О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с-я ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Макариева частно гражданско
дело N 1479 по описа за 2019 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба
на С.Б.И. чрез адв.Т.
срещу определение № 8063/24.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 7773/2019 г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прекратено производството по делото .
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
изводите на съда са неправилни и необосновани . Съдът не е приложил правилно
указанията на ТР 8/2012 г. на ОСТК на ВКС .
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е
подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца С.Б.И., ЕГН **********,
срещу държавата, чрез
областна управа на област Варна, с искане да се
приеме за установено по отношение на ответника, че недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ж.к. Чайка № 156, самостоятелен обект с идентификатор
10135.2562.28.1, двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.метра,
изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.2562.28, дворно място, цялото с
площ от 864 кв.метра, в урбанизираната територия на гр. Варна, с начин на
трайно ползване - за озеленяване, ведно с построената в него сграда, не е
държавна собственост.
В исковата молба се посочва, че ищецът е настанен в недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. Чайка № 156, представляващ жилище, състоящо се от изба в
сутерена и първи жилищен етаж, включващ две стаи, санитарен възел, стълбище и
тераса, със застроена площ от 59 кв.метра. По влязла в сила кадастрална карта
на гр. Варна поземленият имот е с идентификатор 10135.2562.28, а сградата с
идентификатор 10135.2562.28.1. Първоначалното настаняването в имота било по
силата на Заповед № 175 от 11.09.2000 г. и договор за наем от 30.01.2001 г. на
кмета на район "Приморски", Община Варна, като тогава се приемало, че
имотът е общинска собственост. През 2002 г. поискал да придобие собствеността
на жилището, като го изкупи, но му било отказано. Бил съставен АДС №
4819/18.11.2003 г., но след това бил съставен Акт за общинска собственост №
6039, вписан в службата по вписванията на 21.04.2010 г. След това бил съставен
акт за държавна собственост № 7972/04.10.2011 г. Съгласно приетият ПУП-ПРЗ на
ж.к. "Чайка", съгласно Решение № 2106-14 от 3005.2015 г. на Общински
съвет Варна, имотът, в който се намирала сградата бил отреден за озеленяване,
като той се намирал в урбанизирана територия, поради което и по силата на самия
закон бил общинска собственост. За да не бъде отстранен от жилището сключил с
Областна управа - Варна договор за наем, като срокът му бил до приключване на
процедура за провеждане на търг или конкурс за отдаването му под наем, продажба
или замяна. Поради възникнали спорове за собствеността на имота и нежеланието
на администрацията да приема вноските му, преустановил плащането на уговорения
наем. Била издадена Заповед № РД 17-7706-236 от 20.07.2017 г., с която било
наредено да се изземе жилищния имот от ищеца. Последният оспорил заповедта пред
съда, като същата била отменена. С писмо, с изх. № РД 19-9400-130 от 12.04.2019
г., ищецът бил уведомен, че се прекратява наемното правоотношение и следвало да
напусне имота. До момента договорът за наем с общинската администрация не бил
прекратен. Тези обстоятелства пораждали правния му интерес да бъде установено по
отношение на държавата, че жилището, в което живее не е държавна собственост.
След като е счел , че не налице правен интерес от завеждане на иска с протоколно определение от 24.06.2019год. е
прекратил производството по делото.
Настоящият състав
намира, че обжалваното определение е правилно .
За предявяване на всеки установителен иск абсолютна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава спорното право. За да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, то следва чрез него ищецът да защити същото право. При уважаване на иска, макар че се отрича притежаването на спорното право от ответника, следва правните последици да рефлектират в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му. Поради това, в негова тежест е да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право,докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява
В конкретния
случай ищецът обосновава правния си интерес с наличието
на наемно правоотношение, както се твърди в исковата
молба, Твърденията на ищеца за
наличието на облигационно право на ползване върху имота изцяло изключва
наличието на владение, тъй като наемателят държи чуждата вещ за другиго, който
не е задължително дори да е собственик на вещта. Доколкото искът се основава на
твърдения за защита на възникнали облигаторни
отношения, а не на право на собственост, то и избраният от ищеца процесуален
способ за защита по чл. 124 ГПК се явява недопустим.
С оглед на горното, като е приел, че предявеният
иск е недопустим поради липса на
правен интерес, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 8063/24.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 7773/2019
г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прекратено производството по делото .
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от неговото
съобщаване на жалбоподателя пред Върховния касационен съд по реда
на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.