Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1763
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация ч чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.М.3“ АД твърди наличието на договорни отношения с ответника „Е.с.о.“
ЕАД по договор за продажба на студен резерв № DDE007/18.07.2016 г. Съгласно този
договор ответникът заплаща на ищеца доставената действителна нетна
разполагаемост за студен резерв на производствена единица кондензационен блок №
3. В чл. 22 от договора са предвидени хипотезите, при наличие на които се дължи
неустойка, едно от които е и отклонения от активираната мощност. Поддържа, че
за периода от 06.01.2017 г. до 25.01.2017 г. са били налице форсмажорни
събития, които са препятствали ищеца да изпълнява в цялост задълженията си по
договора и да поддържа мощността на блок № 3 без отклонения от договорената
мощност. Сочи, че с изрично писмо от 06.01.2017 г. е уведомил ответника за
настъпилите форсмажорни обстоятелства, като е подадено и заявление за издаване
на сертификат за форсмажор до БТПП. На 22.02.2017 г. на ищеца е издаден такъв сертификат,
който незабавно е представен на ответника. Този сертификат не бил отчетен от
ответника и той начислил неустойка за неизпълнението на ответника за целия
период на действие на форсмажорното събитие с протокол за неустойка №
8/31.01.2017 г. за сумата от 962069.77 лева. Ищецът оспорил този протокол, но
със споразумение от 17.02.2017 г. за дължими от ответника на ищеца плащания,
ответникът е заявил желание да бъде извършено прихващане на негови задължения
към ищеца с начислената сума за неустойка. Поддържа, че не е имало основание за
прихващане, доколкото липсва негово задължение към ответника за начислената
неустойка, тъй като частичното неизпълнение се дължи на причина, която изключва
договорната му отговорност. Затова поддържа, че ответникът му дължи цената на
извършената доставка по договора, остойностена с фактури №№
**********/31.01.2017 г. в размер на 115104.44 лева и **********/31.01.2017 г.
на стойност 6414449.80 лева, от които суми ответникът не е заплатил сума в общ
размер 962069.77 лева, съответно по първата фактура сума в размер на 73067.43
лева, а по втората - 889002.34 лева, които суми са били дължими на 20.02.2017
г. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
962069.77 лева, представляваща неплатената цена по фактури №№
**********/31.01.2017 г. и **********/31.01.2017 г„ ведно със законната лихва
от датата на
предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, както и лихва за забава при плащането
на дължимата цена за периода от 21.02.2017 г. до 11.05.2017 г. в размер на
20844.85 лева. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Е.с.о.“ ЕАД оспорва исковете, като неоснователни. Поддържа,
че процесиите вземания са прихванати с насрещното му вземане срещу ищеца за
неустойка. Оспорва да са налице обстоятелства, които да изключват ангажиране на
договорната отговорност на ищеца за тази неустойка. Оспорва ответникът а е
уведомен от ищеца своевременно за наличието на твърдените в исковата молба
форсмажорни обстоятелства. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди
направените в производството разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно между страните наличието на договор за продажба на студен
резерв № DDE-007/18.07.2016 г., съгласно който ищецът като доставчик продава, а
ответникът, в качеството на оператор купува действителна нетна разполагаемост
на договорената активна мощност за студен резерв на енергийни блокове на
централата съгласно Приложение № 1. С договора доставчикът се задължава да предостави на оператора количествата нетна
разполагаемост за студен резерв по чл. 2, като за централи на твърдо гориво
необходимият минимум от складови запаси на горива на площадката на
производителя, следва да осигури непрекъсната работа на договорения студен
резерв за периода на доставката /чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора/. В чл. 3,
ал. 3 пък се предвижда, че задължението на доставчика за обезпечаване на запаси
от гориво за студен резерв по ал. 2 е отделно от задължението за осигуряване на
запаси от горива за редовно производство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора
операторът разпорежда при нужда активиране на блок в студен резерв. Операторът
не дължи плащане за поисканата от него, но непредоставена от доставчика
разполагаемост за студен резерв /чл. 20/. В чл. 22, ал. 4 от договора е
уговорено, че доставчикът дължи неустойки на оператора за всеки отделен случай
на неразрешено отклонение от зададена мощност на работещ блок в размер,
определен от сумата от модулите /абсолютните стойности/ на неразрешените
отклонения от зададената мощност по 500% от цената за разполагаемост за студен
резерв по договора. Доставчикът дължи неустойки на оператора за всеки отделен
случай на неизпълнение на задълженията по чл. 3, ал. 2 от договора в размер
определен от сумата на времето на неизпълнение по процентното намаление на
наличните спрямо договорените горива за студен резерв отнесено към договорената
по чл. 2 мощност за студен резерв по 75% от цената за разполагаемост за студен
резерв по договора /чл. 22, ал. 6/. Доставчикът издава отделни данъчни фактури
/отделно за разполагаемост за студен резерв и енергия от активиран студен
резерв/ за дължимите по договора суми /чл. 24, ал. 1/. Съгласно чл. 24, ал. 2
операторът издава протокол за неустойки, съгласно клаузите на договора до 5
календарни дни от края на отчетния месец и с дата последния ден на календарния
месец В чл. 33 от договора е предвидено, че при форсмажорни обстоятелства всяка
от страните се освобождава от отговорност и няма да бъде считано, че е в
нарушение по отношение задълженията по договора, а страната заявяваща форсмажор
е длъжна да изпрати известие до другата страна за настъпването и края на
събитието или обстоятелството във възможно най-кратък срок, но при всички
случаи не по-късно от 48 часа след като е разбрала за форсмажорното събитие
/ал. 3/. В чл. 33, ал. 6 предвижда, че страните трябва да положат разумни
усилия за да намалят последствията от форсмажорното събитие и да проведат
консултации за разработване и изпълнение на план за отстраняване на последиците
с цел свеждане до минимум загубите на всяка от страните. В чл. 44 се предвижда,
че всяко съобщение между страните по договора следва да бъде в писмена форма,
предадено лично или по пощата или факс.
За безспорни между страните с приетия по делото доклад са обявени и
обстоятелствата, че остойностените доставки с фактури № **********/31.01.2017
г., издадена от „Т.М.3“ АД на „ЕСО“ АД на стойност 6 414449.80 лева и фактура №
**********/31.01.2017 г., издадена
от „Т.М.3“ АД на „ЕСО“ АД на стойност 115 104.44 лева, са реално
извършени.
По делото е представен протокол от 17.02.2017 г. подписан „ЕСО“ ЕАД и „Т.М.3“ АД. В протокола е
посочено, че „ЕСО“ ЕАД дължи на „Т.М.3“ АД сума в общ размер на
6 529 554.24 лева по фактура № **********/31.01.2017 г. и по фактура № **********/31.01.2017
г. Посочено е също, че „Т.М.3“ АД дължи на „ЕСО“ ЕАД сума в общ размер на
1 004 106.78 лева, представляваща начислена неустойка съгласно
договор № DDE-007/18.07.2016 г. и фактури № ********* от 31.01.2017
г. на стойност 35 094.88 лева, № ********* от 31.01.2017 г. на стойност
585.40 лева, № ********* от 31.01.2017 г. на стойност 939.08 лева и № **********
от 31.01.2017 г. на стойност 5 417.65, както и протокол за неустойка № 8
от 31.01.2017 г. в размер на 962 069.77 лева. Видно от протокола, страните
се споразумяват, че „ЕСО“ ЕАД ще извърши прихващане на горепосочените суми до
размера на по-малката, като „Т.М.3“ ЕАД не оспорва по основание и размер
вземанията на „ЕСО“ ЕАД, с изключение на посоченото в чл. 3 от протокола /чл.
1/. Съгласно чл. 2 страните се споразумяват
„ЕСО“ ЕАД да преведе на „Т.М.3“ АД остатъка по фактура
№**********/31.01.2017 г. за сумата в размер на 5 525 447.46 лева,
представляваща разликата от сумата по т. 1. и по т. 2 от това споразумение.
Съгласно чл. 3“Т.М.3“ АД заявява, че извършеното прехващане по протокол за
неустойка в размер на 962 069.77 лева не следва да се тълкува като
признание от негова страна по отношение на вземането на „ЕСО“ ЕАД и
съответстващите на тази сума лихви и
споразумението не представлява за него пречка
да претендира възстановяване на сумите по съдебен ред.
По делото е представен протокол за неустойка № 8 от 31.01.2017 г.,
съставен от „ЕСО“ ЕАД и получател „Т.М.3“ АД. В протокола е посочена неустойка
по договор № DDE-007/18.07.2016 г., чл. 22, ал. 4 за месец януари
2017 г., за неразрешено отклонение от зададена мощност на стойност
938 513.57 лева и неустойка по договор № DDE-007/18.07.2016 г., чл. 22, ал. 4 за месец
януари 2017 г., за намаление на договорената мощност, поради намален запас от
гориво на стойност 23 556.20 лева. Отбелязано е, че общата сума за плащане
е в размер на 962 069.77 лева. Представено е също така възражение изх. № 150
от 09.02.2017 г. на „Т.М.3“ АД до „ЕСО“ ЕАД относно протокол за неустойка № 8/31.01.2017
г.. в което е посочено, че начислените суми за неустойка не се дължат поради
форсмажорни обстоятелства. По делото не са представени доказателства кога това
възражение е връчено на ответната страна.
По делото е представено писмо изх. № 8/06.01.2017 г. от „Т.М.3“ АД до
„ЕСО“ ЕАД относно настъпили форсмажорни обстоятелства в „Т.М.3“ АД. С писмото
на основание чл. 33, ал. 3 от договор №DDE-007/18.07.2016 г., „Т.М.3“ АД уведомява „ЕСО“
ЕАД, че на 06.01.2017 г. към 09:00 часа поради форсмажорни обстоятелства блок №
3 не може да поддържа договорената мощност в пълен размер, като посочения час и
дата следва да се счита за начало на форсмажор. Ищецът представя и копие от
лицевата страна на пощенски плик, с
поставено пощенско клеймо на приелата пратката пощенска станция от 06.01.2017
г. и изписани подател - „Т.М.3“ АД и получател - „Е.с.о.“ ЕАД, с който плик
твърди, че на ответника е изпратено писмото изх. № 8/06.01.2017 г. Съдът намира, че от
представения по делото препис на лицевата страна на пощенския плик не се
установява, нито обстоятелството какво е съдържанието на пощенската пратка
/съответно имало ли е някакъв документ поставен в плика/, нито факта на
получаването на пратката от адресата /
липсва поставен печат на разпределящата пощенска станция/.
По делото е представен сертификат за форсмажор № 028 от 22.02.2017 г.
издаден от Българска търговско-промишлена палата, с който се удостоверява, че
през периода 06.01-25.01.2017 г., в района на Димитровград, „Т.М.3“ АД е
изпаднало в обективна невъзможност през периода да изпълнява коректно
задълженията си към „ЕСО“ ЕАД, произтичащи от договор №DDE-007/18.07.2016 г..
Посочено е, че сертификатът се издава на „Т.М.3“ АД за да послужи пред „ЕСО“
ЕАД.
От ответната страна по делото също е предоставено уведомлението от „Т.М.3“
ЕАД за настъпили форсмажорни обстоятелства на 06.01.2017 г. към 09:00 часа,
като на същото от „ЕСО“ ЕАД, е поставен входящ номер от дата 25.01.2017 г. Представено е също така писмено съобщение, за
настъпили форсмажорни обстоятелства, изпратено по факс на 18.01.2017 г. от „Т.М.3“
АД до „ЕСО“ ЕАД. Отново е посочено, че поради форсмажорни обстоятелства
дружеството е в невъзможност да поддържа зададената мощност и е принудено
частично да не изпълнява задълженията си по договора. В писмото изрично е
посочено, че форсмажорните обстоятелства са както следва: въглищата на склад са
замръзнали, вследствие трайно ниските температури и обилни снеговалежи, а това
препятства процеса на подаването на въглища към горивоподавателния тракт;
замръзнали стрелки към и на ЖП клона към централата, а пътищата в района са
затворени за товарни автомобили над 12 т., което препятства доставката на
гориво /въглища/; ниско ниво на река Марица и наличие на замръзнали участъци,
затрудняващо подаването на вода за технологични нужди на централата. Отбелязано
е, че дружеството ще подаде заявление за издаване на сертификат за форсмажорни
обстоятелства в БТПП, след издаването на който същият ще бъде предоставен за
удостоверяване на горепосочените обстоятелства, налагащи работа с намалена
мощност на Блок 3 в „ Т.М.3“ АД.
По делото е представена писмена оценка изх. № 038/01.02.2017 г. за
времето през периода 06.01.2017 г. – 16.01.2017 г., свързана с информация за
минималната температура, валежи и снежна покривка за района на гр.
Димитровград, изготвена от НИМХ- филиал гр. Пловдив към БАН до „Т.М.3“ АД. В
оценката е посочено, че средната стойност на минималните температури е минус
8.6 градуса по Целзий при нормална средна стойност минус 3.7 градуса по Целзий
за м. януари, а средната сума на валежите за периода е 57.3 литра на кв. м. при
нормална средна стойност 54 литра на кв. м. за м. януари. Предоставена е също
така изготвена от отдел „Хидрология“ към НИМХ филиал гр. Пловдив справка за средната
стойност за денонощието на водния строеж на р. Марица край гр. Димитровград
през периода 06.01.2017 г.-16.01.2017 г., като е посочено, че при така
посочцените температури в посочения период е имало реални условия за замръзване
на участъци по поречието на р. Марица.
Представена е писмена оценка изх. № 044/07.02.2017 г. за времето през
периода 16.01.2017 г. – 25.01.2017 г., свързана с информация за минималната
температура, валежи и снежна покривка за района на гр. Димитровград, изготвена
от НИМХ- филиал гр. Пловдив към БАН до „Т.М.3“ АД. В оценката е посочено, че
средната стойност на минималните температури за периода е минус 5.4 градуса по
Целзий при нормална средна стойност минус 3.7 градуса по Целзий за м. януари, а
средната сума на валежите за периода е 70.9 литра на кв. м. при нормална средна
стойност 54 литра на кв. м. за м. януари. От отдел „Хидрология“ към НИМХ филиал гр. Пловдив е
удостоверено, че за периода 16.01.2017 г. – 25.01.2017 г,. е имало реални условия за
замръзване на участъци по поречието на р. Марица.
По делото е представено удостоверение от общинската администрация на гр.
Димитровград с рег. индекс ОК-05-13/20.12.2017 г., издадено на С.Т., в
качеството на изпълнителен директор на „Т.М.3“ АД. В удостоверението е посочено,
че през периода 06.01.2017 г. до 25.01.2017 г. на територията на гр.
Димитровград са били налице множество форсмажорни събития, изразяващи се в
трайно ниските температури и обилни снеговалежи. Удостоверено е вследствие
неблагоприятните атмосферни условия са настъпили последици за населението и
промишлеността. Констатирано е замръзване на въглища и други твърди горива
съхранявани в открити складове на територията на „Т.М.3“ АД, както и замръзване
и обледеняване на метални ЖП стрелки и съоръжения към централата. Удостоверено
е, че през периода на всички места, по които тече р. Марица е констатирано
ниско ниво на водите, а също така и ледоход и множество заледени участъци.
По делото е представена разпечатка от журналистическа статия от
електронния сайт „dnes.bg“ от 10.01.2017 г., с новина- „Ледоход по Марица
след близо век“. В статията е отбелязано за необичайно студеното време в
региона и е посочено, че река Марица край Свиленград и Димитровград е
замръзнала почти напълно.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, както и уточненията, направени
от вещото лице Н.Б. в о.с.з. на 21.11.2018 г. се установява, че след извършен оглед на централата и анализ на цялата
документация, находяща се в централата и
на представените по делото писмени доказателства, вещото лице стига до извод, че всички описани в
Сертификата форсмажорни обстоятелства /всяко само по себе си и като цяло/ са
довели до невъзможност за поддържане на зададената мощност на Блок 3 през
периода от 06.01.2017 г. до 25.01.2017 г.,
която невъзможност представлява частично неизпълнение на задълженията по
договор за продажба на студен резерв N DDE-07/18.07.2016 г., сключен с „ЕСО”
ЕАД. Според вещото лице в производствения процес на
„Т.М.3“ АД се използва вода по няколко направления най-общо, както следва: производство
на дълбоко обезсолена вода, необходима за пароводния цикъл на блок 120 MW; за
охлаждане на кондензатора на турбината и други основни спомагателни съоръжения
(мелещи вентилатори, димни вентилатори, генератор); за осигуряване разреждане на котела се
използва вода за хидроразтвор на шлакована и електрофилтрите; За отвеждане на
изгорялата пепел и шлака се използва хидротранспортирането им до площадка за
отпадъци; вода за сяроочистваща инсталация. Вещото лице приема, че от 06.01 до
25.01.2017г. не са били осигурявани необходимите количества вода за охлаждане
/а и не само/. През този период по река Марица са били налице замръзнали
участъци, също и ледоход. Замръзнали са били и голяма част от питателните и
водопреносни съоръжения, доставящи вода до централата. Според вещото лице
доставяното количество вода, необходимо за нормалното функциониране на
централата е било недостатъчно, а поради
липсата на алтернативен вариант за снабдяване с вода, необходимите
количества не са били доставяни. Вещото лице посочва, че придвижването на
въглищата се осъществява чрез товаренето им от открит склад, чрез роторен багер
на ж.п. вагони. Роторният багер има 2 бр. гумено-лентови транспортьори, които
при изключително ниски температури би могло да замръзнат. Вагоните се
предвижват през 5 бр. ж.п. стрелки до „приемния бункер“. От „приемния бункер“
до „бункер сурови въглища“ на котлоагрегата въглищата преминават през десет
гумено-транспортни ленти и дробилен комплекс. В процесния период е било налице
замръзване на въглища в открития склад, налице е било и замръзване на
натоварените въглища в ж.п. вагоните и тези обстоятелства са затруднявали
разтоварването в „приемния бункер“. Вещото лице посочва, че се е налагало
разтоварването да се извършва ръчно, чрез откъртване и остъргване на заледени
буци въглища от вагоните. В процесния период постоянно се е налагало аварийно
разтоварване, посредством булдозер, да се изсипват въглищата към бункерите,
след което перкови питатели са ги изгребвали към шриво-подавателния тракт.
Според вещото лице по този начин са се подавали въглища към парогенератора,
което е било максимално затруднено от описаните в сертификата обстоятелства.
Според вещото лице постоянно са възниквали проблеми със
замръзването на въглищата по гумено транспортни ленти, когато са се прехвърляли
от една на друга лента. Образували са се струпвания на въглища и вторично
замръзване, като се е налагало натрупаните места да се освобождават ръчно.
Вещото лице приема, че към началния момент на заявения форсмажор
/06.01.2017г./, Блок 3 е бил активиран
от Оператора и е произвеждал електроенергия. За нуждите на това производството
вече е било започнало изчерпване на необходими количества въглища, находящи се
в склада на територията на ТЕЦ-а. Вещото лице посочва, че са били предприети
мерки за възстановяване на изчерпаните количества, като е била направена заявка
до „М.Е.” ЕООД на 30.12.2016 г. за общо 53 600 тона различен вид въглища. Към
началната дата на настъпилите форсмажорни обстоятелства са били в процес на
доставка нови количества. Според вещото лице транспортната схема на „Т.М.3” АД,
налага доставката на въглища в открити вагони от значително разстояние, а
съгласно представените данни в протоколите и другите документи, в конкретния
случай въглищата са били замръзнали във вагоните, а освен това са били
замръзнали и линии и стрелки от ЖП-мрежата. Вещото лице приема, че поради тези
обстоятелства централата е изпаднала в невъзможност да осъществи фактическото
им транспортиране. Вещото лице констатира, че от представените по делото
документи се установява, че има замръзване, както на жп стрелките към Централата, така и на стрелките на ЖП клона на територията на
самата Централата. Това от една страна е довело до невъзможност за необходимите
доставки на гориво /въглища/ на територията на централата и поддържането на
необходим минимум от складов запас. Наличното гориво, което се съхранява в открит
склад също е било замръзнало и е било невъзможно доставянето му към
съоръженията, а тези обстоятелства са описани и в издадения сертификат за
форсмажор. Вещото лице посочва, че през процесния период не са налице
констативни протоколи, предписания, или друг тип документи, изхождащи от
компетентен орган, които да свидетелстват за неизпълнение на нормативен акт,
касаещ дейностите по електропроизводство. За процесния период не са били
съставяни актове, както и не са били налагани санкции за каквото и да е било
друго нарушение на нормативен акт, свързан с дейността на дружеството. През
периода от 06.01.2017 г. до 25.01.2017 г. на територията на Община Димитровград
в т.ч. и на територията на „Т.М.3” АД са били налице няколко обективни
обстоятелства, следствие от трайно ниските температури и обилни снеговалежи. В
резултат на тези неблагоприятни атмосферни условия са настъпили множество
неблагоприятни последици за дейността по електропроизводство, изразяващи се в
замръзвания, обледявания, образуване на снежни преспи и други. През периода от
06.01.2017 г. до 25.01.2017 г. на всички места от територията на Община
Димитровград, през които тече река Марица е констатирано ниско ниво на водите,
а също и ледоход и/или множество заледени участъци. Констатирано е, че участъкът
в района на водовземане за нуждите на „Т.М.3” АД е бил със значително понижено
ниво и в голямата си част замръзнал. Според вещото лице гореизложените
обстоятелства са довели до невъзможност за поддържане/намаляване на зададената
мощност на Блок 3 през периода от 06.01.2017 г. до 25.01.2017 г. Вещото лице
посочва, че при извършената проверка при Ответника в ЦДУ /Централно диспечерско
управление/*** и запознаване с аварийния бюлетин, оперативно диспечерската
информация и прослушване на записите на телефонните разговори между оперативния
персонал на ответника и ищеца, проведени на 04, 06, 11, 13, 15, 16 и 27.01.2017
г., е установил, че за процесния период ищецът е подавал информация на
ответника за смущения в нормалната работа относно „лоши въглища” и възможност
за спиране на блока (на 11.01.2017 г.), повреди и изключвания на основни
съоръжения на енергийните обекти от авария /пропуск ЕКО между 3-ти и 4 -ти
пакет на 11.01.2017 г. и изключване на блока от паралел/, авария - /пожар в щит
на питател на 4,5 и 6 мелещи вентилатори - в резултат остават без гориво - на
15.01.2017 г. и следва изключване на блока/, които имат неблагоприятни
последствия върху нормалната работа на обекта. През описания период Блок № 3 е работил с мощността
зададена от оператора само в първите часове на пуска от около 22.00 часа на
04.01.2017г. до около 09.00 часа на 06.01.2018г. През целия останал период е
работил с понижена мощност. За
периода от 04.01 - 11.01.2017 г. е произвеждал ел. енергия, като е достигнал
нетната мощност на 04.01.2017 г. в
22.00 ч. и с малки отклонения до 06.01.2017 г. – 9.00 ч.. Според вещото лице на
посочените места, ищецът е поддържал температура, която не позволява замръзване
на въглища, доколкото това е възможно. Наличното гориво също е било замръзнало
и е било невъзможно доставянето му към съоръженията. Поради всички тези обстоятелства е нямало как да се
доставят въглищата. Така че, макар и в самите тях да са били осигурени условия,
препятстващи замръзване, то е нямало как въглищата изобщо да достигнат до там.
Наличните такива, които са се намирали на „обслужващите пътеки“ и площадки, в
галерии и закрити естакади на лентовите транспортьори, пресипни възли на
основния тракт и тракта за подаване на въглища от склада, в дробилния корпус и
в подземните части на разтоварващите устройства“ са били бързо изчерпвани, а
доставката на нови такива до тези съоръжения е било много трудно и на моменти
невъзможно.
От така събраните по делото доказателства и изразените от страните
становища, Съдът приема, че безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на
студен резерв № DDE-007/18.07.2016 г., във връзка с който ищецът е извършил
обективираните във фактури № **********/31.01.2017 г. и № **********/31.01.2017
г. доставки, съответно на стойност от 6 414 449.80 лева и 115 104.44 лева.
