Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на глава ХХІ НПК С присъда № 41 от 21.02.2011г., постановена по НОХД 1313/2010г., Великотърновски районен съд е признал подсъдимия П. Р. П.- роден в гр. Р., живущ в гр. В. Т. за виновен в това, че в периода от м. януари 2010 г. до 04.02.2010 г. в гр. В. Т., след предварителен сговор с П. Н. Б., с цел да набави за себе си и за П. Н. Б. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й. И. Ф. и Т. Н. Ф., че П. Н. Б. е упълномощен от Й. А.да продаде земите му в с. В., общ. В. Т., като в подкрепа на това представил - молба до нотариус П. К. с район на действие РС - В. Т. за изповядване по нотариален ред на продажба на недвижим имот; пълномощно № ... г. от Й. И. А., заверено от кмета на с. В.; декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от Й. И. А., заверено от кмета на с. В. с №..., декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от Й. И. А., заверено от кмета на с. . с №... ; декларация по чл. 25, ал.7 от ЗННД, заверена от кмета на с. В. с № ...; препис от нотариален акт за собственост на земеделски земи №... и удостоверение за наследници с изх. № ... г., с което направил опит да причини на Т.Н. Ф. имотна вреда в размер на 4 000 лева, като опитът останал недовършен поради независещи от него причини - намеса на служителите на ОД на МВР -В.Т. и измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.2 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 НК районният съд го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „Строг” режим, което да изтърпи в Затворническо общежитие от закрит тип. Първостепенният съд е признал подсъдимия П. Н. Б., роден в гр. Г. О., живущ в гр. Л. за виновен в това, че в периода от м. януари 2010 г. до 04.02.2010 г. в гр. В. Т., след предварителен сговор с П. Р. П., с цел да набави за себе си и за П. Р. П. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Й. И. Ф. и Т. Н. Ф., че е упълномощен от Й. И. А.да продаде земите му в с. В., общ. В. Т., като в подкрепа на това представил молба до нотариус П. К. с район на действие РС - В. Т. за изповядване по нотариален ред на продажба на недвижим имот; пълномощно № 79/06.08.2009 г. от Й.И. А., заверено от кмета на с. В.; декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от Й.И. А., заверено от кмета на с. В. с №... декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от Й.И. А.,заверено от кмета на с. В. с №...; декларация по чл. 25, ал.7 ЗННД, заверена от кмета на с. В. с №...; препис от нотариален акт за собственост на земеделски земи № .... и удостоверение за наследници с изх. № ...г., с което направил опит да причини на Т. Н. Ф. имотна вреда в размер на 4 000 лева, като опитът останал недовършен поради независещи от него причини - намеса на служителите на ОД на МВР -В.Т. и измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.2 вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 НК районният съд го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание на П. Н. Б. е отложено за срок от три години. Подсъдимият П. Н. Б. е признат за виновенв това, че на 04.02.2010 г., в гр. В. Т., пред нотариус П. Кънчевси с рег. № 580 с район на действие Районен съд - гр. В. Т., съзнателно се ползвал от неистински официални документи- нотариални удостоверения, както следва: 1. Нотариално удостоверение на подписа на Й.И. А. в пълномощно № ..., на което било придадено вид, че е на А. Т., кмет на с. В. общ. В.Т.; 2. Нотариално удостоверение на подписа на Й. И. А. в декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 28.01.2010 г. с № ..., на което било придадено вид, че е на А. Т., кмет на с. В. общ. В.Т.; 3. Нотариално удостоверение на подписа на Й. И. А. в декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от ... , на което било придадено вид, че е на А. Т., кмет на с. В., общ. В.Т.; 4. Нотариално удостоверение на подписа на Й. И. А. в декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД с № ..., на което било придадено вид, че е на А.Т., кмет на с. В., общ. В.Т., поради което и на основание чл.316 ал.1 алт.1 вр. с чл.308 ал.2 пр.2, алт.2 вр. с ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 НК районният съд го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Районният съд е признал подсъдимия П. Н. Б. за виновен в това, че на 04.02.2010 г., в гр. В. Т., пред нотариус П. Кънчевски с рег. № 580 с район на действие Районен съд - гр. В. Т., съзнателно се ползвал от неистински частни документи както следва: 1. Пълномощно № ..., на което е придадено вид, че е съставено и подписано от Й. И.А. за упълномощител на П. Б..; 2. Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 28.01.2010 г. с № ..., на която било придаден вид, че е съставена от Й. И. А.; 3. Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 28.01.2010 г. с № ..., на която било придаден вид, че е съставена от Й. И.А.; 4. Декларация по чл. 25, ал. 7 ЗННД с № ..., на която било придаден вид, че е съставена от Й. И. А., за да докаже, че съществува правото му да представлява Й. И. А. пред нотариус П. К.с рег. № ..., с район на действие РС - В. Т.- престъпление по чл.309 ал.1 НК, като на основание чл.78 „а” НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл.23 ал.1 НК първостепенният съд е определил подсъдимия П. Н. Б. да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наложените му за отделните деяния, а именно една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от три години , като е присъединено изцяло на основание чл.23 ал.3 НК към това общо наказание, наложеното на Б. административно наказание по чл.78 „а” НК за извършеното престъпление по чл.309 ал.1 НК – глоба в размер на 500.00 лева. На основание чл.189 ал.1 и ал.3 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 94.95 лева – по 47.48 лева за всеки. Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от подсъдимия П. Р. П.. В жалбата се инвокират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първостепената присъда. Моли да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Срещу присъдата не е подаден протест от прокурора и жалба от подсъдимия П. Н. Б.. Представителят на Окръжна прокуратура, заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и безпорочност на атакуваното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява, като представя молба В. № 4787/03.05.2011г., в която сочи, че поради рецидив на хронично заболяване същият няма възможност да напуска дома си, за което прилага болничен лист и моли делото да бъде отложено за друга дата. В представеният болничен лист е отбелязано че поради заболяване на пациента е определен домашно амбулаторен режим на лечение за срок от три дни. В болничния лист, издаден на жалбоподателя, липсват отбелязвания в графата „Бележки” че заболяването е пречка за явяването на подсъдимия пред съда, както и съгласно чл. 18 ал. ІІ от Наредбата за медицинските експертизи на работоспособността, не е представено "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Молбата на жалбоподателя не беше уважена от съда. По делото е постъпила молба В. № 5383/20.05.2011г., в която жалбоподателят П. Р. П. моли да бъде отменен дадения ход по същество, като делото бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Представил е копие от болничен лист с ръкописно изписан текст, в който докторът е дал дефиниция на режим „свободен” и режим „домашно амбулаторен”. По отношение на представената молба следва да се има предвид. На първо място Наредбата предвижда издаване на болничен лист, когато лицето не може да работи, но невъзможността за полагане на труд далеч не винаги е свързана и с невъзможност за явяване пред съд. Съдилищата обаче не са в състояние да проведат това разграничение, което предполага специални знания, а в болничния лист заболяването е посочено чрез използване на специфична медицинска терминология. На следващо място законът е категоричен в изискванията си, визирани в чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинските експертизи на работоспособността при определен домашен амбулаторен или свободен режим, съобразно която подсъдимият е длъжен да се явява пред надлежните органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск за временна нетрудоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт или в графа бележки изрично е отбелязано, че заболяването не позволява явяването пред разследващите органи и органите на съдебната власт. След като не е отбелязано в графа „бележки”, че болният не може да се яви пред органите на съдебната власт или не е представено медицинско удостоверение по образец утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, то тогава няма законни пречки делото да се гледа в негово отсъствие. Поради това болничният лист не установява по нормативно предвидения начин основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. Допълнителното ръкописно изписване в болничния лист по никакъв начин не може да се интерпретира като изрично отбелязване на факта, че заболяването не позволява явяване на лицето пред съда. Поради това молителят не е доказал пред съда при разглеждане на делото, а не доказва и с последващата молба с В.