Решение по дело №49/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 11/29.01.2024г. по ЧНД № 49/2024г. по описа на С.ски
окръжен съд

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1 - ал.8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, придружено с
решение за налагане на финансова санкция № BHWL/923180014475/23 от
10.08.2023г., влязло в сила на 05.09.2023г., издадено от несъдебен орган -
Bezirkshauptmannschaft Wels-Land, Република А.. С представеното решение по
отношение на българския гражданин Г.В.Г., ЕГН **********, роден на ......г.
в гр.С.З., постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., ул.“В.Л.“ № ......, е наложена
финансова санкция в размер на 125 Евро по реда на Австрийски Правилник за
движение по пътищата (StVO): §42 Abs. 8 StVO; § 99 Abs. 3 lit. a
Straβenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960, zuletzt geаndert
durch BGBI. I Nr. 39/2013 и на Австрийски Закон за моторните превозни
средства (KFG): §134 Abs. 3d Z 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBI.
Nr.267/1967 zuletzt geаndert durch BGBI. I Nr. 35/2023 i.V.m. §106 Abs. 2 KFG
1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geаndert durch BGBI. I Nr. 35/2023; §134 Abs.
3d Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geаndert durch
BGBI. I Nr. 35/2023, за това, че на 22.06.2023г. в 01.44 часа в населено място
Pichl bei Wels, A8, StrKm 21.301, Fahrtrichtung Passau, с превозно средство рег.
№ GR-974FP (A) е извършил нарушение като водач на превозното средство не
е спазил задължението за използване на предпазен колан и нарушение
превишаване на скоростта при разрешена максимална скорост 60 км/ч е
измерено превишаване на скоростта 15 км/ч (след изваждане на допустимата
погрешност на измерването).
Изпратеното удостоверение е само на български език и е издадено по
смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр. С.
заявява, че са налице изискуемите условия за отказ да се признае и допусне
изпълнение на решението за налагане на финансовата санкция, поради това,
че изпратеното удостоверение е непълно и са налице условията на чл.35 т.1 от
закона.
Засегнатото лице Г.В.Г., нередовно призовано, не се явява лично в
съдебно заседание. На основание чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
1

изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, съдът назначи служебен защитник на
засегнатото лице Г.. Служебният защитник пледира да не се уважава искането
и да не се признае решението за налагане на финансовата санкция.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено следното:
Засегнатото лице Г.В.Г. е български гражданин, с постоянен и настоящ
адрес гр.Н.З., ул.“В.Л.“ № ......, поради което компетентен да разгледа делото
съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, е Окръжен съд С..
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
BHWL/923180014475/23 от 10.08.2023г., влязло в сила на 05.09.2023г.,
издадено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Wels-Land, Република
А., с което по отношение на българския гражданин Г.В.Г., ЕГН **********,
роден на ......г. в гр.С.З., постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., ул.“В.Л.“ № ......, е
наложена финансова санкция в размер на 125 Евро по реда на Австрийски
Правилник за движение по пътищата (StVO): §42 Abs. 8 StVO; § 99 Abs. 3 lit. a
Straβenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBI. Nr. 159/1960, zuletzt geаndert
durch BGBI. I Nr. 39/2013 и на Австрийски Закон за моторните превозни
средства (KFG): §134 Abs. 3d Z 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBI.
Nr.267/1967 zuletzt geаndert durch BGBI. I Nr. 35/2023 i.V.m. §106 Abs. 2 KFG
1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geаndert durch BGBI. I Nr. 35/2023; §134 Abs.
3d Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geаndert durch
BGBI. I Nr. 35/2023, с левова равностойност 244.48 лева.
Съдът счита, че от представеното удостоверение по чл.4 не са видни
обстоятелствата относно извършване на нарушението от засегнатото лице,
както и нарушените законови разпоредби, не са посочени и алтернативните
санкции за наложената финансова санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз – Република А., за
налагане на задължение за плащане на глоба и разходи за съдебни или
административни процедури.
След обстойно запознаване с удостоверението, съдът намира, че в
удостоверението липсва описанието на извършеното от Г. Г. нарушение,
поради което не може да направи извод дали деянието му представлява
административно нарушение според законодателството на издаващата
държава. И по-конкретно, в т.Ж.2 от удостоверението липсва обобщено
2

представяне на фактите и описание на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението/престъпленията, както и вида и правна
квалификация на престъплението(ята) и приложими законови
разпоредби/кодекс, въз основа на които е постановено решението. Това прави
удостоверението непълно, не съдържа всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на закона.
Съдът установи също, че видно от представеното удостоверение, в
т.Ж.3 е отбелязано, че престъплението по т.Ж.2 е „престъпления, които са
установени от издаващата държава и служат за изпълнението на задължения,
произтичащи от актове, приети в рамките на Договора за ЕО и на дял VІ от
Договора на ЕС“, като не са отбелязани точно за кои разпоредби на правния
инструмент, приет въз основа на ДЕО или на ДЕС, се отнася престъплението,
каквото е изискването в удостоверението, което го прави непълно и неточно,
като очевидно не отговаря на съдържанието на представеното решение.
Въпреки, че решението за налагане на финансова санкция е
представено от органа, който го е издал и в превод на български език, и е
придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата
държава, който е удостоверил и неговото съдържание, то от съдържанието на
удостоверението е видно, че то не съдържа всички реквизити, предвидени,
както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа,
така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции и не съответства на решението за налагане
на финансова санкция.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че са налице
основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на
чл.35 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Удостоверението е непълно и очевидно не отговаря на представеното
решение, предвид обстоятелството, че не са попълнени всички необходими
реквизити, предвидени в Рамковото решение и закона, като част от
попълнените не съответстват на решението, съответно описани по-горе.
Съдът не обсъжда останалите предпоставки за отказ за признаване на
решението, поради наличие на първото отрицателно условие.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че не са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Wels-Land,
Република А., с което на българският гражданин Г.В.Г. е наложена глоба в
3

размер на 125 Евро, чиято левова равностойност към 10.08.2023г., датата на
постановяване на решението в издаващата държава, е 244.48 лева.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че
са налице основанията по чл.35 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, поради което отказа
да признае и да допусне изпълнението на Решение №
BHWL/923180014475/23 от 10.08.2023г., влязло в сила на 05.09.2023г.,
издадено от несъдебен орган - Bezirkshauptmannschaft Wels-Land, Република
А., с което по отношение на българския гражданин Г.В.Г., ЕГН **********,
роден на ......г. в гр.С.З., постоянен и настоящ адрес в гр.Н.З., ул.“В.Л.“ № ......,
е наложена финансова санкция в размер на 125 Евро, с левова равностойност
244.48 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като
копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
4

Номер на акта:	11
Дата:	29 януари 2024 г. (в сила от 6 февруари 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200049
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 януари 2024 г.

Решение по дело №49/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите