Решение по дело №55157/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2025 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110155157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10952
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110155157 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца ***********, ЕИК *********, срещу ответника
************, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15993
лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по Щета №
*************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.09.2024 г., до окончателното й изплащане, и сумата от
5674,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2021 г. до
16.09.2024 г.
Ищецът ***********, ЕИК *********, твърди, че на 05.06.2020 г. в
***************************, водачът на товарен автомобил
*****************, извършва маневра, в резултат на която удря намиращото
се в паркирано състояние МПС *******, рег. № ********, и му причинява
материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за
ПТП. Твърди се, че към датата на ПТП за лек автомобил с марка и модел
*******, рег. № ********, при ищеца била сключена имуществена застраховка
„Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № *************, а
отговорността на водача на товарен автомобил *****************, била
покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на
причинените вреди на МПС *******, рег. № ********, при ищеца е била
заведена Щета № *************, като било определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 15978 лв. в полза на увреденото
лице. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното дружество
за сумата от 15993 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15
лв., получена на 24.08.2020 г., като ответникът не я е погасил. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************, ЕИК *********,
подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Атанас Гебрев, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва застрахованият при него водач да носи отговорност за причиняване
1
на процесното ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между описаните в исковата молба вреди и механизма на ПТП. Оспорва да е
налице покрит застрахователен риск. Счита претенцията за завишена и
неотговаряща на средните пазарни цени. Релевира възражение за погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение
със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на
застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице
/автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и
видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже,
че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС
*****************. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. По възражението за
изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на
достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест
на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Между страните са обявени за безспорни следните обстоятелства:
наличието на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № *************, спрямо МПС
*******, рег. № ********, при ищцовото дружество, плащането от ищеца на
застрахователно обезщетение по Щета № ************* в размер на 15978
лв., както и наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка
по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
МПС *****************.
Установява се от неоспорен двустранен констативен протокол за ПТП,
изслушаните по делото свидетелски показания на А. И., които съдът
възприема като логични и последователни, както и от приетото по делото
заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което съдът кредитира
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че на 05.06.2020 г.,
около 15:00 часа , товарен автомобил *** с рег. № ******** се движи в двора
на фирма ******* в гр. ********* и при преминаване покрай паркираният
отдясно лек автомобил *******, с рег. № ********* реализира ПТП с него. От
техническа гледна точки, причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на товарния автомобил ***, с рег. № ********, който
при преминаване покрай паркираният лек автомобил *******, с рег. №
******** не е оставил безопасна странична дистанция до него, вследствие на
което е настъпило съприкосновение.
От опис на щетите по претенцията *************, заявление за щета от
08.06.2020г., доклад за преписката по Щета № ************* от 08.06.2020 г.,
както и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на
съдебно авто-техническата експертиза се установява, че видимите щети по лек
автомобил ******* с рег. № ******** са заден стоп, 2 врати, огледало, предна
броня и калник от лявата страна на автомобил. Вещото лице заключава, че
всички увреждания по лек автомобил *******, с рег. № ******, отразени в
2
описа на застрахователя се намират в пряка причинно –следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Следователно по делото се доказва
наличието на виновно противоправно поведение на водача на водача на
товарния автомобил, настъпването на вредите на лек автомобил ******* ,
както и наличието на причинно-следствена връзка между него и настъпилите
вреди на процесния автомобил при ПТП на 05.06.2020 г.
Между страните е безспорно, а и се установява от фактура от 20.07.2020
г., платежно нареждане от 13.08.2020 г., калкулация на щета ,че ************
е заплатил на *************** по щетата сумата от 15 978 лева.
В хода на производството е прието заключение на САТЕ /неоспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/, от което се установява, че средната
пазарна стойност на ремонта на лек автомобил марка ******* с рег. №
******** е 12 961,88 лева. Установява се от експертизата също, че към датата
на застрахователното събитие – 05.06.2020 г., процесният автомобил е бил в
експлоатация 3 години, 3 месеца и 21 дни, считано от датата на първоначална
регистрация – 15.02.2017 г. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената
вреда. По делото не се твърди, нито установява автомобилът да е бил в
гаранция към датата на ПТП. Ето защо, настоящият състав приема, че общият
размер на регресния дълг възлиза на 12 961,88 лева. Този размер следователно
е и противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата
гражданска отговорност, поради което, искът се явява основателен до този
размер, а за разликата до пълния предявен такъв подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за
плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е.
забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане,
от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана
за плащане на регресната претенция на ищеца по щета *************, същата
е получена от ответника ********* на 24.08.2020 г. Между страните е
безспорно, че сумата не е платена. Исковата претенция за лихва касае период
от 16.09.2021 г. до 16.09.2024 г., поради което несъмнено в този период,
ответникът е бил в забава. Същевременно предвид датата на подаване на
исковата молба – 17.09.2024 г., вземането за лихви в исковия период не е
погасено по давност / спазена е тригодишната давност за лихвите/. Ето защо
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и изчислен на осн.
чл. 162 ГПК с интернет калкулатор е в размер на 4 599,32 лева. Налага се
извода, че искът е основателен в посочения размер, а до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски
за държавна такса в размер на 702,45 лева, юрисконсултско възнаграждение,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 81,05 лева, 40,52 лева –
депозит за свидетел и 162,10 лева, депозит за САТЕ.
В полза на ответника се следват разноски съобразно изхода на спора:
37,91 лева- депозит за САТЕ и 18,95 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД ************, ЕИК ********* да заплати на ***********, ЕИК
********* сумата от 12 961,88 лв. (дванадесет хиляди деветстотин шестдесет
и един лева и 88 стотинки), представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на лек автомобил марка л.а. *******, с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.06.2020 в гр. ********* и
разходи за определянето му по Щета № *************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2024 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 4599,32 лв. (четири хиляди
петстотин деветдесет и девет лева и 32 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.09.2021 г. до 16.09.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 12 961,88 лв. до пълния предявен размер от 15 993 лв.,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по Щета № *************,
както и иска за разликата над 4599,32 лв. до пълния предявен размер от
5674,95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2021 г. до
16.09.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ************, ЕИК ********* да
заплати на ***********, ЕИК ********* сумата в общ размер на 986,12 лева
(деветстотин осемдесет и шест лева и 12 стотинки)- разноски в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ***********, ЕИК ********* да
заплати на ************, ЕИК ********* сумата в общ размер на 56,86 лева
(петдесет и шест лева и 86 стотинки), разноски за исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4