№ 5383/20.05.2011г., наличие на препятствие да участва лично по делото, което да не е могъл да отстрани поради което съдът не счита, че е налице законово основание за отменяне на протоколно определение от 05.05.2011г. , с което е даден ход на делото по същество. ¤редвид горните съждения съдът пристъпва към разглеждане на въззивната жалба, подадена от П. Р. П.. По допустимостта на въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По основателността на жалбата: Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания, и като взе предвид доводите на страните възведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно, и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства, и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание, намира за установено следното: Подсъдимият П. Р. П. е роден на ....г. в гр. Р. българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.” Ф. С.” № ... ЕГН *. В началото на 2010 г. подсъдимият П. Р. П. с прякор „Б.” се срещнал със св. Т. Т. и му предложил да му продаде земеделски земи в с. В., за които му обяснил, че не са негови, а само посредничи за сключване на сделката. При срещата им подсъдимият П. показал на Т. скици на процесиите земите, като последният се съгласил да закупи предложените му земи за 300 лв. на декар, но не желаел да закупи земите на свое име, помолил сестра си – св. Й. Ф. да се яви на сделката като купувач и да закупи земите с негови пари. Сумата от 4 000 лв. св. Т. следвало да заплати след изповядване на сделката на П.. В началото на месец февруари 2010г подсъдимият П. се свързал по телефона със св. М. Х. и подсъдимия П. Б., като им предложил да се срещнат в кафе-аперитив „О.”, намиращо се в близост до кооперативния пазар в гр. В. Т.. Там подсъдимият П. предложил на П. Б. да изкара малко пари, като продаде земеделски земи в землището на с. В., собственост на Й.А. Пред купувача на земите и пред нотариуса Б. трябвало до се представи като „племенник” на собственика на земите – Й.А., от когото бил „упълномощен” да продаде земите му. За сделката подсъдимият П. щял да осигури необходимите документи. След като Б. се съгласил, П. му представил документ, като по предложение на самия П., Б. тренирал на лист, положеният в документа подпис. Подсъдимият П. П. обещал на Б. сумата от 500 лв., която щял да му заплати след извършване на продажбата. На следващия ден подсъдимият П. Б. и св. М. Х. отново се срещнали в кафе-аперитив „О.” с П.. Подсъдимият П. предал на подсъдимият Б. нужните за сделката документи: пълномощно № ... г. от Й. И. А., заверено от кмета на село В.; препис от нотариален акт, данъчна оценка на имотите, четири броя скици, препис от нотариален акт и изискуемите от ДОПК и ЗННД декларации. В заведението пристигнали св. Т.Т. и св. Й. Ф. Подсъдимият П. Б. бил представен като продавача на земите. Малко по-късно на 04.02.2010 г. св. Т. Т., св. Й. Ф., подсъдимият П. Б. и св. М. Х., отишли да изповядат сделката при нотариус П.К., където вече имали запазен час. В кантората на нотариуса влезли П. Б. и Й.Ф. Подсъдимият Б. представил нужните за изповядване на сделката документи - пълномощно № ... г. от., декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК от Й. И. А., заверено от кмета на село В; декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК Й. И. А., заверено от кмета на село В. декларация по чл. 25, ал.7 от ЗННД, заверена от кмета на с. В. с № ...; препис от нотариален акт за собственост на земеделски земи № ... и удостоверение за наследници с изх. № ...2010 година. На нотариус К. му направило впечатление, че в представеното от Б. пълномощно, заверено от кмета на с. В.– А. Т., липсват следните реквизити: липсвала дата на щемпела за съдържание; липсвали собственоръчно изписаните имена на упълномощителя и прочие. Тогава К. сигнализирал за случващото се в полицията. На 04.02.2010 г. е извършено претърсване в жилище, обитавано от подсъдимия П. Р. П.. Иззети са копия от документи за самоличност, печати и други документи. Сред иззетите документи и вещи са копия от документи за самоличност на С. К., както и лист с отпечатъци от щемпела на печата от с. В. Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-графическа и техническа експертиза, подписът за упълномощител и декларатор в представените пред нотариуса документи не принадлежат на Й. А..Подписите за кмет на с. В., не принадлежат на А. Т., както и печатите и щемпелите на кметството в с. В. в изследваните документите не са оставени от печата и щемпела на с. В. Отпечатъците от печат в пълномощното и декларациите обаче са идентични с отпечатъците, иззети при претърсването на жилището на П.. В хода на ДП е изготвена справка от Община В. Т., от която се установява, че лицето поискало удостоверение за данъчна оценка на процесиите имоти е С. К.. К. е разпитан като свидетел на ДП пред съдия от ВТРС. Същият заявява в тези си показания, че по молба на подсъдимия П. Р. П. е изкарал удостоверение за данъчна оценка и препис от нотариален акт на въпросните земи в с. В. К. предоставил на П. копие от личната си карта и по-късно П. му дал пълномощно от Й. А., което К. представил пред съответните органи. След като К. се сдобил с нужните документи, същите, както и пълномощното предал на П.. На ДП е изготвена и справка от Областна дирекция „Земеделие” - гр. В. Т.. Видно от същата, лицето поискало изготвяне на скици за процесиите имоти е М. С. С., в качеството му на пълномощник на Й. А. Заявлението за изготвяне на скиците е от 09.07.2009 г. М. С. е привлечен като обвиняем във връзка с ползването на въпросното пълномощно по ДП № 98/ 2009 г. по описа на ОД на МВР-В. Т. на 17.12.2009 г. Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт във ВТРС. М. С. в разпита си като обвиняем по ДП № 98/ 2009 г. обяснява, че с пълномощното го е снабдил отново подсъдимия П. Р. П.. В хода на съдебното следствие представителя на ВТРП е направил искане за изискване и прилагане към настоящото дело, материалите по НОХД № 434/2010 год. по описа на ВТРС с подсъдими М. С. С. (образувано по обвинителен акт след приключване на ДП № ЗМ-98/2009 год. на ОД на МВР – В.Т.). Въпросното НОХД е изискано и приложено към настоящото дело. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства обясненията на подсъдимия П. Б., дадени на съдебното следствие; от показанията в хода на съдебното следствие на свидетелите М. Д. Х., А. К. Т., П. Д. К., С. Л. С., С. Д. С., Т. Н. Т., от показанията на свидетелите, приети по делото по реда на чл. 281 НПК Й. И. А., С. А. К. и Й. Ф.; от заключенията по назначената на ДП съдебно графическа експертиза, както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. За да прецени достоверността на всички събрани доказателства и доказателствени средства, съдът обсъди всяко едно поотделно с оглед собствената му вътрешна логическа непротиворечивост, обективност и отношението му с останалите събрани по делото доказателства . Деянието, за което е обвинен подсъдимия се потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели, от показанията на свидетелите, четени в съдебно заседание по реда на чл. 281 НПК от показанията на другия подсъдим. От показанията на всички тези свидетели безспорно се установява схемата и организацията на действията от подсъдимия П. П.. Преки доказателства подкрепящи обвинението и касаещи основният факт, подлежащ на изясняване в настоящото производство, а именно относно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се съдържат в показанията на другият подсъдим по делото П. Б., който посочва подробно как подсъдимия П. го е потърсил за изповядване на сделка за продажба на недвижими имоти. Подсъдимият Б. описва подробно как П. го е карал да тренира на лист подпис, заложен в предварително издадено пълномощно, както и да се представи като упълномощено лице от Й. А. Посочва как отново П. П. го е накарал да се представи пред нотариуса като племенник на собственика на земите, от чието име Б. продава недвижимите имоти. Подсъдимият Б. заявява как всички документи по изповядване на сделката, попълнени и подписани предварително, описани в обвинителния акт, са предоставени от подсъдимия Б.. Действията на П. са потвърдени и от св. М. Х., с кого подсъдимият Б. живее на ±емейни начала. Същата е присъствала на всички срещи между двамата подсъдими, като потвърждава как П. е носел предварително създадени и попълнени документи, как П. е накаран да тренира подписа, положен в пълномощното и е накаран от П. да потвърди, че е упълномощен от чичо си да продава земеделските му земи. Разпитан е нотариуса П. К., пред когото е следвало да се изповяда сделката, който потвърждава кои лица са се явили пред него, в какво качество, какви документи са представени и по отношение на кои земи. Разпитано е пострадалото лице св. Т. Т., който заявява как подсъдимият П. П. му е предложил за продажба земеделски земи в с. В., като потвърждава показанията и на другите свидетели, по отношение на представените от подсъдимия П. документи за собственост на земеделските имоти- нотариални актове и копия от скици, данъчни оценки. Заявява, че П. му е съобщил предварително, че продавачът по сделката ще се представлява от пълномощник, за което П. показал на Т. пълномощно. За извършването на действията по снабдяване с изискуемите документи за покупко-продажбата подсъдимият П. е използвал помощта и на други лица. На основание чл. 281, ал.1, т. 4 НПК са прочетени показанията на разпитания пред съдия св. С. А. К. Същият е описал подробно как П. го е помолил да се извади данъчна оценка на земеделските земи, посочва как П. П. му е извадил пълномощно от Й. А., заверено от кмета на с. В., като подсъдимият П. П. му обяснил, че Й. А. му е чичо. За това, че измамните действия се вършили без знанието и против интереса на собственика на земите са разпитани като свидетели собственика на земеделските земи Й. А. и кмета на с. В. А. Т. Кметът е заявил, че по отношение на инкриминираните земеделски земи е имало и други опити за продажба, за което е била информирана. Твърди, че не й е представяно за заверка пълномощно. Свидетеля Й. А., собственик на земеделските земи, заявява изрично, че не е продавал земите си и няма намерение да го продава. Разпитаните свидетели са еднопосочни в показанията си, не са налице съмнения за тяхната обективност и непредубеденост, изложени в пълна логическа и хронологична последователност като верността на показанията им, съдът провери посредством приобщените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно –графическата експертиза, която установява че положените подписи и печати върху създадените документи са с подпис и щемпъл, иззети от жилището на подсъдимия П.. В тази връзка са намерените и иззети в хода на ДП при извършено на 04.02.2010 год. претърсване в жилище, обитавано от подсъдимия П. П., вещи. Иззети са копия от документи за самоличност, печати и други документи, както и лист с отпечатъци от щемпела на печата от с. В. Приложено по делото е НОХД № 434/2010 год. по описа на ВТРС. От същото е видно, че са били налице и други измамни действия на подсъдимия П., извършвани по същата схема на действие чрез използване на трето лице. При преценка на обясненията дадени от подсъдимия, съдът взе предвид техния специфичен характер и доказателствена същност, които освен важен източник на доказателства са и средство за защита. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, с оглед на това, че подсъдимият е най-заинтересован от изхода на делото, поради и което неговите обяснения следва да се обсъждат не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. В своите обяснения подсъдимият П. не отрича че е представил и дал на П. Б. пълномощно, с което да представлява собственика на земите по време на сключването на сделката, като същото вече е било изготвено, заверено с печат и подпис на кмета на с. В., както и бил положен подписа за упълномощен, като имало и други документи, подписани от името на П. Б., като тези подписи не били положени от самия Б.. Като защитно средство, обаче следва да бъдат приети обясненията му, в останалата им част, относно това, че други лица са го снабдявали с инкриминираните документи и той само вършел услуга, тъй като в тази им, част дадените от подсъдимия обяснение напълно се опровергават от показанията на всички останали свидетели ОТ ПРАВНА СТРАНА Анализът на гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимият П. Р. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210 ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1, вр. ал.18 НК. Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият П. е автор на двете изпълнителни деяния, визирани в чл. 209, ал. 1 НК, а именно - “възбуждане” и “поддържане”. Характерно за тези форми е, че чрез тях се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти или обстоятелства. Безспорно е установено, че подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у Й. И. Ф. и Т. Н. Ф. Това е така, защото у изброените лица, подсъдимият е формирал неправилна представа относно условията, при които се извършва акта на имущественото разпореждане с паричните суми, както и, че имотната вреда е настъпила, като пряко следствие от това имуществено разпореждане. Налице е и квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са участвали в осъществяването на престъплението. От субективна страна: Съдът намира, че подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в стремежът му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин. За да определи наказанието на подсъдимя, районният съд е взел предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му: Отегчаващи отговорността му обстоятелства са наличието на други осъждания. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства районният съд е посочил, че деянието е прекъснато във фазата на опита, но действително недовършването на престъплението не е било по воля на дееца. Съдът счита, че определеното от районният съд наказание една година и осем месеца лишаване от свобода съответства на степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние. Правилен е изводът на районният съд, че предвид предходните осъждания, института на условното осъждане е неприложим и съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на самото престъпно деяние. При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от съдебния състав период на изолация съответства и с другата държавна цел, преследвана от Закона- да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления. По отношение на другия подсъдим П. Н. Б. фактическите положения, приети за установени от първа инстанция са правилни, подкрепят се напълно от събраните по делото доказателства и въз основа на тях са направени законосъобразни и правилни изводи. Районният съд е взел предвид обясненията на подсъдимия и в съответствие с тях и другите приети по делото доказателства. Великотърновският районен съд законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимият П. Н. Б. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 18 ал. 1 НК Относно вида и размера на наложеното наказание, правилно и законосъобразно, ВТРС е определил наказанието от една година лишаване от свобода. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Б., съдът намира, че наказанието определено от първоинстанционния съд е напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Съдът е отчел, че извършеното от подсъдимия деяние се явява изолирано, предвид което е наложено наказание към минимума. Същевременно съдът, с оглед най-пълно постигане на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, е приел че изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено, като изпитателният срок е определен съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК. По отношение на същия подсъдим са налице елементите на престъпният състав, закрепени нормативно в чл.316. ал.1, алт.1 вр.чл.308 ал.2 пр.2, алт.2 вр. ал.1 НК . Безспорно е доказано изпълнителното деяние, авторството и вината на подсъдимият Б. в извършване на посоченото документно престъпление. Анализирайки мотивите на първоинстанционният съд досежно обвинението по чл.316. ал.1, алт.1 вр.чл.308 ал.2 пр.2, алт.2 вр. ал.1 НК въззивният съд напълно споделя направените от районния съд правни изводи. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено със съзнателното ползване на неистински официални документи –нотариални удостоверения От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираното нотариално удостоверение е неистинско и с неговото ползване е осъществил състава по чл.316. ал.1, алт.1 вр.чл.308 ал.2 пр.2, алт.2 вр. ал.1 НК. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Б., първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Към първата група са взети предвид тежкото материално положение на дееца. Към втората група е отчетено засягането на важни отношения, свързани с ползването на официалните документи, което определя високата степен на обществена опасност на деянието. Настоящата инстанция счита, че наложеното наказание от 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода" е адекватно на извършеното от подсъдимия общественоопасно деяние. Съставът на ВТОС намира, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл.66 ал.1 НК. Въззивният съд споделя направените от районния съд правни изводи досежно обвинението по чл.316. ал.1, алт.1 вр.чл.309 ал.1 НК От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено със съзнателното ползване на неистински частни документи – декларации по чл. 264, ал.1 ДОПК и Пълномощно№ 79/06.09.2009г. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните документи са неистински и с тяхното ползване е осъществил състава по чл.316. ал.1, алт.1 вр.чл.309 ал.1 НК. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, правилно районният съд е счел, че са налице кумулативно предвидените в чл. 78а, ал. 1 НК предпоставки, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Подсъдимият е пълнолетно лице, касае се за извършено от него умишлено деяние, за което в особената част на наказателния кодекс се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или глоба. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда раздел ІV от Глава осма НК и на последно място с извършеното от него деяние не са причинени имуществени вреди. С оглед на това подсъдимият П. Б. ее освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер от петстотин лева, съгласно действащата към датата на извършване на деянието минимална стойност на административното наказание глоба. Приложена е разпоредбата на чл. 23, ал.1 НК , като законосъобразно и правилно е определено общо наказание една година лишаване от свобода , чийто изтърпяване е отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за срок от три години, като съгласно изискванията на чл. 23,ал 3 НК е присъединено админитративното наказание глоба. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41 от 21.02.2011г., постановена по НОХД 1313/2010г. на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |