№ 15100
гр. С., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110126837 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 2 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, от настъпилото на 19.03.2017 г. ПТП,
вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Ф.“ „Б.“,
рег. № .., за който била налице застраховка „Г. отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва от
23.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 19.03.2017 г., в гр. С., по ул. „О.“ към бул. „Ч.“ е
пътувала в лек автомобил „Ф.“ „П.“, рег. № ., който бил ударен от движещия
се в съседната п. лента л.а. „Ф.“ „Б.“, рег. № .., застрахован при ответника със
застраховка „Г. отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че след
произшествието имала болки в главата и се чувствала отпаднала, като на
21.03.2017 г. била диагностицирана от личния си лекар с „мозъчно
сътресение“, а на 22.03.2017 г. диагнозата била потвърдена от невролог.
Година и половина след процесното събитие ищцата била диагностицирана с
„Ш.“, като резултат от предшестващата травма на главата и шията от
камшичния удар при катастрофата. Освен физическите болки, поддържа да е
претърпяла и огромен психически стрес, вследствие на което оценява
посочените неимуществени вреди на 2 500,00 лв., която сума претендира от
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Г. отговорност“
на автомобилистите за управлявания от делинквента л.а. „Ф.“ „Б.“, рег. № ...
Ищцовата страна поддържа, че е изпратила до ответника извънсъдебна
покана за изплащане на процесната сума, но последният е отказал плащане с
аргумент, че е изтекла погасителна давност. Ищецът счита отказа за
1
незаконосъобразен, като излага съображения, че давностният срок не е
изтекъл, тъй като съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г.,
давностните срокове са спрели да текат до 21.05.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва
изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер
със съображения, изложени в отговора. Релевира възражение, че описаните в
исковата молба увреждания са настъпили поради изключителен принос на
ищцовата страна, а в евентуалност – че последната е съпричинила
вредоносния резултат. Оспорва размера на вредите. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата.
Съдът, като се запозна с доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на предявения иск по чл. 432 ал. 1 КЗ в тежест на
ищцата е да докаже твърденията си, че в причИ. връзка с противоправно
поведение на С. И., като водач на л.а. „Ф. Б.“ с рег. № .. е претърпяла
твърдените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност,
както и че ответникът е застраховал г.та отговорност на делинквента към
датата на настъпване на вредите.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника, с оглед
твърденията в отговора, е да обори при пълно и главно доказване
презумпцията за виновност на водача на л.а. „Ф. Б.“ с рег. № .., респективно
да докаже, че ПТП е настъпило в условия на съпричиняване от страна на
пострадалата.
По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ответникът е
застраховал г.та отговорност на водача на л.а. „Ф. Б.“ с рег. № .. към датата на
процесното ПТП.
От приетата по делото административно-наказателна преписка на С..,
отдел „П. п.”, се установява, че на С. В. И. е съставен А. на 19.03.2017 г. за
това, че като водач на лек автомобил “Ф.” с рег.№ .., на 19.03.2017 г. около
16:00 часа в гр. С., при движение по бул. „О.“ в посока от бул. „Б.“ към бул.
„Ч.“, поради маневра частично навлизане от лява в средна съседна п. лента, не
пропуска и реализира ПТП с движещият се по нея л.а. „Ф.“ с рег. № .. Въз
основа на акта е издадено наказателно постановление, влязло в сила на
08.06.2017 г. Така реализираното ПТП е отразено в нарочен констативен
протокол от 19.03.2017 г., съставен от служител на ОПП при С.., след
посещение на мястото на инцидента.
Този механизъм се потвърждава от заключението на приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза, според която причината за настъпването
на така описаното ПТП е несъобразяване с другите участници в движението
при престрояване в съседна п. лента от страна на водача на лек автомобил
2
„Ф.“ с рег.№ .. – С. И..
Видно от представената служебна бележка № 56700 от 22.05.2017 г. от
ОПП – С.., ищцата И. Г. е участвала в процесното ПТП като пътник в л.а. „Ф.
П.“ с рег. № ..
От приетата по делото медицинска документация, се установява, че два
дни след процесния инцидент на ищцата е поставена диагноза „Мозъчно
сътресение“ при наличие на оплаквания от световъртеж, повишена сънливост,
главоболие и намалена концентрация на вниманието. На 22.03.2017 г. ищцата
е прегледана от невролог, като е констатирано наличие на дребен
хоризонтален нистагъм и наличие на синдром на Р., поради което й е
назначена терапия в режим на почивка и покой в продължение на 10 дни.
Това се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, който
посочва, че непосредствено след инцидента, ищцата се почувствала зле,
оплаквала се от болки в главата, сънливост и умора. На следващия ден
болките продължавали, изпитвала дразнения от шумове и липса на апетит,
поради което посетила личния си лекар и специалист невролог. Предписали
режим на пълен покой, без пътувания и телевизия, както и прием на лекарства
за около 2-3 месеца. Споделя и че след инцидента, ищцата отказвала да се
придвижва с автомобил, като около година след това продала и собствения си.
Тези обстоятелства не се разколебават от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е дало заключение, че травма с
мозъчно сътресение би могла да се причини на пасажер в л.а. при ПТП, но
при наличие на съмнение за такава е следвало да се назначи задължително
провеждане на изследвания, както и да се проведе активно проследяване с
прегледи на пострадалия, каквито данни в случая по делото липсват.
Обстоятелството дали на ищцата е проведено подходящо лечение съобразно
установените в медицината практики не опровергава обективните изводи на
медицинските лица за наличие на мозъчно – черепна травма, обективирани в
представените по делото амбулаторни листове. Предвид близостта на
момента на появата на оплакванията с този на процесното ПТП, както и
липсата на други установени причини за наличие на описаната симптоматика,
следва да се приеме, че описаното в медицинските документи от 21.03.2017 г.
и 22.03.2017 г. мозъчно сътресение е получено именно вследствие на
претърпения инцидент на 19.03.2017 г.
От изложеното дотук се установява при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания и стрес,
които са в причИ. връзка с ПТП, реализирано на 19.03.2017 г. около 16.00
часа в гр. С. от противоправното поведение на водача на лек автомобил “Ф.” с
рег.№ .., чиято г. отговорност е била застрахована от ответника.
Недоказана остана връзката между произшествието и останалите
функционални увреждания при ищцата. Видно от писмените документи на
26.10.2017 г. на ищцата е издаден болничен лист за временна
3
нетрудоспособност с диагноза: нарушение на вестибуларната функция. На
07.11.2018 г. на И. Г. е поставена диагноза: Ш., поради оплаквания от болка в
тилно – теменната област на главата. Посочените диагнози са поставени в
сравнително дълъг период след процесния инцидент, като не е посочена
връзка на установените оплаквания с настъпила предходна травма. Предвид
това не може да се приеме, че констатираните неразположения са свързани с
травмите от произшествието на 19.03.2017 г. в какъвто смисъл е и
заключението на приетата съдебномедицинска експертиза.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, като се отчита неговият компенсаторен
характер. Преценката следва да се извърши въз основа на обективни и
доказани по делото факти – начин на извършване и характер на увреждането,
произтеклите от последното конкретни физически и психологически
последици за увредения, интензитет и продължителност на болката, вкл.
козметични дефекти, период на възстановяване, използване на помощни
средства, възраст на пострадалото лице и др.
Според експертизата мозъчното сътресение е най – леката степен на
закрита черепно – мозъчна травма. Протича с общо мозъчни симптоми и без
изразени огнищни неврологични прояви. При подобни леки степени на
мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден
или през следващите дни. При спазване на необходимия режим и
постстационарно лечение симптомите могат да се персистират за около 20-25
дни след инцидента, като в този период е необходимо да се спазва
предписания на пострадалия режим. Съобразно анализ на данните по делото
претърпяното от ищцата мозъчно сътресение е било лекостепенно, като
подобна травма причинява и се отнася към критериите на медико –
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Предвид това и като съобрази, че уврежданията са причинени от ПТП,
към настъпването на което пострадалата няма отношение, броя на
уврежданията, интензитетът на болката, а също така и че за период от около
месец след травмата ищцата е изпитвала болки, страдания, временни
функционални нарушения, главоболие, нервност и страх, счита, че
справедливото обезщетение за претърпените травми и преживеният стрес е в
рамките на предявения размер 2 500 лв.
По делото не се установи ищцата да е била без поставен предпазен колан
при настъпване на процесното ПТП, нито да е допринесла със своето
поведение на пътя за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто аспект са
възраженията на ответника за изключителен принос и съпричиняване от
страна на пострадалата, като от заключението на автотехническата експертиза
следва извод, че в конкретния случай при страничен удар, предпазният колан
не намалява интензитета на съприкосновение между части от тялото на
пътника и елементи на интериора на автомобила.
4
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за
обезщетение също е неоснователно.
Исковата молба е подадена в съда на 23.05.2022 г. и приложим е
петгодишен давностен срок, считано от датата на настъпване на събитието -
19.03.2017 г.
През този период обаче са настъпили обстоятелства, довели до спиране
на давността - във връзка с въведеното на 13 март в страната извънредно
положение и с обнародвания на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение. Със същия се спират давностните и
други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват п., или се пораждат задължения за частноправните
субекти - с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения и наказания. Давностните срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват п. или се пораждат задължения за частноправните субекти, не
текат от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020 г. до
момента на неговата отмяна. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от
14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният
срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от
22.05.2020 г., поради което към датата на подаване на исковата молба на
23.05.2022 г. не е изтекъл давностният срок за предявяване на претенцията.
По горните съображения и предвид неангажирането на доказателства от
страна на ответника за плащане, искът следва да бъде уважен. Ответникът
дължи и законна лихва върху уважения размер от иска.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцата. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат К. И. сумата 550 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда 150 лв.
разноски за съдебномедицинска експертиза и 100 лв. за държавна такса на
осн. чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
5
С., бул. „Ч.” №. да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, чл. 432 ал. 1 КЗ
сумата 2 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, преживян стрес и страх, от
настъпило на 19.03.2017 г. в гр. С. ПТП, вследствие на виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Ф.“, рег. № .., за който е била
налице застраховка „Г. отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника, ведно със законната лихва от 23.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Ч.” №. да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
адвокат К. И., гр. С., бул. „Х. Б.” .. сумата 550 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Ч.” №. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда и по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата 250 лв. – разноски по
делото за държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6