ОПРЕДЕЛЕНИЕ
31.01.2019 година, гр.Бургас
Бургаският Районен Съд, 44-ти
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията Ненкова НАХД №
365 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на жалба от „В.С.А. Комерс" ООД с ЕИК: *********,
срещу наказателно постановление № 02-0002122/15.01.2019 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда"- гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал.
3 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.
1 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
След като се запозна с жалбата и материалите по
преписката, настоящият съдебен състав счита, че не е местно компетентен да се
произнесе по така депозираната жалба, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН,
наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на
който е извършено или довършено нарушението.
В случая, визираното по делото нарушение на
жалбоподателя се изразява в неизпълнение на задължението му по чл.128 КТ за
изплащане на възнаграждение за положения от работници труд, т. е. нарушението е
осъществено чрез бездействие по отношение изпълнението на задължението за
изплащане на парично задължение. Правно дължимото поведение е с местоизпълнение предприятието, където се извършва работата,
защото там се изплаща дължимото трудово възнаграждение, арг.
чл.270, ал.1 от КТ. Мястото, където е дължимо действието, определя и мястото на
реализиране на отговорността при бездействие.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в качеството му на работодател
за това, че е начислил, но не е изплатил трудови възнаграждения за месец юли
2018 г. на работници, полагали труд за дружеството в обект- жилищен комплекс „Р.",
находящ се в общ. Н., с. Р., ул. К." **.
Следователно уговореното възнаграждение е следвало да
бъде заплатено в с. Р., общ. Н., където е положен и труда от страна на
работниците, което обосновава и извода, че именно там е извършено и
нарушението, осъществено чрез бездействие.
Тъй като от една страна за местната компетентност
съдът следи служебно по арг. от чл. 84 ЗАНН и чл. 317
вр. чл. 247а, ал. 2 НПК, а от друга -нарушаването на
местната подсъдност е абсолютно и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и основание за отмяна на
решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане от местно
компетентния районен съд ( в този смисъл и Решение № 1836 от 08.11.2017 г. по
н. д. № 2480 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас),
настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде
изпратено на РС-Несебър.
С оглед на горното и на
основание чл.63 ал.2 от ЗАНН Бургаският районен съд,
О П
РЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 365/2019
година по описа на РС-Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на PC- Несебър.
ПРЕПИС от
определението да се
изпрати на жалбоподателя и на
административно-наказващия орган.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: