Определение по дело №692/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 11
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Лидия Крумова Нецовска-Кътова
Дело: 20211400200692
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. Враца, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Ел. В. Ст.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Частно
наказателно дело № 20211400200692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от л.св. Б. Б. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В
молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО, поради
което прави искане молбата му да бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
Началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и
неизтърпения остатък, становище за УПО от ИСДВР, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на л.св. Б.М..
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Старши комисар И. С. – началник
на затвора, който изразява становище за неоснователност на молбата по
съображения, че макар и осъдения да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, същият с поведението си не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
1
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата за УПО и прави искане за
оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема молбата за
неоснователна по следните съображения:
Л.св. Б. Б. М. е осъден с присъда по НОХД № 146/2020год. на РС-Лом,
за престъпления по чл. 195, ал.1 НК на 8 месеца лишаване от свобода; с
одобрено Споразумение по НОХД № 22/21год. на РС-Лом за престъпление по
чл. 195, ал.1 НК на десет месеца лишаване от свобода и с присъда по НОХД
№ 480/2020год. на РС-Лом за престъпление по чл. 195, ал.1 НК на една година
лишаване от свобода. С протоколно определение от 19.05.2021год. по ЧНД №
189/21год. на РС Лом на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК по трите
посочени по-горе дела му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година при първоначален режим "Общ", което на
основание чл. 24 НК е увеличено с 3 месеца или общо увеличено наказание
от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода. Със същото определение на
основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение отложеното наказание
по НОХД № 23/2019год. от 6 месеца лишаване от свобода. Последното е
изтърпяно в периода от 19.11.2020год. до 23.04.2021год. Преди това л.св. М.
не е осъждан – реабилитиран по право.
Л.св. М. е започнал да търпи определеното му наказание от 1 година и 3
месеца лишаване от свобода на 23.04.2021год., като до момента е изтърпял
фактически 8 месеца и 19 дни, от работа 1 месец и 4 дни, или общо е изтърпял
9 месеца и 23 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 5 месеца
и 7 дни.
При това положение, осъденият М. към момента е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, така както изисква
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на
риска от рецидив го определя като среден с 55 точки. Рискът от вреди за
2
обществото е нисък и се обуславя от характера на настоящите
правонарушения – престъпления против собствеността. В първоначално
изготвения план на присъдата като цели и задачи са заложени: формиране на
самокритичност; възлагане на конкретни трудови задачи; осъзнаване на
последствията от престъпните действия и формиране на трайни трудови
навици чрез включване в трудов процес.
При последваща ревизия на риска от рецидив същия се е повишил в
стойностно отношение на 66 точки като се запазва в средни граници.
Повишението е в проблемните зони "умение за мислене", "отношение към
правонарушението" и "междуличностни проблеми". Наблюдава се
повишаване на вероятността от извършване на ново престъпление, поради
регистрирана ригидност в мисловния процес и не осъзнаване на
последствията от престъпните действия. Л.св. М. няма критично отношение
към извършените престъпления и не проявява разкаяние. Наблюдава се
епизодично агресивно поведение и то в условията на контролирана среда.
Има склонност да манипулира, не показва лоялно отношение към
служителите от НОС и затворническата администрация. Налице са
самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на
престъпленията.
В условията на ЗО през изтеклия период от изтърпяване на
наказанието, рискът от рецидив запазва средните си стойности, но
вероятността от извършване на ново престъпление се увеличава с 10 точки в
регистрираните проблемни зони.
Рискови фактори са отчетени и в зоната "начин на живот и
обкръжение", тъй като у л.св. не се наблюдава желание за спазване на
вътрешните правила в общежитието.
Л.св. М. е наказван със Заповед № Л-1926/09.08.2021год. за
притежание на неразрешен предмет с "лишаване от хранителна пратка".
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода се е
повишил от нисък на среден, като причина за това е нарушението на реда и
дисциплината в ЗО. Тези действия на л.св. М. говорят за много ниска
мотивация за промяна и преосмисляне на криминалното си поведение.
Рискът от вреди за обществото продължава да бъде нисък с оглед
3
характера и спецификата на извършените престъпления.
Л.св. М. е назначен на работа на външен работен обект "Земеделско
стопанство" като общ работник и отговаря за почистването на оборите.
Справя се добре с възложените трудови задачи, за което е награден с
"писмена похвала" през м.май 2021год.
Тази положителна тенденция обаче е с епизодичен характер и дори в
МЛС осъдения М. не демонстрира добро поведение, в потвърждение на което
е и наложеното му наказание.
Въпреки, че многократно му е давана възможност да покаже, че е
осъзнал грешките си, л.св. М. не оправдава гласуваното му доверие. За
слабата му мотивация за промяна и преосмисляне на поведението говори и
факта, че е спрян от работа.
Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене
на законосъобразен начин на живот. Въпреки ниския риск от вреди за
обществото, л.св. М. е носител на реални рискове и проявява склонност към
самоутвърждаване в обществото с престъпните си прояви.
Не са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне
и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него трябва да
продължи в посока повишаване степента на отговорност за поведението и
формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване на вероятността
от извършване на ново престъпление.
Шансовете за реинтеграция в обществото са минимални с оглед
проявената престъпна упоритост и системното нарушаване на реда и
дисциплината в контролирана среда.
В обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент
по отношение на л.св. Б.М. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията
на чл. 439а НПК. Същият е наказван и не проявява траен стремеж за
положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен начин на
живот. Всичко това дава основание на съда да приеме, че следва да бъде
4
постановен отказ на молбата на л.св. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер на 5 месеца и 7 дни.
При горните съображения и на основание чл. 70, ал.1, т.1 НК и чл. 441
НПК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. Б. Б. М., роден на *** в гр.
Лом, с постоянен адрес гр. ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му по ЧНД №189/2021год. на РС-Лом общо наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 3 месеца, с остатък 5 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5