№ 427
гр. Варна, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500257 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 51220/14.12.2022г. от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В срещу
решение №1686/15.11.2021г., постановено по гр.дело №
20213110106135/2021г. на Варненския районен съд, в частта, в която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД да бъде прието за
установено по отношение на ответника Г. ТР. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „********“ №№27, ет.1, ап.002, че дължи сумата от 578.05лв.,
представляваща неплатена главница по вноски от 11 до 15 по погасителен
план по Договор за потребителски кредит № ********** от 16.10.2014г.,
сключен между наследодателя М.Г.Г. ЕГН **********, починала на
07.10.2015г. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 09.02.2021 г. до
1
окончателното изплащане на задължението и сумата от 287.45лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение по вноски от 11 до 15
по погасителен план, дължимо за периода от 15.05.2016г. до 15.01.2017г., за
които суми е издадена Заповед №261692/2.3.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1910/2021 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна-ХІ състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в обжалваната част. Изложени
са подробни правни аргументи за това, че вноските по погасителен план по
процесния договор нямат характер на периодични плащания, като
погасителната давност за всяка една от тях да тече от датата на падежа й.
Твърди се, че е налице разсрочено плащане на задълженията, което не ги
прави периодични. Отделните погасителни вноски не са предмет на отделни
самостоятелни вземания на ищеца и за всяка от тях не тече по отделно
погасителна давност. В процесния случай срокът на кредита е изтекъл на
15.01.2017г., като пет годишният срок от тази дата не е изтекъл до датата на
подаване на заявлението. Следователно вземанията за главници и лихви се
дължат и не са погасени по давност.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове в
отхвърлените части.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата Г. ТР. М., в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Посочено е, че законосъобразно
първоинстанционният съд е изградил решаващият си извод, че анюитетните
вноски не са периодични плащания, поради което погасителната давност тече
за всяка вноска по отделно. Посочените вземания за главница и лихви са
погасени с изтеклата обща погасителна давност от пет години.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез писмено становище. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
2
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
Г. ТР. М. искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 2163.74лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
16.10.2014г., сключен между наследодателя на ответника М.Г.Г. ЕГН
**********, починала на 07.10.2015г. и ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 778.96лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 15.09.2015г. до 15.01.2017г., за които суми е издадена Заповед
№261692/2.3.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1910/2021г. по описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ състав.
Предявен е и иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 1480.97лв., представляваща възнаграждение
за закупен пакет за допълнителни услуги.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл.410 от
ГПК, като била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2163.74лв.
главница и 778.96лв. договорна лихва. В частта за сумата от 1480.97лв.,
представляващо възнаграждение за предоставени допълнителни услуги,
заявлението било отхвърлено. Срещу издадената заповед длъжникът подал
възражение по чл.414 от ГПК, поради което за ищецът се породил правният
интерес от предявяване на установителен иск за сумите по заповедта и
осъдителен за сумата, по отхвърлената част от заявлението.
Ищецът твърди, че е сключен потребителски кредит № ********** от
16.10.2014г. по силата, на който предоставил кредит на наследодателя на
ответника М.Г.Г. в размер на 2800.00лв., със срок за плащане 24 месеца на
равни вноски от по 173.10лв., при годишен лихвен процент 41.17 % и ГПР
3
49.90%. По избран пакет от допълнителни услуги се дължи възнаграждение в
размер на 2100.00лв., платимо на вноски от по 87.50лв. Кредитът бил усвоен
чрез заплащане на задълженията на кредитополучателката към трети лица и
превод на сумата от 436.20лв.
Излага се, че М.Г. не е изпълнявала поетите си договорни задължения и
е направила плащане само на 5 погасителни вноски и една непълна. Крайният
срок за погасяване на кредита е настъпил на 15.01.2017г.
Твърди се, че кредитополучателката е починала, като ответникът се
явява неин единствен наследник, който следва да отговаря за задълженията.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено, че същият дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК като главница и договорни лихви и за осъждане на ответника
да заплати възнаграждението за допълнителен пакет .
По делото е постъпил отговор от ответника Г. ТР. М.. Оспорват се
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че със смъртта на
наследодателката догововорът за кредит е прекратен на основание чл.84 от
ЗЗД, поради исковете са погасени по давност. В случай, че се приеме, че
договорът не е прекратен със смъртта на М.Г., то се прави възражение за
погасителна давност на отделните погасителни вноски – 3 годишна за лихвата
и 5 годишна за главницата.
Направено е възражение, че клаузата предвиждаща допълнителен пакет
от услуги е нищожна като противоречаща на добрите нрави и е
неравноправна. Надвнесените суми по нея следва да се приспаднат.
Следователно искът основан на такава клауза е неоснователен.
По изложените съображения ответникът моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Решение №1686/12.11.2020г., постановено по гр.дело №
20213110106135/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието
за установено, че се дължи сумата от 1089.33лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 16.10.2014г.,
сумата от 368.84лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 15.09.2015г. до 15.01.2017г., както и в частта, с която
са отхвърлени установителните искове за сумата от 496.36лв., главница и
сумата 122.67лв., договорна лихва, и е отхвърлен искът с правно основание
4
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
1480.97лв. е влязло в законна сила, като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Със сила на пресъдено нещо, формирана с частично влязлото в сила
решение №1686/12.11.2020г., постановено по гр.дело №
20213110106135/2021г. на Варненския районен съд е признато, че между
страните, че е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от
16.10.2014г.
От съдържанието на договора се установява, че отпуснатият кредит е в
размер на 2800.00лв., със срок за плащане 24 месеца на равни вноски от по
173.10лв., при годишен лихвен процент 41.17 % и ГПР 49.90%.
С коментираното решение е формирана и силата на пресъдено нещо, че
договорът за кредит е действителен и не страда от пороци, които да водят до
неговата нищожност в това число тези предвидени в Закона за
потребителския кредит.
Няма спор от ответника, че не заплатил от 11 до 15 вноски по
погасителен план
Спорният въпрос, който е пренесен пред настоящата инстанция е дали
посочените вноски са погасени по давност.
При договора за заем/кредит/ е налице неделимо плащане. В случай, че
е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части
- аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Такива са и дадените
разяснения в Тълкувателно решение 5/2019г. от 21.01.2022г. на Върховен
касационен съд.
Следователно по отношение на вземания, произтичащи от договор за
кредит важи пет годишната давност, започваща да тече от падежа на
съответната вноска / Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
237/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова
Падежът на 11 вноска е настъпил на 15.09.2015г., а на 15 вноска на
5
15.01.2016г., от които дати е започнала да тече и погасителната давност,
съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо/. Следователно давностният срок е
изтекъл за 11 вноска на 15.09.2020г., а на 15 вноска е изтекъл на 15.01.2021г.
Заявлението по чл.410 от ГПК, което действие, принципно прекъсва
давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
е входирано в съда на 09.02.2021г., т.е след изтичане на давностния срок.
Следователно погасени по давност с оглед горните мотиви са всички
вноски от 11 до 15 включително, което обуславя неоснователност на
предявените искове в обжалваните части.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, като първоинстанционния акт постановил същият резултат
следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззваемата страна се следват разноски в
размер на 500.00лв., адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1686/15.11.2021г., постановено по гр.дело
№ 20213110106135/2021г. на Варненския районен съд, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец,
ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника Г. ТР.
М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „********“ №№27, ет.1, ап.002, че
дължи сумата от 578.05лв., представляваща неплатена главница по вноски от
11 до 15 по погасителен план по Договор за потребителски кредит №
********** от 16.10.2014г., сключен между наследодателя М.Г.Г. ЕГН
6
**********, починала на 07.10.2015г. и „Профи Кредит България“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда –
09.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
287.45лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по вноски от
11 до 15 по погасителен план, дължимо за периода от 15.05.2016г. до
15.01.2017г., за които суми е издадена Заповед №261692/2.3.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1910/2021г.
по описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на Г. ТР.
М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „********“ №№27, ет.1, ап.2
сумата от 500.00лв. /петстотин лева/, адвокатско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7