№ 151
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Мария П. Петрова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Кр. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600151 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняемият Д.С. се явява лично и със защитника си
адв. Е. Н., която представя пълномощно за настоящето производство пред
въззивната инстанция.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор К.П..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Велина Антонова.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Н.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи.
Представям искане, което сме входирали до Окръжна прокуратура –
С.З., касаещо влошаване здравословното състояние на подзащитния ми, което
моля да приемете.
1
ПРОКУРОРЪТ: Също нямам искания за отводи. Да се приеме. Нямам
искания за доказателства
Съдът намира, че няма процесуална пречка да се приложи към
материалите по делото днес представеното в заверен вид от адв. Н. искане до
Окръжна прокуратура – С.З. от 05.04.2022 г., ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА днес представения документ.
Адв. Н.: Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
С оглед становищата на страните, съдът след съвещание намира, че са
налице основанията да се даде ход на делото по същество, ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло представената
частна жалба, с изложените в нея твърдения. Считам, че замяната на мярката
на подзащитния ми от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в ДОМАШЕН АРЕСТ
няма по никакъв начин да осуети разкриването на обективната истина. Не
знам дали е приложен по делото разпитът, проведен на подзащитния ми, в
който той е дал обяснения за случилото се, съдействал е за разкриване на
обективната истина. Предвид влошаването на здравословното му състояние
отпреди 2-3 дин, когато е викана спешна помощ в Следствения арест, с
високо кръвно налягане от удара, който най-вероятно му е бил нанесен, има
изтръпване в лявата част на тялото, в ръката и в крака. Има кръв в ухото,
поради която причина съм пуснала искането в Окръжна прокуратура и в тази
връзка съм поискала да бъде поставен в стационар и да бъдат предприети
спешни мерки за установяване здравословното му състояние, защото е
възможно да е прекарал инфаркт. Тези симптоми подсказват за влошено
здравословно състояние и следва да бъдат предприети мерки, за да може да
се предотвратят по-тежки такива.
В тази връзка правя моето искане за налагане на мярка ДОМАШЕН
АРЕСТ.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.С.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Няма
какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата на Д.С.. Пред окръжния съд са представени доказателства
2
по тридневно разследване, защото се касае за деяние, извършено на 29 март, а
на 31 март е произнасянето на окръжния съд, което Вие следва да проверите и
според мен има множество доказателства има относно авторството. Относно
авторството, както забелязвате то не се оспорва.
Защитната теза вероятно ще претърпи вариации за поведението на
пострадалия и подобни, но към настоящия момент нещата са ясни,
включително и относно правилността на квалификацията, която е
определена, защото неведнъж Върховният съд е вземал отношение по
отношение на това, че огнестрелното оръжие при конкретната обстановка,
представлява опасност за живота на мнозина и затова е правилно
определената квалификация. Наред с това, ние се намираме в две хипотези на
чл.63 ал.2, предвид наказание по чл. 116, което е за минимум 15 години
лишаване от свобода и предвид съдебното миналото на жалбоподателя, който
е осъждан за тежко умишлено престъпление, където се визира присъда на
Районен съд за причинена средна телесна повреда.
Правилно е отчетено и обстоятелството за 10 осъждания от страна на
жалбоподателя и то, забележете множество от тях са за престъпление против
личността, само че те са за средни телесни повреди. Наред с това има и закана
за убийство, което общо взето се очертава като стереотипен облик на
жалбоподателя. Наред с това има и за незаконно притежание на оръжие,
каквито данни има и по настоящето дело. Има и наказание за управление на
МПС след употреба на наркотици. Самата обстановка, при която е
извършено деянието връща към този стереотип, към онези мутренски
времена, които аз мислех, че са отминали.
Ако има някакво поведение на пострадалия Ж., то е единствено с цел да
бъде отнето оръжието на обвиняемия, с това той не е успял да се справи и
затова е улучен от това огнестрелно разстояние, от много близко – от около
два метра.
Бих казал, че макар съдебно медицинската експертиза по отношение на
пострадалия да казва към момента, че се касае за средна телесна повреда, на
практика според мен това, че се касае за входно и изходно нараняване в
случая за мене е спасило живота на пострадалия, защото на практика в
обратния вариант пораженията за него биха били по-големи. Факт е, че се
касае за изстрел, насочен в жизнено важна област - коремната област, което е
установено от съдебно медицинската експертиза и това са фактите към
момента.
Относно здравословното състояние на обвиняемия, искането, което
приехте е нещо, което касае бъдещите действия на органите на досъдебното
производство и тези на местата за изтърпяване на наказанието, включително и
на задържането под стража. Техен ангажимент е грижата за здравето и
проверка на неговата актуалност, но към момента нямаме други данни, освен
твърдението на защитата.
3
Това искане до Окръжна прокуратура – С.З. вероятно ще бъде
последвано от назначаване на експертиза, но към момента няма да го
обсъждаме и би довело евентуално до ново производство, но към момента
такива обстоятелства няма налице.
Към момента факт е наличие на квалификация, факт е хипотезата на чл.
63 ал.2, факт е съдебното минало на обвиняемия и пълната доказаност на
авторството на деянието към настоящия момент.
Моля да оставите без уважение жалбата на обвиняемия.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.С.: Моля да ми се наложи ДОМАШЕН АРЕСТ.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След провеждането му, прие за установено следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал.7 - 8 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу
определение на С. окръжен съд, наказателно отделение, с което е била взета
мярка за неотклонение задържане под стража на обвиняемия.
Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на СтЗОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Изцяло се споделят доводите на
първия съд, че в случая са налице всички кумулативно предвидени от закона
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане
под стража, като изложените мотиви във връзка с наличието на всяка една от
тях няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят изцяло. Всъщност пред
настоящия съд не се навеждат нови оплаквания, неполучили мотивиран
отговор от първата инстанция при едно изключение, свързвано със
здравословното състояние на обвиняемия.
Детайлно са били обсъдени всички доказателствени материали, които в
достатъчна степен обосновават убеждение за участие на обвиняемия при
извършване на вмененото му деяние, като същите са били преценени в
тяхната съвкупност и логическа връзка. Правилно е отчетено, че актуалното
към момента обвинение е за престъпление с правна квалификация по чл. 116,
ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК. То се явява тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за което се предвижда алтернативна санкция
доживотен затвор без замяна, доживотен затвор или лишаване от свобода със
законоустановен специален минимум на долната граница на наказанието от
4
петнадесет години и максимум от двадесет години лишаване от свобода. В
случая предвидената от законодателя санкционна рамка разкрива и високата
степен на обществена опасност и морална укоримост на подобно деяние като
вид престъпно поведение, тъй като за него е бил предвиден и по-тежко
наказуем квалифициран състав на престъпление. Въззивният съд споделя
доводите на СтЗОС и по отношение на преценката на останалите
предпоставки, свързани с изпълнение на подходяща мярка спрямо
обвиняемия, а именно наличие на опасност от извършване на престъпление и
от укриване и тяхната адекватна неутрализация само чрез изпълнение на
мярка за неотклонение – задържане под стража. Правилно е било преценено,
че реална опасност е налице и в двата аспекта при активност на презумпцията
по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК. Опасността от укриване и рецидивираща дейност
се извежда и на самостоятелно основание и без позоваване на презумпцията
по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК в контекста на каузалните особености на
разследваната дейност, лошите характеристични данни на обвиняемия и
обремененото му съдебно минало, което изначално не му позволява да
притежава и законно да борави с огнестрелно оръжие, което се явява средство
на престъплението.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента води до извод, че са
налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно
преследване е мярката за неотклонение „задържане под стража“, която ще
способства за бързото му и своевременно приключване.
И след преценка на здравния статус на обвиняемия, не се налага извод,
противен на вече направения. Не са налице данни за несъвместимо с
условията на ареста негово състояние, като по искането му за преглед, следва
да се произнесат съответните органи, които имат и конкретно разписани
задължения по ЗИНЗС за грижите за здравето на лишените от свободно право
на предвижване лица.
В заключение следва да се каже, че обжалваната мярка за неотклонение
е взета при наличието на всички изискуеми предпоставки за това, като са
били съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и именно тя е в
състояние изпълни целите по чл. 57 НПК.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на СтЗОС като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 200 от 31.03.2022 г., постановено по
ЧНД № 260/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
5
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6