РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Перник, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500675 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
решение № 789/02.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1906/2024 г. по описа на Районен съд -
гр. Перник.
С обжалваното решение № 789/02.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1906/2024 г.,
Пернишкият районен съд е признал за установено по отношение на В. Н. Ш., ЕГН
**********, с адрес: ***, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А.А. – Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния
съвет, сумата от 2 232,69 лева, от които 1861,82 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за недвижим имот, находящ се в ***, аб. № ***, за
периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до изплащане
на вземането, 343,47 лева - мораторна лихва за забава от 15.01.2021 г. до 10.07.2023 г., както
и суми за дялово разпределение 21,60 лева - главница за периода от м.06.2020 г. до м.02.2021
г., ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
5,80 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 10.07.2023 г.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
1
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В. Н.
Ш., чрез адв. К. Г., с която се обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че
същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи,
че решаващият съд е постановил акта си след като е признал за безспорни обстоятелства,
които никога не са признавани, а именно, че ответницата е собственик на процесния имот. В
продължение се навеждат твърдения, че по делото е установено, че същият имот се ползва
от трето за спора лице, което на самостоятелно основание е поискало партидата да бъде
открита на негово име. Допълва, че безспорно установено по делото е, че ползвател на
имота е Х.М.Х., като това обстоятелство не е оспорено от ищцовото дружество.
Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение, се
моли съда същото да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което да бъде
прието, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация - София” АД, чрез
процесуален представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата
изцяло като неоснователна и недоказана. Излага твърдения, че първоинстанционният съд е
постановил правилно и мотивирано решение, постановено съобразно константната съдебна
практика по подобен вид дела. Намира, че дружеството при условията на пълно и главно
доказване е установило правотата на исковата си претенция.
Моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а постановеното от районния съд решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемият „Топлофикация-Перник” АД не се представлява. Депозирана е молба
по даване ход на делото и становище по същество.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
2
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Районен съд - гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД във вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, срещу В. Н. Ш., ЕГН **********. В исковата си молба ищецът е изложил
твърдения, според които ответникът е клиент на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в ***, аб. № ***, за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г. и предвид
неизпълнението на задълженията му като такъв дължи на ищцовото дружество сумата от 2
232,69 лева, от които 1861,82 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
28.07.2023 г. до изплащане на вземането, 343,47 лева - мораторна лихва за забава oт
15.01.2021 г. до 10.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение 21,60 лева - главница за
периода ог м.06.2020г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 5,80 лева - лихва за периода от 15.08.2020 г. до
10.07.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез процесуалния му представител, с който предявените искови претенции са оспорени по
основание и размер.
В производството пред районния съд е представен договор от 29.05.2017 г., сключен
между ответницата и свидетеля М.Х.Х., с който В. Н. Ш. е предоставила имота за ползване
на М.Х.Х., а вторият се е задължил да заплаща всички комунални услуги, в това число и
доставената топлоенергия за процесното жилище, което и ще ползва.
Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на пръвоинстанционния съд, че
представеният договор не се отразява на облигационната връзка между ищцовото дружество
и ответницата. Последната има правната възможност, въз основа на този договор, ако
заплати суми на ответното дружество да претендира възстановяването им от свидетеля.
М.Х.Х. не се явява ползвател въз основа на учредено вещно право върху имота, а е
обикновен позвател на имота въз основа на сключен договор за ползване. Отношенията
между В. Н. Ш. и М.Х.Х. не са основание за търсене на плащане от „Топлофикация София”
ЕАД на потребената топлинна енергия от трето за облигационната връзка по предоставяне
на топлинна енергия лице.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, районният съд е
приел, че ответникът, като изключителен собственик на процесния имот, се явява
потребител на топлинна енергия и като такъв следва да отговаря за задълженията на имота
3
спрямо ищцовото дружество. Неоснователни се явяват възраженията на въззивника за
недоказаност на обстоятелството, че В. Н. Ш. е собственик на топлоснабдения имот. От
приложените пред районния съд писмени доказателства, а именно нотаруален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ, се установява, че Р.С.К. е била собственик на ап. ***, находящ се на
адрес: ***.
Видно от удостоверение, издадено от Столична община, район ***, *** е
преименувана на ***, тоест топлоснабденият недвижим имот е ап. ***, находящ се на адрес:
***. За този имот е била и открита партида на Р.С.К..
Видно от представено удостоверение за наследници изх. № *** от ***, издадено от
Столична община, район ***, В. Н. Ш. е единствен наследник на Р.С.К., следователно тя се
явява и единствен собственик на процесния имот. Няма представени доказателства по
делото за отказ от наследство от страна на В. Н. Ш. или последващо разпореждане с имота
от страна на В. Н. Ш.. Поради което съдът приема, че безспорно е установена по делото
собствеността на топлоснабдения имот.
Обстоятелството дали ответникът е страна по договор за търговска продажба на
топлинна енергия, сключен чрез конклудентни действия при предварително установени от
ищеца общи условия по арг. от чл.150 от ЗЕ: Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия. В ал. 2 от същия член е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е
спазено, доколкото по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за
възникването на договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна
енергия, а съгласно чл. 153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Следва да се отбележи, че претендираните вземания не са установени въз основа
единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на извършена проверка. В тази
връзка е и изводът на първоинстанционния съд, че е приел за неоснователно възражението
относно претендираните суми да са погасени по давност, тъй като правото за принудително
изпълнение се погасява с изтичането на 3 годишен давностен срок, които би изтекъл на
4
01.12.2023 г. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
28.07.2023 г., т.е давностният срок преди да изтече е бил прекъснат.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
процесния недвижим имот и е задължен за вземанията по отношение на същия през
процесния период в пълен обем, респ. ответникът е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря за задълженията за неплатена топлинна енергия по отношение на процесния
недвижим имот. Поради това и районният съд правилно е достигнал до крайните си изводи.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 от ГПК във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски, за които е представил и списък по
чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8, вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество сумата от 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на
въззиваемия. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото, въззивният жалбоподател няма право на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789 от 02.10.2024 г., постановено по гр. дело №
1906/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. -
изпълнителен директор и И.Е. - председател на Управителния съвет, сума в размер на
100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6