ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………./12.01.2021 г., гр. Перник
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 00037 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по предявени по реда на чл. 422 ГПК от “Топлофикация-Перник“
АД, ЕИК *********, чрез пълномощника Емилия Максимова, срещу Р.В.Д., обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват
вземания против ответника, за които е издадена Заповед № 1338/01.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02295/2020 г. по
описа на Районен съд - Перник.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 02295/2020 г. по описа на Районен съд Перник се установява, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 1338/01.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд Перник.
Заповедта е изпратена
за връчване на длъжника на адрес: гр. Перник, ****. Видно от удостоверяването
във върнатите по делото съобщения, че на адреса са извършени три посещения с
интервал от повече от една седмица между всяко от тях, едно от които в
неприсъствен ден, но не е открит никой и не се отзовава на оставени съобщения.
На 11.11.2020 г. е залепено уведомление на входната врата на двора и е
удостоверено, че няма пощенска кутия на адреса. В 14-дневен срок от залепването
длъжникът не е получил съобщението си от канцеларията на съда, поради което с разпореждане от 30.11.2020 г.
заповедният съд е постановил съобщението да се изпрати на посочения в
заявлението адрес и е изискал да бъде извършена справка за регистрирани трудови
договори на ответника, видно от която няма действащи такива.
Видно от
отбелязването на съобщението, изпратено на посочения в заявлението адрес: гр.
Перник, ****, че на същия са извършени три посещения с интервал от повече от
една седмица между всяко от тях, едно от които в неприсъствен ден. Удостоверено
е, че при посещенията на адреса длъжникът не е намерен и не се отзовава, за да
получи съобщението.
От извършената
справка за трудови договори на длъжника се установява, че няма действащи
такова, поради което връчването на заповедта по месторабота е невъзможно.
Предвид изложеното,
връчването следва да се приеме за редовно с изтичане на срока за получаване на
книжата от канцеларията на съда – 25.11.2020 г.
До 29.12.2019 г. /първият
присъствен ден/ по делото не е постъпило възражение от длъжника.
На 08.01.2021 г.
заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:
Според разясненията,
дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
Видно от посоченото
по-горе, връчителят е връчил заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като не са събрани данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин. Слез изменение на разпоредбата на
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., при наличието на
горепосочените предпоставки заповедта влиза в сила.
Правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не
се констатира, тъй като възражение за оспорване дължимостта на търсените суми
не е налице. Настоящото производство се явява недопустимо, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Съгласно т. 13 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение
на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр.
с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. В конкретния случай обаче, независимо, че
настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като
недопустима, с оглед липсата на възражение, заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба вх. № 260341/08.01.2021 г. от „Топлофикация-Перник“
АД срещу Р.В.Д., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. дело № 00037 по описа за 2021 г. на Районен съд - Перник.
ОБЯВЯВА Заповед № 1338/01.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02295 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Перник за влязла в сила.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник, в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: