№ 11976
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110141971 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 55, вр.
чл. 12 и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 14 400 лв., дължима като подлежаща
на връщане парична сума по неформален договор за паричен заем, евентуално като дадена
без основание или с оглед на неосъществило се или отпаднало основание. Претендира се и
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните са съществували преддоговорни отношения във
връзка с реализиране на съвместен проект. По повод на преддоговорните отношения предал
в лично качество на ищеца сумата 14 400 лв., тъй като дружеството на ответника се е
нуждаело от средства. След заплащането на сумата ответникът се отказал от съвместния
проект. Излага твърдения, че въпреки отправените покани за връщане на заемната сума,
плащане не постъпило. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като
неоснователна. Излагат се твърдения за липса на представени доказателства за условията за
връщане на заетата сума, както и доказателства за изпадането в забава, за отказването за
връщане на сумата, доколкото нямало покана от заемодателя за връщане на заетата сума,
нито че заемодателят е осигурил необходимите условия за това. Сочи, че единствената дата,
от която можело да се приеме, че ищецът е отправил покана до длъжника и е осигурил
необходимите условия за изпълнение на задължението от ответника била датата на
получаване на исковата молба 17.10.2022 г. Твърди, че в съответствие с кореспонденцията
между страните е изплатил заемната сума на 05.08.2022 г. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
1
По делото са обявени за безспорни всички правопораждащи правото на ищеца факти за
уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД. В същото време
безспорно между страните е и извършеното на 05.08.2022 г. плащане на процесната сума,
който факт следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода
на процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект
предявеният иск следва да се отхвърли поради плащане в хода на процеса.
Спорът по делото се съсредоточава единствено във въпроса дали ищеца е изпратил
покана за заплащане на процесната сума преди депозиране на исковата молба, респективно
дали ответникът е дал повод за завеждане на делото или следва да бъде приложена нормата
на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, за да стане изискуемо вземането, кредиторът
следва да поиска от длъжника изпълнението му, т.е. да направи до длъжника изявление за
изпълнение/покана за изпълнение. В тази връзка е представена електронна кореспонденция
между страните. Видно от същата на 26.07.2022 г. ищецът е изпратил писмо до ответника, с
което го уведомява, че очаква максимално бързо обратна връзка за всички дължими суми
към него, както и конкретни срокове за изплащане. Следователно се установява, че ищецът е
поканил ответника да посочи конкретни дати, на които ще върне паричните суми. В отговор
от 28.07.2022 г. ответникът му е изпратил съобщение, с което споделя, че има готовност да
изчисти всички плащания в края на другата седмица и е посочил конкретни дати – „04 или
05 август“. При това положение, съдът намира, че с оглед поведението на кредитора,
изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, който
добросъвестно е изпълнил задължението си да определи срок на падежа, съгласно
посоченото от кредитора. Видно от представеното извлечение от преводно нареждане, В. Г.
е погасил задължението си към С. А. именно на 05.08.2022 г.
В допълнение следва да бъде посочено, че съдът не намира за основателни доводите на
ищеца, че договорът за заем е сключен във връзка с преддогорните им отношения, поради
което падежът му е настъпил с оглед дезинтересирането на дружеството контрахент от
изготвяния проект. Тези твърдения не намират нормативна опора, а и доколкото страните по
представените бизнес проекти са търговски дружества, респективно са различни от страните
в настоящото производство и по процесния договор за заем, не може да бъде направена
подобна връзка между правоотношенията.
Предвид всичко изложено съдът намира, че към датата на исковата молба
задължението за връщане на процесния заем не е било изискуемо, респективно ответникът
действително не е дал повод за завеждане на делото. Доколкото последният е признал
изцяло фактите, обуславящи основателността на заведения иск, приложима в случая е
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, респективно понесените от ответника разноски в размер
на 1380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се понесат от ищеца.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171 състав
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. А., ЕГН ********** срещу В. Г. Г., ЕГН ....
обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 55, вр. чл. 12 и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
14 400 лв., дължима като подлежаща на връщане парична сума по неформален договор за
паричен заем, евентуално като дадена без основание или с оглед на неосъществило се или
отпаднало основание, ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното плащане
ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА С. Б. А., ЕГН ********** да заплати на В. Г. Г., ЕГН .... на основание чл.
78, ал. 2 ГПК сумата 1380 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3