Безспорно e, че за процесния период Блок 3 от „Т.М.3“ АД
е работил с отклонения от зададената мощност за производство на електроенергия,
което съставлява частично неизпълнение на задълженията по договор за продажба
на студен резерв по договор № DDE-07/18.07.2016 г. Спорът между страните е относно причината за
неизпълнение на договорните задължения от страна на „Т.М.3“ АД в периода 06.01.
- 25.01.2017 г., съответно дължи ли се неизпълнението на обективни
обстоятелства, представляващи непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ или причина
за неизпълнението е виновното поведение на ищеца, поради което начислената от
ответника за това неизпълнение неустойка е дължима.
Дефиницията на непреодолимата сила е дадена в чл. 306, ал. 2 от ТЗ, според който
непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора. Следователно, за да се приеме, че има
форсмажор по смисъла на тази разпоредба трябва да се докаже кумулативното наличие на поне една от следните групи елементи:
непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден
характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с
извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на
търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да
осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е
свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат
преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.
Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването
му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха
могли да се преодолеят последиците му. Преценката за непредвидеността на дадено
събитие е конкретна и зависи от случая, а и от качеството на длъжника. В случая
не може да не бъде взето предвид, че ищцовото дружество е търговец, който се занимава по занятие с производство на електрическа енергия, съответно следва да действа с
грижата на добрия търговец, както повелява разпоредбата на чл. 302 ТЗ, а тази
грижа, съгласно чл. 63, ал. 2 ЗЗД, е с по-засилен интензитет от грижата,
дължима от добрия стопанин.
В чл. 33 от договора страните са предвидили, че при форсмажорни
обстоятелства всяка от страните се освобождава от отговорност и няма да бъде
считано, че е в нарушение по отношение задълженията по договора. Както вече бе посочено, ищецът извършва по
занятие специфична по предмет дейност, а именно производство на електрическа
енергия, поради което и дължимата от него грижа на добрия търговец предполага
да съобрази обичайните особености на климата за географския регион, в който
осъществява дейността си. Следователно от ищеца може обосновано да се очаква,
че като се е задължил да предостави ел. енергия в периода 01.10.2016 г.
-31.03.2017 г. /в случай на активиран студен резерв/, същият е осъзнавал, че в този период се включват и
зимни месеци, като е общоизвестно какви са климатичните условия в страната през
този период на годината и че е нормално
тогава средните денонощни температури да са под нулата. Затова дължимата грижа
на добрия търговец е предпоставяла ищецът да съобрази особеностите на климата и факта, че този
предимно зимен период е съпроводен с неблагоприятни атмосферни условия. Ниските
температури и снеговалежа през зимния сезон не са обстоятелства, които да са
непредвидими при сключването на договора, нито са непредотвратими, ако ищецът
бе действал с грижата на добрия търговец. Доставчикът следва да е наясно със
спецификата на атмосферните условия през този сезон и е длъжен да ги вземе
предвид в своята дейност. С оглед на това, основателно се явява възражението на
ответника, че договорът е сключен за периода 01.10.2016 г. -31.03.2017 г., т.е.
изключително за студените месеци от годината, и неблагоприятните атмосферни
условия /ниски температури, снеговалеж, заледявания/ са очаквани, предвидими и
насрещната страна е могла да вземе мерки за предотвратяване на последиците от
тях. Същевременно метеорологичната обстановка към процесния период не се е
отличавала с прекомерно ниски температури. От представените доказателства по
делото безспорно се установява, че метеорологичната обстановка в района на гр.
Димитровград, където се намира „Т.М.3“ АД, в периода 06.01 – 25.01.2017 г., е
била усложнена поради навалялия сняг и ниските температури. Средната стойност
на минималните температури за периода, обаче не се отличавала осезаемо от
обичайната такава. В действителност процесният период се е характеризирал с
по-студено време от обичайното, но по никакъв начин не може да се направи
извод, че тези температури са били с изключително извънреден характер и
неочаквани, каквито биха били евентуално температури от минус 20, минус 25
градуса по Целзий. Отделно от горното от представените по делото метеорологични
оценки, издадени от НИМХ - БАН, филиал Пловдив, се установяват само минималните
температури за процесния период, но не и среднодневните такива. Нормално е в
ранните сутрешни часове температурата да е най-ниска, но това не води несъмнено
до извода, че през цялото денонощие температурата се задържа на тази стойност.
Не се установява и падналите валежи да са били с много по-голям интензитет и
количество от нормалното за периода. Не може да не се приеме за установено също
така, че поради ниските температури части от река Марица са били заледени точно
в участъка край процесната ТЕЦ. Също така не се установява твърдението, че
нивото на реката е било ниско, тъй като от представените по делото
доказателства не може да се направи извод дали нивото на реката е било ниско, а
и не са представени доказателства от компетентен орган в това отношение.
Горното обосновава извод, че метеорологичната обстановка не се е отличавала
особено много от нормалната такава. Представеният по делото сертификат за
форсмажор, издаден от Българска търговско - промишлена палата, не обосновава
извод в различен смисъл. Този сертификат не може да бъде приет за надлежно
доказателство относно настъпилите събития. В него се прави един извод, една
преценка относно твърдените събития, само въз основа на представените от ищеца
документи, които са идентични с представените по делото писмени доказателства.
Освен това в сключения между страните договор няма клауза, възлагаща на БТПП
издаване на сертификат в подобни ситуации. На БТПП не са възложени и с
нормативен акт правомощия относно установяването и преценката на подобни
обстоятелства. Поради това, констатациите и изводите направени от БТПП не са
обвързващи за съда и не могат да послужат като доказателство относно
настъпването на събитията и техните последици.
Не
представлява и форсмажорно обстоятелство по смисъла на закона и наличието на замръзнали въглища
и замръзнали стрелки на ЖП стрелки. Тези
обстоятелства са били предвидими и доставчикът е следвало да съобрази
предварително тази метеорологичната обстановка, която както беше посочено вече не
се е отличавала прекомерно от нормалната
за този сезон такава. Затова и с оглед дължимата от ищеца грижа следва да се
приеме, че той е могъл от по-рано да съобрази атмосферните особености за
периода. Вярно е, че въглищата са се съхранявали на открито, но винаги през
зимния сезон, особено месеците януари и февруари, може да се очаква заледяване
на същите предвид начина им на съхранение. Затова този факт е могъл да бъде
съобразен предварително и доставчикът при подписването на договора е следвало
да го вземе предвид.
По отношение на спора между страните относно датата на изпращане и
датата на получаване на уведомлението за настъпването на форсмажорните
обстоятелства, същият се явява без правно значение в случая – арг. от чл. 306,
ал. 3, изр. 2 от ТЗ. За пълнота следва да се отбележи, че при обсъждане на
доказателствения материал по делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК Съдът е приел, че представеният от ищеца препис на лицето на
пощенски плик не установява уведомяването на ответника по смисъла на чл. 306,
ал. 3 от ТЗ на твърдяната от ищеца дата.
Ето защо Съдът приема, че не са налице основания по чл. 81 от ЗЗД за
освобождаване на ищеца от отговорност за неизпълнението му, съответно
начислената от ответника неустойка е дължима.
Предвид изложеното, Съдът намира предявеният иск за
главницата за неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск за лихва, който също следва да бъдат отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответната страна разноските, направени по делото. Видно от
представения от ответника списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират
600 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба та за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.
1. Съдът намира предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на
съдебните заседания и материалния интерес, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 400 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наредба та за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.М.3“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, Промишлена зона, срещу „Е.с.о.“ ЕАД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Витоша“, бул. „******** искове с правна квалификация ч чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266 ЗЗД за сумата от 962069.77 лева, представляваща неплатената цена по фактури
№№ **********/31.01.2017 г. и **********/31.01.2017 г. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 20844.85 лева, представляваща лихва за забава при плащането на
дължимата цена за периода от 21.02.2017 г. до 11.05.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.М.3“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Промишлена зона, да заплати на „Е.с.о.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, р-н „Витоша“, бул. „********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 000 лева /хиляда лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: