Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Мария Малоселска
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6377 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 30.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 13371/ 2016 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 34 състав, по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск
по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е.Й.П. /ЕГН
**********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/ сумата 360.31 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********,
апартамент, преустроен в МАГАЗИН с № 36, с аб.№ 171488 и код на платеца
П007196, с която ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната
лихва от 09.12.2015 г.- дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, до
окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен предявеният от „Т.С.”
ЕАД срещу Е.Й.П. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта и на сумата 28.63 лева- обезщетение за забава при
плащане на главницата, считано за периода от 10.06.2015 г. до 03.12.2015 г. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Е.Й.П. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата 290.25 лева- разноски
за исковото производство, и сумата 27.08 лева-
разноски за заповедното производство- гр.д.№ 76048/ 2015 г. на СРС, 34 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от Е.Й.П. /ответница
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен предявеният от „Т.С.”
ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД, и в частта относно
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.“ ООД- *** не изразява становище по повод подадената от
ответницата въззивна жалба.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „Т.С.“ ЕАД
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за горепосочената сума
/главница/ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Ищецът
основава претенциите си към ответницата Е.П. на твърдението, че е собственик на
процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН № 36, преустроен от
апартамент, находящ се в ********, жк „********“- гр. София, с аб.№ 171488, в
който доставял топлинна енергия през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
Не се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно
предприятие и ответницата- физическо лице като собственик на процесния имот, а
се цели ангажиране извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последната,
при твърдения, че се е обогатила за сметка обедняването на ищеца.
Основателността на предявения от „Т.С.“ ЕАД
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена
от установяване настъпилото за ответницата обогатяване за сметка обедняването
на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав са безспорно
установени по делото.
Не
е спорно по делото, а е видно и от доказателствата, че процесният имот: търговски
обект /магазин № 36/, преустроен от апартамент, находящ се в ********, жк „********“-
гр. София, представлява притежание на ответницата Е.П., легитимираща се като
негов собственик с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 28,
том I,
peг.№ 775, дело № 22/ 18.02.2004
г. на софийски нотариус /том I, л.16 от делото на СРС/.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца стойност, е представено
по делото извлечение за начислените за имота суми и е прието в
първоинстанционното производство експертно заключение на съдебно- техническа
експертиза. Няма основание приетото като неоспорено от страните експертно
заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото
на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно
или по непредпазливост/. Съгласно заключението на вещото лице И. У. в
конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата /с аб.№
181488/ топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни
факти и обстоятелства: че през
процесния период отоплителните тела в имота са били демонтирани; че в банята е
имало щранг- лира без техническа възможност за монтаж на уред, поради което и
топлинната енергия за нея е определена по изчислителен път /по МСРС- максимален
специфичен разход на сградата/; че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ е отчитана по показанията на един водомер за топла вода,
като е извършен реален отчет и отчетният документ е подписан; че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец; че изчисленият процент на топлинна енергия за сградна инсталация е 35.25
% за процесния имот, а също и че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. Според съдържащите се в експертното
заключение констатации стойността на потребената в имота през исковия период
топлинна енергия възлиза на 361.77 лв. общо /с включен ДДС/, при отчитане на
изравнителен резултат от 1.45 лв. /сума за доплащане/, добавен към стойността
на фактурираната топлинна енергия.
При
така събраните в процеса доказателства следователно искът на „Т.С.“ ЕАД по
чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД правилно е уважен с обжалваното
първоинстанционно решение, тъй като вследствие доставката на топлинна енергия в
притежавания от ответницата търговски обект- магазин, е настъпило обогатяване
на същата за сметка обедняването на ищеца- топлопреносно предприятие. Налице са
предпоставки за признаване дължимостта на процесното вземане /вземания/ и
съответно за ангажиране извъндоговорната отговорност на ответницата Е.П. за
заплащане на претендираните по реда на чл.410 ГПК и чл.422 ГПК суми- стойност
на потребена в собствения й недвижим имот- търговски обект, топлинна енергия.
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва
да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/
за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва
възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи
факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази
връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие
от обедняването, нито е важимо обратното. Произтичащото от неоснователно
обогатяване вземане е изискуемо от момента, в който настъпва разместване на
благата, каквато фактическа обстановка, предвид осъществената доставка на
топлинна енергия, потребена в имота на ответницата, се установява в настоящия
случай. Въз основа на събраните в процеса доказателства е установено, че
сградата, в която се намира процесният търговски обект- магазин, е
топлофицирана, като през процесния период в него е потребена топлинна енергия,
включваща топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ,
като е отчетено обстоятелството, че през този период, включващ отоплитения
сезон 2014/2015 г., радиаторите са били демонтирани, без щранг- лира в банята,
която съгласно § 1, т.37 от ДР на ЗЕ представлява отоплително тяло. В случаите,
когато за такова отоплително тяло няма техническа възможност за монтаж на уреди
за дялово разпределение и регулиране, отдадената от същото топлинна енергия се
определя по изчислителен път, каквато стойност на доставена топлинна енергия е
определена в настоящия случай, видно от приетото като неоспорено от страните
експертно заключение, цитирано по- горе.
Ирелевантни
за приемане на горните изводи са приложените от ответницата с писмения отговор
на исковата молба по чл.131 ГПК два договора за наем, според които процесният
имот- магазин, бил предоставен под наем на трето лице „за живеене“, тъй като
няма твърдения, нито доказателства третото лице- наемател да е сключило писмен
договор по чл.149, ал.1, т.3 или т.6 ЗЕ с топлопреносното предприятие, чието
наличие би могло да освободи ответницата- като собственик на имота, от
отговорността за плащането на съответно обезщетение- до размера на обедняването,
на предявеното от ищеца извъндоговорно основание- чл.59 ЗЗД.
Неоснователен е и доводът за
неправилност на обжалваното решение, основан на твърдението, че приложимата при
определяне цената на потребената в имота топлинна енергия Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, представляваща
Приложение № 1 към Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 6.04.2007 г., е
атакувана по съдебен ред и се явява предмет на адм. дело № 1318/ 2019 г. на
ВАС, 5- членен състав, Първа колегия, тъй като решението на административния съд по отмяна на подзаконов нормативен акт
е с нормативно значение занапред, подобно на решенията на Конституционния съд. Дори посочената
методика да бъде отменена, правното й действие по отношение извършената през
периода 2014- 2015 г. доставка на топлинна енергия не отпада, тъй като отмяната
й по съдебен ред няма обратно действие.
При
тези съображения искът по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на горната сума-
стойност на доставена в процесния магазин топлинна енергия, претендирана на
основание чл.59 ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като поради
неоснователност на релевираните в жалбата на ответницата П. доводи за
неправилност на постановеното от СРС решение /чл.269 ГПК/ същото в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивницата
дължи да заплати на въззиваемото дружество сумата 100 лв.- разноски за
въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
30.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 13371/ 2016 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 34 състав, в обжалваната част, в
която по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е.Й.П. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД /ЕИК ********/ сумата 360.31 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 1.05.2014 г. до
30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********,
апартамент, преустроен в МАГАЗИН с № 36, с аб.№ 181488, с която ответницата
неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва от 9.12.2015 г.- дата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 21.12.2015 г.
по гр.д.№ 76048/ 2015 г. на СРС, 34 състав, и в частта относно съразмерно присъдените на „Т.С.” ЕАД за
заповедното и исковото производства разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Й.П. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК ********/
сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 13371/ 2016 г. на СРС, І ГО, 34 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца
в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.