Решение по дело №2641/2012 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1582           Година 2014, 08.07.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 15.10.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: Миглена Найденова

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 2641 по описа за 2012 година и като обсъди :

 

            Образувано е по жалба на К.Е.Е., ЕГН: *****, с ЕТ „ПРО­ПО­ЛИС – К.Е.“, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, с постоянен адрес: *******, против Ревизионен акт /РА/ № ********* от 05.03.2012г., издаден от Н.А. – главен инспектор по при­хо­дите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик, В ЧАСТТА, изменена с Ре­ше­ние № 928 от 27.07.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив при ЦУ на НАП, съобразно която на жалбоподателя е начислен до­пъл­нително ДДС за внасяне, посочено в Решението на ответника в общ размер на 17 330,99 лева (а по Ревизионен акт – в общ размер на 13 328,17 лева), ведно с прилежащите лихви изменени с Решението на ответника на 7 791,62 лева.

            Според доводите в жалбата и уточняващите молби по делото РА е незако­но­съ­образен изця­ло поради непра­вил­но приложени разпоредбите на материалния за­кон, съществени нарушения на административно производствените правила и е по­ис­­кана отмяната му във всички негови части, с които са определени задължения към бюджета.

По отноше­ние на констатацията за непризнаване на извършен международен тран­спорт от жал­боподателя за данъчни периоди мм.11 и 12.2006г. и м. 02.2007г. се твърди, че едноличният търговец е действал като подизпълнител на друго дру­же­ст­во– „Мавита“ЕООД и извършил дейността със собствени транспортни сред­ст­ва. По­ради тази причина се счита, че не е нужно да притежава самостоятелен ли­ценз за извършване на международен транспорт, тъй като ползва този на възло­жи­те­ля, ка­то реалността на доставката се доказва от международните товарителници, път­ни­те листове, тахошайбите, заповедите за командировка и други представени до­ку­мен­ти.

            По отношение констатацията за неотчетени приходи от продажба на стоки – цигари, кафе на зърна, сладкарски изделия и др. хранителни стоки се излагат твър­де­ния, че ревизията е извършена едностранчиво, без да са обсъдени възраженията му като получател по фактурите. Отрича се факта на получаване на стоките по фак­ту­рите в търговския обект на едноличния търговец, като се оспорва положен под­пис. Според жалбоподателя не са събрани други съпровождащи доставката доку­мен­­ти – платежни книжа за извършени банкови разплащания, разписки за извър­ше­ни плащания в брой, приемни, консигнационни и каквито и да е други протоколи и книжа, съдържащи информация относно извършени конкретни действия от достав­чи­ка и получателя по доставката. Този факт и фактът на неотразяване на „получе­ни­те“ доставки в неговото счетоводство е достатъчно основание за да се приеме,че едноличният търговец не е получил стоките, съответно не ги е реализирал в пос­лед­ствие с надценка, за да дължи допълнително ДДС. Претендира се отмяна на об­жал­вания ревизионен акт, в частта му, потвърдена с решението на горестоящия ад­ми­нистративен орган.

            Ответникът  – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна прак­тика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП (изм. на чл. 152, ал. 2 от ДОПК с ДВ бр. 94 от 2012г. в сила от 01.01.2013г.), чрез процесуалния си представител юрк. С. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се фактическите конс­та­тации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърж­да­ва­щото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” - гр. Пловдив.

В съдебно засе­дание на 09.10.2012г. е направено изрично изявление от стра­на на процесуалния представител на Директор на Дирекция “ОДОП”–гр.Пловдив, за допусната техническа греш­ка в диспозитива на решение № 928 от 27.07.2012г. на Директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив, като неправилно в него е изписана циф­­рата „17 330 лева“, вместо правилната такава „13 227,81 лева“.

При липсата на съответна корекция на тази признатата грешка в пресмята­ни­я­­та от страна горестоящия административен орган и конкретната разпореди­тел­на част на Решението на същия /отново сгрешена относно размерът на главницата за която РА следва да се потвърди, като е посочен по-висок такъв/, всъщност се до­с­­тига до извода, че задължението за ДДС, установено с РА е останало непроменено в хо­да на административното му оспорване и предмет на съдебен контрол е разме­рът на главницата, такава каквато е установена с подлежащия на обжалване Реви­зи­онен акт.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след ка­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок (по делото липсват данни за връчване на решението на горестоящия ад­ми­нистративен орган), от страна с право и интерес от оспорването.

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1103111/22.06.2011г. (л. 24 - 25), издадена от В.Д. – ИД началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Кон­т­рол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е обра­зу­ва­­но ревизионно производство по отношение на жалбоподателя с предмет данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. и данък върху добавената стой­ност за периода от 01.12.2005г. до 31.05.2011г. Определен е срок за приключ­ва­не на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, ко­ето е редовно сторено на 19.07.2011г.

Във връзка с искане за продължаване срока за извършване на ревизията, пър­воначалната ЗВР е изменена със ЗВР № 1105517 от 19.10.2011г. на същия ор­ган по приходите (л. 449), при определен срок за завър­ш­ване на ревизията – 18.11. 2011г.

            За компетентност на органа по приходите, издал двете ЗВР, са представени За­повед № РД-09-1/04.01.2010г., издадена от Териториалния директор на ТД на НАП – гр. Пловдив и Заповед № РД-464/06.06.2011г. на ИД Териториален директор на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 4 – 6).

            В определения срок е съставен Ревизионен доклад № 1105517 от 02.12. 2011 г. (л. 660 – 728), връчен на 11.01.2012г. С възражение против РД вх. № 2823 от 23. 01.2012г. са представени дневници за покупки на едноличния търговец за 2007г. и 2008г., от които е видно кои фактури с издатели „Кавен Орбико“ ООД, „Спийдстар“ ЕООД и „Табак трейдинг партнър“ ООД са отразени от лицето, като получател по достав­ки­те. С второ възражение вх. № 6822/20.02.2012г. са представени ЧМР за до­ку­мен­ти­ран от ЕТ „Прополис – К.Е.“ международен транспорт (л. 110 – 115). Пред­с­та­вени са допълнително документи и писмени обяснения за произхода на па­рич­­ни­те средства за финансиране дейността на едноличния търговец (л.118 – 201).

            Въз основа констатациите в ревизионния доклад и на Заповед № К 1105517 от 05.12.2011г. за определяне на компетентен орган (л. 106) е постановен процес­ни­ят ревизионен акт. Компетентният орган е обсъдил възраженията на ревизира­но­то лице и е изложил мотиви защо намира същите за частично основателни (л. 97).

По отношение на посочените във възражението фактури, издадени от „Кавен Орбико“ ООД през 2007г., е констатирано, че са включени в дневниците за покупки на реви­зи­ра­ното лице. Предвид това обстоятелство е направено преизчисление на задъл­же­ния­та в съответните периоди.

            С Решение № 928/27.07.2012г. на Директора на Дирекция “Обжалване и уп­рав­­­ление на изпълнението“ - гр.Пловдив, РА е прието, че следва да се измени в ча­ст­та на допълнително на­­числения ДДС, като е констатирано, че данъчен период м. 12.2006г. данъкът е на­числен в по-висок размер. Като краен резултат е изменен допълнително на­чис­ле­ният ДДС на 17 330,99 лева, а прилежащата лихва – на 7  791,62 лева. В останалата част реви­зи­он­ният акт е отменен и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ре­визия.

Тук преди да се пристъпи към разрешаване на спора по същество следва да се отбележи следното.

Каза се от процесуалния представител на ответ­ни­ка изрично бе заявено, че в разпоредителната част на Решението е допусната техническа греш­ка, като верният общ раз­мер на допълнително вменената главница на задължението следвало да бъ­де 13 228,71 ле­ва. Тази грешка не се кон­статира да е коригирана по реда на чл. 133  от ДОПК.

От своя страна съдът констатира, че съобразно Таблица разпоредителната  “Ус­­­­­тановявам” на РА, съставляваща разпоредителната част на индивидуалния ад­ми­­­нистративен акт, размерът на допълнително начисления данък добавена стой­ност за внасяне е общо от 13 553,34 лева. В мотивите на Решението на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив всъщност е прието, че за данъчен пе­риод месец Декември 2006г. е допусната грешка в пресмятането като задълже­ние­то след­ва да се намали със сумата от 100 лева.

Или в обобщение съобразно та­ка приетото дирек­торът на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив е следвало да измени ус­та­новените с РА задължения от допълнително начислен ДДС в размер на 13 553,34 лева, на допълнително начислен ДДС в общ размер на 13 453,34 лева. Последното обаче не е сторено, като в разпоредител­на­та част на Решението е посочено по-висок от този размер.

За установяване размерът на главницата по РА, предвид допуснатите неточ­но­сти и грешки в пресмятанията, по делото бе поставена съответно задача на ек­с­пер­та по допуснатата ССчЕ.

Вещото лице от своя страна е приело, че общият размер на дона­чис­ле­ния ДДС за ре­ви­зирания период от 01.12.2005 г. до 31.05.2011 г. възлиза на 13 328,17 ле­ва, ведно с прилежащи лихви в размер на 7 855,68 лева.

Експертът е констатирал и че е допусната техническа грешка за данъчен пе­риод м.12. 2006г. в размер на допълнително начисления ДДС, предвид неправил­но­то сумиране на данъчните основи по фактурите, издадени от едноличния търго­вец през този данъчен период на “Мавита”ЕООД, която грешка е релевирана и от ответ­ни­ка в постановеното от него решение. Крайният извод е, че размерът на следва­щия се ДДС за м.12.2006г. е 2 646,43 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 1 695,26 лева.

Т.е. при съобразяване на тази неточност експертният извод е за доначислен ДДС в размер общо на 13 228,17 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 7 791, 59 лева.

Очевидна е разликата между да­де­но­то заключение от вещото лице по допус­на­та ССчЕ, изявлението на процесу­ал­ния представител на ответника казано по-го­ре и посоче­ния от съд като установен с РА размер, дори и при съобразяване на гре­ш­­­ката в пре­с­мятанията за месец Декември 2006г.

Тази разликата всъщност се дължи на обстоятелството, че макар и в мо­ти­ви­те на РА да е прието, че за данъчен период месец 12.2007г. се дъл­жи допъл­ни­тел­но ДДС за внасяне в размер на 18,11 лева, в Таблица 1 “Устано­вя­вам” на РА ка­то резултат на периода е посочено “0”, вместо декларираният такъв от лицето “-243, 28 лева”, т.е. допълнително начисления ДДС според разпоре­ди­тел­на­та част на ак­та е в размер на 243,28 ле­ва. Тази всъщност очевидна грешка по сми­съ­ла на закона не е отстранена по реда на чл.133 от ДОПК, респ. не е коригирана с Ре­ше­нието на го­рестоящия административен орган.Тази особеност не е реле­ви­ра­на и от експерта

Съобразно мотивите на РА, при релевиране ус­тановената и от ответника греш­ка в пресмятанията за месец Де­кем­ври 2006г. и ус­­тановената от съ­да оче­вид­на фактическа грешка при определяне на задълже­ние­то за данъчен пе­ри­од месец Де­кември 2007г., се достига до извода че данъчната ад­министрация е фор­мирала извод, че на ЕТ”Прополис К.Е.”, след­ва да бъде до­начислен ДДС в общ раз­мер на 13 228,17 лева, ведно с прилежащите лихви за за­бава.

Вещото лице по допуснатата ССчЕ е дало екс­пер­тен извод, че след отстра­ня­ване на аритметичните грешки в РА, именно това е раз­мерът на задължението по РА, като прилежащите лихви за забава са в общ раз­мер на 7 791,59 лева.

Или това е размерът на задължението, който е следвало да бъде вменен с РА, съобразно възприетото в мотивите от органите по приходите, ко­ето не е сто­ре­но, поради което и всъщност само на това основание за разликата от 13 228,17 ле­ва до пълния установен размер от 13 553,34 лева, ведно с прилежа­щи­те на тази су­ма лихви за забава, РА е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде от­ме­нен.

Този размер на задължението (13 228,17 лева) е определен вследствие на следните конста­та­ции на ревизиращите органи по приходите:

            1. За данъчни периоди м.11 и м.12.2006г. и м. 02.2007г. е доначислен ДДС в общ размер на 9 726,56 лева (коригиран в решението на горестоящия администра­ти­вен орган на 9 626,56 лева) по фактури, издадени от ЕТ „Прополис – К.Е.“ на „Мавита“ ЕООД (10 броя) и на „Югоплод“ АД (2 броя). Стойността на фактурите с по­лучател пър­вото дружество възлиза на 38 022,17 лева, а с получател второто – 10 110,65 лева. Предмет на доставките е «извършен международен транспорт», по­ра­ди което на основание чл.16 от ЗДДС (отм.) за мм. 11 и 12.2006г. и чл.30 т.1 от ЗДДС за м. 02.2007г. жалбоподателят не е начислил ДДС.

            Органите по приходите са направили извод, че ревизираното лице не при­те­жа­­ва документите, въз основа на които да претендира прилагане на нулева ставка на извършения от него транспорт от Република България до други държави.

Съг­лас­­но разпоредбата на чл.13 ал.1 от ППЗДДС (отм.) документите, необ­хо­ди­ми за до­казване на международния транспорт са следните: лиценз за извърш­ва­не на меж­дународен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен; междуна­ро­д­ни пре­возни документи, в които е вписан като превозвач – товарителница, коноса­мент, авиотоварителница или друг международно признат документ или копие от тях. Ана­логично, в разпоредбата на чл.23 т.1 от ППЗДДС са изброени изчерпателно доку­мен­тите, с които следва да разполага едно лице за доказване на междуна­ро­ден тран­спорт на стоки по смисъла на чл.30 т.1 и т.2 от ЗДДС.

            След като в хода на ревизията не е представен лиценз за международен превоз на товари, а с едно от възраженията против ревизионния доклад са пред­с­тавени ЧМР, в които като превозвач фигурира друго дружество – «Мавита» ЕООД, на едноличния търговец е начислен допълнително ДДС в общ размер на 9 726,56 ле­ва, ведно с прилежащите лихви, за данъчни периоди мм. 11 и 12.2006г. и м. 02. 2007г., като в мотивите на Решението на Директора на Дирекция «ОУИ» - гр. Плов­див е че всъщност верният такъв е 9 626,56 лева.

            В хода на съдебното обжалване се поддържа защитната теза, че лицето не разполага с лиценз за извършен международен транспорт, но е «ползвал» лиценза на друга фирма – «Мавита» ЕООД, «тъй като през 2006г. това е било разрешено». Не се оспорва фактът, че едноличният търговец е осъществил транспорт на стоки в полза на получателите по издадените фактури.

Твърденията са, че едноличният търговец е издал 10 броя фактури и 1 брой кредитно известие за извършените услуги, като подизпълнител на «Мавита» ЕООД със собствен това­рен автомобил и тъй като предмет на доставката е «между­на­ро­ден транспорт» ДДС следва да е с данъчна ставка 0.

            Съдът намира за неоснователни аргументите на жалбоподателя за недъл­жи­мост на ДДС за извършените от него доставки към получателите «Мавита» ЕООД и «Югоплод» АД.

По делото не са спорни обстоятелствата, че едноличният търговец не разпо­ла­га с лиценз за международен транспорт и в представените ЧМР като превозвач е посочено друго лице.

Както разпоредбите на ППЗДДС (отм.), така и тези на действащия ППЗДДС пос­­тавят формални изисквания за притежаване от едно лице на изчерпателно посо­че­ни документи, при наличието на които е приложима нулева ставка за ДДС.

В случай на непритежаване на някой от тези документи, доставката се трети­ра като облагаема и по нея следва да се начисли данък със ставка от 20%.

            В настоящия случай, изискуемите документи не се представят от ЕТ «Про­по­лис–Карим Е.», поради което и правилно на основание чл.55 ал.1 от ЗДДС (отм.) и 86 ал.1 от ЗДДС е начислен данък за данъчни периоди мм. 11 и 12.2006г. и м. 02. 2007г.

            Дори да се приеме, че ревизираното лице е действало като подизпълнител на «Мавита» ЕООД, това не променя автоматично характера на изпълнената от не­го доставка като такава с предмет международен транспорт.

В случая е следвало да бъдат издадени фактури, в които да бъде начислен ДДС в размер на 20% по общите правила на ЗДДС (отм.) и ЗДДС.

            Този извод не се променя от заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните съдебно – счетоводна експертиза. В него само и единст­ве­но се констатира допусната аритметична грешка в размера на начисления данък за да­нъчен период м.12.2006г., която е коригирана с решението на горестоящия адми­ни­стративен орган.

            Предвид на това, съдът намира за правилна и законосъобразна конс­та­та­ци­я­та за допълнително начислен ДДС в общ размер на 9 626, 56 лева, ведно с при­ле­жа­щите лихви в коригиран размер на 5 247,70 лева.

            2. В хода на ревизионното производство е установено, че през данъчни пери­о­ди от м.06.2007г. до м. 09.2010г. ревизираното лице е извършвало търговия на дреб­но с хранителни стоки, включително тютюневи изделия в собствен търговски обект, находящ се в гр. *******.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за обла­га­не с косвени данъци е определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, тъй като са ус­тановени обстоятелства по ал.1 т.2 от същата норма – данни за ук­рити приходи/до­хо­ди.

До този извод ревизиращите са достигнали въз основа на данните от извър­ше­ните насрещни проверки на търговците „Мери Ан“ ООД, „Салко“ ООД, „Ве и Ем“ ООД, „Спийдстар“ ЕООД, „Кавен Орбико“ ООД, ЕТ „Марио 73“, „Фортуна Ком“ ООД, „Ган­чев“ ЕООД, „Метро“ ООД и “Табако Трейдинг Партнър”ООД.

По повод изготвени ИПДПОЗЛ на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК от тези търговците е изискано представянето на доказателства, относно извършени дос­­тав­­ки по определени фактури, по които получател се явява ЕТ „Прополис – К.Е.“.

В отговор на тези Искания, от страна на доставчиците са представени до­ку­мен­ти и писмени обяснения, от които е прието, че се установява, че същите са из­да­­вали фактури за продажба на стоки с получател едноличният търговец. Тези фак­тури са включени в техните дневници за продажби, справки-декларации по ЗДДС и в съответните счетоводни регистри. Доставките са платени в брой (с изклю­че­ние на дос­тавките от „Ганчев“ ЕООД, които са платени по банков път), като в по­ве­чето слу­чаи стоките са транспортирани и доставяни до търговските обекти на ку­пу­вача.

