Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 06.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Р.
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 83 по описа за 2023 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145
от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, образувано по жалба от Е.Х.Х.,***,
депозирана чрез адвокат Л. А. от Адвокатска колегия – Шумен, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-0869-000152/15.03.2023г. на младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, с която на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП е отнето временно СУМПС № ********* на Е.Х.Х. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15.03.2023г.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед
е неправилна и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи за неустановеност на
извършването на административно нарушение, по повод на което е издадена и
обжалваната заповед. Сочи се също, че на основание чл. 343б, ал. 3 от НК спрямо
жалбоподателя Х. е образувано досъдебно производство, в хода на което е
назначена химико-токсилогична експертиза, като до произнасяне по наказателното
производство по НПК не е в ход административната процедура, започнала с АУАН,
във връзка с която е издадена и процесната заповед, при което водачът би търпял
последствията на заповедта, чиято законосъобразност е съмнителна, предвид
липсата на произнасяне по химико-токсилогична експертиза и с оглед
обстоятелството, че Х. се е подложил доброволно и на последващ тест за наличие
на наркотични вещества в урината в „СМДЛ Рамус“, дал отрицателен резултат за
наличието им. Релевира и доводи, че с процесната заповед се ограничава и
правото му на труд като водач на превозно средство, упражнявано в „Б.С.“ ЕООД,
гр. Русе. По изложените съображения се претендира отмяна на атакувания
административен акт, като се отправя и молба за присъждане на разноски. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат А., която поддържа
изложените отменителни основания. Х. представя депозира и писмена защита, в
която доразвива обективираните в жалбата аргументи.
Ответната страна, младши автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Ив. С., която оспорва предявената жалба.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 15.03.2023г. младши автоконтрольор
при ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, съставил против Е.Х.Х.
АУАН GA серия № 841850 за това, че на 15.03.2023г., в 10.45
часа в гр. Шумен, ул. „Генерал Драгомиров“ до № 24, в посока с. Лозево,
управлява товарен автомобил „........“ с рег. № ....., собственост на П.М.,
като след извършена проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабричен
номер ARJF-0023 е установена употреба на метамфетамин.
На водача бил издаден и Талон за изследване № 142354. Актосъставителят счел, че
с това си поведение водачът Х. е нарушил изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП.
На 15.03.2023г., в 13.10 часа медицински
специалист в „МБАЛ – Шумен“ АД взел кръвна проба от Е.Х., за което бил изготвен
съответния Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.
Във връзка с установеното нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, със Заповед № за прилагане на ПАМ №
23-0869-000152/15.03.2023г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Шумен, оправомощен със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на
директора на ОД на МВР – Шумен, на основание чл. 22 ЗАНН спрямо Е.Х. била
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта била връчена на Х. на 15.03.2023г.,
който на 24.03.2023г. я оспорил пред Административен съд – Шумен, по повод на
което е образувано и настоящото административно дело № 83/2023г. по описа на
съда.
Междувременно срещу Е.Х. било образувано
ДП № 243/2023г. по описа на РУ – Шумен за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК. С Постановление за назначаване на експертиза от 16.03.2023г. на
разследващ полицай Р.Д.при РУ – Шумен било възложено на специалист – химик,
определен от ВМА - Варна извършване на съдебно-химическа експертиза със задача
да се установи има ли наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в
пробите от кръв и урина на Е.Х. към 15.03.2023г. На вещото лице били
предоставени кръв и урина от лицето, като до 16.04.2023г. бил определен срок за
изготвяне и представяне на писменото заключение.
На 20.03.2023г. Е.Х. предоставил по
собствена инициатива урина на „СМДЛ Рамус“ ООД за установяване наличието на
наркотични вещества в урината. Според резултатите от извършеното изследване не били
открити наркотични вещества.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна
мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по
същество се явява основателна, като съображенията за това са следните:
При извършване на проверката по чл. 168,
ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена
от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
„а“, т. 6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на директора на ОД на МВР –
Шумен, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т.1.3 от Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи /приложена по делото/, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Шумен,
които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
ЗДвП, сред които /т. 1.8/ са и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“
в сектор „Пътна полиция“ – Шумен за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР –
Шумен. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се
явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган,
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В същата се съдържа
описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния
орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на
предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства
за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК, които обаче са оборени по надлежния ред в хода на
производството пред настоящата инстанция.
Според дефиницията по чл. 22 от ЗАНН,
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния
закон – чл. 23 от ЗАНН.
В случая като правно основание за
издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и
кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция
заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в
посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът
е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно
управление на собствено МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В тази хипотеза за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се предвижда прилагането на
ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.
Приложената с обжалваната заповед ПАМ по
чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП е обоснована с факта, че Е.Х. е управлявал
автомобил „........“ с рег. № ....., собственост на П.М., след употреба на
наркотични вещества – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП,
установено с техническо средство „Дръгтест 5000“, с фабричен номер ARJF-0023, проба № 329, което отчело метамфетамин.
Редът, по който се установява употребата
на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай се
установява, че жалбоподателят е оспорил показанията на полевия тест и му е бил
издаден Талон за изследване № 142354, връчен на водача в 13.00 часа на
15.03.2023г. В резултат на това, на 15.03.2023г., в 13.10 часа медицински
специалист в „МБАЛ – Шумен“ АД взел кръвна проба от Е.Х., за което бил изготвен
съответния Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, приложен към
доказателствения материал по настоящото дело. С оглед на така очертаните факти,
следва да се има предвид правилото на чл. 3а от цитираната наредба, според
което установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Значението на резултатите от химико-токсикологичното лабораторно
изследване е подчертано с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба №
1/19.07.2017г., предвиждаща, че именно резултатът от това изследване е
определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества.
Прочитът на това правило налага извод, че преди изготвянето на резултат от
назначеното изследване по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г.,
противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ
по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, би било недоказано - за издаването на ЗППАМ е
необходимо употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да е
безспорно установена.
В случая по делото са представени
доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като
резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества към момента на
образуване и приключване на съдебното производство не са потвърдени от
медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните
експертизи във ВМА-Варна. В хода на настоящото производство съдът е назначил
съдебно-химическа експертиза, която да бъде извършена от вещо лице при
МБАЛ-Варна към ВМА-София. От началник ЛХТИ при ВМА-Мбал-Варна обаче е
представен отговор, в който са изложени съображения, че предоставените
биологични проби представляват доказателства по ДП № 243/2023г. по описа на РУ
– Шумен и не могат да бъдат обект на друга експертиза, но поради обективна
невъзможност назначената в хода на досъдебното производство експертиза не може
да бъде изготвена в рамките на указаните срокове. Следва да се отбележи, че в
тежест на административният орган е да установи наличието на материалноправните
предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са
установени с предвиденото от закона доказателствено средство –
химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради
което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на
правомощието на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, се явява
необосновано и недоказано се явява твърдението на административния орган за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, доколкото
липсва предвидената от закона предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка. Административният орган обаче не е съобразил приложимата
нормативна уредба, вместо което е издал оспорената ЗППАМ само въз основа на
положителния резултат от полевия тест с техническо средство, независимо от
обективираното несъгласие на водача с него, индиция за което е и предприетото
от него последващо самостоятелно изследване на биологични проби. Така в
конкретния казус при издаване на ИАА са били налице и трите отрицателните
материалноправни предпоставки по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП само въз основа на резултата
от полевия тест за употреба на наркотични вещества, а именно – не е бил налице
отказ на водача да подпише или да получи талона за изследване, не е било налице
неявяване в определения срок на посоченото място за извършване на изследването и
не е бил налице отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване.
Съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на
административния орган е да докаже съществуването на фактическите основания,
посочени от него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването на
акта. В конкретния случай издателят на оспорения акт дължи да докаже, че Е.Х. е
извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, за
чието предотвратяване и преустановяване е приложил ПАМ с оспорената заповед, и
то с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със
специалната Наредба ред, а именно – с положителни резултати от проведени
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Липсата на такива
доказателства резултира в недоказаност на материалноправното основание за
прилагане на ПАМ, т. е. че с управление на МПС на 15.03.2023г. жалбоподателят е
нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, което пък изключва
необходимостта от прилагане на ПАМ за преустановяване на неосъществено
противоправно поведение.
Вярно е, че при издаване на ЗППАМ
длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност – за да
възникне същата обаче нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП следва да
бъде доказано по изискуемия с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП ред – този на
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като
фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не
е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за
наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване
биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване,
оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта му – отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за
административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да
причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая,
освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна
точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за
постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен
ред противоправно поведение на жалбоподателя. Освен това се констатира още един
проблем водещ до извод за несъразмерност на наложената мярка – поставянето на
срока за отговора на въпроса за решаването на отговорността в зависимост от
срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал.
Като този срок не е ограничен чрез определянето му в Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, и
липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на
изследването и на оформянето на протокола с данните от изследването, и влече
извод за несъразмерност на срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.
По гореизложените съображения, процесната
заповед се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и следва да се
отмени.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски съобразно представения от адвокат А. списък по чл. 80 ГПК, като се съобрази и обективираната от нея претенция в хода на съдебното
заседание, че не се претендира сумата, заплатена като депозит за вещо лице в
размер на 250 лева. При това положение в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 10 /десет/ лева за такса удостоверения и 500 /шестстотин/
лева адвокатско възнаграждение съобразно предоставен договор за правна защита и
съдействие от 24.03.2023г., което е изплатено изцяло в брой към датата на
подписването му. Договореното и изплатено възнаграждение е под минималния
размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претенцията за присъждане на сумата от 100 /сто/
лева за явяване в трето заседание не следва да бъде уважена – липсват
доказателства, че тази сума реално е заплатена, като следва да се отчете и
обстоятелството, че съобразно т. 2 от Договора тя е дължима след второ съдебно
заседание по дело по обжалване на действия на съдебен изпълнител, какъвто не е
предметът на настоящото административно производство.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0869-000152/15.03.2023г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
отнето временно СУМПС № ********* на Е.Х.Х. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 15.03.2023г.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати в полза на Е.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***7 деловодни разноски в общ размер на 510 /петстотин
и десет/ лева.
На основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: