдения К.П. е наложено наказание
2
„Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца за престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, осъществено на
30.07.2014 г.
2. С определение по НЧД № 4661/2019 г. по описа на СГС, НО, 10 състав, влязло в
сила на 25.06.2020 г. на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД №
1645/2015 г. по описа на СГС, НО, 25 състав и по НЧД № 3503/2019 г. по описа на СГС, НО,
10 състав в размер на три години и шест месеца „Лишаване от свобода“. Така определеното
общо най-тежко наказание е увеличено с един месец, като е постановено такова - в размер
на три години и седем месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим.
3. По силата на споразумение, одобрено с протоколно Определение по НОХД №
630/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, влязло в законна сила на 14.01.2021 г., за
извършено на 14.11.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б „А“ и б.
„Б“ от НК, на осъдения П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим.
СРС, НО, 12 –ти състав с атакуваното определение е групирал наказанията на
осъдения П. по НЧД № № 4661/2019 г. по описа на СГС, НО, 10 състав и по НОХД №
630/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, налагайки най-тежкото от включените в
съвкупностите наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години и седем
месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с една година, в резултат на което е
постановил едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години и седем месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим.
Въззивният съд счита, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл.
25 от НК за уважаване на предложението на СРП, по което е било образувано
производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Неправилно, контролираният съд е приел, че
са налице основания за включване на осъждането по НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС,
НО, 12 състав в кумулативната група по НЧД № 4661/2019 г. по описа на СГС, НО, 10
състав, образувана на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. И това е така, тъй като
този съдебен акт не подлежи на групиране със съдебния акт по НОХД № 1645/2015 г. по
описа на СГС, НО, 25 състав, постановен за деяние, извършено на 30.07.2014 г. и влязъл в
сила на 26.05.2015 г. За да се приложи чл. 25, ал. 1 от НК, респективно - чл. 23, ал. 1 от НК
следва деянията в групата да са извършени, преди да е налице влязъл в сила съдебен акт, за
което и да е от тях. В настоящия случай, деянието по НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС,
НО, 12 състав е извършено на 14.11.2018 г. или след влизане в сила на определението за
одобряване на споразумение по НОХД № 1645/2015 г. по описа на СГС, т.е. то се намира в
отношение на рецидив спрямо престъплението, за което е сключено това споразумение,
поради което наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца наложено по
НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, подлежи на отделно изтърпяване.
Именно поради това кумулирането на двете наказания, чрез включването им в обща група с
други, наложени на осъденото лице, е незаконосъобразно и депозирания протест на
прокуратурата се явява основателен.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменено
изцяло атакуваното определение на СРС, като постановено в противоречие с разпоредбите
на чл. 23-25 от НК и вместо него да бъде оставено без уважение предложението на СРС за
прилагане на тези материално правни разпоредби по посочените осъждания.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло определение от 24.02.2021 г. по НЧД № 820/2021 г. по описа на СРС, НО,
12 състав и ВМЕСТО НЕГО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на СРП за групиране на наказанията,
наложени на осъдения К. П. П. по НОХД № 630/2021 г. по описа на СРС, по НОХД №
1645/2015 г. по описа на СГС и по НЧД №3503/2019 г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4