РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Перник, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500460 по описа за 2022 година
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 460 / 2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от адвокат С. И. С., чрез
адвокат А. А., срещу решение № 568 от 26. 05. 2022г., постановено по гр. д. №
48720221720101416 по описа Районен съд - Перник, в частта му, с която е изменен размерът
на издръжките, определени с решение № 1288 / 25. 11. 2013г., постановено по гр. д. №
4102/2013г., платими от С. И. С., като същите са увеличени от по 100лв. на по 230лв. за
децата А. Ц. И. и Й. Ц. И. от 177,50лв. до 230лв. за всяко от двете деца. Моли в тази част
обжалваното решение да бъде отменено като необосновано и исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Насрещните страни – непълнолетните А. Ц. И. и Й. Ц. И., действащи със съгласието
на майка си Л. Ц. И., чрез адвокат Р. П., са подали писмен отговор. С него оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Молят решението да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно в обжалваната му част. Моли да му се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява не изпраща
представител, не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуалния си представител, оспорват
подадената въззивна жалба, молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като
1
счита, че така определения размер на издръжка съответства с икономическите условия и
нуждите на децата. Не претендира разноски.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на въззивното производство, с оглед изложеното във въззивната жалба е
изменения размер на определената с обжалваното първоинстанционно решение дължима
издръжка, а именно:
за детето А. С. И. , ЕГН ********** увеличения размер от 100.00 лв. на 230,00 лева,
считано от 24.03.2022 г. до настъпване на предвидени в закона обстоятелства за
изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното и плащане;
за детето Й. С. И., ЕГН ********** увеличения размер от 100.00 лв. на 230,00 лева,
считано от 24.03.2022 г. до настъпване на предвидени в закона обстоятелства за
изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното и плащане
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното:
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събраните доказателства, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК не следва да бъдат преповтаряна. Независимо от това и
във връзка с доводите по жалбата, следва да се добави и следното:
В разглеждания случай въззиваемия С. И. С. е баща на деца А. С. И., ЕГН
********** и Й. С. И., ЕГН **********, а Л. Ц. И. е тяхна майка, като с влязло в законна
сила Решение № 1288/25.11.2013 г., постановено по гражданско дело № 4102/2013 г. по
описа на Районен съд – Перник е бил определен първоначален размер на издръжка
дължимата от родителя, който не отглежда децата, а именно техния баща С. И. С., в размер
на от по 100.00 лв., месечно за всяко едно от децата.
Децата А. и Й. са родени на *** по настоящем са на *** години.
Видно от приетия по делото социален доклад потребностите на децата основно се
задоволяват от страна на майката, която казала, че сама поема разходите за лечение на
децата /при настинка, закупуване на дрехи, обувки, храна, учебни помагала и пособия и др.
Госпожа И. споделяла, че издръжката за отглеждане на двете момичета, която господин С.
изплаща за отглеждане на децата била крайно недостатъчна. В проведената с господин С.
среща, споделил, че вижда децата си веднъж в месеца и винаги им дава по 50лв. на всяка.
2
Казва, че поел разходите в размер на 850лв./ за извършеното лечение на окото на А. през
м.***, както и за закупуването на диоптрични очила на децата си през ***. С. С. споделя, че
когато получи месечното си възнаграждение от извършваната от него трудова дейност в
края месеца превежда издръжката за отглеждане на децата му здравен статус; Личен лекар
на двете деца е д-р Р. В.. А. имала поставена диагноза "***" /***/, което налагало лечение.
Й. била с установено "***". Двете деца са ученички в *** в ***. В училището, в което учат
посещават ***. Посещават и ***.
Майката реализирала трудови доходи по трудов договор във фирма ***. Видно от
изисканите и приложени справки от НАП – майката Л. Ц. И. от 15.05.2019г. работи на
основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв.
Бащата реализирал трудови доходи по срочен трудов договор № *** за периода от
12 месеца от заемане на длъжността с основно месечно възнаграждение от 1232 лв. и
допълнително от 0.60% за всяка отработена година придобит трудов стаж. С допълнително
споразумение към договор № ***, срока на договора е определен до ***.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно то да не е ненавършило
пълнолетие. Съгласно нормативната уредба съдът, не е обвързан от определени максимални
размери, а въз основа на конкретните доказателства по всяко дело, следва да определи
размер на необходимата издръжка, според нуждите на детето и възможностите на лицата,
които дължат издръжка според техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В т. 19 от Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС е прието, че за
основателността на иск за изменение на издръжката е необходимо да се докаже трайно
съществено изменение на нуждите на издържаното лице или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. С ППВС № 5//16.11.1970 г. на ВС т. 2 е прието, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от
значение за случая, че нуждите винаги са конкретни. Според същото постановление
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и
квалификацията, че възможността винаги е конкретна и обективна. Застъпено е
становището, че при определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при
кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При
определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В същата насока е
разрешението на правния въпрос в решение № 280/28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/22010 г.
на ВКС III г.о., решение 341/01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС III г.о., решение
77/21.03.2012 г. по гр. дело № 863/2011г. на ВКС III г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Посочената задължителна съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства
за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така,
както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на
издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява
решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през
периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които
налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до
здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се
уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата
на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. Размерът на
3
издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на
детето и възможностите на родителя, като е определен само минималният размер на
издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата, която за
процесния период е променена / 01.01.2021 - 31.03.2022г. в размер на 650.00лв. и почасова
ставка от 3.92лв с ПМС № 331/26.11.2020 г./ към настоящия момент / 01.04.2022г. в размер
на 710.00лв. и почасова ставка 4.29лв. с ПМС № 37/24.03.2022 г./ минималния размер на
издръжката е от 177.50лв. месечно.
Касателно настоящия случай нуждите на децата безспорно са нараснали през
изминалия период от повече от девет години от определяне на последната издръжка,
предвид тяхното израстване и развитие - появили са се нужди свързани с транспорт до
училището, закупуване на учебни помагала, дрехи, храна, които ги доближават до нуждите
на пълнолетните. Промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на
издръжката.
По делото се установи че жалбоподателя е в трудоспособна възраст, не страда от
сериозни здравословни проблеми, които да го възпрепятстват да реализира доходи от
трудова дейност, работи и реализира доход размер на основно месечно възнаграждение от
1232 лв. и допълнително от 0.60% за всяка отработена година придобит трудов стаж със
срока на договора е определен до ***. Във въззивното производство не се представиха
доказателства, същият да е прекратен или въззивникът да е бил регистриран, като
безработно лице към бюрото по труда.
При тези обстоятелства искът се явява основателен в предявения размер. Децата се
намират във възраст пред пълнолетие, с пораснали нужди, които ще запазят траен характер.
Материалните възможности на ответника са добри, който при месечна базова издръжка в
размер на 450 лв., би могъл да поеме да заплаща 230лв., а разликата от 220.00 лв. заедно с
грижите по отглеждането и възпитанието на децата да се поемат от тяхната майка. Този
размер отговоря на порасналите нужди на децата и на материалните възможности на
ответника, издръжка която той би давал, ако родителите живееха заедно. Издръжката се
дължи от предявяване на исковата молба – 24.03.2022 г.
С оглед на всичко изложено, не се установява бащата жалбоподател да има
обективни причини да не полага труд и съответно да не разполага поради тази причина с
доходи, за да се приеме, че следва да заплаща издръжка за детето си в границите на
минималния размер съобразно чл. 142, ал.2 от СК. Поради което следва да се приеме, че след
като същия е в трудоспособна възраст и няма доказателства за невъзможност по обективни
причини да полага труд, същия няма забрана за полагане на труд, нито за условия на труд,
които да са му противопоказни, след като няма задължения към други деца, същия разполага
със средства да заплаща издръжка на малолетните си деца в размер на от по 230.00 лв. за
всяко едно от тях. Като родител, ответникът освен задоволяването на собствените си нужди,
приоритетно има моралното и законово задължение да осигурява средства за съществуване,
образование, развитие и реализация в обществото на детето си, и не означава, че децата,
които той е длъжен да издържа, трябва да бъдат лишено от това свое право да получава
издръжка или, че тя трябва да бъде оставена единствено на грижите на другия родител. За
пълнота следва да се посочи, че издръжката, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, се дължи, независимо дали даването й представлява особено затруднение
за родителя (по арг. от чл. 143, ал.4, изр. І и чл. 14 СК). Това е така, защото родителите имат
задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да
предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство. В
последния случай въззивникът би предоставял повече средства за издръжката и нуждите на
детето си месечно, от тази която той твърди сега, че може да заплаща в границите на
минималния размер и при положение, че при раздяла между родителите този от тях, който
не полага непосредствените грижи за отглеждането на детето следва да участва с по-голям
дял в паричната му издръжка. В настоящия случай съдът е взел предвид, че майката която
полага непосредствени грижи за деца, реализира доходи от трудова дейност с
възнаграждение под минималната работна заплата за страната, поради което и житейски
4
логично и обосновано е по – голямата тежест от издръжка за отглеждането на децата да
бъде възложена на бащата.
С оглед посоченото подадената въззивна жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а оспорваното първоинстанционно решение, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно
По искането за присъждане на разноските сторени в хода на производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед изхода на спора и оставянето без уважение на подадената въззивната
жалба право на разноски пред въззивната инстанция имат въззиваемите страни. Доколкото
същите не претендират разноски в настоящото производство, въззивният съд не дължи
произнасяне
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 568/26.05.2022г. постановено по гр. д. № 1416/2022г.
по описа на РС – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5