В резултат на тези проверки е установено, че някои от издадените от тези ли­ца фактури не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното ли­це. Съответно не е отчетена от дружеството и последващата продажба на сто­ки­те по тези фактури. Предвид това, ревизиращият орган е приел, че са налице дан­ни за укрити приходи от страна на ревизираното дружество.

В резултат на неосчетоводените първични счетоводни документи за покупки и формирания извод за укритите продажби, ревизиращите са  приели, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, поради което и ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК.

При така установеното обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК на Е. е връ­чено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е известен, че данъчната основа на задълженията ще бъде определена по реда на чл. 122 от същия кодекс, като едновременно с това му е предоставена възможност в 14-дневен срок да пред­с­тави доказателства и да вземе становище. На основание чл. 17, ал. 1, т. от ДОПК на лицето е връчено и Уведомление за разясняване правата на задълженото лице в производството по ДОПК. Заедно с уведомлението е връчено и ИПДПОЗЛ, с кои­то от лицето е изискано попълване и на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за пе­ри­одите, за които са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от кодекса. В отговор на това, от страна на ЕТ „Прополис – Карим Е.“ са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

След направен анализ на така събраните доказателства, ревизиращите ор­га­ни констатират, че едноличният търговец не е завел в счетоводството си фактури за доставка на стоки и същите са продадени без да се отразят в счетоводните ре­гистри на дружеството, което е довело и до провеждането на процесната ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, т.е. до определяне на данъчната основа за нуждите на об­лагане с ДДС за процесните периоди по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.

Извършен е анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК и по-конкретно като са взели предвид следните обстоятелства:

по т. 1 - вида и характера на фактически осъществяваната дейност - за про­ве­ряваните периода дружеството е осъществявало търговия на дребно с хра­ни­тел­ни и други стоки;

по т. 2 - платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания - от информационните масиви на ТД на НАП са установени данните за платени преки и косвени данъци (л. 37 гръб);

по т. 3 - движението и остатъците по банковите сметки — от представените банкови документи са проследени извършените плащания към доставчици и други институции;

по т. 4 - официалните документи и документите с достоверни данни – информация от търговски банки и др. институции;

по т. 5 – наемна цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността – през ревизираните периоди е заплатен наем в общ размер на 21 420 лева;

по т. 6 - търговското значение на мястото, където се извършва дейността - обектът, от който задълженото лице упражнява дейността се намира в гр. Момчилград;

по т. 7 – капиталът и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването – закупени са два броя МПС, марка ГАЗ 66;

по т. 8 - брутните  приходи/доходи (оборота) – облагаеми доставки от про­даж­би на стоки на дребно в хранителен магазин по справки декларации за периода 2007 г. – данъчна основа в размер на 144 296,77 лева и ДДС – 28 859,36 лева, за пе­риода 2008 г. – данъчна основа в размер на 140 099,19 лева и ДДС – 28 019,89 ле­ва, за периода 2009 г. – данъчна основа в размер на 134 171,16 лева и ДДС – 26  834,25 лева и за 2010 г. – данъчна основа в размер на 131 355,03 лева и ДДС – 26  271 лева;

по т. 9 - броя на заетите за осъществяване на дейността лица – през периода 2007 г. – 2010 г. са наети две лица;

по т. 15 – получените и извършените доставки и упражненото право на прис­па­дане на данъчен кредит – през ревизираните периоди са установени неотчетени разходи под формата на отчетна стойност на продадените стоки и неотчетени при­хо­ди от последващи продажби на стоки. При направения анализ по месеци на по­купките на стоки е установено, че не са отчетени приходи от продажба на стоки по го­дини, както следва: за 2007 г. в размер на 13 873,59 лв., за 2008 г. – 13 487,47 лв., за 2009 г. – 1 153,13 лв. и за 2009 г. – 3 499,35 лв.

Въз основа на събраните доказателства и след напра­ве­ния анализ, ревизи­ра­щите органи са определили надценка в размер между за тю­тю­не­вите изделия и надценки за продажбата на другите стоки по години, както следва: за 2007 г. в раз­мер на 11%, за 2008 г. в размер на 16,88% и за 2009 г. в размер на 29,43%, в резул­тат на което са формирали данъчна основа за облагане, респ. са начислили допъл­ни­телно ДДС по периоди, как­то следва:

- за данъчни периоди мм. 06, 08, 09, 10, 11 и 12.2007г. в общ размер на 591,75 лева, ведно с прилежащи лихви;

- за данъчни периоди мм. 01, 02, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11.2008 г. в общ размер на 2 725,48 лева, ведно с прилежащи лихви;

- за данъчни периоди мм. 01, 02, 03 и 06.2009 г. в общ размер на 230,63 лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 68,57 лв.;

- за данъчни периоди мм. 08 и 09.2010 г. в общ размер на 53,75 лв., ведно с прилежащи лихви.

При определяне на данъчната основа на приходите от продажби основно  са ползвани данни, съдържащи се в документи, предоставени от доставчиците, как­то и от предоставените счетоводни документи на ревизирания субект. За всеки вид сто­ка от фактурите за покупка, неосчетоводени от дружеството, е определена про­даж­на цена, а оттам е формирана и общата продажна стойност на всяка една фак­ту­ра. По този начин е определена продажната стойност на стоките, които не са за­ведени по cметка 304 „Стоки“, но са реализирани, без да е отчетен оборот от тях. В резул­тат на това, за посочените по-горе данъчни периоди е начислен допълнително ДДС в общ размер на 3 601,61 лева, дължим ведно с прилежащи лихви.

Приет е за установен следния механизъм на доставките: извършвани са със  специализиран транспорт на доставчиците; стоките са получавани в обекта, експло­а­тиран от ревизираното лице или от складове на доставчиците, като за някои от до­с­­тавките приемо - предавателни протоколи не са съставяни, тъй като стоките са ин­ди­видуализирани подробно и точно в самите фактури. Плащанията са извършвани в брой, при доставката на стоката, като последното се удостоверява и от предста­ве­ните хронологични регистри за отчитане на продукцията и обяснения от съответ­ни­те контрагенти, а всяка издадена фактура е подписана от лицето, което я е из­да­ло/ и след като  въпросните фактури са отразени в дневниците за продажби, справ­ки­те - декларации и в счетоводните регистри на доставчиците и не са отразени в сче­товодството на жалбоподателя, както и през процесните периоди не са устано­ве­ни липси или излишъци на стоки, от страна на ревизиращите органи е прието, че стоките по фактурите са били реализирани, полученият приход е укрит, а косвения данък неотчетен като задължение към бюджета.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че спорът между страните по делото се концентрира във въпроса за реалното получаване на стоките по процесните фактури и надлежното им отразяване в счетоводството на жалбопо­да­теля, респ. реалзирането на приходите от последващите им продажби, след като част от документите не носят  подпис на получателя; а част от тях ма­кар и фор­мал­но да носят подпис на представляващия жалбоподателя, всъщност не са подписани от К.Е., поради което е оспорено тяхното авторство.

По трета група доставки – съдът констатира, че липсват изложени каквито и да е съображения от страна на жалбоподателя в никоя от уточняващите му молби /по фактурите на “Метро Кеш енд Кери България”ООД, тези издадени от “Кавен Ор­­бико”ООД през 2008г.; по издадените от “Спийдстар”ЕООД, извън фактури № № **********/05.03.2009г., № **********/03.06.2009г. и № **********/09.03. 2009г., които са оспорени по реда на чл.192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК; от “Мери Ан”ООД; от “Салко”ООД; от “Ве и Ем”ООД; от ЕТ”Марио-73”; от “Фортуна Ком”ООД и “Ганчев”ЕООД/, част от които но­сят и подпис за получател, като автентичността на тези документи не бе оспорена в хода на процеса.

По една четвърта група доставки – по фактури № № ********** от 18.08. 2010г. и № ********** от 15.09.2010г. издадени от “Табако Трейдинг Парт­нър”ООД ос­порващият поддържа тезата,че същите са намерили отражение в счето­вод­ството му, за което е представил доказателства още в хода на ревизията.

В хода на съдебното обжалване се представят писмени доказателства – 7 броя фактури, издадени от „Фортуна ком“ ООД (л. 894 – 900) и фактура № 50000035­87 от 26.09.2007 г., издадена от „Салко“ ООД (л. 800).

По отношение на три броя фактури с издател „Спийдстар“ ЕООД (описани в мол­­­ба вх. № 18453/08.10.2012 г., л. 803) се заявява, че същите не носят подпис в гра­фа „получил“ на собственика на едноличния търговец, като по отношение на кои­то се откри производство по реда на чл.192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК по оспорване автентичността на подписът положен от името на представляващия ос­пор­­ващия. Във връзка с посочените фактури, от страна на третото неучастващо по делото лице „Спийдстар“ ЕООД са пред­ставени като доказателство три броя про­то­ко­ли по чл.116 от ЗДДС (л. 821 – 823), с които се анулират погрешно издадени на ЕТ „Прополис – Карим Е.“ фак­ту­ри.

По делото е прието заключение по допусната съдебно – графологична екс­пер­­тиза, изпълнено от вещото лице М.С., без направени възра­же­­ния от страните по делото. След съпоставка на сравнителен материал, даден от жалбоподателя К.Е. на л. 831 по делото и подписите, положени върху заве­ре­ните копия на фактури №№ 1243/05.03.2009 г., 1259/09.03.2009 г. и 1542/03.06. 2009 г. (л.304 – 305) вещото лице е направило извод, че подписите, положени сре­щу изписания текст „получател“ не са изпълнени от К.Е..

В този смисъл съдът приема, че оспорването на авторството на подписа, по­ло­жен от името на К.Е. под фактури № № **********/05.03.2009г., № **********/03.06.2009г. и №**********/09.03.2009г., издадени от “Спийстар”ЕООД на ЕТ”Прополис – К.Е.” бе успешно проведено, като тези документи са не­ис­­тински относно това обстоятелство.

Безспорно е също така и че самият доставчик е установил грешката при из­да­­ването им и ги е анулирал по реда на чл.116 от ЗДДС.

В този смисъл и обосновано е да се приеме, че оспорващия не е получател на стоките по тези фактури.

По делото е прието заключение по допусната съдебно – счетоводна експер­ти­­за,изпълнено от вещото лице Б.В., без направени възражения от стра­ните по делото. Вещото лице е констатирало, че на жалбоподателя К.Е., дей­­­стващ като ЕТ „Прополис – К.Е.“ е начислен ДДС по конкретно издадени фактури, по доставчици, както следва:

- „Мери Ан“ ООД – по 6 броя фактури, издадени през данъчни периоди мм. 06, 09, 10 и 11.2007 г., м. 01.2008 г., м. 02.2009 г. и м. 10.2010 г.; разплащането по доставките е извършено в брой, като начинът на осчетоводяване на доставките е опи­сан на л. 874;

- „Салко“ ООД – по 2 броя фактури, издадени през данъчни периоди мм. 08 и 09.2007 г.; разплащането по доставките е извършено в брой, като начинът на осче­то­водяване на доставките е описан на л. 874 – 875;

- „Ве и Ем“ ООД – по 6 броя фактури, издадени през данъчни периоди мм. 10 и 11.2007 г., мм 02, 05,  и 07.2008 г.; разплащането по доставките е извършено в брой, като начинът на осчетоводяване на доставките е описан на л. 875;

- „Спийдстар“ ЕООД – по 8 броя фактури, издадени през данъчни периоди м. 12.2007 г., мм. 01, 07, 08 и 10.2008 г., м. 03 и 06.2009 г.; разплащанията по дос­тав­ките е извършено в брой, като начинът на осчетоводяване на доставките е описан на л. 875 – 876;

- „Кавен Орбико“ ООД – по 16 броя фактури и 1 брой кредитно известие, издадени през данъчни периоди мм. 01, 02, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11.2008 г.; раз­плащанията по доставките е извършено в брой, като начинът на осчетоводяване на доставките е описан на л. 876 – 877;

- ЕТ „Марио 73“ – по фактура № 1….12882/26.07.2008 г.; разплащането по дос­тавката е извършено в брой, като начинът на осчетоводяване на доставката е описан на л. 877 – 878;

- „Фортуна ком“ ООД – по 7 броя фактури, издадени пред данъчни периоди мм. 09, 10 и 11.2008 г., 01, 02 и 03.2009 г.; разплащането по доставките е извър­ше­но в брой, като начинът на осчетоводяване на доставките е описан на л. 878;

- „Ганчев“ ЕООД  - по фактура № 5900/11.06.2008 г.; разплащането по достав­ка­та е извършено по банков път, като начинът на осчетоводяване на доставката е описан на л. 879;

В съдебно заседание на 10.09.2013 г. вещото лице е направило пояснение от­носно механизма на осъществяване на доставките. Същият е различен при раз­лич­ните доставчици, напр. заявка по телефона, разносна търговия, от склад на съ­от­вет­ния доставчик с транспорт на едноличния търговец. Разплащането по всички дос­тавки е извършено в брой, документирано с фискални касови бележки, с изклю­чение на доставката от „Ганчев“ ЕООД, при която разплащането е извършено по банков път.

Всъщност експертът е онагледил единствено и само счетоводното отразя­ва­не на спорните доставки при издателите на фактурите, включително и счето­вод­но­то отразяване на извършеното плащане, но не се констатира в същото това заклю­че­ние да се съдържат данни за съпътстващи доставките доказателства – за прие­ма­нето и предаването на стоките, за техния транспорт, включително и за наличието на самите доказателства за извършеното разплащане – издаваните фискални боно­ве.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от пра­на страна:

За разрешаването на спора между страните по делото следва да бъдат съоб­ра­зени разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени пра­вила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии при особени случай. Съглас­но нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи ус­та­но­вения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба.

В случая е прието, наличието на основание по чл.122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съг­ласно която разпоредба такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на  укрити приходи или доходи.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в проце­са именно данъчната администрация следва да докаже наличието на основанието по цитираната правна норма.

Видно от събраните доказателства в хода на реви­зи­он­ното производство е, че през процесния ревизиран период  жалбоподателят не е от­разил в счетоводст­во­то си покупките на различни количества стоки (тютюневи изделия, хранителни сто­ки, козметика и др.) от доставчиците „Кавен Орбико“ ООД, „Мери Ан“ ООД, „Мет­ро Кеш енд Кери България“ ООД, „Салко“ ООД, „Фортуна Ком“ ООД, „Ве и Ем“ ООД, „Спийдстар“ ЕООД и ЕТ”Марио 73” като фактурите за покупка не са осчетоводени, сто­ките не са за­п­риходени по счетоводна cметка 304 ”Стоки”, не е отчетена пос­лед­ва­щата им ре­ализация, като не са  отчетени облагаеми доставки и приход от про­дажбата им.

Действително част от тези фактури не носят подпис на представляващия ед­ноличния търговец, като част от тях погрешно са били издадени на него от достав­чи­ците му, но друга част безспорно са подписани, т.е. съдържат данни за получа­ва­не­то им от страна на представляващ едноличния търговец.

В този смисъл и съдът приема, че събраните в хода на административното про­­изводство доказателства безспорно установяват наличието на основанието по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, възприето от приходната администрация.

По нататък съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната осно­ва по чл.122 ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани из­черпателно в т.т. 1 - 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2 с оглед тяхната разност­ран­ност. Достатъчно е обаче да направи анализ на онези от тях, които са от­носими към конкретния казус и му позволяват да определи данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизи­ран субект.

Основното възражение на жалбоподателя е за неправилно определяне на об­лагаемата основа по чл.122 от ДОПК за процесните ревизирани периоди, тъй ка­то не са налице реални доставки по фактурите, издадени от доставчиците, тъй като фактурите не съдържат подпис на получател или тези, които съдържат подпис на по­лучател не са подписани от собственика на едноличния търговец. Това, от своя страна, означава, че фактурираните стоки не са получени и не могат да бъдат пред­мет на доставки, по които да са реализирани неотчетени приходи.

В хода на съдебното обжалване се ангажираха доказателства за опроверга­ва­не на констатацията за получаване на стоки по три броя фактури №№ 70001243 от 05.03.2009 г., 70001259/09.03.2009 г. и 70001542/03.06.2009 г. (л. 304 – 305), издадени от „Спийдстар“ ЕООД. От страна на третото неучастващо по делото лице „Спий­дстар“ЕООД се представиха писмени доказателства – протоколи по чл. 116 от ЗДДС, с кои­то се анулират издадените на ЕТ „Прополис – К.Е.“ фактури. Пос­редством приетото заключение на вещото лице С. по съдебно – гра­фо­логичната екс­пертиза се установи по несъмнен начин, че подписът, положен в те­зи фактури, не е изпълнен от собственика на едноличния търговец К.Е.. Предвид на то­ва, обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в тази му част и допълни­тел­но начисленият ДДС е недължим, ведно с прилежащите лихви.

            Съдът намира за неправилни изводите на органите по приходите за реално осъ­­ществени доставки с получател ЕТ „Прополис – К.Е.“ и от доставчици „Фортуна ком“ ООД, „Ве и Ем“ ООД (с изключение по фактура № 1….13151/03.07. 2008г.), ЕТ”Марио 73” и по фактура № ********** от 26.09.2007г., издадена от “Сал­ко”ООД.

В хода на ревизията при насрещните проверки на всеки един от посочените дос­тавчици и в хода на съдебното про­изводство се представиха копия на фактури, подписани само от съставител, ко­и­то не са подписани от твър­дя­ния получател, като част от тях (тези, издадени от „Фортуна ком“ ООД) са пред­ста­ве­ни едва в хода на съдебното производство.

Липсват протоколи за прие­ма­не на стоките, като част от доставчиците дек­ла­ри­рат, че такива не са съставяни, тъй като стоките са индивидуализирани по вид и количество в самите фактури. В тази връзка, обясненията на представляващите до­с­тавчиците не могат да се кредитират за по-голямата част от направеното в тях изя­в­ление самостоятелно по аргумент от чл.158 от ДОПК, във връзка с чл. 57, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ДОПК, тъй като изобщо не е установено, че стоките са предадени на получателя.

Няма приложени нито товарителници, нито пътни листове (с изключение на до­с­­тавчика „Ве и Ем“ООД, но извън този, който ще бъде коментиран по-долу ос­та­на­лите такива всъщност обосновават извода,че получател на стоките по тях са тре­ти търговци,чиито печати и подпис на представляващ фигурират в съ­­щите тези път­ни листове), не са изискани обяснения на шофьорите за транспор­ти­рането на дос­тав­ките (когато се касае за доставка до търговския обект на едно­лич­ния търговец в гр. Момчилград). Не е установено дали на съответните процесни да­ти са разход­ва­ни горива за посоченото транспортиране и дали тези разходи уча­ст­ват във фор­ми­ране на себестойността на продукцията. Не са представени никак­ви първични сче­то­водни документи, удостоверяващи предаването на стоките и из­пис­ването им като стокови разписки (приложената такава от ЕТ”Марио – 73” не е под­пи­сана за полу­ча­тел, л.352 – гръб, а стоковата разписка, издадена от “Марио”ООД е ирелевантна за спора, доколкото самият доставчик посочва, че същата е сгрешена и получател на стоките по нея е трето лице, като с РА не са определяни допълни задължения във връз­ка с отношения с този търговец), складови разписки, искания за отпускане на сто­ко­во-мате­ри­ални ценности и др. доказателства. 

            Във връзка с липсата на подписи, положени от получателя в част от фак­ту­ри­те, за пълнота следва да се посочи, че за издадените преди 01.01.2009г., подписът върху факту­ра­та е бил задължителен. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗСч (в действащата редакция до 01.01.2009г., бр. 105 от 2006 г.) първичният счетоводен до­кумент, адре­си­ран до други предприятия или физически лица, съдържа най-мал­ко следната ин­формация: - наименование и номер, съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 ДОПК на издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на стопанската опера­ция, име, фамилия и подпис на съставителя. При твърдението за липса на дос­тав­ка, както се твърди в жалбата, е налице такова, за отрицателно обстоя­тел­ст­во, като с твърдението на ответника за нали­чие на такава, следва да се установи по­ло­жи­тел­ният факт на извършването му. Ако действително е получена доставка на стоки, е възможно последващо изписване, продажба и формиране на приход от тях, който може да се приеме за укрит, и който да послужи за определяне на да­нъч­ната ос­но­ва за об­лагане на доходите на ревизираното лице.

            Отделно от това фактура № ********** от 26.09.2007г., издадена от “Салко” ООД е на обща стойност 1 783,66 лева, т.е. на значителна такава и за значи­тел­но количество стоки, в какъвто обем липсват данни едноличния търговец да е заку­пу­вал от който и да е от другите му доставчици, включително и втората издадена от “Салко”ООД фактура е на значително по-малка стойност. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че стоките не са били предназначени за ЕТ”Прополис К.Е.” и никога не са получавани от него, доколкото по никакъв начин покупката на такова количество стока не отговаря на обема на конкретно развиваната търговска дейност от оспорващия.

Тук следва да бъде отбелязано, че с възражението против ревизионния док­лад са представени доказателства за осчетоводяване на всички издадени от „Кавен Орбико”ООД фактури през 2007г. в дневниците за покупки на едноличния търговец, пред­вид на което в ревизионния акт не е начислен данък в тази връзка.

По идентичен начин са взети в предвид и представените доказателства за от­ра­зяване в счетоводството на оспорващия на фактурите, издадени от “Табак Трей­динг Партнър”ООД, но тази констатация само частично е намерила отражение в РА. Не са определени допълнителни задължения към бюд­жета въз основа на по-го­ля­ма­та част от тези пър­вич­ни счетоводни документи, като единствено са вменени та­ки­­ва за данъчни периоди месец Август и месец Септември 2010г. във връзка с въз­п­рие­тите като неосчетоводени фактури № № ********** от 18.08.2010г. и № ********** от 15.09.2010г. издадени от “Табако Трейдинг Парт­нър”ООД

Изложеното е видно от внимателния прочит на самия РА, как­то и се устано­вя­­ва и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, по­ради което и неп­ра­вилно и в хода на съдебното производство се поддържа тезата, че такива са вме­не­ни и не се дължат.

Съдът от своя страна обаче констатира, че едноличният търговец е отразил в счетоводството си доставките и по последноцитираните две фактури:№ ********** от 18.08.2010г. и № ********** от 15.09.2010г. издадени от “Табако Трей­­динг Парт­нър”ООД /така ангажираните от ед­но­личния търговец доказателства, л.779-786 и л. 217-218/, поради което напълно необосновано с РА е прието обрат­но­то, в резул­тат на което се е стигнало до определяне да допълнителни задължения за данъчни пе­ри­оди месец Август и месец Септември 2010г. и в тази му част РА подлежи на от­мя­­на.

В хода на настоящото производство обаче не бе успешно оборена от жалбо­по­дателя нормативно установената материална доказателствена сила на ревизи­онн­ия акт по отношение доставките по фактурите, издадени от „Кавен Орбико“ ООД през 2008г., „Мери Ан“ ООД, „Метро“ ООД, „Спийдстар“ЕООД (с изк­лю­чение на три­те цитирани по-горе 3 броя фактури, издадени от последното дру­же­ство), фактура № **********/01.08.2007г., издадена от “Салко”ООД и фактура № 1….13151/03.07. 2008г., издадена от „Ве и Ем“ ООД, включително пос­ред­ством при­е­ти­те зак­лю­че­ния на съдебно – графологичната и съдебно - счетоводната екс­пер­тиза.

Тук следва да бъде отбелязано, че във фактурите с издатели „Ве и Ем“ ООД и „Метро“ ООД отново не са положени подписи на получателя по доставката, до­ка­то в процесните такива с издател “Кавен Орбико”ООД, “Мери Ан”ООД, “Спийдс­тар” ЕООД и по фактура № ********** от 01.08.2007г., издадена от “Салко”ООД, е наличен този задължителен реквизит на първичния счетоводен документ.

По делото обаче е представен съпът­ст­ващ доставката от “Ве и Ем”ООД по ци­­тира­ната фактура документ – пътен лист от 04.07.2008г., подпечатан включи­тел­но и с печат на ЕТ”Прополис К.Е.”, което съставлява доказателство че сто­ка­та е транс­пор­­тирана, респ. получена от този клиент, след като не е представено доказателство че на същата тази дата едноличния търговец е получил друга раз­лич­на от процесната стока, която е отразил в счетоводството си.

По отношение на фактурите с издател „Метро“ ООД, в жалбата не се сочат кон­кретни възражения, а само се твърди, че след като не са положени подписи от соб­ственика на едноличния търговец доставката не е осъществена. Съдът намира, че по делото са представени втори екземпляри на фактурите (с отбелязване „сис­те­мен бон“), в които са посочени закупени хранителни и други стоки от вида, продаван в търговския обект на ревизираното лице. Предвид особения механизъм на дос­тав­ки­те – издаване на специална карта за пазаруване („Метро“ карта) и не анга­жиране на доказателства за противното, правилно ревизиращите органи по приходите са при­ели, че издадените от този доставчик фактури не са включени в дневниците за по­купки на ЕТ „Прополис – К.Е.“ (именно клиентската карта на едноличния търговец е използвана в случая), а закупените стоки са продадени в пос­лед­ст­вие, без да е начислен ДДС. В крайна cметка вида и количеството на стоките изключва възможността същите да са били за лична употреба.

По отношение на останалите фактури, в които има положени подписи, само се твърди в жалбата, че същите не са получени от ЕТ „Прополис – К.Е.“, но не е оспорено авторството на подписите, поставени под същите, т.е. обосновано е да се приеме че стоката по всяка една от тях е получена от едноличния търговец и при липсата на доказателства за наличността им  - е прието, че са били предмет на по­­следващи продажби за което са начислени и процесните публични задължения.

Или в обобщение по отношение на фактурите с издатели „Кавен Орбико“ ООД (през 2008г.), „Мери Ан“ ООД, „Спийдстар“ЕООД (извън цитираните по-горе три броя такива), “Метро Кен енд Кери България”ООД, и „Ган­чев“ ЕООД, по фактура № ********** от 01.08.2007г., издадена от “Салко”ООД, и по фактура № 1….13151 от 03.07.2008г., издадена от „Ве и Ем“ ООД, не се ангажираха конкретни доказа­тел­ст­ва за опровергаване конста­та­циите на органите по приходите за невключване на фак­­ту­рите в дневника за по­куп­ки на получателя, съответно за последващата им про­­даж­ба, за която не е начислен ДДС, поради което и в тази му част РА следва да бъ­де възприет като правилен и законосъобразен.

Предвид изложеното,съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно с РА е доначислен ДДС за внасяне в размер общо на 1 831,26 лева, в резултат на не­п­равилно възприети като неосчетоводени приходи от продажби на стоки, цитирани във факту­рите, издадени от “Фортуна Ком”ООД, ЕТ”Марио -73”, “Табако Трейдинг Пар­т­­нър”ООД и „Ве и Ем“ ООД (с изключение по фактура № 1….13151 от 03.07. 2008г.); във фактура № ********** от 26.09.2007г., издадена от “Салко” ЕООД; и във фактури № № 70001243 от 05.03.2009 г., 70001259/09.03.2009 г. и 70001542 от 03.06.2009г., издадени от „Спийдстар“ЕООД, както и в резултат на допусната греш­ка от­носно определяне задължението по ЗДДС за данъчен период месец 12.2007г. вед­­­но с прилежащите на тази сума лихви за забава, поради което и РА в тази му част подлежи на отмяна.

Доколкото се констатира допусната грешка в пресмятания и от­нос­но опреде­ля­не на задължението за данъчен период месец 12.2006г., която грешка въпреки че е релевирана в мотивите на Решението на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Плов­див, на практика не е отстранена предвид допусната от него самия грешка в пре­с­мятанията при постановяване на разпоредителната част на Решение № 928 от 27.047.2014г., то същата следва да бъде отстранена с настоящото съдебно реше­ние, като се отмени РА и в частта му за данъчен период месец Декември 2006г. за раз­­ликата от 2 646,43 лева до пълния установен размер от 2 746,43 лева, ведно с при­­­лежащата лихва за забава.   

Като краен резултат РА следва да бъде отменен за допълнително начис­ле­ния ДДС в размер общо на 1 931,26 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, в ос­таналата му част РА се възприема като правилен и законосъобразен, поради ко­е­то и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и предвид направени своевременни искания от стра­­­ни­те, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско въз­награждение, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

На основание чл.161 ал.1 от ДОПК, съразмерно на уважената част от жал­ба­та, на жалбоподателя се дължат разноски за държавна такса и възнаграж­де­ния за вещи лица в размер на 99,75 лева.

            На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по делото се дължи юрис­кон­султско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жал­ба­­та. Изчислено съг­ласно разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07. 2004г. за минимал­ни­те размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на от­хвърлената част от жалбата, същото възлиза на 1005,23 лева.

            Или като краен резултат след извършено прихващане на двете ликвидни и изискуеми насрещни вземания до размер на по-малкото от тях, жалбоподателят след­­­ва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 905,48 лева (де­ветс­то­тин и пет лева и четиридесет и осем стотинки).

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

Р   Е   Ш   И

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № ********* от 05.03.2012г., издаден от Н.А. – главен инспектор по при­хо­дите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Па­зарджик, В ЧАСТТА потвърдена и изменена с Ре­ше­ние № 928 от 27.07.2012г. на Ди­ректора на Ди­рекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Пловдив при ЦУ на НАП, за разликата от 11 622,08 лева до пълния размер на допълнително на­чис­­ле­ния ДДС за внасяне от 13 553,34 лева, ведно с прилежащите на тази сума лих­­­ви за забава,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН,като ОТХВЪРЛЯ жалбата в оста­на­ла­­та й част като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА К.Е.Е., ЕГН: *****, с ЕТ „ПРОПОЛИС – К.Е.“, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, с постоянен адрес: ****** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигу­ри­телна практика” - гр.Пловдив сумата в размер на 905,48 (деветстотин и пет лева и четиридесет и осем стотинки) лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 Секретар:

 

 

 

ТК