Р Е Ш Е Н И
Е № 209
Гр. Сливен, 07.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 196 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1108 по описа на Районен
съд - Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 332/28.09.2020
г., постановено по АНД № 1108/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № 22-0000161/24.07.2020 г., издадено от и.д. Директор
на РД „АА“ – Бургас при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на Д.К.К. ***, ЕГН ********** за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на Министерство на транспорта и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1
от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационния жалбоподател Д.К., който го обжалва
в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че съдът формално е приложил
разпоредбата на закона, без да обсъди конкретните обстоятелства. Съобразно
трайно установената съдебна практика, нарушението било малозначително. Към
момента на извършването му, касационният жалбоподател притежавал Удостоверение
за професионална компетентност, т.е. бил преминал съответния курс за обучение и
придобил необходимите знания. В самото удостоверение се сочело, че е достатъчно
доказателство за придобита компетентност в съответствие с изискванията на
Наредба № 41 и Директива 2003/59. Счита, че от решаващо значение за упражняване
на съответния вид дейност е притежаването на знания, придобити чрез
посещаването на курсове и полагането на изпити, което условие К. безспорно бил
изпълнил. Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и потвърденото с него
наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател Д.К., редовно и
своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. М. Г. ***,
който поддържа жалбата и с подробно изложени аргументи моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по жалбата ИА „Автомобилна администрация“, редовно и своевременно призована, не
се представлява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е
основателна, а решението на Районния съд следва да бъде отменено. Застъпва
становище за малозначителност на деянието.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището
на Окръжна прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери
касационната жалба за процесуално допустима и по същество – основателна.
Предвид събраните
пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият
състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 03.07.2020 г. около
12:45 ч. в г. С. на път II-66 до „П.“ длъжностни лица в РД „АА“ –
Бургас при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ спрели за проверка
управляваният в посока г. Н. З. товарен автомобил И. Е. с рег. № ********.
Установено било, че водачът Д.К. не притежава валидна карта за квалификация. За
установеното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
265266/03.07.2020 г., в който същото било квалифицирано като административно
нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. Въз основа на
съставения АУАН, на 24.07.2020 г. Директорът на РД „АА“ – Бургас при ИА
„Автомобилна администрация“ издал Наказателно постановление № 22-0000161, с
което на Д.К.К. ***, ЕГН ********** за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на Министерство на транспорта и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1
от Закона за автомобилните превози наложил административно наказание „глоба” в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Към доказателствата
по делото пред първата съдебна инстанция е приобщено Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 2-014060/13.03.2020
г., издадено в уверение на това, че Д.К.К. е завършил периодично обучение от
07.03.2020 г. до 12.03.2020 г. за придобиване на удостоверение за професионална
компетентност за водач на МПС за извършване на обществен превоз на товари.
Съгласно съдържанието на това удостоверение, издадено от Асоциация за обучение
в транспорта, същото е достатъчно доказателство за придобита компетентност от
периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41 и Директива
2003/59. По преписката и доказателствата е представена Карта за квалификация на
водач на МПС с валидност 06.09.2019 г.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е приел, че нарушението е установено и доказано
както от субективна, така и от обективна страна, като е обсъдил и приел като
необосновани и доводите на жалбоподателя за малозначителност на деянието.
Настоящата
касационна инстанция не споделя изводите на Районния съд, при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред Районния съд се установява по безспорен начин, че
при извършената на 03.07.2020 г. проверка контролни органи на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ са установили управление на товарно ППС без
валидна карта за квалификация. Едновременно с това обаче, видно от събраните по
делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За всеки вид
нарушение (в т.ч. и формалните такива) може да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН,
независимо дали е формално или резултатно, независимо от размера на предвидената
за него санкция, ако конкретната обществена опасност на дееца, причините за
извършването му, предприетите действия по отстраняването му и др. конкретни
обстоятелства водят до извода, че обществената му опасност е явно незначителна.
Конкретното нарушение е такова, тъй като въпреки, че водачът не е имал карта на
03.07.2020 г., но не защото не се е явил в срок и не му е проведено периодично
обучение, а защото след като е преминал такова не е подал заявление и заплатил
такса, за да му бъде издадена картата. В процесния случай следва да се отчете и
обстоятелството, че след преминаване на обучението в периода от 07.03.2020 г.
до 12.03.2020 г., в страната е обявена извънредна епидемична обстановка,
създала значителни ограничения в придвижването между населените места и
засягаща конкретно този вид транспорт. В случая не без значение е и
обстоятелството, че в случая липсват данни за други извършени от този водач
нарушения на ЗАвтПр, което в съвкупност с установеното при проверката, че носи
и представя всички други изискуеми документи за извършваната дейност,
обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушителя.
Извършването на управление на товарния автомобил и превоза на товари (я.) водачът
е осъществявал въпреки липсата на такава карта в изпълнение на договорните си
задължения като ш., и. п. за „К.“ ООД – г. С., което е констатирано от
проверяващите, от издателите на АУАН и на НП. Тези установени факти е следвало
да бъдат отчетени с оглед преценката дали само от неговото желание е зависило
извършването на превоза или той е изпълнил възложения му такъв превоз със
заповед № 117/02.07.2020 г., независимо, че е бил водач без издадена карта за
квалификация.
С оглед на това и
предвид факта, че в санкционната норма наказанието за нарушението не е с
незначителен размер, наказващият орган е следвало да съобрази конкретната
обществена опасност на нарушението и на нарушителя, а не на нарушението като
вид и да прецени неговата малозначителност. Обстоятелството, че водачът К. е
преминал квалификационния курс, респ. притежава необходимото удостоверение и
наложената в страната едновременно с това извънредна обстановка, препятстваща в
значителна степен извършването на товарни превози сочат на по - ниска степен на
обществена опасност на деянието и е от значение за преценката на извършеното
нарушение като явно незначително, което обосновава извода за наличие на
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН в случая. Ако АНО преди издаване
на НП беше изпълнил задължението си да прецени всички факти и обстоятелства и
доказателства за обществената опасност на конкретното нарушение и на
извършителя му, щеше да достигне до друг извод и да приложи чл. 28 от ЗАНН. В
преписката липсват доказателства и данни водачът да не е съдействал на
проверяващите при проверката и да не е представил документите, с които е
разполагал, а освен това е носил всички други изискуеми от ЗАвтПр и
подзаконовите актове по прилагането му във връзка с правоспособността си, с МПС
и превоза. Поради това макар правилно да е преценено и квалифицирано описаното
в НП нарушение, то представлява маловажен случай, с оглед по-ниската степен на
обществена опасност на конкретното деяние и дееца, а издаденото за него НП с
което на водача е наложена глоба от 2000 лв. се явява незаконосъобразно
издадено, без да е съобразено с имущественото положение на нарушителя, а и не е
било необходимо за постигане целта на закона и е следвало да бъде отменено от Районния
съд.
Поради това
основателно с касационната жалба се претендира отмяна поради неправилно
приложение на материалния закон на Решението, с което е потвърдено НП, с което
незаконосъобразно е наложено наказание за нарушение, за което са били налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде отменен, а спорът – решен по същество с отмяна на Наказателно
постановление № 22-0000161/24.07.2020 г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Бургас като незаконосъобразно.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2 предл. първо и чл. 222
ал. 1 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 332/28.09.2020
г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 1108/2020 г. по описа на същия
съд.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 22-0000161/24.07.2020 г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“
– Бургас при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на Д.К.К.
***, ЕГН ********** за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г.
на Министерство на транспорта и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2 000,00 (две хиляди) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.