№ 51
гр. Ловеч, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310101305 по описа за 2021 година
Иск с правно основание : чл. 558, ал. 7 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИИОНЕН ФОНД – С.,
представляван заедно от Изп.директори ****, съдебен адрес: Л. / чез адв. К.К./ против В.
АС. ХР., с адрес: с. К., ***.
Ищецът излага, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кедкса за застраховане
Гаранционен фонд е изплатил по щета № 110638/31.08.2017 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 969.96 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 18.11.2016 г., около 22:35
ч. в гр. Т., л.а. „Опел Корса“, с ДК№ *****, собственост на *****.
Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът В. АС. ХР., който не е обезопасил
паркирания по надлежния ред т.а. „КАМАЗ 53212“ с ДК№ **** на ул.“****“№ 475 в гр. Т.,
което става причина за ПТП с л.а. „Опел Корса“ с ДК№ *****.
Наведени са твърдения, че в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.), сега чл.490 от КЗ
ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Ищецът посочва, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до
днес лицето не е погасило задълженията си.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което на
основание чл.559, ал.7 от Кодекса за застраховането да осъди ответника В. АС. ХР. да
заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 969.96 лв., представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 110638/31.08.207 г. обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
1
Претендирани са и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът В.Х., чрез
пълномощника си адв. Х.С., е депозирал писмен отговор. Намира иска за допустим, но
оспорва същия като неоснователен. Изтъква, че управляваният от него товарен автомобил е
собственост на „Виктория – 2007“ЕООД-с.Б., общ. Т., както и че работи в горепосочената
фирма като шофьор. Отбелязва, че всяка сутрин собственикът им нарежда на кой товарен
автомобил да работят. Сочи, че чл.483, ал.1 от КЗ определя кои лица са задължени да
сключват застраховка ГО. В конкретния случая е налице работник шофьор, който управлява
по работа МПС с конкретен собственик, като задължението да сключи ГО е за собственика
на МПС. Наред с това, изтъква, че в АУАН не се говори той да е предизвикал ПТП.
Изтъква, че МПС не е било в движение, а е било паркирано и в него се е ударил увреденият
лек автомобил. Ответникът отрича да има вина и да е предизвикал ПТП, а задължителна
застраховка ГО е бил длъжен да сключи собственика, респ.той да бъде санкциониран за
неизпълнение на това задължение.
Ищецът Гаранционен фонд – гр. София не изпраща представител в съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество. В срока за произнасяне са
представени писмени бележки от упълномощения адв. К.. Моли уска да бъде уважен изцяло,
като излага фактически и правни доводи
Ответникът В. АС. ХР. не взема лично участие в процеса и не се представлява в
заседанието, в което е даден ход на делото по същество. Преди о.с.з. е депозирана молба от
пълномощника - адв. С., в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен
от ПИ – Иво Желязков, относно пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.11.2016
г. около 22,35 часа в гр. Т., на ул.“****“№ 475 и посетено от Николай Краев – мл.
автоконтрольор при РУ – Т.. Видно от констативния протокол в резултат на настъпилото
ПТП са причинени материални щети по ППС 1 ( л.а. „Опел Корса“ с рег. № *****,
собственост на ***** с водач Валентин Детелинов Димитров) и ППС 2 (т.а. „Камаз“с рег.
№ ОВ 0577ВА, собственост на „Виктория – 2007“ЕООД – с. Б. с водач В. АС. ХР..)
Описаните са видими щети по ППС1 – преден десен калник, предна дясна врата, заден десен
калник, таван, преден капак, предна броня, десен фар, предно стъкло, десни странични
стъкла, дясно огледало, десен праг, предно дясно колело. Констатираните видими щети по
ППС2 са по задна лява стоп светлина и задна броня.
Установено е, че към датата на настъпване на ПТП процесният товарен
автомобил„Камаз“с рег. № ОВ 0577ВА не е имал действаща застраховка „Гражданска
отговорност“.
2
Съставен е АУАН № 883/19.11.2016 г. против ответника В.А. Василев за извършено
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 18.11.2016 т, около 21,50 часа в гр. Т.,
ул.“****“№472 управлява и паркира т.а. „Камаз“ 53212 с рег. № ОВ 0577ВА, собственост на
„Виктория – 2007“ЕООД, който не е спрян от движение, като автомобилът няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същото е
установено след извършена справка от ОД на РУ – Т. в „ИИС Справки – Кат“ на МВР в
сайта на Гаранционен фонд. Съставеният АУАН е връчен на ответника на 19.11.2016 г, като
същият изрично е посочил, че няма възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадена НП № 16-0359-000805 от 06.12.2016
г., с което на В. АС. ХР. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.,
на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.639, ал.3 от КЗ.
Установява се, че по жалба на другия участник в ПТП- Валентин Детелинов
Димитров е било образувано АНД № 53/2017 г. по описа на РС – Т., като същият е оспорил
като незаконосъобразно наказателното постановление от 16.12.2016 г, с което е привлечен
към административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
С решение № 65 от 10.04.2017 г. по горепосоченото дело ТРС е отменил обжалваното НП,
като неправилно и незаконосъобразно. В мотивитена съдебния акт е прието за доказано по
безспорен начина, че водачът на товарния автомобил КАМАЗ го е оставил да заема голяма
част от дясната лента за движение, на неосветено място, без да постави светлоотразителен
триъгълник, без да включи авариен сигнал или габаритни светлини или пък да го обозначи
по начин, той да бъде забелязан навреме от водачите на другите превозни средства. Поради
това е прието, че жалбоподателят Валентин Димитров не е извършил нарушението, за което
е наказан по административен ред. Решението е влязло в законна сила на 03.05.2017 г.
От представените и приети по делото доказателства – Уведомление за имуществени
вреди от 14.08.2017 г., Доклад по щета за имуществени вреди №11 0638/31.08.2017 г.,
Заключителна техническа експертиза по щета № 110638/31.08.2017 г., че от собственика на
увреденото МПС л.а. „Опел Корса“ с рег. № *****, е било подадено уведомление за
настъпилата щета от процесното ПТП и след извършване на експертиза са били определени
щети в общ размер на 969.96 лв.
По образуваната преписка - щета № 110638/2017 г. с преводно нареждане от
21.02.2018 г. ищецът Гаранционен фонд е изплатил на Детелин Димитров, собственик на
увредения л.а. „Опел Корса“ с рег. № ***** обезщетение в размер на сумата от 969,96лв.
Установява се, че до ответника е изпратена регресна покана с Изх. №/27.04.2018 г., с
която ищецът Гаранционен фонд е поискал от превозвача да възстанови изплатеното от
фонда обезщетение по щета № 11-9638/31.08.2017 г. Поканата е връчена чрез куриер на
11.05.2018 г. - лично на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането.
3
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Р България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Р България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ е предвидено, че след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на изплатеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Основателността на иск с квалификация по чл.558, ал.7 от КЗ се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпило ПТП по вина на ответника
като водач на МПС; настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер;
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаваща отговорността на
делинквента към момента на настъпване на ПТП; изплащане от Гаранционен фонд на
пострадалото от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.
Съдът приема, че с оглед събрания по делото доказателствен материал
предпоставките за уважаване на предявения регресен ииск са налице.
По делото е безспорно установено, че на 18.11.2016 г. вечерта, ответникът В. АС.
ХР. паркирал авариралия т.а. „КАМАЗ 53212“ с ДК№ ****, на ул.“****“№ 475 в гр. Т.,
като същият заемал голяма част от дясната лента за движение. Съгласно данните по делото,
като водач на товарният автомобил, ответникът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от ЗДвП, да сигнализира за повреденото превозно средство в пътната лента,
като постави светлоотразителен триъгълник, както и да включи авариен сигнал или
габаритни светлини или да го обозначи по начин, че ППС да бъде забелязано навреме от
водачите на другите превозни средства. В резултат на проявеното бездействие на ответника
е настъпило процесното ПТП, при което около 22.00 ч. лек автомобил „Опел Корса“ с ДК№
***** при движение в дясната лента се удря в паркирания т.а. „КАМАЗ“.
Горните обстоятелства се установяват от представения протокол за ПТП с
пострадали лица, АУАН №883/2016 г. и издаденото въз основа на него НП № 16-0359-
000805, както и мотивите на решение № 65 от 10.04.2017 г. по АНД № 53/2017 г. по описа
на РС – Т.. Съгласно разпоредбата на чл.302 от ГПК, влязлото в сила решение на
административния съд се явява задължително за гражданския съд относно това дали
административният акт е валиден и законосъобразен.
Съдът приема, че е налице противоправно поведение на ответника В. АС. ХР.,
който в нарушение на правилата на ЗДвП не е обезопасил по надлежния ред авариралия
4
товарен автомобил. Ето защо, съдът намира, че ПТП е настъпило в причинна връзка с
поведението на ответника, който като физическо лице носи отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗС за причинени вреди чрез свои виновни действия или
бездействия. Съгласно общата разпоредба на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другимо, като във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай
презумцията за вина не е оборена.
Налице е и предвидената в чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ предпоставка за изплащане
от Гаранционния фонд на обезщетение на увреденото лице. По делото е безспорно
установено, че към датата на настъпване на ПТП управляваното от ответника МПС е било
без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От приложеното по делото платежно нареждане с дата 21.02.2018 г. се установява, че
стойността на причинените имуществени вреди е била изцяло изплатена на пострадалото
лице от Гаранционен фонд. Авизото като писмено доказателство не е оспорено от ответника,
поради което съдът приема фактът на извършеното плащане в полза на собственика на
увредения автомобил, за доказан.
На основание чл.558, ал.7 от КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за
него е възникнало регресното право да иска заплащане на изплатеното обезщетение от
виновното лице – ответникът В. АС. ХР..
Възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, са
неоснователни. Същите останаха недоказани в хода на процеса. Ответникът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението, че е работник във „Виктория 2007“ЕООД, което
дружество е регистрирано като собственик на товарния автомобил. В тази връзка следва да
се отбележи, че според данните в АУАН, съставен непосредствено след настъпването на
ПТП, ответникът е безработен, което опровергава неговото твърдение, че е управлявал
товарния автомобил по работа, при осъществяване на трудовите си функции. В случая,
макар и несобственик на процесното МПС, ответникът носи отговорност за несключена
задължителна отговорност. Тази отговорност произтича от нормата на чл.638, ал.3 от КЗ,
според която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка, също извършва нарушение и носи административно наказателна отговорност.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че регресният иск по чл.558, ал.7 от
КЗ, предявен от Гаранционен фонд – София против ответника В. АС. ХР. се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 969.96 лв., представляващо изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 110638/31.08.2017 г. обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /08.07.2022 г./до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
5
понесе сторените от ищеца разноски по делото, съгласно представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК, а именно:50.00 лв. – внесена държавна такса и 100.00 лв. –юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, В. АС. ХР. , с ЕГН
**********, с адрес: с. К., *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – С.,
представлявано заедно от Изпълнителните директори **** сумата от 969.96 лв. /деветстотин
шестдесет и девет лева и 96ст/, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№ 110638/ 31.08.2017 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /08.07.2022 г./до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. АС. ХР. , с ЕГН **********, с адрес:
с. К., *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – С., представлявано заедно от
Изпълнителните директори **** сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ – разноски по
делото.
Банкова сметка, по която присъдените суми могат да бъдат заплатени:
IBAN:****
BIC:UNCRBGSF
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6