Решение по дело №100/2022 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 144
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Веселина Михайлова Узунова Панчева
Дело: 20223240100100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Каварна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100100 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 и чл.86
от ЗЗД.
Гражданско дело №10/2022г. е образувано по искова молба, подадена от
"Юробанк България" АД гр. София , срещу З. А. Г. с ЕГН ********** от
гр.Каварна.
В молбата се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит
№FL853299-15379448 от 15.05.2017г. ищецът е предоставила на З. А. Г. и
С.Б. Ф., двамата от гр.Каварна, кредит в размер на 4252 лева, като последните
двама се задължили да го върнат солидарно. Сумата била усвоена от
кредитополучателите по банкова сметка, разкрита на името на З. А. Г..
Съгласно чл.3 от Договора, страните се съгласили, че за усвоения кредит,
кредитополучателите дължали на банката променлива годишна лихва в
размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 8,927%. Посочено било, че за референтен лихвен
процент ще се ползва индексът 6-месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР),
изчисляван от БНБ. Към датата на сключване на договора референтният
лихвен процент 6М СОФИБОР бил в размер на 0,323%. Така
възнаградителната лихва при сключване на договора била в размер на 9,25%
годишно, като подлежала на актуализация два пъти годишно, при условията
1
на чл.3, ал.3 и ал.6 от Договора.
Излага още, че съгласно чл.2, ал.2 и ал.5 от Договора страните се
уговорили за дължимостта на таксите и комисионните за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка с процесния кредит, като сумата от
332,50лева такси и комисиони за периода 15.11.2017г. – 07.07.2020г. и
представлявала сбор от: 25бр. непогасени месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит, на обща стойност
87,50 лева, начислени съгласно чл.5, т.2 от Договора; 19бр. непогасени такси
на обща стойност 245,00 лева, начислени съгласно чл.2, ал.2 от Договора, вр.
с Тарифа за таксите и комисионите на Банката, раздел ХІІІ, б.“В“, т.10. В
молбата е изложено още, че съгласно чл.7 от Договора, процесният кредит се
погасявал на анюитентни месечни вноски, посочени като брой, размер и
падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от
договора за кредит. Погасителните вноски се изплащали до 15-то число на
месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, вкл.дължимите лихви и
такси бил до 15.05.2022г. При просрочие на месечни погасителни вноски и
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължали и
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава, чийто размер се определял от Министерския
съвет.
Кредитополучателите не изпълнили договорните си задължения по чл.4,
чл.7 и чл.8 от Договора за потребителски кредит №FL884202 от 20.12.2017г. и
незаплатени били дължимите анюитентни погасителни вноски, с размер и
падеж, съгласно погасителния план към процесния договор; дължимото
обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на
законната лихва и дължимите такси, съгласно чл.2, ал.2 и ал.5 от Договора.
Посочва се още, че съгласно чл.14 от Договора за кредит, при непогасяване в
срок на една или повече вноски по кредита, Банката можела да обяви кредита
за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да прекратява неговото
действие. А съгласно чл.19, всички уведомления и изявления трябвало да
бъдат направени в писмена форма и щели да се считат за получени, ако бъдат
изпратени на адресите на страните, посочени в договора. Банката обявила
договора за предсрочно изискуем, тъй като не била платена вноска №5 с
падеж 15.10.2017г. и изпратила до ответника З. А. Г. нотариална покана,
която била получена от Живка Михайлова Миткова на 10.09.2019г. – лицето,
2
с което същият живеел на съпружески начала, и със задължение да я предаде.
За обявяване на кредита за предсрочно изискуем била уведомена и
съкредитополучателката С.Б. Ф., връчена й била нотариална покана на
22.01.2020г.
За събиране на вземането Кредиторът подал заявление по чл.417 от ГПК в
РС Каварна, където било образувано ч.гр.д.№265/2020г. и била издавена
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците. Издадената
заповед била връчена лично на длъжника С.Б. Ф. на 23.09.2021г. и като
неоспорена била влязла в законна сила. По отношение на длъжника З. А. Г.
същата не била влязла в сила, тъй като била връчена при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и на заявителя било указано да предяви установителен иск за
вземанията си по заповедта спрямо длъжника З. А. Г..
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че съществуват следните вземания на
ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 265/2020 г. по описа на
РС Каварна: 4005,99 лева –главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 10.07.2020г., до окончателното
изплащане на сумата; 615,50лева възнаградителна лихва; 385,86 лева
мораторна лихва; 332,50 такси; 282,40лв. нотариални такси. В заповедното
производство са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 112,45
лева.
Претендира разноски в настоящото производство.
В о.с.з., ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирана е писмена молба от адв.Х. И., с искане за провеждане на
съдебното заседание в тяхно отсъствие.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор
чрез назначения особен представител адв.Г.Г. – АК Добрич. счита исковете за
неоснователни. Посочва, че ответника З. А. Г. не бил надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на договора. Нотариалната покана не била
оформена редовно, като да са посочени имената на адресата на нотариалната
покана, не било посочено, че се връчва на друго лице, както и, че се връчва на
адреса. На следващо място посочва, че заповедното производство било
образувано преди да е обявена предсрочната изискуемост на договора. Счита
3
за неоснователна претенцията за възнаградителна лихва. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Договор за потребителски кредит №FL853299-
15379448 от 15.05.2017г. „Юробанк България" АД гр. София предоставило
на З. А. Г. и С.Б. Ф., двамата от гр.Каварна, кредит в размер на 4252 лева.
Разрешеният кредит е отпуснат по сметка на З. А. Г., като от представеното
по делото банково бордеро № 4102321/15.05.2017г. се установява, че
средствата по кредита са усвоени изцяло в деня на сключване на договора.
Според чл.3 от Договора, страните са се съгласили, че за усвоения от
кредитополучателите кредит, същите дължат на „Юробанк България" АД
променлива годишна лихва в размер на сбора от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,927%. В договорът е
посочен, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът месечен
СОФИБОР /6м СОФИБОР/, изчисляван от БНБ, който към датата на
сключване на договора – 15.05.2017г. е в размер на 0,323%. При сключването
на договора възнаградителната лихва е възлизала на 9,25% годишно, като
същата подлежи на актуализация два пъти годишно, при условията на чл.3,
ал.3 и ал.6 от Договор за потребителски кредит №FL853299-15379448 от
15.05.2017г. От приложеният към делото лихвен лист се установява, че в
процесния случай лихвата само е намалявана.
В чл.2, ал.2 и чл.5 от Договор за потребителски кредит №FL853299-
15379448 от 15.05.2017г. страните са уговорили и дължимостта на такси и
комисионни за предоставяне на допълнителни услуги, във връзка с кредита.
Претендираната от ищеца сума в размер на 332,50лв. – такси за периода
15.11.2017г. – 07.07.2020г., представлява сбор от 25бр. непогасени месечни
такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит, на обща стойност от 87,50лв., начислени съгласно чл.5, т.2 от
договора и 19бр. непогасени такси на обща стойност 245.00лв., начислени
съгласно чл.2, ал.2 от договора, във връзка с Тарифа за таксите и
комисионните на банката, раздел XIII, б.”В”, т.10.
От приложената към делото справка „Трансакции” се установяват всички
начислявани лихви и такси по Договор за потребителски кредит №FL853299-
4
15379448 от 15.05.2017г.
Съгласно чл.7 от договора, кредита се погасява на анюитетни месечни
вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна част от договора.
Същият е представен по делото и от него е видно, че погасителните вноски се
изплащат до 15 – то число на месеца, с посочен краен срок за погасяване на
кредита и дължимите по него лихви и такси е до 15.05.2022г.
Съгласно чл.9 от Договор за потребителски кредит №FL853299-15379448
от 15.05.2017г. при просрочия на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите са се
задължил да заплатят обезщетение за времето за забава върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава, определена от Министерски
съвет.
В чл.14 от договора е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок
на една или повече вноски по кредита, банката може да обяви задължението
на кратодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. Съдът констатира от
покана за изпълнение, връчена на 10.09.2019г, че ищцовата страна уведомила
ответника З. Г., че поради непогасяване на просрочията, обявява
потребителски кредит №FL853299-15379448 от 15.05.2017г. за изцяло
предсрочно изискуем. С покана за изпълнение, връчена на адреса на
месторабота на съкредитополучателят Стоянка Ф. е уведомена за същото на
22.01.2020г.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на сключения между страните договор за кредит, от
дата на сключване на договора – 15.05.2017г. до 31.10.2022г. – дата на
извлечението от банковата сметка на ответника З. Г. се установява, че са
налице данни за датата и размера на усвоения кредит – на 15.05.2017г. сумата
от 4252лв. е преведена от „Юробанк България”АД по банковата сметка на
ответника в същата банка, както и за извършени плащания по него.
Изчислени са задълженията на кредитополучателя по договора за
потребителски кредит към 10.07.2022г. – датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, които са в общ размер
на 5623,84лв. Установено, че в периода от 10.07.2020г. до датата на
изследване на банковите регистри – 30.10.2022г. не са налице данни за
извършени плащания и погасени задължения по кредита. Последното
5
регистрирано плащане е от 19.01.2018г. в размер на 50.00лв., с което са
покрити частични задължения за просрочена главница към 15.10.2017г. в
размер на 19,22лв. и 30,78лв. – просрочени лихви по редовна главница,
дължими към 15.10.2017г., видно от което ответникът е допуснал забава при
заплащането на месечна погасителна вноска с падеж – 15.10.201г. Вещото
лице е изчислило неплатената възнаградителна лихва до 15.06.2022г., която е
в общ размер на 915,98лв.
От приложеното ч. гр. д. № 265/2020 по описа на РС – Каварна се
установява, че ищецът "Юробанк България" АД подал по реда на чл. 417 от
ГПК заявление на 10.07.2020г., по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 76/14.07.2020г. за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и
за разноски, направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на
З. А. Г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от "Юробанк България" АД гр. София по реда и
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника З.
А. Г. в качеството му на солидарен длъжник, на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 76/14.07.2020г. по ч.
гр. д. № 265/2020г. на РС – Каварна, и след връчване на заповедта на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните
по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №FL853299-15379448 от
15.05.2017г.
6
Установи се по делото, че на 15.05.2017г. между ищеца и З. А. Г. и С.Б.
Ф., двамата от гр.Каварна бил сключен Договор за потребителски кредит
№FL853299-15379448 от 15.05.2017г. Регламентацията на договора за банков
кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции
(ЗКИ). Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска
сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест,
ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от
ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита.
Доказа се, че на 15.05.2017г. сумата от 4252лв. е преведена от „Юробанк
България”АД по банковата сметка на ответника в същата банка.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че в периода от 10.07.2020г. до датата на изследване на банковите
регистри – 30.10.2022г. не са налице данни за извършени плащания и
погасени задължения по кредита. Последното регистрирано плащане е от
19.01.2018г. в размер на 50.00лв., с което са покрити частични задължения за
просрочена главница към 15.10.2017г. в размер на 19,22лв. и 30,78лв. –
просрочени лихви по редовна главница, дължими към 15.10.2017г., видно от
което ответникът е допуснал забава при заплащането на месечна погасителна
вноска с падеж – 15.10.201г. От заключението се установява и общ размер на
неплатената възнаградителна лихва до 15.06.2022г. - 915,98лв.
В този смисъл съдът счита предявениет искове за основателни и као
такива следва да ги уважи.
При направено искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от
ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на "Юробанк България" АД направените разноски по настоящото
7
исково производство, в размер на 1145,77 лв. и по заповедното производство
в размер на 482,85 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. А. Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Каварна, ул.”****” № 31, че съдия дължи на
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, със седалище: гр. София,
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. "Околовръстен път" №
260, представлявано от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В. сума в размер
на 4005,99 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – 10.07.2020г., до окончателното изплащане
на сумата; 615,50лева възнаградителна лихва за периода 15.11.2017г. до
10.09.2019г.; 385,86 лева мораторна лихва за периода 15.11.2017г. до
07.07.2020г.; 332,50 такси; 282,40 нотариални такси за периода от 18.07.2018г.
до 07.07.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 76 от 14.07.2020г.
по ч. гр. д. № 265/2020г. по описа на РС-Каварна.
ОСЪЖДА З. А. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Каварна,
ул.”****” № 31, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК
*********, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от изп.директор
Д.Ш. и прокурист М.В. сумата от 1145,77 (хиляда сто четиридесет и пет
лева и 77ст.) лева за направени по настоящото дело разноски, както и сумата
от 482,85 (четиристотин осемдесет и два лева и 85ст.) лева за направени по
заповедното производство разноски (ч. гр. д. № 265/2020г. по описа на РС-
Каварна).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщаването за изготвянето му от страните, пред Окръжен
съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8