Решение по адм. дело №1606/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 96 и чл. 102 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на З. М. И., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, чрез адв. Х. М., против Акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г., издаден от Р. П. М. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 69/04.08.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас ( Д“ОДОП“).

В жалбата се твърди, че акта за регистрация е незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно приложение на ЗДДС. Счита се, че не са налице условията за регистрация на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС, тъй като констатираната доставка на комисионна услуга не придава на жалбоподателя качеството на данъчно задължено лица по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Изложени са аргументи, че „самоопределянето“ на заявителя за регистрация по чл.96 от ЗДДС не го прави лице, което задължително трябва да бъде регистрирано. Претендира се и присъждане на направените в хода на производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката З. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Х. М., който поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Иска от съда да отмени обжалвания акт за регистрация по изложените в жалбата съображения. Изрично заявява, че не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ - Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и поддържа мотивите, изложени в решението на директора. Представя административната преписка. Не ангажира нови доказателства. Пледира жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2025 г. в [населено място] между И. Т., наричан Доверител и жалбоподателката З. И., наричана Комисионер, е сключен комисионен договор, с който Доверителят поръчва на Комисионера, а последния приема срещу комисионно възнаграждение, от свое име, но за сметка на Доверителя, да намери купувач на фирмените дялове на фирма „НОВИ Е. ТЕХНОЛОГИИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (л.49 ). В чл. 2 от договорът е посочено, че комисионното възнаграждение е договорено в размер на 110 330 евро.

С подадено по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 0000-0156431/07.05.2025 г. И. поискала на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС регистрация по ЗДДС, като посочила в заявлението оборот от 215 143,50 лв. (л.43).

По повод подаденото от И. заявление, с резолюция № 022692502470118/ 07.05.2025 г. е възложено извършването на проверка на лицето за наличие на основание за регистрацията му (л.42).

На 08.05.2025 г. органът по приходите връчил на И. искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.№ 0000-0156431/08.05.2025 г. (л.39). В отговор са представени декларации, справка за облагаем оборот, банкови извлечения и др. (л.45 и сл.)

След извършена проверка на представените от И. документи, както и на данните в информационния масив на НАП, проверяващият орган установил, че размера на установения реализиран облагаем оборот за последните 12 последователни месеца за периода от м.05.2024 г. до м.04.2025 г. е в размер на 216 986,72лв., от които сумата от 215 786,72 лв. е формирана на 11.04.2025 г. от комисионно възнаграждение по комисионен договор от 31.03.2025 г., сключен с И. А. Т., в качеството му на доверител. Изплатеното по банка комисионно възнаграждение е за извършване на действия за сметка на доверителя и сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху предприятие и изкупуване на дружествени дялове на „Премиум 27“ ЕООД, което до 08.04.202 г. е с наименование „Нови еко технологии България“ ЕООД, с [ЕИК]. Прехвърлянето на дружествените дялове е вписано в Търговски регистър на Агенция по вписванията на 09.04.2025 г. Плащането по договора е постъпило по банков път на 11.04.2025 г. Констатирано е, че лицето е достигнало облагаем оборот за регистрация за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Предвид това ответната страна е приела, че за М. са възникнали основания за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1, изречение второ в периода от 12.04.2025 г. до 22.04.2025 г. Доколкото заявлението за регистрация е било подадено на 07.05.2025 г., т.е след законоустановения срок, е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер]/12.06.2025 г.

С обжалвания акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г. е прието, че З. М. И. е регистрирано лице по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от датата на връчването му, а именно от 20.05.2025 г., съобразно представеното известие за доставяне (л.28).

Актът е оспорен пред директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, който с Решение № 69/04.08.2025 г. го е потвърдил. В мотивите на решение органът е приел, че в случая е осъществен фактическият състав на чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС, поради което органите по приходите правилно са приложили материалния закон. Посочва, че действително облагаемият оборот от 100 000 лв. е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, каквото е изискването на нормата. Предвид събраните по преписката доказателства, органът приема, че облагаемия оборот е достигнат на 11.04.2025 г. със сумата от 215 143,50 лв., представляваща плащане на комисионна по договор от 31.03.2025 г. Приема също, че така получената сума е по облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Отбелязва, че жалбоподателката сама е подала заявление за регистрация по ЗДДС и сама се е определила като лице, извършващо независима икономическа дейност. Органът не споделя оплакването, че извършваната дейност по изпълнение на договора е еднократна и има инцидентен характер. Обстоятелството, че страните са уговорили еднократно плащането според органът, не променя факта, че услугата включва в състава си няколко компонента за изпълнение, които са с един и същ срок (позовава се на чл. 5 и чл. 6 от комисионния договора). Намира за правилен извода на проверяващият орган, че И. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, изречение второ до 22.04.2025 г. включително /първи присъствен работен ден/. Доколкото това не е сторено и при наличието на законови предпоставки, посочени в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите е предприел действия по издаване на обжалвания акт.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Предмет на обжалване е Акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 69/04.08.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас.

Производството, в което е издаден актът, е образувано по Резолюция за извършване на проверка № 022692502470118/07.05.2025 г. (л.42) с предмет проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление. С резолюцията са определени компетентните органи по приходите, срокът за извършване на проверката и за издаване на съответния документ.

От обжалвания акт се установява, че е издаден от определените в резолюцията органи и при спазване на срока за проверката и за издаването му. Изпълнени са законовите изисквания за форма и съдържание на обжалвания акт, като в него са изложени мотиви в достатъчен обем за целите на съдебния контрол за законосъобразността му.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В настоящото производство не е спорно, че на 11.04.2025 г. И. е получила комисионно възнаграждение в размер на 215 143,50 лв. Спорно е, дали И. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и представлява ли получената от лицето сума облагаем оборот от извършената облагаема доставка на услуга. Именно тази преценка обуславя отговора дали на 11.04.2025 г. е възникнало основание за задължителна регистрация на оспорващия по чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Изложените в тази връзка от органа мотиви са общи и необосновани. Същият се е задоволил само да цитира съответните правни норми без да изложи конкретни аргументи.

От определението, дадено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС за „независима икономическа дейност“, се достига до извод, че това е такава дейност която се осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, понятието за икономическа дейност по смисъла на чл. 9, параграф 1 от Директивата за ДДС е обективно, в смисъл, че се разглежда самата дейност независимо от нейните цели и резултати. В частност за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална вещ с цел получаване на постоянен доход от нея (в този смисъл са решения по дело С-223/03 и решение по дело С-263/11). Следва да се има предвид разбирането на СЕС, че въпросът дали съответната дейност се извършва с цел получаване на постоянен доход, е фактически въпрос, който трябва да се преценява с оглед на всички данни по случая (т. 33 от решение по дело С-263/11, т. 24 и 26 от решение по дело С-230/94). В тази връзка в практиката си СЕС дава само някой фактори, които биха могли да служат за критерий, но остава преценката на националните юрисдикции.

По тази причина следва да се установи доколко извършваната през процесния период дейност от З. И. е „редовна“ или представлява „еднократна“ такава, каквито именно са изложените в жалбата възраженията. Тълкувайки понятието „редовна“ в контекста, в който е употребено, следва, че за да е налице независима икономическа дейност, извършваната дейност следва да е системна през определен период от време. Административният орган, с оглед събраните доказателства и като се е позовал на представения комисионен договор от 31.03.2025 г., неправилно е направил извод, че услугата по този договор включва няколко компонента по изпълнение. В конкретния случай, видно от клаузите на сключения между И. и Туревски комисионен договор от 31.03.2025 г., И. е следвало да извърши услуги, изразяващи се в намирането на купувач на фирмени дялове, като преговаря с когото намери за добре и сключи предварителен договор, след уведомяване на доверителя. Тези действия, изброени в договора, представляват сами по себе си не извършване на множество услуги, а на една такава с предприемане на различни стъпки. Всички тези стъпки са свързани с изпълнението на сключения договор, като извършваните от физическото лице действия във връзка с изпълнение на договора следва да се приемат като еднократно изпълнение на възложена услуга, а именно намиране на купувач на фирмените дялове. Изпълнението на договора е с определен един срок и заплащането също е уговорено като еднократно такова.

По изложените съображения съдът намира, че извършваната от И. дейност по изпълнение на договора е еднократна и има инцидентен характер, тъй като дейността по този договора е изпълнена само веднъж и спрямо един конкретен възложител. Липсват наведени от ответната страна доводи и доказателства И. да е изпълнявала и други подобни услуги и/или дейности, както в периода преди сключване на комисионния договор, така и в период след получаване на заплащането, т.е. необосновано е да се приеме, че извършваната от И. дейност във връзка със сключения комисионен договор води до извод за системното й осъществяване.

По изложените мотиви съдът приеме, че И. не е извършвала независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, респ. по смисъла на чл. 9, § 1 от Директива 112/2006/ЕО.

Настоящият съдебен състав не споделя позоваването на органа на обстоятелството, че с подаване на заявлението И. сама се е определила за лице, извършващо независима икономическа дейност. Безспорно е, че в процесната хипотеза жалбоподателката не е имала качеството на ЕТ, нито такова на самоосигуряващо се лице и/или лице упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ЗР на ЗДДФЛ, което се установява от доказателствата по делото. Договорът, по който И. е получател на сума, която надхвърля облагаем оборот, е сключен от нея в качеството и на физическо лице и по своята същност представлява граждански договор, с който И. се задължава да извърши точно посочени в договора услуги, свързани с намирането на купувач. По силата на договора жалбоподателката има задължения за предоставяне на услуги, свързани с нейната личност, но такива които тя не извършва по занятие.

Не е налице и извършване на стопанска дейност, тъй като липсват доказателства в тази насока. Органът сам посочва, че не се установява наличие на търговски, производствени или складови обекти. И. няма дълготрайни материални или нематериални активи. Няма и основни доставчици, сключени договори, получени фактури за покупки и извършени плащания. Платената по комисионния договор сума е постъпила по сметка на физическото лице именно във връзка със сключения еднократно договор и не са представени доказателства от приходния орган за връзка между нея и развиваната от И. Т. дейност по занятие. Не може да се приеме за такова установеното в хода на административното производство упълномощаване на И., както и изготвянето на годишни финансови отчети на дружеството „Нови еко технологии България“ ЕООД. За последното, И. не е действала в качеството си на физическо лице, а чрез дружеството „Счетоводно-правна кантора Рост финанс“ ЕООД, на което е управител и едноличен собственик на капитала. По тези съображения съдът не може да се приеме, че така изложената от органа обвързаност между лицата по договора води до безспорен извод за нееднократност на уговорената услуга.

По тези съображения съдът намира, че не е налице последователна и предварително организирана дейност, която да отговаря на критериите за независима икономическа такава, тъй като същата е във връзка с получаване на еднократен доход. Действащата към момента на предоставяне на услугата разпоредба на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС не променя практиката на съда досежно продължителността на периода от време - една година, в който ревизираното лице следва да е извършило системни продажби. (Решение № 5851 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2020 г.).

При така изложените съображения съдът счита, че оспореният акт за регистрация по ЗДДС е издаден в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и доколкото жалбоподателят не претендира разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд - град Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на З. М. И., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 чрез адв. Х. М., Акт за регистрация по ЗДДС № 020422502646417/20.05.2025 г., издаден от Р. П. М. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 69/04.08.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.