Р Е Ш Е Н И Е
№
137 29.05.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
двадесети май две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.Г.
Секретар:
А€Г.
като
разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
административно
наказателно дело № 139 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Т.И.И. с ЕГН **********, в
качеството му на представляващ „Т.К.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** против Наказателно
постановление № 407427-F396350 от 17.01.2019г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли за изменението на
санкцията след преквалифициране на нарушението по чл.185, ал.2, изр.последно
във връзка с ал.1 от ЗДДС.
В съдебно
заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител,
който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният
представител на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена
проверка на 22.07.2018г., в 17.33 часа в търговски обект – бърза закуска „П.Т.“,
находящ се в гр.С.В., ул.“О.“ № **, стопанисван от „Т.К.“ ООД с ЕИК ****, инспекторите
по приходите при ЦУ на НАП установили, че при сравнение на данните на фискалното
устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта, има необосновано различие
в касовата наличност, както следва: Установеният дневен оборот от работещото ФУ
в обекта, съгласно разпечатания дневен финансов отчет /л.13/ бил общо в размер
на 304,60 лева, а отчетената фактическата наличност в касата на обекта
възлизала общо в размер на 407,70 лева, съгласно изготвения опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката /л.11/. В резултат на
това инспекторите констатирали положителна разлика между регистрирани продажби
и фактическа наличност в касата на обекта в размер на 103,60 лева /сто и три
лева и шестдесет стотинки/, която според контролните органи представлявала
въвеждане на пари в касата, без това да е отразено във фискалното устройство. Установено
било от контролните органи, че монтираното и работещо в обекта ФУ притежава
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Констатираното
нарушение е отразено в ПИП № 0295072 от 22.07.2018г., въз основа на който на
жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет
на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя Т.Х.Л. – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, присъствала при установяване на нарушението. Същата
установява пред съда, че след като се легитимирали, от работещото в обекта ФУ
бил изведен дневен финансов отчет, който се разминавал по суми с фактическата
касова наличност в обекта. Констатирана била положителна разлика от 103,60 лева,
която не била въведена във ФУ чрез функцията „служебно въведени“ суми.
Актосъставителят Л. заявява пред съда, че след проверката постъпило писмено
обяснение от Радка Атанасова Иванова – съдружник в дружеството-жалбоподател, в
което било посочено, че разликата от 100 лева представлявала сума, оставена за
закупуване на стока от доставчик, която не била въведена във фискалното
устройство чрез функцията „служебно въведени“.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В конкретния случай от приетия по делото
дневен финансов отчет /л.13/ се установява, че монтираното и въведено в
експлоатация в магазина фискално устройство притежава функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Изводът, който се налага
е, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18, за което е бил санкциониран, обстоятелство, което не се оспорва
и от самия жалбоподател, видно от представените писмени обяснения от съдружника
Радка Иванова.
Независимо от горното, съдът съобрази следното:
В настоящият случай, макар да е налице безспорно извършено от
жалбоподателя нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, по делото не са
ангажирани доказателства от страна на наказващия орган, че нарушението води до
неотразяване на приходи, обосноваващо налагане на санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Предвид гореизложеното, съдът счита, че в случаят нерегистрирането на
тази разлика чрез въвеждането на сумата от 103,60 лева във ФУ на
обекта, не води до неотразяване на приходи, поради което и жалбоподателят е следвало
да бъде санкциониран по реда на чл.185, ал.2, изр.последно във връзка с ал.1 от
ЗДДС. И двете санкционни норми на чл.185,
ал.1 от ЗДДС и чл.185,
ал.2 от ЗДДС касаят нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006г., която е нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, издадена на основание чл.118,
ал.4 от ЗДДС. По
делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по
ред, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства. Изложените
обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по
отношение на приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената
санкция от 3000 лева на 500 лева на основание
на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява
адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
При
така изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената
на
жалбоподателя санкцията до сумата от 500 /петстотин/
лева на основание чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДДС.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на наказващият орган следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от жалбата в размер на 365 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 407427-F396350 от 17.01.2019г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности”-
Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на „Т.К.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т.И.И., е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите
да заплати на „Т.К.“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.И.И., сумата в размер на 365 /триста шестдесет и пет/ лева,
съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: