Р Е Ш Е Н И Е
Номер 80
29.07.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На тридесети юни две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: А. Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от Председателя А.
Динков АНД № 113 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от М.А.М., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 20-1228-000395/26.02.2020
г. издадено от Г.Й.А., на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, Сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, му е
била наложена глоба в размер на 150 лева.
Жалбоподателят
твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия GA, № 124180/19.01.2020 г. жалбоподателят
М.А.М., ЕГН **********, е санкциониран
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП („Наказва се с глоба в размер 150 лв. който
не спазва за правилата за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението“), за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в
лентите за движение“), изразяващо се в това, че на 19.01.2020 г. в 09.30 часа, по
АМ Тракия, км. 175, общ. Чирпан, в посока изток е управлявал автобус „Ман“, с
рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, като с поведението си при управлението на
автобуса създал опасност за останалите участници в движението и за пътниците в
автобуса, като изпреварил останалите участници в движението от
дясна пътна лента и след това продължил, като преминал в лява пътна лента и не
се съобразил с пътните условия в този участък на АМ Тракия.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В
акта за нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно описание на
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено –
задължителен реквизит по силата на чл. 42, т. 4 и съответно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. От обективна страна не са описани фактите, очертаващи състава на
нарушението – кои участници в движението е изпреварил, респ. с какви пътни
условия в този участък на АМ Тракия не се е съобразил санкционираният водач.
Липсата на тези фактически данни прави невъзможна преценката относно
поведението на водача, което нарушава правната норма, както и дали е причинен
съставомерен резултат и в какво се изразява.
В
акта за нарушение и наказателното постановление не са посочени фактите,
обуславящи квалификацията на деянието по 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, а текстовото
описание на нарушението в обстоятелствената част на НП не отговаря на
посочената за нарушена правна норма. Видно от описанието на нарушението,
жалбоподателят е предприел маневра „изпреварване“, поради което не следва да се
счита нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като когато
се касае за „изпреварване“ е приложима разпоредбата на чл. 42, от ЗДвП. Това
е така, тъй като нормата на чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, систематически се
намира в Глава II, Раздел I от ЗДвП, който е озаглавен „Общи положения“ и видно
както от заглавието, така и от граматическото тълкуване и на двете му алинеи
въвежда изключително широк кръг от задължения, като адресати на тази норма са
както всички участници в движението по пътищата, а също и водачите на пътните
превозни средства. Нормата на чл. 42 от ЗДвП, също систематически се намира
в Глава II, но в Раздел IХ от закона, като видно от наименованието на раздела
„Изпреварване“, предмет на правно регулиране са конкретните задължения на
водачите на моторни превозни средства при изпреварване, което понятие е
значително по-тясно, като не включва всички участници в движението, а само водачите
на пътни превозни средства - арг. от сравнителното тълкуване на § 6, т. 10, т.
25 и т. 28 от ЗДвП, като от втората и третата точки се установява, че се касае
за съотношение между видово и родово понятие. В този смисъл се налага извода,
че се касае за съотношение между обща (чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП) и специална
(чл. 42 от ЗДвП) норма с последица правният принцип, че специалният закон
дерогира общия.
Неправилно приетата за нарушена материално-правна норма е довела до неправилно определяне и на санкционната разпоредба - чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП. Съдебната практика е константна, че за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание по чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 401 от 21.12.2018 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 387/2018 г., Решение № 1075 от 16.05.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 633/2019 г., Решение № 69 от 26.04.2018 г. на АдмС - Ямбол по к. а. н. д. № 49/2018 г. и др.).
Състава на чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП визира хипотезата, свързана с неспазване на правилата
за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението (В
този смисъл Решение от 17.11.2014 г. по к.а.н.д. № 568/2014 г. на АдмС – Стара
Загора). Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган
и е недопустимо промяната й в съдебната фаза на процеса. Допуснатото
несъответствие между фактическото и правно обвинение нарушава правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и е основание
за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Поради изложеното, процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят не представя доказателства за сторени съдебни и
деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-1228-000395/26.02.2020 г. издадено от Г.Й.А., на
длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“,
като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: