Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 208,
10.06.2020 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище , седми
състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Боряна Петрова
Секретар: Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 2055 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79, във вр.
с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Ищецът, твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил
задълженията на ответника към неговия кредитор. Така е встъпил в правата на
последния и претендира заплащането на следните суми: 1429.40 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 0000381 от
29.12.2016 г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********,
договор за допълнителни услуги и договор за поръчителство, сумата
от 137.64 лв., представляваща договорна лихва за периода
29.12.2016 год. – 25.03.2019 год., сумата
от 131.65 лв., представляваща лихва за забава за
периода 31.01.2017 год. –
25.03.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2019 год. до окончателното изплащане на главницата. Твърди се,
че сумите са платени на кредитора от настоящия
ищец в качеството му на поръчител
на длъжника. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение, издадена по реда на чл410 от ГПК, връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради дадените указания, ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземането му от ответника.
При условията на
евентуалност е предявен иск за сумата от 600 лв., представляваща неизплатената
главница по договора за кредит. Твърди се, че ако договорът между страните е
нищожен, то тогава ответницата е получила сумата по него без да има правно
основание за това. Обогатила се е за сметка на ищеца, поради което следва да му
върне сумата, получена без основание. Претендира разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответницата не взе становище по
предявените искове.
След преценка на доказателствата по
делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски кредит №
0000381 от 29.12.2016 г., сключен между длъжника-ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД
с ЕИК 20349590, е видно, че ответникът е
получил от посочения кредитор заем в размер на 600 лв., с размер на месечна
погасителна вноска от 61.47 лв., със срок от 12 месеца. Първата вноска по
кредита е на 29.01.2017 г., а последната на 29.12.2017 г. Годишният лихвен процент
е фиксиран на 39,96%, обща сума за погасяване в размер на 737.64 лв. и ГПР 48,09%,
както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в
размер на 5% върху главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена, като
е приложена и разписка от ответника за получените от него 600.00 лв., на 29.12.2016
г. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в
срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно
от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да
отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално
месечно БТВ от 1 500лв.; 2. неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена
от кредитодателя банка. Като при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се
съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка,
вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от
последния дружество-поръчител. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в
размер на 770.40 лв., което следва да се плати от кредитополучателя на равни
месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез
сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране
на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.
По делото на л.10 е приложен договор за гаранционна
сделка(поръчителство) от 18.11.2016 година, по силата на който ищецът се е
задължил към кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря
солидарно за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000208,
като този договор е сключен между ищеца и Т. А. И. . Т.е. ищецът е поел
задължение да отговаря солидарно със този длъжник, но не и с ответника в
настоящото производство.
По делото е приложена покана за плащане от 21.03.2019г.,
отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец, от която е видно
че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата
да изплати дълга на длъжника Т. А. И. , който възлиза на 1 424.72 лв.
Съгласно справката за задълженията на настоящия ответник,
по договора от негова страна няма погасяване на нито едно от задълженията. Няма
плащане нито по главницата, нито по дължимите лихви и допълнителния пакет
услуги.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с обстоятелството, че ищецът в качеството си на поръчител
на задълженията на ответника е платил тези негови задължения към кредитора,
поради което счита, че е встъпил в правата на последния. Снабдил се е със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК , връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че ответникът е сключил договор за кредит с кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД, по силата на който е получил сумата от 600.00 лв. Този договор не е
обезпечен. Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение
към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител,
който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да
претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права
на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този
случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало.
Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се
определят от обема на главното задължение. Освен горното и за да се предпази от
правото на длъжника да прави възражения относно задължението, платилият
поръчител следва да го уведоми за извършеното плащане, тъй като в противен
случай и съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му
противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението. Въпреки горното между ответника и настоящия ищец не е сключен
договор за поръчителство, съобразно предписаната от закона форма. Дори и да е
изплатил задължението на длъжника по договора за кредит, доказателства за което
по делото няма, ищецът не е имал качеството на поръчител и не е имал задължение
на изпълни чужд дълг, не е имал и правен интерес да стори това.
Поради
горното не е встъпил в правата на кредитора спрямо ответника и към момента на
издаване на заповедта за изпълнение и към настоящия момент, обстоятелство
сочещо, че вземане на ищеца не съществува. При горните
изводи на съда за липсата на вземане на ищеца спрямо ответника, не може да се
ангажира гражданската отговорност на ответника и обуславящо отхвърлянето на
предявените установителни искове за съществуването на
вземания, както и отхвърляне на евентуалния иск за сумата от 600 лв., получена
на отпаднало основание.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“,
бл.161, представлявано от управителя П. С. С. , против Н.А.А., ЕГН **********,***, установителни
искове за съществуване на вземания в размер на 1429.40 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № 0000381 от 29.12.2016 г., сключен между
длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, договор за допълнителни услуги и
договор за поръчителство, сумата от 137.64 лв., представляваща договорна лихва
за периода 29.12.2016 год. – 25.03.2019 год., сумата от 131.65 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 31.01.2017 год. – 25.03.2019 год.,
ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 год. до окончателното
изплащане на главницата, за които суми
се е издадена заповед за изпълнение № 331 от 28.03.2019 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 550/19г. по описа на РСТ, по реда на чл.410 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, на осн. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“, бл.161, представлявано от управителя П. С. С. , против Н.А.А., ЕГН **********,***
иск за сумата от 600 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 0000381 от 29.12.2016 г., получена от Н.А.А.
на отпаднало основание, на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се
приложи по ч.гр.д.№ 550/19 по описа на РСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Районен съдия: