№ 14381
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110171086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „.........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „..“, ул. „.....“ № 1, ....... срещу М. С. А., с адрес: гр. София,
ж.к. „......“, ........, с искане да бъде установено по отношение на ответницата, че същата
дължи на ищеца следните суми: 1 477,55 лв., представляваща цена за водоснабдителни
услуги за имот, находящ се гр. София, ж.к. „......“, ........ за периода от 03.03.2012 г. до
02.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата в размер на 912,56 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 03.04.2012 г. до 02.09.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 1918/2021 г. на СРС, 142 с-в.
Твърди се в исковата молба , че ищцовото дружество е доставяло на ответника
водоснабдителни услуги, като отношенията по повод на тези доставки се уреждали с
Общите условия на дружеството. Твърди, че по силата на последните ответникът се
явявал потребител на ВиК услуги за имот с кл.номер № ..........., открит за имот с адрес в
гр.София, ж.к. „......“, ......... За периода от 03.03.2012 г. до 02.09.2020 г. са били
доставени и потребени количества вода, за които са издадени фактури на обща
стойност от 2 390,11 лева, от която 1 477,55 лева вземане за главница за периода от
03.03.2012 г. до 02.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 14.01.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 912,56 лв. за периода от
03.04.2012 г. до 02.09.2020 г., които суми се твърди, че не са платени и са потърсени по
реда на заповедното производство и са предмет на заповед по чл.410 от ГПК от
05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1918/2021 г. на СРС, 142 с-в.
В законоустановеният срок, ответницата е депозирала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Релевира възражение за недопустимост на
производството за вземанията за периода от 03.03.2012 г. до 01.12.2016 г., доколкото
между същите страни и на същото основание било заведено по-рано гр.д. №
1
57284/2020 г. на СРС, 24 с-в. Не оспорва обстоятелството, че същата има качеството
потребител на ВиК услуги за имот с адрес в гр.София, ж.к. „......“, ........, кл. № ............
Оспорва предявените искове по размер, като счита, че вземанията не са били
изискуеми и ликвидни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поради
неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и иска за обезщетение за
забава.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.
5 ГПК), приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължима цена по договорно правоотношение за доставка, отвеждане и пречистване
на вода. За уважаването му следва да бъдат ангажирани доказателства за
съществуването на договорно правоотношение между страните, доставка на питейна
вода и съответно отвеждането и пречистване на канални отпадъчни води и надлженото
фактуриране на горните услуги.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за доставка на
ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него, обема на ползваните от
ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност, а в тежест на
ответника е, в случай, че се установят горепосочените предпоставки, да докаже, че е
заплатил цената на предоставените услуги.
Не се спори между страните, че през процесния период ответницата е била
собственик на процесния имот. С доклада по делото са обявени за ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, касаещи наличието на облигационно отношение между
страните по доставка на водоснабдителни услуги, по силата на което ответницата има
качеството потребител на ВиК услуги за имот с адрес в гр.София, ж.к. „......“, ........, кл.
№ ............
Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответницата е била
собственик на процесния имот и като такива имат качеството потребител на
водоснабдителни услуги и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с
предоставянето им.
С Решение № 20039515/02.06.2022 г., постановено по гр.дело № 57284/2020 г.
по описана Софийски районен съд, 24-ти състав, влязло в сила, е признато за
установено, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. С. А.,
ответница в настоящето производство, против „.........” АД, ищец в настоящето
производство, че М. С. А. не дължи на „.........” АД сумата в размер на 600,62 лева,
предявен като частичен от общо претендираните 4 302,07 лева за периода от 03.03.2012
г. до 01.12.2016 г. по партидата на аб. № **********, открита за имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „......“, ......... Следва да се посочи, че частичният иск е проявление на
диспозитивното начало в гражданското производство, като с него се търси защита не
по целия предмет, а само по количествено определена част от него. При уважен
частичен иск сила на пресъдено нещо се формира само по преявената с него част от
вземането. За горницата ищецът не може да се позовава на формирана сила на
пресъдено нещо. Разширяване на обективните предели на силата на пресъдено нещо е
налице единствено при пълното отхвърляне на частичен иск, като в този случай сила
на пресъдено нещо се формира по цялото вземане и в тази хипотеза искът за
непредявения остатък от вземането е процесуално недопустим. Съдебната практика
приема за допустимо предявяването на отрицателен частичен иск, като гореизложеното
намира приложение и по отношение на него.
Видно от служебно изискания препис на горното съдебно решение, е призната
2
недължимост на сумата от 600,62 лева, предявен като частичен от общо
претендираните 4 302,07 лева за периода от 03.03.2012 г. до 01.12.2016 г. Процесният
период е от 03.03.2012 г. до 01.12.2016 г. До 01.12.2016 г. отношенията между
страните са уредени със сила на пресъдено нещо, като последващо предявяване на
искове за това е процесуално недопустимо. За периода след 01.12.2016 г. горното
съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо.
Допуснато е изслушването на комплексна съдебно - техническа и счетоводна
експертиза, с вещо лице инж. Т. К., която представя в срок писмено заключение.
Според вещото лице по част І - техническа от експертизата инж. К., ищцовото
дружество е доставило в имота, предмет на исковата молба ВиК услуги в обем 621.622
куб.м. на стойност 1200,70 лв., фактурирани по утвърдени от ДКЕВР цени. Експерта е
констатирал, че имотът е присъединен към ВиК инфраструктурата, като в сградата е
монтиран общ приходен водомер. Съдът е приел заключението на комплексната
съдебно - техническа и счетоводна експертиза, като неоспорена от страните.
От заключението по допуснатата и назначена комплексна съдебно - техническа и
счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло, като пълно и точно отговорила
на поставените въпроси и непротиворечива на останалия доказателствен материал, се
доказва, че процесния имот с адрес - гр. София, ж.к. „......“, ......... е водоснабден и е с
изградена канализация. Същия е във вид на жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „......“, ., като за района е изградена улична ВиК инфраструктура като сградата е
присъединена към нея и обитателите ползват и трите вида услуги - доставка на вода с
питейни качества, отвежда на отпадните води и тяхното почистване. В сградата се
отчита общ водомер с № **********, за който са представени редовни отчети за
процесния период. Процесният имот не се спори, че е обитаем, като е водоснабден и е
с изградена канализация.
За съда е доказано, че при ищеца срещу ответницата са издавани фактури в
периода 03.03.2012 г. - 02.09.2020 г., като съгласно заключението по комплексната
експертиза дължимата сума се равнява на 1200,70 лв. - главница и 912,56 лв. - лихва за
забава върху просрочените вземания, който съм момента на проверката не са погасени.
Като се отчетат корекциите на дълга, въз основа на съдебното решение, съдът
приема за доказано, че дължимата сума, за доставка на ВиК услуги за процесния имот
с адрес - гр. София, ж.к. „......“, бл. 18, вх. В, ет. 6, ап. 62, с клиентски № ********** е в
размер на 428,86 лева за периода от 01.12.2016 - 02.09.2020 г., при което размера на
дължимата се мораторна лихва е в размер на 163,43 лв. за периода от 01.12.2016 г. -
02.09.2020 г.
На следващо място, съдът намира, че бяха ангажирани убедителни
доказателства, за количествата на доставената вода, респ. предоставените услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни
води. В тази насока назначената съдебно - счетоводна експертиза е с категорично
заключение, че ищцовото дружество е доставило в имота, предмет на исковата молба
ВиК услуги в обем 621,622 куб.м., фактурирани по утвърдени от ДКЕВР цени. Затова
съдът намира, че от данните по делото може да се установи размера на задължението
на конкретното лице, а именно ответницата по делото.
В същото време и доколкото е налице своевременно възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 111, б.в от ЗЗД, направено своевременно с отговора на
исковата молба, съдът намира следното: съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай и на
основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „.........“ АД падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребените В и К услуги е в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
3
Следователно след изтичане на 30-дневния срок и считано от следващия ден
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима
покана от кредитора. От изпадането в забава започва да тече давност за погасяване
възможността за принудително събиране на вземането. Задължението за заплащане на
предоставени В и К услуги представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Налице са повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения. Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. от 18.05.2012 г., ОСГК на ВКС изпълнението на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, които имат единен правопораждащ
факт и падежът настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Следователно задълженията на ответника за
заплащане на стойността на предоставените ВиК услуги се погасяват с изтичане на
тригодишна погасителна давност. Ето защо съдът намира, че задължението на
ответника да заплати доставените за периода до 14.11.2017 г., включително ВиК услуги
е погасено по давност. Към датата на приключване на устните състезания не са
ангажирани доказателства, че са настъпили обстоятелства, които прекъсват или спират
погасителната давност на вземанията за посочения период.
Предвид изложеното, предявеният иска следва да бъде уважен до размера от
270,87 лв., а в останалата си част до пълния предявен размер от 1477,55 лв. следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
Като взе предвид периода на давността, както и на правилото на чл. 119 ЗЗД
съдът намира, че размерът на дължимата мораторната лихва следва да бъде определен
по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор за периода от падежа на
всяка от необхванатите от давността фактури, посочени в таблицата към ССчЕ, до
02.09.2020 г. Следователно за периода от 14.12.2017 г. до 02.09.2020 г. дължимата
мораторна лихва е в размер на 75,76 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница следва да бъде уважен до
размера от 270,87 лева и за периода от 14.12.2017 г. до 02.09.2020 г., а за разликата над
този размер до пълния предявен размер от 1477,55 лева и за периода от 03.04.2012 г. до
14.11.2017 г., включително искът следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде уважен до размера от 75,76
лева и за периода от 14.12.2017 г. до 02.09.2020 г., а за разликата до пълния предявен
размер от 912,56 лева и за периода от 03.04.2012 г. до 14.11.2017 г., включително
искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, но не е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 72,80 лева, от които 47,80 лева за внесена
държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не
са оспорени от ответницата, а и същите са в минимален размер. В исковото
производство разноските са следните: 600 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, предвид изхода на
настоящия спор и даденото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
4
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение, ответницата М. С. А. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 97,47 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
По делото е представен договор за правна защита и представителство на
ответницата, с договорен и платен хонорар в размер на 350,00 лева, ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 287,40 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете. Ищецът е
противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По
делото е договорена за защита на ответницата М. С. А., при иск с материален интерес
в размер на 2390,11 лв. За посочения материален интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждението за адвокатска
защита се определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Претендираното в
случая възнаграждение е в размер на 350,00 лв., което не надвишава размера на
предвиденото от наредбата, поради което съдът не намира основание по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалявано като прекомерно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, че М. С. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „......“, ., ет. 6,
ап. 62, дължи на „.........“ АД, с ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „..“, ..... № 1, сгр. 2А, сумата от 270,87 лева, представляваща стойност на
доставена потребена вода за периода 14.12.2017 г. до 02.09.2020 г. за имот, находящ се
в гр.София, ж.к. „......“, ........, клиентски № ..........., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 75,76 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.12.2017 г. до 02.09.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1918/2021 г. по описа на СРС, 142 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за разликата над 270,87 лева
до пълния предявен размер от 1477,55 лева и за периода от 03.04.2012 г. - 14.11.2017 г.,
включително, както и предявения установителен иск за лихва за разликата над 75,76
лева до пълния предявен размер от 912,56 лева и за периода от 03.04.2012 г. -
14.11.2017 г., включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА „.........“ АД да заплати на М. С. А., с ЕГН: ********** сумата от
287,40 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М. С. А., с ЕГН: ********** да заплати на „.........“ АД сумата 97,47
лв., представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни
разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6