№ 58
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600075 по описа за 2022 година
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НЧХД № 398/2020г., по което с присъда №
260020/09.06.2021г. по описа на Районен съд - Асеновград подс. Р. П. К. е
била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.2
вр.ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и на основание чл.78а от НК
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000лв. В искането са изложени подробни
съображения, че присъдата е постановена в нарушение на закона- неправилно
приложение на състава на клеветата- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1
НПК, като се застъпва становището, че употребените от осъдената Р.К. думи
и изрази в молбата й до Районна прокуратура- Асеновград от 24.10.2019г. “ С.
Т. е бивш състезател по *. По време на състезателната му дейност системно е
взимал години наред големи количества лекарства, допинг, анаболи мн.др.“ и
в разпита й като свидетел по гр.д. № 2333/2019г. по описа на Районен съд-
Асеновград на 18.12.2019г. “…той е взимал много допинг през годините,
когато е бил елитен спортист“, нямат позорящ характер за тъжителя, а били
израз на правото й да подава жалба, да докладва за нередности или да търси
помощ от страна на властите, а като свидетел да изложи известните й
обстоятелства във връзка с делото без цел да накърни доброто му име и чест в
обществото, т.е. твърди се правомерно упражняване на права от осъдената,
1
което изключва обществената опасност и противоправността на конкретното
деяние. Ето защо се иска възобновяване на делото и оправдаване на осъдената
Р. П. К. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148
ал.2 вр.ал.1 т.1 вр.чл.147 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК на основание чл.304 вр.чл.24
ал.1 т.1 НПК.
По делото е постъпила молба от С. П. Т. със съображения, че искането на
Главния прокурор за възобновяване на делото е неоснователно.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на делото се поддържа от
представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив.
Осъдената Р. П. К., лично и чрез защитника си адв. А. моли съда да уважи
искането.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли е релевираното в искането основание за възобновяване на
делото, приема за установено следното:
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а
разгледано по същество се явява неоснователно.
От фактическа страна, районният съд е приел, че отношенията между
подс. Р.К. и брат й С. Т. били изострени и влошени по повод възникнали
между тях през годините имуществени спорове, включително са се водили
дела по Закона за защита от домашното насилие, между двамата имало случаи
на словесна и физическа разправа, Р.К. била и осъдена с влязла в сила
присъда №260016/29.04.2021г. на Районен съд- Асеновград за нанасяне на
лека телесна повреда на брат й С. Т. на 21.10.2019г. Няколко дни след това -
на 24.10.2019г. - Р.К. подала молба до Районна прокуратура- Асеновград, в
която написала, че “ С. Т. е бивш състезател по *. По време на състезателната
му дейност системно е взимал години наред големи количества лекарства,
допинг, анаболи мн.др.“ По-късно- на 18.12.2019г. е била разпитана като
свидетел по гр.д. № 2333/2019г. по описа на Районен съд- Асеновград като е
заявила “…той е взимал много допинг през годините, когато е бил елитен
спортист.“
Според изложените в искането за възобновяване съображения, осъдената
Р.К. не е имала намерение и цел да наклевети брат си С. Т., а тези й твърдения
били израз на правото й на свобода на изразяване на мнение по смисъла на
ЕКПЧ, да докладва за нередности, да подава жалби пред властите и да търси
помощ и съдействие от тях, с което осъществявала основно конституционно
право, а не престъпление обида или клевета.
Цитираните в искането решения на ЕСПЧ- по делото „ Маринова и други
срещу България“ и по делото „Сапунджиев срещу България“ се отнасят до
случаи за оплаквания от страна на осъдените спрямо длъжностни лица за
извършени от тях нарушения във връзка с професионалните им задължения, а
по второто дело за оплакване в опит да се привлече вниманието на
компетентните длъжностни лица за замърсяване на околната среда и
потенциално увреждане здравето на хората.
2
Според настоящата инстанция при постановяване на присъдата,
Асеновградският районен съд не е допуснал нарушение на закона, като са
изложени убедителни и законосъобразни съображения, в съответствие и с
константната практика на В/К/С за съставомерността на престъплението по
чл.147 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. И в двата
случая- на 24.10.2019г. и на 18.12.2019г. - осъдената К. е разгласила за
тъжителя С. Т. посочените позорни обстоятелства. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро
име, чест, достойнство и репутация в обществото. Тук не става въпрос за
реакция на дееца от неправомерни или незаконни действия на длъжностни
лица или органи на властта във връзка с изпълнение на техни правомощия
или компетентности, за възмущение или гражданска позиция по определени
въпроси, за свобода на изразяване на определено мнение без страх и угроза от
наказание, за становище или описание, за лична оценка, съждение или
интерпретация на определени факти, а за съвсем частен случай на влошени
отношения между брат и сестра, която много добре е съзнавала смисъла и
значението на разгласените обстоятелства, и то толкова години след като е
прекратил спортната си кариера, а спортните му постижения и успехи на
олимпийско, световно и европейско ниво като национален състезател по
вдигане на щанги са й били много добре известни. По делото са били
приложени множество писмени доказателства, разпитани са били й
множество свидетели- бивши състезатели и треньори по *, които установяват,
че по време на спортната си кариера тъжителят С. Т. никога не е бил уличаван
или хващан в употреба на допинг и анаболи, т.е. на забранени от
международните спортни организации вещества. От друга страна, казаното от
осъдената К. за брат й С. Т. няма нищо общо с предмета на гражданското
дело, по което е била разпитана като свидетел, поради което може да й се
търси отговорност за клевета, а не за лъжесвидетелстване. Посоченото в
жалбата до Районна прокуратура – Асеновград твърдение, и то правилно
окачествено от съда като клеветническо, също няма никаква връзка с
предмета на жалбата за извършено правонарушение от С. Т. през октомври
2019г. Всички тези обстоятелства убедително сочат за умисъла и целта на
дееца, воден изключително от личен мотив предвид на влошените
взаимоотношения и водените съдебни дела - да наклевети брат си като
разгласи за него посочените неистински позорни обстоятелства/ не са били
доказани по делото /, които са били и публично оповестени, като по този
начин го злепостави пред обществото, накърнявайки репутацията му,
достойнството, честта, престижа и доброто име на С. Т., с което се ползва
като шампион и рекордьор по * в спортното му минало. Именно за
субективната страна на деянието се отнасят и посочените в искането решения
№ 238-2014г. на ВКС, I н.о., № 251-2010г. на ВКС, I н.о. когато деецът
преследва правомерна цел / да даде показания / и по пътя към целта не е
допускал настъпването на страничен резултат – засягане на честта и
достойнството на тъжителя. Посоченото в искането и представено от
защитата решение №100-2020г. по н.д./в/ на Апелативен съд- Пловдив е за
3
случай, съвсем различен от настоящия и двата казуса следва ясно да се
разграничат- оправдаването на осъдения е именно заради правото на
гражданите да подават сигнали и жалби от действия на длъжностни лица и е
в пълно съответствие с практиката на ЕСПЧ за гарантираната по чл.10 от
ЕКЗПЧОС свобода на словото, включително и с решението по делото
„Маринова и други срещу България“, образувано по жалби № 33502/2007г.,
30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г.) и влязло в сила на 12.10.2016 г., с
което е установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и с Р-22 от
23.02.2017г. на ВКС, I н.о.
Предвид на изложените съображения, искането за възобновяване на
наказателното дело се явява неоснователно- деянието на осъдената Р.К. не
изключва обществената му опасност и противоправност, от обективна и
субективна страна е съставомерно като престъпление клевета, за което
законосъобразно е била ангажирана наказателната й отговорност и
материалният закон е бил правилно приложен, поради което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на НЧХД № 398/2020г. по описа на Районен съд –
Асеновград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4