№ 1767
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330203346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 565428-F587900/15.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на
„А.-**” ЕООД ЕИК 203186**7 е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по
чл.125, ал.5 от ЗКПО.
Жалбоподателят „А.-**” ЕООД, чрез пълномощника си по делото адвокат
И. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и
незаконосъобразен и са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по
делото изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя
за това, че като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП
Пловдив справка - декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период
01.10.2020г.-31.10.2020г. до 16.11.2020г. включително. Справката е подадена
на 27.01.2021г.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № F587900/01.02.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят М.М. М.-Т.
изцяло потвърждава изложените в него констатации. Допълва, че не е била
извършвана проверка дали и какви други справки-декларации са подавани и
дали същите са били нулеви.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел Й. Г.
А.А – пълномощник на жалбоподателя. Същата заявява, че двамата със
съпруга й – собственик на жалбоподателя обгрижвали своите болни
възрастни родители, като бабата била в много влошено здравословно
състояни4е през месец ноември 20-20г. и на 01.12.2020г. починала. Поради
това свидетелката пропуснала да подаде нулева справка-декларация и сторила
това през месец януари 2021г. Заявява, че дружеството-жалбоподател не
осъществява дейност от месец юли 2020г.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на „А.-**” ЕООД административно нарушение по чл.125, ал.5 от
ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха
показанията на актосъставителя и свид. А.а, дадени под страх от наказателна
отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая,
подкрепени приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН,
покана, Заповеди.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, не отрича извършеното и
ангажира доказателства на какво се дължи забавянето. Тоест следва да се
2
приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия
орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се
установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил
изискването на територията на горецитираните норми от ЗДДС да подаде в
срок справка - декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период 01.10.2020г.-
31.10.2020г. до 16.11.2020г. включително. Последното е сторил през месец
януари 2021г.
От друга страна, според съда, са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение твърдяното нарушение на жалбоподателя. В
него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то
е първо по рода си за жалбоподателя, като се взеха предвид и всички по-горе
обсъдени доказателства по делото – подаване на ГДД девет дни след изтичане
на срок, липсата на нанесени каквито и да било вреди на фиска с оглед
декларираната загуба от дружеството за отчетния период, би следвало
наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното
3
се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество липсват
причинени с извършеното деяние вреди за фиска и отсъства сериозно
накърняване на правилата за добра търговска практика, тъй като видно от
писмените доказателства извършеното нарушение е строго формално и се
явява напълно изолиран случай в търговската дейност на жалбоподателя. Още
повече, че последиците от деянието са отстранени дори преди
констатирането му – на 27.01.2021г. и въпреки това е била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя посредством съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП след тази дата.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление № 565428-F587900/15.03.2021г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „А.-**” ЕООД ЕИК
203186**7 е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗКПО, следва да
бъде ОТМЕНЕНО.
Същевременно съдът намира, че в хода на административното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата и законните интереси на
жалбоподателя. В този смисъл както в АУАН, така и в НП е дадено пълно,
точно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение, което изцяло
отговаря на изискванията на ЗАНН.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
пълномощно и списък с разноски от представителя на жалбоподателя, ТД на
НАП гр. Пловдив следва да бъде осъден да заплати на „А.-**” ЕООД ЕИК
203186**7 сумата от 300лева, представляваща направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 565428-F587900/15.03.2021г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което
на „А.-**” ЕООД ЕИК 203186**7 е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по
чл.125, ал.5 от ЗКПО.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на „А.-**” ЕООД ЕИК
203186**7 сумата от 300лева, представляваща направените разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5