РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Варна, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело №
20243000500276 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 45/13.02.24г., по гр.д.
№ 93/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й против А. И. М. от с.
Смолница, община Добричка, по чл. 153 от ЗПКОНПИ /сега, ЗОНПИ/ за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на
стойност 15 000 лв., а именно: недвижим имот, находящ се в с. Смолница,
общ. Добрич, представляващ дворно място с площ от 2 190 кв.м. по документ
за собственост, а по скица – 2 770 кв.м., от които: 1 240 кв.м. съставляващи
парцел IX с планоснимачен номер * и 1 530 кв.м., съставляващи парцел X с
пл. номер * в кв. 60, при граници и съседи: улица XVI-281; XV-280; XIV-279;
XI-277; VIII-276; VII-275; V-283 по уличната и дворищната регулация на с.
Смолница, общ. Добричка, стар планоснимачен номер IX-156; X-156, ведно с
построените в имота – жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 50 кв.м.,
състояща се от салонче, жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 9,00 кв.м.,
второстепенна постройка – едноетажна със ЗП от 10 кв.м.; и Комисията е
1
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдената власт, по сметка на
Окръжен съд - Добрич, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ държавна такса
в размер на 600 лева
Във въззивната се поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение материалните и
процесуалните правни норми. Счита се, че в приложимия материален закон не
е предвидено условие, наличното в края на проверявания период имущество
да е на стойност над 150 000 лв., за да може да се претендира неговото
отнемане. Поради това и формираният от първоинстанционния съд извод в
този смисъл е незаконосъобразен и противоречащ на ТР по т. д. № 4/21г. на
ОСГК на ВКС. Изложени са съображения относно съдържанието на
понятията, въведени с приложимия ЗОНПИ (с предишно наименование
ЗПКОНПИ) – „доходи“, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни
доходи“, както и изискуемата разлика за отнемане на имущество – разлика над
150 000 лв. между придобитото през проверявания период имущество и
нетния доход. Позовава се на приетото в определение № 50228/08.06.23г. по
гр.д. № 3094/22г. на ВКС, ІІІ г.о., че при изчисляване на размера на
несъответствието следва да се вземе предвид и отрицателния размер на
нетния доход на ответниците за проверявания период. Направен е подробен
анализ на конкретно установените по делото факти въз основа на приетите
експертни заключения и се поддържа, че следва да се приеме несъответствие
между придобитото от ответницата имущество и нетния й доход за
проверявания период, възлизащо на общо 180 748.21лв. С оглед на горното се
поддържа, че при наличието на остА.лите предпоставки на закона, към
отнемане на имуществото по реда на ЗОНПИ може да се пристъпи, когато
между имуществото и нетния доход е установена разлика, надвишаваща
150 000 лв. за целия проверяван период. Поради това се претендира отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна А. И. М. чрез процесуалния й
представител адв. Д. Ч. от АК-Бургас, с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено. Поддържа се, че съобразно даденото от ВКС
2
задължително тълкуване на приложимия материален закон с ТР № 4/21г. на
ОСГК, съдът правилно е приел, че в случая не е налице значително
несъответствие между придобитото от ответницата имущество през
проверявания период и нетния й доход, поради което не е налице
предвидената в закона предпоставка за отнемането на имуществото като
незаконно. Допълнено е, че по делото не се твърди от ищеца и не са събрани
доказателства от същия дали ответницата е притежавала някакво имущество
преди началото на проверявания период. Направен е подробен анализ на
заключението на СИЕ в предоставените му варианти, вкл. и през призмата на
твърдението на ответницата за липсата на съжителството с двете й деца в едно
домакинство през проверявания период. Заключава се, че дори и да се прибави
отрицателния размер на нетния доход към придобитото имущество, то
несъответствието е в размер по-малък от 150 000 лв. и в двата варианта на
заключението на СИЕ. Поради подробно изложените фактически и правни
съображения се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.
Настоящото производство има за предмет и подадената от Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. София частна жалба,
насочена против определение № 320/16.04.24г. по същото първоинстанционно
дело, в частта му, с която е допълнено на основание чл. 248 от ГПК решение
№ 45/13.02.2024г. по делото, в частта за разноските, като Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на А. И.
М. сумата от 3 845 лв., представляваща сторените по делото съдебни
разноски. Счита се, че съдът неправилно е приел за неприложима в случая
нормата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, тъй като са били налице всички
предпоставки от хипотезата й. Отделно от това се поддържа, че при наличието
на предпоставките на закона и съгласно преобладаващата към подаването на
исковата молба съдебна практика, е бил предявен иска по ЗОНПИ против
ответницата за отнемане на незаконно придобито имущество. Приемането на
ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, с което е била променена
съдебната практика по приложението на материалния закон, има действие
зА.пред, поради което в случая следва да се приеме, че с поведението си
ответницата е дала повод за завеждане на иска и разноските следва да остА.т в
нейна тежест. Отделно от това се счита, че неоснователно не е било прието
възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответницата
3
възнаграждение по подробно изложени съображения. Позовава се и на
постановеното решение на СЕС по дело № С-438/22г., с което е прието, че
съдът не е обвързан от минимално определените размери на адвокатските
възнаграждения с Наредба № 1 на ВАдв.С. Претендира се определението да
бъде отменено.
В предвидения срок не е бил депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна.
В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.
Преди откритото съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемата е депозирал писмено становище, в което е заявено, че се
поддържа в цялост отговора на въззивната жалба. Изразено е становище и за
неоснователност на частната жалба на Комисията, тъй като не са налице
предпоставките от хипотезата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, защото ответникът
не е стА.л причина за завеждане на делото, нито е представил доказателства,
които да са повлияли на изхода на делото. Отделно от това, постановеното по
делото ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС не съставлява новонастъпило
обстоятелство, което да обоснове искането за отмяна на присъдените в полза
на ответника разноски. Излага се, че макар и съдът да не е обвързан от
определените с Наредба № 1 на ВАдв.С минимални размери на адвокатските
възнаграждения, то отчитайки фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални
действия и участието му в множество открити съдебни заседания,
защитаваният материален интерес по първоначално заведения спор,
обосновават размера на адвокатското възнаграждение, присъдено с
обжалваното определение. Претендира се потвърждаване на обжалваните
съдебни актове и присъждане на разноските за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
10.02.22г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответника А.
И. М., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ (понастоящем с променено
4
наименование на ЗОНПИ) иск за отнемане на имущество на обща стойност от
95 509.06лв., съставляващо описания по-горе недвижим имот с цена на иска
от 15 000 лв.; сумите в размер на 2 300 лв. и 1 000 лв., представляващи
равностойностите на непреобразувА. част, съответно пазарна стойност на
леки автомобили, към датите на тяхното отчуждаване, което е стА.ло преди
крайната дата на проверявания период; сумата от 76 720.11 лв. –
равностойност на 39 283 евро, представляваща постъпили средства по
банкови сметки от трети лица без законово основание и сумата в размер на
488.95 лв. – постъпили парични средства по банкови сметки от трети лица без
законово основание. След частичен отказ от иска за отнемане на имущество
по видове и стойности, описани в Решение № 853/20.09.23г. на КПКОНПИ, и
постановеното от съда протоколно определение от 30.10.23г., инкорпорирано в
протокол от 02.11.23г., за частично прекратяване на делото, от ответницата се
претендира отнемането само на недвижимия имот, находящ се в с. Смолница,
общ. Добрич, представляващ дворно място с площ от 2 190 кв.м. по документ
за собственост, а по скица – 2 770 кв.м., от които: 1 240 кв.м. съставляващи
парцел IX с планоснимачен номер * и 1 530 кв.м., съставляващи парцел X с
пл. номер * в кв. 60, при граници и съседи: улица XVI-281; XV-280; XIV-279;
XI-277; VIII-276; VII-275; V-283 по уличната и дворищната регулация на с.
Смолница, общ. Добричка, стар планоснимачен номер IX-156; X-156, ведно с
построените в имота – жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 50 кв.м.,
състояща се от салонче, жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 9,00 кв.м.,
второстепенна постройка – едноетажна със ЗП от 10 кв.м., с посочена цена на
иска от ищеца в размер на 15 000 лв.
Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито
през периода на извършената против ответницата А. М. проверка от
16.06.2010г. до 16.06.2020г. В исковата молба Комисията е посочила, че е
образувала проверката въз основа на постъпило уведомление от ОП-Варна за
привличането на А. М. като обвиняема по ДП № 97/19г. по описа на ІІІ РУ на
МВР-Варна, пр. преписка № 620/19г., за извършено престъпление по чл. 249,
ал. 1 от НК - за това, че през периода от 01.04.19г. до 04.04.2019г. в гр. Добрич
и в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, е използвала
платежен документ – описА. кредитна карта, без съгласието на титуляра й,
като са извършени разплащания в търговски обекти в гр. Варна и трансакции
от АТМ устройства в гр. Варна и гр. Добрич. Престъплението попада в
5
хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПКОНПИ.
С Протокол № ТД04ВА/УВ-6272/16.06.2020г. (л. 46) е била образувА.
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А.
И. М. през проверявания период, а с решение № 3042/03.11.21г. на Комисията
е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество. С решение № 603/02.02.22г. на Комисията е
прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито
имущество от ответниците (л. 27-45).
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е
твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че
ппроверяваната е неомъжена, има дъщеря А., родена на 09.03.06г. (с баща
Е.Я.М.) и син А., роден на 04.06.12г. (без данни за баща); постоянен и настоящ
адрес в с. Дропла, ул. „Вардар“, № *. Поради това и за целия проверяван
период при извършване на икономическия анализ е включено детето А., а
детето А. – за периода от момента на неговото раждане и до края на
проверявания период.
В отговор на възраженията на ответната страна, релевирани с писмено
становище от 12.01.23г. (л. 236-237), процесуалният представител на ищеца е
изразил становище на 18.01.23г. (л. 243-246) , в което поддържа, че в
конкретния случай Комисията не е установила ответницата да е отчуждила
имущество, което да е било придобито преди началото на проверявания
период.
Освен това в исковата молба и в направения допълнителен
икономически анализ, инкорпориран в мотивите на Решение № 853/20.09.23г.
на Комисията (л. 301-305) е било посочено, че през проверявания период
ответницата е придобила единствено описания по-горе недвижим имот, който
е бил наличен и в края на проверявания период, закупен с НА № 46/27.05.16г.
на нотариус Др. Байчев, рег. № 535 на НК, гр. Добрич, за сумата от 3 000 лв.
Комисията е посочила пазарна стойност на имота от 15 000 лв.
С депозираното с молбата за частичен отказ от иска Решение №
853/20.09.23г. на КОНПИ, последната е приела, че проверяваното лице и
членовете на семейството й за целия проверяван период са имали доходи,
приходи или източници на финансиране общо в размер на 21 682.93 лв.,
обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 189 654.13
6
лв. (установен недостиг на средства в размер на 167 971.20 лв.), но са
придобили имущество на обща стойност от 10 200 лв., изразяващо се в
придобиването на описания недвижим имот. Поради това се е поддържало, че
установеното несъответствие между нетния доход и имуществото е в размер
на общо 178 171.20 лв. (сбора от стойността на посоченото имущество и
отрицателния размер на нетния доход), което е значително по смисъла на
приложимия към момента на подаване на исковата молба закон. Основавайки
са на разпоредбите на посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че
е налице обосновано предположение, че имуществото на ответницата е
незаконно придобито. Поради това след частичния отказ от исковете е
отправена претенция за отнемане на наличния недвижим имот, за който се
поддържа, че е придобит с незаконни източници на доходи или приходи на
средства.
В изразеното становище след изтичане на срока за отговор, докладвано в
първото по делото съдебно заседание, ответницата чрез процесуалния си
представител е поддържала, че е налице нередовност на исковата молба
поради непосочване на вида и стойността на имуществото, което Комисията
признава като притежавано от ответника в началото на проверявания период;
придобитото през проверявания период имущество и неговата стойност; вида
и стойността на имуществото в края на проверявания период; уточняване на
начина на формиране на разходите за издръжка на домакинството. Оспорени
са били твърденията на ищеца за наличието на значително несъответствие над
150 000 лв. за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице,
тъй като преминалите и неналични в края на проверявания период
имуществени блага, нямат правно значение.
Съгласно момента на предявяване на иска, наведените в исковата молба
твърдения по фактите и отправения до съда петитум, следва да се приеме, че
приложимият закон е ЗОНПИ и правната квалификация на предявения иск е
по чл. 153, ал. 1 от същия.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответницата като обвиняема в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
7
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г.,
по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват
„имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР
на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително
тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо
на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му -
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него
лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде
установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
8
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т.нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
9
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV
г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответницата и
членовете на семейството й имущество в рамките на проверявания
период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода
или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени
съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността
на наличното трансформирано имущество. Преминалите през банковите
сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период,
не са част от имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответника имущество през целия проверяван период е на обща
стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите, приходите
или източниците на финансиране на ответника и членовете на неговото
семейство, както обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния
им доход, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по
см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от
10
ответницата следното имущество в рамките на проверявания период:
с НА № 46/27.05.16г. на нотариус Др. Байчев, рег. № 535 на НК, гр.
Добрич, ответницата е закупила недвижим имот, находящ се в с.
Смолница, общ. Добрич, представляващ дворно място с площ от 2 190
кв.м. по документ за собственост, а по скица – 2 770 кв.м., от които: 1 240
кв.м. съставляващи парцел IX с планоснимачен номер * и 1 530 кв.м.,
съставляващи парцел X с пл. номер * в кв. 60, при граници и съседи:
улица XVI-281; XV-280; XIV-279; XI-277; VIII-276; VII-275; V-283 по
уличната и дворищната регулация на с. Смолница, общ. Добричка, стар
планоснимачен номер IX-156; X-156, ведно с построените в имота –
жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 50 кв.м., състояща се от салонче,
жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 9,00 кв.м., второстепенна
постройка – едноетажна със ЗП от 10 кв.м., за сумата от 3 000 лв. (л. 68).
Според заключенията на първоначалната и повторната СТЕ (л. 258-261 и
л. 313-320) пазарната стойност на имота към датата на придобиването му
е била в размер на 14 600 лв.;
Всички други, описани в исковата молба от Комисията като придобити
имущества, всъщност представляват получени парични суми след продажбата
на МПС или парични суми, преминали през банковите сметки на ответницата,
за които не се твърди да са налични в патримониума й в края на проверявания
период. Поради това същите не следва да участват при формиране на
стойността на придобитото имущество съобразно задължителната практика на
ВКС по тълкуване на приложимия материален закон.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че общата стойност на
придобитото от ответницата имущество през проверявания период възлиза на
14 600 лв. След като стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на остА.лите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответницата през проверявания
период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, защото,
както се посочи и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния доход
не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото
имущество.
Само на това основание предявения против ответницата иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
11
потвърди.
По частната жалба.
С определение № 320/16.04.24г. в обжалвА.та му от Комисията
осъдителна част, първоинстанционният съд е допълнил решението си в частта
му за разноските, присъждайки на ответницата сумата от 3 845 лв., от които
3 695 лв., заплатен адвокатски хонорар и 150 лв. – платен депозит за вещо
лице, касаещи разноски за цялото производство пред първата инстанция, вкл.
и по прекратената част от иска. Определението е допустимо, тъй като е било
произнесено при съответните процесуални предпоставки и въз основа на
своевременно искане за допълване на решението в частта за разноските.
Настоящият състав на съда намира, че не е налице хипотезата на чл. 156,
ал. 6 от ЗОНПИ, тъй като нито частичното прекратяване по делото поради
частичен отказ от иска, нито отхвърлянето на остА.лата част от иска, не са
били провокирани от представянето от ответницата на доказателства, които тя
е могла да представи с декларацията си по чл. 136 и чл. 137 от закона.
Основната причина и за частичния отказ от исковете, предприет от
Комисията, и за отхвърлянето на остА.лата висяща част от иска, е приемането
на ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, с което е дадено
задължително тълкуване по приложението на материалния закон, което се
различава от застъпваното от Комисията правно становище при предявяване
на исковете. С приемането на цитираното ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на
ОСГК на ВКС е била уеднаквена (а не променена, както твърди Комисията)
противоречивата дотогава съдебна практика по приложението на материалния
закон. При предявяването на исковете и при частичното им поддържане след
извършения частичен отказ, е налице несъответстващо на действителния
смисъл на закона тълкуване, извършено от КОНПИ, поради което и
частичното прекратяване и частичното отхвърляне на исковете не могат да
бъдат поставени в причинна връзка с поведението на ответницата, за да бъде
освободен ищеца от задължението да й плати направените по делото разноски.
Неправилно е в тази връзка поддържаното от ищеца становище, че посоченото
ТР на ОСГК на ВКС има действие зА.пред, тъй като със същото не е дадено
ново задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при
действието на обявено за загубило сила предходно задължително тълкуване
12
във връзка с приложението на ЗОНПИ, а е била уеднаквена противоречива
съдебна практика при липсата на изменение на приложимия закон.
Следователно, направените от ответницата в първоинстанционното
производство разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Последният е релевирал и възражение за прекомерност на заплатеното от
ответницата адвокатско възнаграждение. Според разясненията, дадени в
мотивите към т. 3 на ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар. Същевременно, съобразно
решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022г. на СЕС, с което е прието, че чл.
101, пар. 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че
ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Поради това и
настоящият състав на съда не е обвързан от разпореждането на нормата на чл.
78, ал. 5 от ГПК относно поставеното ограничение на долна граница за
намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение, ако се приеме, че
същото е прекомерно.
Съдът намира, че заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение за защита по предявените срещу нея искове пред първата
инстанция, не се явява прекомерно спрямо действителната фактическа и
правна сложност на делото. В настоящия случай Комисията е подала искова
молба от 22 страници с подробно изложение на множество факти и
обстоятелства, относими към предявените против ответницата искове,
относно нейните доходи, приходи, обичайни и извънредни разходи, придобито
13
имущество и несъответствие между нетните й доходи и придобитото
имущество. Били са приложени и множество писмени доказателства.
Непосредствено след упълномощаването на процесуалния представител от
ответницата, същият е депозирал писмено становище, оспорвайки
редовносттта на исковата молба и основателността на предявените искове.
Освен това е взел участие при провеждането на всичките 5 открити съдебни
заседания, в които своевременно са били изразявани подробно аргументирани
становища, предприети са били съответни оспорвания и е било направено
искане за назначаването на повторна СТЕ, което е било уважено от съда.
Защитаваният материален интерес по делото е бил в размер на общо 95 509.06
лв. Всичко това определя и извода, че заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 3 695 лв. (с представени
доказателства за плащането още с извършването на първото процесуално
действие по делото на 10.01.23г. – л. 228), което представлява 3.87% от общия
защитаван материален интерес, не е прекомерно спрямо фактическата и
правна сложност на делото.
Поради изложеното, определението в обжалвА.та му част следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на исковете на
Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху обжалваемия интерес,
който възлиза на 15 000 лв. Поради това и дължимата ДТ за въззивното
производство е в размер на 300 лв.
Процесуалният представител на въззиваемата е отправил искане за
присъждането на направените от същата разноски за въззивната инстанция,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждения в размер на 1 700 лв.
(така в представения списък по чл. 80 от ГПК и в договора за правна защита и
съдействие, удостоверяващ заплащането на сумата в брой). Съобразно изхода
на спора пред настоящата инстанция е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК и в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски.
Представителят на въззивника е релевирал своевременно възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав на съда намира същото за основателно.
14
Изхождайки от подробно цитираните по-горе критерии за извършване на
преценка относно съразмерността на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото пред въззивната
инстанция, съдът установи следното: защитаваният материален интерес пред
настоящата инстанция е в размер на 15 000 лв.; процесуалният представител
на въззиваемата е депозирал подробно аргументиран писмен отговор на
въззивната жалба, както и писмено становище, докладвано в открито с.з., без
явяване по делото (в писменото становище основният акцент е паднал върху
основателността на частната жалба на насрещната страна, предвид липсата на
подаден отговор на същата); решението по делото е изцяло основано на
изяснена пред първата инстанция фактическа обстановка и при уеднаквена
задължителна съдебна практика по приложението на материалния закон чрез
цитираното по-горе ТР на ВКС. Всичко това налага извода, че заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение от 1 700 лв. (11.33% от защитавания
материален интерес) е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на
делото пред настоящата инстанция и същото следва да бъде намалено до
размер от 1 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/13.02.24г., по гр.д. № 93/22г. на ОС-
Добрич.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 320/16.04.24г. по гр.д. № 93/22г. на
ОС-Добрич, в частта му, с която Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София е осъдена да заплати на А. И. М.
с ЕГН ********** от с. Смолница, община Добричка, сумата от 3 845 лв.,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 300 (триста) лв.,
представляващи дължима ДТ за въззивното производство, на осн. чл. 157, ал. 2
от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
15
имущество, гр.София, да заплати в полза на А. И. М. с ЕГН ********** от с.
Смолница, община Добричка, сумата от 1 000 (хиляда) лева, разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване,
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16