Решение по дело №318/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 350

 

гр. Стара Загора, 04.10.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                   Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                 Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                          СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Минка Петкова

и с участието на прокурора:     

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело №318  по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Х.М.М. *** Загора, против Решение №260099/10.03.2021г., постановено по АНД №1221/2020г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №284а-3038/18.08.2020г. на Началник РУ-Казанлък към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на  материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Според касатора в решението липсват мотиви. Заявява се, че описаното в АУАН нарушение не покрива съдържанието на посочената за нарушена правна норма, като не е посочено и обстоятелството на кого и пред кого не е представен документа за самоличност. Твърди се, че от събраните пред въззивният съд гласни доказателства се установява, че самоличността на санкционираното лице е могла да бъде установена. Обосновава се приложение на чл.82 от ЗБЛД, според който при маловажни случаи на нарушения на ЗМВР се прилага чл.28 от ЗАНН или се налага глоба по квитанция до 20 лева. Излагат се и съображения за неизлагане въобще на доводи за възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН и от наказващият орган и от въззивният съд. Моли се съда за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски по делото.

 

Ответникът по касационната жалба – Районно управление Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено възражение Началника на РУ–Казанлък оспорва касационната жалба неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон,  намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.  

 

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Х.М.М. *** Загора, против Наказателно постановление №284а-3038/18.08.2020г., издадено от Началника на РУ-Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на съставен АУАН №284а-3038/10.08.2020г., на Х.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв., на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

 

От фактическата страна административното обвинение се основава на това, че на 05.08.2020г., около 23:40 часа в гр.Казанлък, парк „Тюлбето“, при извършена полицейска проверка и поискване на документ за самоличност от компетентно длъжностно лице, определено със закон, Х.М. не може да удостовери с документ своята  самоличност, с което виновно е нарушила чл.6 от ЗБЛД.

 

С решението си Районен съд Казанлък е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Посочено е, че фактическата обстановка, отразена в наказателното постановление се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е приел, че при съставянето на акта за нарушение и издаването на санкционния акт, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирано е, че изложените в акта за нарушение обстоятелства, дата и място на извършване на нарушението и законовата разпоредба, посочена за нарушена, напълно съответстват на тези описани в наказателното постановление. Посочено е, че АНО, отчитайки всички смекчаващи вината обстоятелства, правилно е наложил на жалбоподателката предвиденото в закона административно наказание за констатираното нарушение. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен.

 

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

 

Административноназателната отговорност на касатора Х.М. е ангажирана за нарушение на задължението на гражданите да удостоверят самоличността си при поискване от компетентни длъжностни лица, като за непредставяне на български личен документ в чл.80 от ЗБЛД е предвидено административно наказание „глоба“ в размер от 50 до 300 лева. Извършването на такова нарушение от Х.М.М. на посочените в АУАН и наказателно постановление е установено по безпорен начин пред районния съд. Действително чл.70, ал.2 от ЗМВР предвижда установяване на самоличността освен чрез представянето на документ за самоличност на лицето, също и чрез сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, но определените от закона други начини за установяване на самоличност не изключват задължението за носене на български личен документ, каквито доводи са наведени в касационната жалба. От свидетелските показания на полицейския служител, разпитан в хода на въззивното производство, се установява, че от касатора е поискана лична карта и такава не е представена, а това е достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, при положение, че лицето не представя или въобще не притежава някои от другите видове български лични документи, посочени в чл.1, ал.5 от ЗБЛД – свидетелство за управление или документ за пребиваване. Съдът намира за неоснователни възраженията от касационната жалба за допуснато съществено нарушение при съставяне констативния и санкционния акт поради непосочване на обстоятелството пред кого санкционираното лице не е удостоверило самоличността си. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление се установява, че на процесните дата и място е извършена полицейска проверка, т.е. поисканото удостоверяване на самоличността е извършено от компетентни длъжностни лица по смисъла на ЗМВР, а неотразяване на данни за конкретното длъжностно лице не съставлява съществено процесуално нарушение, критерий за което е осигуряване на правото на защита на наказаното лице, което в случая не е нарушено.

 

Изискването в съдържанието на наказателното постановление да се съдържат мотиви защо наказващия орган не намира случая за маловажен не е от задължителен характер и е проява на излишен формализъм, тъй като след като не е приложил института на чл.28 от ЗАНН, то явно е, че административнонаказващия орган е дал отрицателен отговор на въпроса представлява ли нарушението маловажен случай. Районният съд също не е изложил такива мотиви в съдебния акт, като искания за събиране на доказателства за обосноваване на това обстоятелство са направени във въззивното производство. Тези искания обаче са свързани с доказване на възможността за установяване на самоличността на Х.М. чрез лицето, което я е придружавало, което както беше посочено, не изключва отговорността й за непредставяне на български личен документ, нито характеризира нарушението с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, а оттам и за квалифициране на случая като маловажен. Поради това дори неизлагането на мотиви в съдебното решение за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН да съставлява процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените. Конкретни факти, сочещи наличието на смекчаващи обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай“ са изложени едва в касационната жалба, като се обосновава, че санкционираното лице е ученичка, няма противообществени прояви, не е предупреждавана или наказвана за нарушения по ЗБЛД, няма доходи, а от нарушението не са настъпили никакви обществено опасни последици. Всички тези обстоятелства са взети предвид при определяне на наложеното наказание в предвидения минимум и не са достатъчни, за да обосноват приложение на чл.28 от ЗАНН, а оттам и определяне на наказание по привилегирования състав по чл.82 от ЗБЛД, тъй като конкретния случай не се отличава от обичайните случаи на нарушения от този вид.

 

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

                                                                                                                              

ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение №260099 от 10.03.2021г., постановено по АНД №1221/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                             2.