№ 1243
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано е след постановяването на Решение № 137/12.07.2022 г. по гр. дело №
2578/2021 г. по описа на ВКС, с което е отменено изцяло Решение № 509/09.03.2021 г. по
в.гр. дело № 3598/2020 г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда със задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза.
Горецитираното въззивно дело е образувано по повод подадената от
,,Електроразпределение Север“АД въззивна жалба вх.рег. № 278185/3.11.2020г против
решението на ВРС-ХVІІ с-в № 260951/29.10.2020г по гр.д.№ 3228/2020г, с което се приема
за установено в отношенията между страните Х. Р. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул.„П.“
№ 53 и „ЕРП Север“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.В., В.
Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет Н. Й. Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., че ищцата не дължи на ответника сумата от
6875,92лв, представляваща служебно начислена цена за електроенергия за периода от
10.05.2016г до 03.12.2019г, за обект на ищцата, находящ се в гр.В. ул.„П.“ № 53 с кл.№
********** и аб.№ *********, за която сума е издадена ф-ра № *********/17.02.2020г, на
осн.чл.124 ал.1 предл.2-ро ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ищцата сумата от
275,03лв-разноски, на осн.ч.78 ал.1 ГПК; както и да заплати на адв.Д. Н. Д.-БлАК сумата от
674лв – възнаграждение за оказана безплатна адв.помощ, на осн.чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.1 т.3
ЗА.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение,
1
поради нарушения на материалния закон и неправилно приложение на
съдопроизводствените правила, както и за неговата необоснованост. Жалбоподателят сочи,
че в нарушение на чл. 179 от ГПК и правилата на доказването първоинстанционният съд не
е изложил мотиви, съдържащи преценката му за обоснованост на експертизата, както и
такива обуславящи нейната негодност. По гореизложените съображения моли за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 287183/4.12.2020г от
Х. Р. Р., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че съдът
правилно е възприел, че въззивникът не е спазил процедурата на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ,
както и че не е доказал СТИ да е било с нулеви показания при монтирането му. На
следващо място се излагат твърдения, че отговорността по ПИКЕЕ е виновна, а липсват
доказателства за вина на потребителя в процесния случай. Релевират се възражения, че с
приемането на правилата КЕВР е излязъл извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ. Отправеното към съда искане за потвърждаване на съдебния акт.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът поддържа искането
си за отмяна на решението с присъждане на разноски.
Въззиваемият не се явява и и не се представлява. Депозира молба, с която изразява
становище по същество на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото е образувано pred VRS по предявен от Х. Р. Р. отрицателен
установителен иск срещу „Електроразпределение Север“ АД за приемане за установено
между страните по делото, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 875,92 лева,
представляваща служебно начислена цена за електроенергия за периода от 10.05.2016 г. до
03.12.2019 г., за обект на ищцата находящ се в гр. В., ул. „П.“ № 53, с кл.№ ********** и аб.
№ *********, за която сума е издадена Фактура № ********* от 17.02.2020 г., на основание
чл. 124, ал. 1, предл. II от ГПК, ведно с искане за заплащане на съдебно-деловодните
разноски.
Ищецът твърди, че при проверка на текущите си задължения е установила, че е
издадена Фактура № ********* от 17.02.2020 г. на стойност 6 875,92 лв., която сума е
начислена съгласно констативен протокол за период от 10.05.2016 г. до 03.12.2019 г. Сочи,
че не е изразходвала електроенергия на тази. Излага, че е извършила справка в център за
обслужване на клиенти на ответното дружество, където я уведомили, че е извършена
проверка на електромера и поради неточно измерване едностранно е коригирана сметката и
́
за минал период и е съставена процесната фактура. Възразява, че ответника не разполага с
материалноправна легитимация да претендира сумите, защото не е доставчик на
електроенергия, респективно липса правно основание за начисляване на процесната
фактура. Сочи, че начисленото количество енергия представлява „непоръчана доставка на
стока“, по смисъла на директивите на ЕС за нелоялни търговски практики. На следващо
място релевира възражение за неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по
чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ за обслужване на измервателните системи, както и за
незаконосъобразност на корекцията, предвид невъзможността разпоредбата на чл. 55
ПИКЕЕ да има обратно действие до датата на монтажа на СТИ. Сочи, че електромерът не е
2
метрологично годно средство за търговско измерване, защото не е преминало първоначална
проверка; извършената проверка на СТИ е с метрологично негоден еталонен уред, защото не
е преминал първоначална и последваща проверки. Отправя искане за косвен съдебен
контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за установяване на незаконосъобразността на чл. 55 ПИКЕЕ.
Въз основа на изложеното ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на разноски по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Север“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че правото му
да преизчислява количествата електрическа енергия е регламентирано в чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ,
от която разпоредба е видно, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, поради което счита, че е налице правно основание за
начисляване на количествата електрическа енергия. Сочи, че от представения констативен
протокол от БИМ се установява, че е налице преминала електрическа енергия натрупана в
тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея, но е действително доставена и потребена.
Излага твърдения още, че не е налице хипотезата на непоръчана доставка, защото енергията
е реално доставена и потребена. Твърди, че разпоредбата на чл. 42 ПИКЕЕ е неприложима в
случая, защото е въведена по отношение на измервателните системи, които са налице само
при индиректно измерване на енергия. Сочи, че възражението за липса на обратно действие
на чл. 55 ПИКЕЕ е неотносимо, доколкото разпоредбата посочва само началния момент на
начисление на ел.енергията. Дори да се приеме, че не е уведомил клиента, то това
неизпълнение би имало за последица само невъзможността потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати на кредитора. Твърди, че СТИ е минало
първоначална метрологична проверка, която е със срок до 2022 г. По отношение на искането
на ищеца по чл. 17, ал. 2 ГПК за косвен съдебен контрол на чл. 50, ал. 1, б. „А“ от ПИКЕЕ е
недопустимо, а и също неоснователно, тъй като към датата на проверката са действали
ПИКЕЕ 2019 г. и на основание чл. 47 и чл. 55 от ПИКЕЕ има право да извършва корекция
въз основа на показания в невизуализиран регистър. Излага, че при проверката на 03.12.2019
г. е установена липса на пломба на прага на ЕМТ, в което е монтиран електромера и е
извършено софтуерно прочитане на паметта, от което е видно, че регистър 1.8.3. има
показания в размер на 38501 квтч. Сочи, че електромерът е демонтиран и е изпратен за
експертиза в БИМ, от която се установява, че е налице неизмерена електрическа енергия в
скрития регистър и че електромерът съответства на метрологичните характеристики, но не и
на техническите такива. Въз основа на изложеното счита, че е налице реално потребление и
е извършил корекция, като е издал фактура за дължимите суми, за които обстоятелства
потребителят е уведомен с писмо. Поради изложеното твърди, че процесните суми му се
дължат на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, евентуално по общите правила за продажбата по
ЗЗД, и предентира отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие
на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
3
регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на
измереното количество ел. енергия.
Видно от приложения констативен протокол № 1200711/9.05.2016г се установява, че
процесното СТИ с фабр. № 1114021666176284 е било монтирано в обекта на потребление с
нулеви показания на всички регистри.
От представения по делото КП № № 1105999/3.12.2019г. се установява, че служители
на дружество са извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в
резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради установен отчет
в тарифа 1.8.3 в размер на 38501 kWh. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е
подписан от служителите на оператора, извършили проверката, лично от абоната – Х. Р..
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - В. от метрологична
експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на
електромера е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената
електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 38501 kWh.
Според метрологичната експертиза не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на
техническите характеристики.
На 13.02.2020г „Електроразпределение Север“ АД на основание чл.55 от ПИКЕЕ е
издалo становище за начисление на ел.енергия в размер на 38501 kWh за периода 10.05.2016
–3.12.2019г. Съставена е и фактура № *********/17.02.2020г за сумата от 6 875,92лв, след
което описаните документи били изпратени на ищцата, като разписката е била получена от
друго лице на адреса на дата 18.12.2020.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т.О. се установява, че е
съставила процесния КП, като се е подписала пред самия титуляр на партидата – възрастна
жена. Спомня си много добре, защото на този адрес нейни колеги неведнъж били писали
протоколи за различни нарушения. Имало натрупани показания на една от
невизуализираните тарифи, което било причината за демонтиране на електромера.
Възрастната жена собственоръчно се била подписала и си написала имената на протокола.
Дори казала, че била гледачка. Свидетелката демонтирала електромера и го поставила в
безшевна торба с пломба пред ищцата, която присъствала и по време на демонтажа на СТИ.
Констатациите, обективирани в протокола от извършената проверка относно
установената софтуерна намеса в тарифната схема на измервателното средство се
потвърждават изцяло от проведените по делото две експертизи.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изслушана съдебно - техническа
експертиза, видно от заключението на която е, че СТЕИ е бил метрологично годен и към
4
датата на проверката бил регистрирал и отчитал потребената ел.енергия през процесния
период. Той е бил монтиран с нулеви показания по всички тарифи. Процесното количество
ел.енергия е преминало през електромера и било натрупано в невизуализирания регистър.
Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметР.ция на измервателния уред. Количеството ел.енергия от 38501 кВтч
не било отчетено при редовен месечен отчет, тъй като не е било визуализирано на дисплея и
не е фактурирано. Същото не било изчислено по методика за корекция на сметка, а било
остойностено за период от 1302 дни. Не било документирано наличието на неправомерно
хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ
с електрозахранващата мрежа не била променена. Математически точно е изчислена
стойността на електроенергията за доплащане съобразно решенията на утвърдените от
ДКЕВР цени, действащи в рамките на процесния период.
С оглед задължителните указания, дадени с Решение № 137/12.07.2022 г. по гр. дело
№ 2578/2021 г. по описа на ВКС, при повторното разглеждане на делото е проведена
допълнителна електротехническа и софтуерна експертиза, заключението на което
настоящият въззивен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от
него, СТИ първоначално е програмирано да работи по два графика за работа - Зимен и
Летен, които са настроени да отчитат в тарифа Т1 и Т2 със съответния часови диапазон. При
софтуерно прочитане се установява, че СТИ е настроено да отчита по три тарифи, чрез
нерегламентирано софтуерно вмешателство.
Този тип електромери имат възможност да се визуализират и допълнителни тарифи
/регистри/, наред с фабрично настроените Т1 и Т2. Именно от тези възможности на
електромера се използва от извършителите на констатираното софтуерно въздействие, като
са променили графикът на работа, така че част от потребената енергия да преминава през
невизуализираната тарифа Т3 на регистър 1.8.3 (15.8.3) и по този начин да остане невидима
за инкасаторите и съответно неотчетена. Наличието на показания в регистър 1.8.3 (освен
1.8.1 и 1.8.2), който не е предвиден за битови абонати съгласно разписаните правила на
КЕВР, означава че съществуват данни за неправомерно софтуерно въздействие върху
паметта на процесното СТИ. Препрограмирането е извършено от неизвестно лице, като в
заложената програма на процесното СТИ е променен графикът за отчитане и натрупване на
потребената енергия по тарифи. Вместо стандартния часови пояс за дневна и нощна тарифи,
част от часовете на денонощието са добавени в график, отчитащ в тарифа Т3. Тази тарифа
не се визуализира на дисплея на електромера и не е била отчитана от инкасатор, в резултат
натрупването по нея не е било фактурирано и заплащано. Това действие е извършено
целенасочено и на дата, която много скоро след тази на монтажа на СТИ на обекта на
въззиваемата. Изключена е възможността според всички налични данни и доказателства,
през оптичния комуникационен порт, чрез софтуер да се променят показанията в регистъра
по Т3. Единствената възможност за „нанасяне“ на такива е чрез отваряне на електромера,
каквото в настоящия случай е отречено от експертизата да е извършвано, с оглед
отсъствието на механични дефекти по корпуса на електромера.
5
С оглед посочената фактическа установеност се достига до извода, че електромерът е
монтиран на абоната нов, с нулеви показания и е параметризиран да отчита по две тарифи
на датата на монтажа 09.05.2016 г. На неопределена дата, много скоро след това
неустановено лице е извършило последващо софтуерно параметризиране на устройството,
вследствие на което СТИ е започнало да отчита електроенергията в невизуализиран трети
регистър /Т3/, поради която същата не е могла да бъде установена при редовния отчет,
съответно същата не е била фактурирана в процесния период.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ – арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия случай въззивното дружество, притежаващо лицензия за оператор на
електроразпределителна, мрежа в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ е
съставил констативен протокол, обективиращ резултата от извършената проверка.
Последният е подписан от двама служители на търговското дружество и самият абонат, като
е изпълнено и изискването на ал. 4 от цитираната разпоредба като му е изпратен препис от
протокола. Видно от съдържанието му, електромерът е демонтиран и пломбиран, като е
изпратен в БИМ за метрологичен контрол, чийто резултат е материализиран в констативен
протокол, като по този начин е спазен процедурата и на ал. 5 от чл. 49 от ПИКЕЕ. С оглед
всичко гореизложено следва да се приеме, че корекцията е извършена законосъобразно.
Констатациите на БИМ относно извършеното софтуерно вмешателство и отчетеното
поради него в регистър Т3 количество електрическа енергия в размер на 38501 кВтч кВч се
потвърждават безспорно от проведените в рамките на съдебното производство две
експертизи, от заключението на които, както вече беше изложено, е видно, че същото е
потребено след монтирането на измервателното средство на абоната, с начален период на
натрупването, започващ скоро след монтирането на СТИ.
Предвид гореизложените съображения, напълно ирелевантно се явява обстоятелство
кой е фактическият извършител на посоченото софтуерно претарифиране, доколкото
вследствие на него се е стигнало до натрупване на измерените количества в
невизуализираният регистър, което е станало причина същите да не бъдат отчетени,
съответно начислени и фактурирани, преди проверката от 03.12.2019г. От съществено
значение за формирания извод е факта, че установената в невизуализирания регистър
измерена ел. енергия е действително преминала през електромера и е доставена на абоната
в конкретно посочен период от 10.05.2016 г. /датата на монтажа на СТИ/ до 03.12.2019 г.
/датата на проверката/, през който същият е бил монтиран на обекта на потребление.
Последният попада в темпоралния обхват на разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, съгласно
която операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в невизуализираните регистри,
6
поради което не е налице същинско обратно действие на нормата, тъй като субективното
право на оператора възниква занапред, след влизането и в сила. В същото време, тя изрично
́
предвижда възможността му да начисли измерените, но нефактурирани количества
електрическа енергия в периода от датата до монтирането на СТИ до датата на проверката,
извършена при действието на приложимите Правила, като по този начин е уредено
действието на разпоредбата в темпорално отношение.
Съобразно изложените съображения са неоснователни и възраженията на въззивника
за липса на нормативно установено основание за коригиране на сметка за ел.енергия за
изтекъл период. В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за
извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Служебното начисляване на
допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по
реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правилата са издадени от Председателя на
КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА.
Цитираните правила по правната си същност представляват подзаконов нормативен акт,
приет въз основа на законова делегация от компетентен орган и при спазване на
материалните разпоредби на закона, поради което са законосъобразни и следователно -
задължителни за страните.
По същия начин е предвиден и субектът, който следва да извърши допълнителното
начисление, основаващо се на посоченото нормативно основание, а не на сключен договор
за доставка на електрическа енергия, поради което не е налице изискване той да разполага с
нарочна лицензия за посочената дейност. В този смисъл, неоснователни се явяват
възраженията на въззивника, че „Електроразпределение Север“ АД не е материалноправно
легитимирано да претендира сумите, тъй като легитимацията му произтича пряко от
приложимата разпоредба, уреждаща процесните материални правоотношения. В
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ изрично е предвидено, че преизчислението се извършва от
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, какъвто въззиваемият се явява по
силата на Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. Безспорно е, че като такъв последният няма
право да извършва търговия с ел. енергия, но процесният случай не касае отношения по
договор за доставка на такава, а вземането на страната произтича от различен фактически
състав, изключващ начисляването на сумите по такава сделка. Именно осуетяването на
възможността потребената енергия да бъде отчетена и заплатена по силата на
правоотношението с крайния доставчик по договора за продажба на ел. енергия, легитимира
7
оператора на мрежата да претендира сумата пряко от него. В посочения смисъл са и
задължителните указания по отношение на прилагането на материалния закон, дадени с
отменителното Решение № 137/12.07.2022 г. по гр. дело № 2578/2021 г. по описа на ВКС, с
които се приема, че „Електроразпределение Север“ АД е материално легитимирано да
претендира процесните суми по корекцията.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че не е налице и твърдяното от
страната противоречие на чл. 56 от ПИКЕЕ с чл. 98а, ал.2, т.6, както и на чл. 104а, ал.2, т.5,
от ЗЕ. Неприложимостта на правилата за продажба на електрическа енергия към
спецификата на процесните правоотношения, касаещи извършена едностранна процедура за
корекция, не позволява да се приеме, че е налице сочената колизия между нормативните
актове. От друга страна разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т.6 и на чл. 104а, ал.2, т.5, от ЗЕ
уреждат определени реквизити относно реда за уведомяване на абоната за извършената
корекция, а не субектът, който е оправомощен да извърши същата, поради което на още по-
силно основание не могат да обосноват твърдяното противоречие. Дори и само за
целите на доказването да се приложат пряко сочените от въззивника норми, същите нямат
отношение към извода за наличие на задължението нито към материалната легитимация на
въззиваемото дружество да получи паричната престация.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не е установена вината на
абоната, тъй като във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия правото на оператора да извърши едностранно корекция не е предпоставено
от доказването на виновно поведение на последния, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, обективирана например в Решение № 118 от 18.09.2017 по т. д. №
961/2016 г., ВКС, II т. о., и Решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., ВКС, II т.
о
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ответникът, имащ качеството
на въззивник в настоящото производство, в условията на главно и пълно доказване е
установил съществуването на претендираните вземания, тъй като корекционната процедура
е извършена законосъобразно, от легитимиран субект и установява потреблението на
процесните количества електрическа енергия, натрупани след монтирането на електромера
на абоната. По посочените съображения отрицателният установителен иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото съдебно производство
разноски. С оглед основателността на релевирано от въззиваемия възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, същото
следва да бъде редуцирано до минималният размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на
ВАдвС, възлизащ на по 808.56 лева с вкл. ДДС за всяка инстанция или общо 3 234.24 лева с
вкл. ДДС за четирите. В полза на страната следва да се присъдят още 150 лева за заплатен
8
депозит за проведената пред ВРС СТЕ и 20 лева депозит за свидетел, 137.52 лева държавна
такса по в.гр.дело № 3598/2020 г. по описа на ВОС; 167.52 лева /137.52+30 лв./ - държавни
такси пред ВКС и 400 лева депозит за комплексната СТСЕ пред настоящата инстанция.
Съобразно изложеното общият размер на подлежащите на присъждане в полза на
въззивното дружество разноски за четирите съдебни производства възлиза на сумата от
4 109.28 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260951/29.10.2020г по гр.д.№ 3228/2020г, с което се е прието
за установено в отношенията между страните Х. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.В. ул.
„П.“ № 53 и ,,Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.В., В. Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., че ищцата не дължи на
ответника сумата от 6875,92лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия
за периода от 10.05.2016г до 03.12.2019г, за обект на ищцата, находящ се в гр.В. ул.„П.“ №
53 с кл.№ ********** и аб.№ *********, за която сума е издадена ф-ра №
*********/17.02.2020г, на осн.чл.124 ал.1 предл.2-ро ГПК, както и дружеството е осъдено да
заплати на ищцата сумата от 275,03лв-разноски, на осн.ч.78 ал.1 ГПК; както и да заплати на
адв.Д. Н. Д.-БлАК сумата от 674лв – възнаграждение за оказана безплатна адв.помощ, на
осн.чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Р. Р. ЕГН ********** с адрес: гр.В. ул. „П.“ № 53
отрицателен установителен иск за приемане за установено по отношение на
,,Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.В., В. Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258, че не дължи на ответника сумата от 6875,92
/шест хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща служебно начислена цена за електроенергия за периода от 10.05.2016г до
03.12.2019г, за обект на ищцата, находящ се в гр. В. ул. „П.“ № 53 с кл.№ ********** и аб.№
*********, за която сума е издадена фактура № *********/17.02.2020г, на основание чл.124
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.В. ул. „П.“ № 53 да заплати на
Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.В., В. Тауърс-Е бул.„Вл.Варненчик“ № 258 сумата от 4 109.28 /четири хиляди сто и девет
лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща сторените в производството по делото
пред четирите съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280 от
9
ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10