Р
Е Ш Е
Н И Е №152
гр. Бургас, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 1263 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от К.Д.Д., ЕГН **********
и И.М.Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.*, **** срещу К.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** за постановяване на решение, с което да бъде отменено направеното в
полза на ответника дарение на недвижим имот- ателие №4/четири/ на мансарден
етаж, изложение-изток, състоящо се от три стаи, сервизно помещение, входно
антре и балкон, с обща площ от 69.42 кв.м., при граници на ателието: изток-външен
зид към двора, запад-стълбище, север-ателие №3 и юг-външен зид към двора, ведно
с прилежащото към апартамента избено помещение №27 с площ от 3 кв.м., при
граници: изток-коридор, запад улица, север-изба №16, юг-изба №26, както и 8.03
кв.м. от общите части на сградата и 7.70 кв.м.идеални части от парцел XVIII-5704 в кв.30 по плана на гр.Бургас, к-с „В“, бул.“*“
№*, целият с площ от 489 кв.м., при граници: бул. “*“, парцел I-5700, 5701, 5702, 5703, парцел II-5705, XIV-5725,
парцел XV-5726, парцел XVI- 5727,
парцел XVII-5728, в който парцел е построена пететажна
жилищна сграда със сутерен, партерен и мансарден етажи, обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот *г., вписан в Служба по вписванията
с вх.рег. ***. на нотариус Станка Стайкова, с район на действие Районен съд
гр.Бургас, представляващ съгласно схема №15-1145399/16.12.2019г. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
07079.617.253.1.25 /нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, едно, седем, точка,
две, пет, три, точка, едно, точка, две, пет/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: в гр.Бургас, ПК 8000 бул.
„Мария Луиза", №31, ет.6, ап.ат.4, самостоятелния обект се намира на етаж
6 /шести/ в сграда с идентификатор 07079.617.253.1 /нула, седем, нула, седем,
девет, точка, шест, едно, седем, точка, две, пет, три, точка,едно/, брой
надземни етажи: 7/седем/, брой подземни етажи: 0/нула/, с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.617.253 /нула,седем,нула,седем, девет, точка, шест, едно, седем, точка, две,пет,три/,
с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1 /едно/,с посочена в документа площ: 69.42 кв.м. /шестдесет и девет
цяло и четиридесет и два квадратни метра/, прилежащи части: избено помещение №27
/двадесет и седем/, с площ: 3,00 кв.м/три квадратни метра/, 8,03 /осем цяло и
три квадратни метра/ ид.части от общите части на сградата,при съседи на ниво
1/едно/: съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж -
07079.617.253.1.26 /нула, седем, нула, седем, девет, точка,
шест,едно,седем,точка,две,пет,три, точка,едно, точка,две, шест/;
07079.617.253.1.24 /нула,седем,нула,седем, девет, точка, шест,едно, седем,
точка, две, пет, три, точка, едно, точка, две, четири/;под обекта
-07079.617.253.1.22 /нула, седем, нула, седем, девет, точка, шест, едно, седем,
точка, две, пет, три, точка, едно, точка, две,две/;07079.617.253.1.21
/нула,седем,нула,седем, девет, точка, шест, едно, седем, точка, две, пет, три,
точка, едно, точка, две, едно/;07079.617.253.1.20 /нула, седем, нула, седем,
девет, точка, шест, едно, седем, точка, две, пет, три, точка, едно, точка, две,нула/;
над обекта- няма; стар идентификатор: 07079.617.253.1.24/нула,седем,нула,седем,девет,
точка, шест, едно, седем, точка, две, пет, три, точка, едно, точка, две, четири/
Ищците
твърдят в исковата молба, че ответникът по делото е техен внук. На 04.11.1998г.
двамата му дарили своя собствен недвижим имот, подробно индивидуализиран
по-горе. Сделката била обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим
имот ***., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№1617 от 05.11.1998г., акт
№95, том XV, дело №7730/1998г. на нотариус Станка Стайкова.
Дарителите
през последната година изпаднали в значителни финансови затруднения, предвид
влошеното здравословно състояние на ищеца К.Д., дължащо се на заболяване с
прогресиращ ефект, за което ангажирали доказателства. Двамата положили
многократни опити и усилия, за да обяснят създалата се ситуация на внука си,
както и възникналата за тях трайна нужда и липса на средства за съществуване,
но въпреки отправената покана да им бъде предоставена издръжка ответникът
отказал да осигури необходимата им финансова подкрепа. Последният разполагал с
достатъчно средства, за да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа
по закон. С оглед на казаното отказът му го правел непризнателен към дарителите
си.
Според
ищците са осъществени предпоставките на чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД. За тях била налице
трайна нужда от издръжка, тъй като не разполагали с достатъчно средства, за да
се грижат за себе си, което състояние се дължало, включително на влошеното
здраве на първия дарител. Вторият елемент от фактическия състав на горния иск
се свеждал до необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се
нуждае. Наличието на покана до ответника се доказвало с всички доказателствени
средства като такива щели да бъдат ангажирани в хода на съдебното производство.
Отказът
на надарения да даде издръжка в процесния случай се проявявал под формата на
бездействие на ответника да предостави такава, както и с оглед на обещанието му
да направи това, което обаче не изпълнявал.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 227 ал. 1 б. “в“ ЗЗД.
Ответникът не е представил отговор, не
е изразил становище по предявената срещу него искова претенция, не ангажирал
доказателства, нито е поискал събирането на такива.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема следното от
фактическа и правна страна:
Установява се от приложените писмени
доказателства, че страните са сключили валиден договор, оформен с нотариален
акт за дарение на недвижим имот ***от 04.11.1998г., вписан в Служба по
вписванията с вх.рег.№1617 от 05.11.1998г., акт ***. на нотариус Станка
Стайкова, с което ищците К.Д.Д., ЕГН ********** и И.М.Д., ЕГН ********** прехвърлили
на ответника К.Д.Д., ЕГН **********- техен внук, чрез неговата майка и законна
представителка С Г Д. собствения си недвижим имот, подробно индивидуализиран
по-горе.
Представени са епикриза на ищеца К.Д.,
свидетелстваща за постъпването му в отделение по нервни болести към МБАЛ Бургас
през месец юли 2012г. с поставена диагноза хипертонична болест III степен, малкомозъчен кръвоизлив в ДММХ и назначено
медикаментозно лечение, както и документ за проведено изследване в лаборатория
за образна диагностика при ДКЦ“Свети Георги Победоносец“ЕООД на 14.11.2012г.
За изясняване на делото от фактическа страна
са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Т З заявява, че познава ищците,
които са родители на приятеля и Д Д..
Последният се грижил за майка си и баща си, които не били добре здравословно.
Първият ищец, поради здравословното си състояние, с което свидетелката не била
точно запозната, се налагало да носи памперс, а втората ищца в началото на
тяхното познанство била добре, но впоследствие боледувала от бъбреци и си
счупила крака, като се наложило приемането и в болнично заведение. Д. се
оплаквала от внука си, като споделяла със свидетелката, че последният отказвал
да комуникира с нея по телефона, а ако все пак пожелаел да разговаря, я
обиждал.
В
показанията си Д Д. уточнява, че е син на ищците и баща на ответника.
Последният отказал да се грижи за баба си и дядо си след като бил помолен от
тях. Такава молба била отправена към ответника след като първия ищец получил
инсулт. Свидетелят посочва, че водил неколкократно разговори със сина си, но
той отговарял, че проблемът не е негов. Последният живеел и работил в гр.София,
а процесният апартамент се обитавал от свидетеля Д.. По думи на родителите му
ответникът имал грубо отношение към тях, което било обидно предвид
обстоятелството, че дареният бил отгледан от баба си и дядо си. Понастоящем Д.
се грижил за родителите си, които получавали около 600 лева месечна пенсия общо
двамата. Синът му не бил семеен и имал висока заплата, тъй като бил програмист,
а доходите му, по негова преценка възлизали на около 3000 лева.
Съдът кредитира свидетелските
показания, като достоверни и обективни, преценявайки ги, включително във връзка
с разпоредбата на чл.172 ГПК. Разпитаните лица са отговорили коректно и
добросъвестно на поставените им въпроси, относими към предмета на доказване в
производството.
Дарението е едностранен и безвъзмезден
договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно
отстъпва в собственост на дарения подареното. Срещу полученото дареният има
моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени
обстоятелства се трансформира в правно задължение за даване на издръжка. Видно
от основанията за отмяна на дарението по чл. 227 ал. 1 ЗЗД, правото на дарителя
да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от
страна на дарения, което съставлява непризнателност- в различни форми и с
различен интензитет. Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за
неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 227 ал. 1 б. "в" ЗЗД дарението може да бъде
отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае. Или, моралното задължение се превръща в правно тогава, когато дарителят
изпадне в трайна нужда от издръжка, направи искане към надарения за заплащането
на такава и последният откаже да дава издръжка. Тези условия следва да са
налице кумулативно, като систематичното тълкуване на чл. 227 ал. 1 б.
"в" ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на
дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във
висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите,
уредени от закона основания за отмяна на дарението.
В настоящия случай съдът е сезиран именно с
искане за отмяна на дарението поради отказ на надарения да даде издръжка на
дарителя, от която последният се нуждае - иск по чл. 227 ал.1 б."в" ЗЗД. Както вече се посочи отмяна на дарение може да се поиска при наличието на
следните кумулативно съществуващи предпоставки - валиден договор за дарение
между страните по делото, трайна нужда от издръжка от страна на ищеца -
дарител, покана до ответника- дарен, да дава издръжка и отказ на надарения да
дава такава. По делото не са представени и събрани убедителни доказателства, от
които да се докаже по категоричен начин, че дарителите са отправили надлежна
покана до надарения да им заплаща издръжка, поради което исковата молба играе
такава роля и датата на същата се явява релевантния начален момент, от който ще
се преценява нуждата на дарителя от издръжка и поведението на дареното лице. Поканата
определя и размера на задължението за издръжка, като в настоящия случай тя не е
конкретна, което предполага да се анализира необходимостта от издръжка на
дарителите като цяло с оглед всичките им нужди. Не е необходимо да се сочи
каква е конкретната сума, с която трябва да разполагат месечно и колко не им
достига. Тази съпоставка се прави от съда на базата на събраните доказателства.
(така Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о.,
ГК)
В съдебната практика е прието, че е важно
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт към датата на
поканата, респективно към датата на исковата молба или към датата на
приключване на устните състезания. Съобразно трайната съдебна практика на ВКС
съдържание на употребения от законодателя израз "изпадане в нужда" е
наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал, ако
разполагаше с дареното имущество. В тази връзка са постановени по реда на чл.
290 ГПК актове на ВКС/ решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на
IV г.о.; решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на IV г.о./, в
които се приема, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци /определи в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима
за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи
какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице през процесния период
според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и я
отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните
средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати,
пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани
печалби и др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира-
наеми или цена на друго имущество. Преценката налице ли е това обстоятелство,
което формира съвкупността от кумулативно необходимите предпоставки за
уважаване на иска по чл. 227 ал.1 б."в" ЗЗД, винаги е конкретна с
оглед конкретните обстоятелства по делото и като фактическо състояние тя следва
да се докаже от ищеца.
Съдът намира, че по настоящото дело не беше
доказано безспорно ищците да се нуждаят
от издръжка, която ответникът да е длъжен да им дава, по следните съображения:
Убедителни
доказателства за месечния доход на ищците по делото не са ангажирани. В
исковата молба бланкетно е заявено, че не разполагат с достатъчно средства, за
да се грижат за себе си, предвид влошеното им здравословно състояние. Ищците са
в пенсионна възраст, което означава, че месечният им доход поначало би следвало
да се формира най-малкото от получаваните от тях пенсии. Достоверни данни за
размера на този вид периодично парично плащане, получавано от всеки от тях, в
хода на съдебното дирене не са приобщени. Независимо от указаната в тази връзка
доказателствена тежест, доказателства за установяване месечните и обикновените
нужди на Джамбазови от храна, облекло, лекарства включително каква е месечната
сума на разходите им, за да може съдът да направи извод, че с получаваните доходи
те не могат да посрещнат тези свои нужди, също не са събрани. Като изключим
изявлението на свидетеля Д., че пенсията на майка му е около 200 лева, а тази
на баща му около 400 лева, липсва яснота и конкретика по този въпрос. При
отсъствието на такава информация, съдът не е в състояние да извърши съпоставка
на реалните техни месечни приходи с определения от държавата размер на линията
на бедност и да направи съответно преценка покрива ли се в настоящия казус съдържанието
на употребения от законодателя термин "изпадане в нужда".
От
представените по делото писмени документи, свидетелстващи за здравословното
състояние на първия ищец не се извеждат данни, че последният се нуждае от скъпо
струващо лечение или от чужда помощ, която би имала стойностно изражение. Дори
да се приеме, че такава необходимост е налице отсъстват доказателства какви биха
били действителните разходи за провеждане на такива. От друга страна не се
спори между страните, че ищците живеят в свой собствен недвижим имот и не
разходват средства за наем.
Както
бе посочено по-горе, нуждата от издръжка следва да се установи при съпоставка
на всички доходи и всички месечни разходи на дарителя, а в случая такова
доказване не е проведено. При липса на убедителни данни, че материалното
състояние на дарителите действително се е променило, след извършеното дарение и
те са изпаднали в трайна нужда в последната година преди предявяване на
претенцията, то искът е неоснователен.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен
състав приема, че не е налице първия от елементите на фактическия състав на иск
по чл. 227 ал.1 т. "в" ЗЗД- дарителите да са изпаднали в трайна нужда
от средства за задоволяване на основните си житейски потребности, което
обосновава неоснователността на исковата претенция.
Поначало отмяната на извършено дарение е
изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е
приела драстична форма. В ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС се посочва, че при иск
за отмяна на дарение на основание чл. 227 ал. 1 б."в" ЗЗД не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. Следователно право на отмяна на
дарението трябва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният откаже
необосновано да даде поисканата от него издръжка, от която първият трайно се
нуждае и за която дареният има материалната възможност да осигури. Убедително
проведено доказване на такова непризнателно поведение от страна на ответника по
делото също не е проведено, пред вид обстоятелството, че не са изследвани
неговите собствени финансови възможности да даде издръжка, когато му е
поискана.
При това положение следва да се направи извод, че от общата преценка на доказателствата, не се установява ищците да са изпаднали в такова трайно материално затруднение, което да налага отмяна на дарението като изключителна и крайна мярка. Пълното и главно доказване наличието на тази предпоставка е възложено в доказателствената тежест на ищците и не е успешно проведено. Ето защо предявената от ищците претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.227 ал.1 б. „в“ ЗЗД иск от К.Д.Д.,
ЕГН ********** и И.М.Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.*** срещу К.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за постановяване на решение, с което да бъде
отменено направеното в полза на ответника дарение на недвижим имот- ателие
№4/четири/ на мансарден етаж, изложение-изток, състоящо се от три стаи,
сервизно помещение, входно антре и балкон, с обща площ от 69.42 кв.м., при
граници на ателието: изток-външен зид към двора, запад-стълбище, север-ателие
№3 и юг-външен зид към двора, ведно с прилежащото към апартамента избено
помещение №27 с площ от 3 кв.м., при граници: изток-коридор, запад улица,
север-изба №16, юг-изба №26, както и 8.03 кв.м. от общите части на сградата и
7.70 кв.м.идеални части от парцел XVIII-5704 в кв.30 по
плана на гр.Бс, к-с „В“, бул.“**“ №31, целият с площ от 489 кв.м., при граници:
бул. “Мария Луиза“, парцел I-5700, 5701, 5702, 5703, парцел II-5705, XIV-5725, парцел XV-5726,
парцел XVI- 5727, парцел XVII-5728,
в който парцел е построена пететажна жилищна сграда със сутерен, партерен и
мансарден етажи, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот ***.,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №1617 от
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: