№ 361
гр. Ловеч, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500200 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 413, ал.2 вр. чл.279 ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК).
Образувано е по частна жалба с вх.№ 1439/23.03.2022г., подадена от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 чрез процесуалния представител
на дружеството адв. А.К., срещу Разпореждане № 163/09.03.2022г. на Районен
съд – Т., постановено по ч.гр.д. № 202243401000093 по описа на съда за
2022г., с което първоинстанционният съд оставил изцяло без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника В. К. Г., ЕГН **********, гр.Т., ул. „Генерал Карцов“ № 70, поради
неотстраняване на недостатъците в срок и заявлението не отговаря на
изискванията по чл.410 ГПК.
По съществото на спора, счита, че съдебният акт е направилен и следва
да бъде отменен, във връзка с което излага следните аргументи:
Счита, че е отговорил на нередовностите както следва – кога е е
платено, кога и в какъв размер е последната погасителна вноска, каква част е
неиздължена от кредита, колко погасителни вноски е направил потребителят,
каква част е погасил от главницата, договорната лихва и мораторната лихва.
Твърди, че т.12 от Заявлението по чл.410 ГПК ясно е описан начина ак е
1
сформирано дължимата парична престация. В частната жалба се твърди, че
заявителят не може да даде ясен отговор колко точно погасителни вноски,
длъжникът е платил и каква част от лихвата и главницата са погасени.
Твърди, че след изпадане в забава на длъжника, кредиторът не разполага с
информация за лихвите по просрочената главница и договорна лихва,
дължими от кредитора. Изрично пише, че че тази информация може да бъде
дадена на съда от лице, които притежава необходимите знания. Излага анализ
на разликите в производството по чл.410 и чл.417 ГПК. Твърди, че не
разполага с никакви друга информация, освен с предоставения договор от
цедента. Навежда доводи, че че по недвусмислен и категоричен начин
вземането е индивидуализирано, с допълнителната молба са отстранили
нередовностите. Отново твърди, че без справка за движение по кредита, няма
възможност да се конкретизира каква част от главница и лихви са погасени от
длъжника и заявителят не разполага с такава информация. Счита, че съдът
неоснователно е отхвърлил подаденото заявление и ча нередовностите са
отстранени-
Въз основа на всичко гореизложено, моли съда да отмени Разпореждане
0 163/09.03.2022г. на РС - Т., постановено по ч.гр.д. № 202243401000093 по
описа на съда за 2022г, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта и редовността на жалбата съдът се е произнесъл с
Определение № 296/10.05.2022г., поради което няма да бъде изложено в този
акт.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх.
2
№571/03.02.22г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу В. К. Г. от сгр. Т., ул. „Генерал Карцов“ № 70 за сумите от:
3552.25 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен
кредит № 4076102/21.02.2022; 365.43 лева, представляващи мораторна лихва
по чл.86 ЗЗД за периода от 21.07.2020г. (дата на изпадане в забава) до
31.01.2022г. (дата на подаване на заявлението) ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски в размер на 78.35 лева.
В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по
Договор за потребителски поричен кредит № 4076102/21.02.2020г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В. К. Г., ЕГН **********, по
силата на който кредиторът е отпуснал сумата в размер на 4 011.27 лева, от
които 3 500 лева главница и 266.27 лева, застрахователна премия и 245 лева
такса за разглеждане на кредита.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 30
месечни вноски анюитетни вноски, всяка в размер на 164.65 лева, като
първата била с падеж 21.032020г., а последната 21.08.2022г. Твърди се, че
кредитополучателят е погасил част от задълженията, след което е
преустановил плащанията си. Размерът на непогасеното вземане е в размер
3 917.68 лева, от които 3 441.25 лева главница и 365.43 лева главница по чл.86
ЗЗД. Заявителят се позовава, че на 17.02.2021г. е сключен договор за цесия
между кредитодателя и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който
последният се суброгира в правата на кредитор. Написано е, че съобщението
за цесия е връчено лично на длъжника на 12.03.2021г.
Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020г. до 15.07.2020г. по
договора за кредит не е начислявана законна лихва, на основание чл.6
ЗМДВИП.
Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит №
3576163/15.02.20219г., Решение на СГС по ф.д. № 3451/2006г., Справка от ТР
за цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и удостоверение за актуално състояние
на адвокатско дружество „Иванов и Денев“ Представени са пълномощни и
документ за внесена държавна такса.
С разпореждане № 95/08.02.2022г. съдът е указал на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
3
нередовности на заявлението като въведе твърдения относно: колко
погасителни вноски е направил кредитополучателят, с каква част от тях е
погасил главницата, договорната лихва, вкл. мораторната лихва, както и да
представи доказателства как е формирана главницата и мораторната лихва, да
представи търсимите задължения по компоненти за всеки месец.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№
4010/28.02.2022г., в която се уточнява следното: последното плащане е в
размер на 288.23 лева. Длъжникът бил погасил 459.02 лева главница, 43.67
лева наказателна лихва, 267.54 лева просрочена лихва и 32.52 лева,
представляваща лихва върху редовна главница. Посочено е, че заявителят не
разполага с друга информация. Наведени са твърдения, че главницата в рамер
на 3 552.25 лева е дължима в периода 21.07.2020г. до 17.02.2021г. – дата на
която е сключен договор за цесия. Мораторната лихва била изчислена от
21.07.2020г.
С разпореждане № 163/09.03.2022г., по ч.гр.д. №20224340100093 по
описа за 2022, РС – Т. е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са
отстранени констатираните нередовности в заявлението.
В мотивите си районният съд е приел, че въпреки дадените указания
заявителят не е отстранил всички нередовности, като не е посочил как е
формиран размерът на претендираната главница и размерът на договорната
лихва, поради което вземането не е индивидуализирано. От този факт е
направен правния извод, че заявлението е нередовно, поради неотстраняване
на недостатъците в срок.
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с обжалване на
разпореждане № 163/09.03.2022г., по ч.гр.д. № 20224340100093 по описа за
202 на РС – Т.. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично
вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата
на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
В заявлението не е посочено как е формирана търсимата главница.
4
Посочено е, че договорът е в размер на 3500 лева, а заемополучателят е
изплатил част от вноските. След като е платил част от вноските, то не е ясно
защо търсимата главница е в размер на 3552.25 лева, т.е. повече от отпусната.
Правилно РС – Т. е дал указания на заявителя как е формирано задължението
и какво е платено по него по компоненти – главница, лихва, застрахователния
премия. По този начин не може да се направи извод за изискванията по чл.19
ГПК, нито да се установи евентуалното съществуване на неравноправни
клаузи. Съдът не може да прецени спазени ли са разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.9-12 ЗПК и чл.12, ал.1 ЗПК. Към заявлението не е представен погасителен
план. След като липсват изискуемите данни съдът не може служебно да
приложи чл.23 ЗПК, тъй като не е ясно какво се включва в главницата, как е
сформирана, какви са падежите й, каква част от нея е погасена спрямо
застрахователните премии и таксата за разглеждане на кредита. В този смисъл
е Определение на СЕС по дело C‑807/19.
Заявлението е нередовно и на друго основание. Претендира се главница
в размер по-голям от отпуснатия заем от 3500 лева. Последната падежна
вноска по кредита, съгласно заявлението е 21.08.2022г. Не е ясно не само
какво е включено в претендирата главница, но дали същата е предсрочно
изискуема, след като се претендира в по-голям размер, а срокът на кредита не
е настъпил. Не е ясно дали е обявена предсрочната изискуемост на вземането
на длъжника и кога е обявена. Липсват такива доказателства. Разясненията,
дадени в ТР 8/02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017 на ОСГТК на ВКС се
отнасят за иска по чл.422 ГПК, а не за заявлението по чл.410 ГПК. Съдът не
може служебно да индивидуализира вземането и да присъди вноските с
настъпил падеж. Няма такова искане от заявителя, а и не е ясно каква част от
вноските са с настъпил падеж, колко е платено по тях и каква част е
непогасено.
С определение № 296/10.05.2022г. съдът е дал указания на заявителя да
отстрани нередовности на заявлението в тридневен срок. В срок е подадена
уточняваща молба, като само нередовностите досежно изискванията на т.4г
от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС са
отстранени .
Отново съгласно дадените указания в т.4г от ТР № 4 от 18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС когато частното правоприемство се
5
основава на договор за цесия, каквото се твърди, в заявлението,
прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. Не може да
се приеме, че недостатъците са отстранени в срок, тъй като от приложената
разписка за уведомяване за извършена цесия (л.26 от делото), не може да се
установи точната дата на уведомяването за цесия и кой е получил писмото.
Не е отбелязана датата на получаване на уведомлението за извършената
цесия. По делото липсва такова доказателство, че е съобщено на длъжника. И
на това основание заявлението не е редовно. Претендираната сума е
неоснователна и заявлението следва да се отхвърли изцяло.
В допълнение на изложението, съдът следва да отбележи, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради
което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си (арг. чл.7,
ал.3 ГПК). Императивна правна норма е чл.10, ал.1 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит следва да бъде с шрифт не по-малко от 12
пункта. Видно от представения договор (л.9 от ч.гр.д. № 93/2022г.) същото е
под 12 пункта. На основание чл.22 ЗПК следва, че договорът е нищожен.
Настоящият съд има обосновано предположение, че искането се
основава на неравноправна клауза и противоречи на закона. На основание
чл.411, ал.2, т.1,2,3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.
С оглед изложеното, правилно РС – Т. е констатирал, че заявлението не
отговаря на изискванията на чл.410 ГПК, не са отстранени недостатъците в
срок.
Доколкото настоящият извод съвпада напълно с извода на
първоинстанционния съд, то Разпореждане № 163/09.03.2022г. на Районен
съд – Т., постановено по ч.гр.д. № 202243401000093 по описа на съда за 2022г.
следва да бъде потвърдено като правилно, на основание чл.279 вр чл.278, ал.4
вр. чл.272 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 163/09.03.2022г. на Районен
съд – Т., постановено по ч.гр.д. № 202243401000093 по описа на съда за
2022г., като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272
6
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7