№ 43
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500193 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.С.М от ***, със съдебен адрес в гр.Б.
чрез адв.***, против решение № 67 от 17.03.2021г. по гр.д. № 1816/2020г. на
Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му против А.М.А от
гр.С. и П.А.Х от с.С. за заплащане солидарно на сумата от 10 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено
престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 НК, както и по
отношение на А.А.-да заплати сумата от 30 000 лв., неимуществени вреди,
причинени в резултат на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Заявено е, че решаващият съд
неоснователно е дал вяра на споразумение от 21.11.2018г. между ищеца и
ответника А.А., приемайки, че то се отнася за процесния инцидент от ***.,
без в документа да е посочена дата на инцидента и в какво се изразява той. На
следващо място въззивникът сочи, че не са взети предвид направените от него
1
възражения за подписване на споразумението под въздействието на заплаха и
принуда, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите Г. Я. и Я. М.
Наведен е довод за липса на правен ефект от направения отказ от предявяване
на иск, тъй като към момента на подписване на споразумението, право на
такъв иск не е възникнало и пострадалият не е могъл да се разпорежда с него,
което е било възможно едва след признаване на ответниците за виновни в
наказателния процес. Обстоятелството, че в съдебно заседание на 13.12.2018г.
пред наказателния съд М. е предявил граждански иск и същият не е бил
допуснат, поради просрочие, а не поради наличие на споразумение, се изтъква
като доказателство, че въпросното споразумение не се отнася до процесния
инцидент, за който въззивникът не е овъзмезден. На последно място се
оспорва изводът на първоинстанционния съд, че спорното споразумение
представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, тъй като то не е изготвено в
съответствие с ал.2 на чл. 365 ЗЗД, изискваща определена за това форма. В
случая, в споразумението липсват реквизити, които да изразяват ясно и
недвусмислено волята на страните, поради което отхвърлянето на иска се
основава на предположение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
Постъпил е отговор от А.А., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изложени са съображения за постигната извънсъдебна
спогодба за уреждане на възникналия правен спор, касаещ размера на
дължимото обезщетение за процесния инцидент, в какъвто смисъл е
споразумението от 21.11.2018г. за уредени отношения между страните с
обезщетение от 2 550 лв. Постигнатото съгласие между страните е
потвърдено и от свидетеля Ц. П.. Налице е позоваване на съдебна практика по
ТР №1/30.01.2017г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС. Това, че
споразумението се отнася за процесния инцидент, се обосновава с липсата на
твърдение за наличие на други инциденти между страните, както и с
показанията на св. Ц. П.. При направеното от ответниците възражение за
извънсъдебно плащане, ако ищецът твърди, че това плащане касае друг, а не
процесния инцидент, то е следвало да го докаже. Въззиваемият А. оспорва
довода във въззивната жалба за възникване право на обезщетение в полза на
ищеца едва след осъждането на деликвента, като се позовава на чл.84, ал.3
ЗЗД и възможността още в деня на увреждането пострадалият да предяви
2
искова претенция за обезщетение по чл. 45 ЗЗД. Досежно формата на
споразумението е посочено, че законът не изисква такава. Доказването на
съгласието за окончателно уреждане на отношенията, може да бъде
установено и само от свидетели. В случая, споразумението е потвърдено от
изготвилия го свидетел. В отговора са развити и възражения по предявения
размер на иска, с оглед вида и тежестта на уврежданията, като е заявено
становище, че същите са адекватни на полученото от пострадалия
обезщетение от 2 550 лв. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение, в едно с присъждане на направените съдебни разноски.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, което сочи
на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Искът е за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане и
има правното си основание в чл.45 ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че с влязло в сила споразумение по
НОХД № ***г. на Бургаския окръжен съд, А.М.А и П.А.Х са признати за
виновни в това, че на ***. в центъра на с. С., Бургаска област, в съучастие
като извършители, отвлекли Г.С.М, престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.
1, вр. чл.20, ал.2 НК, а първият и в това, че на същата дата в района на т. нар.
*** се заканил с убийство на Г.М., като му казал „почерня ми от теб, казах ти,
че ще те убия и няма да те оставя на този свят“, ударил го силно с юмрук в
предните зъби, като го съборил на земята, след което казал: „отивам да взема
щангата, ще го халосам в главата и ще го хвърля в драките, качил се на
автомобила си м.„***“, с рег. № ***, запалил двигателя и се засилил с
автомобила срещу намиращия се на земята Г.С.М и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144,
ал.3, вр. чл.ал.1 НК /вж. споразумението, вписано от наказателния съд по
протокол от с.з. на 13.12.2018г. по НОХД №***г. на БОС/. Одобреното от
наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда
/чл. 383, ал.1 НК/.
3
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая, при наличието на
присъда, следва да се приемат за доказани виновните противоправни деяния-
отвличане на ищеца от страна на двамата ответници в съучастие и закана с
убийство, отправена от ответника А. към ищеца М., съпроводена с нанесен
удар с юмрук в предните зъби и събаряне на земята, което е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В резултат на описаните по-горе деликтни деяния, за ищеца са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и душевни
болки и страдания. В тази насока по делото е представено
съдебномедицинско удостоверение № ***., издадено от д-р ***, управител на
СМДЛ „***“, гр.С., от което се установява, че в 10.41 ч. на следващия ден
след горните престъпни деяния, М. е бил освидетелстван, при което
специалистът по съдебна медицина и патоанатомия е констатирал: получена
контузия на главата с масивен левостранен периолбитален хематом с оток на
тъканите и стесняване на очната цепка, като процесът ангажира и лявата
скулна област, охлузвания в областта на лявата очница, кръвоизливи в
областта на очната ябълка от същата страна, кръвонасядания и оток на
тъканите в областта на лявото ухо, кръвонасядания в областта на лицето-в
дясната скулна област, в областта на устните, разклащане на горния десен
страничен резец с II-III степен на разклащане, кръвонасядания и по
лигавичните повърхности на горната устна и лявата буза с оток на тъканите,
болки в областта на тила и в областта на дясната половина на гърба.
Описаните увреждания добре отговарят да са получени по начин и време,
както е съобщил освидетелстваният-при отвличането му с насилствено
качване в автомобил и нанесени удари предната вечер в 18.30 часа край с.С..
Травмите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, преследвани от държавното
обвинение.
Разпитани са свидетелите Г.Я, Я.М. и А.П.. Първият, *** на съпругата на
ищеца, през есента на 2016г. бил бригадир при гроздобера в с.С., ищецът
работил при него. В деня на инцидента плащал парите на работниците в
4
центъра на селото. Платил и на Г., той минал от другата страна и после
всичко се случило за секунди. Спряла една кола, ударили Г. и го бутнали в
колата. От хората в колата свидетелят познавал само П., който ударил Г..
Колата тръгнала. Я. потеглил след автомобила с друга кола. На пътя между с.
С. и гр.С. видели Г., който бил целия в кръв. Качили го в колата и го завели в
полицията в гр.С.. Ищецът бил бит и много уплашен. По-късно свидетелят
посетил два пъти пострадалия, който се оплакал, че се чувства зле, боли го и
се притеснява да не дойдат същите хора, които го взели с колата.
Свидетелката Я. М.е *** на ищеца. Не е била очевидец на инцидента. Като
го довели в къщи, бил бит, имал кръв по устата и очите, синини по гърба,
краката и ръцете, вечер не можел да спи, не бил спокоен, бълнувал.
Показанията на св.М, следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК,
с оглед всички данни по делото, предвид нейната заинтересованост. В този
смисъл, настоящата инстанция не кредитира заявеното от свидетелката, че
съпругът и бил обезобразен, зъбите му били изкъртени, не можел да става от
леглото и тя го гледала два-три месеца и го хранела. В тази част показанията
на М са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Тъкмо напротив, свидетелят А.П., два дни след побоя, видял ищеца почерпан
да вика и да се заканва, че ще вземе животните на А., щял да му вземе
къщата, щял А. да остане без нищо.
При така установените фактически обстоятелства, се налага изводът за
доказано по делото непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, причинено на
ищеца от ответниците. Последните са извършили виновно посочените по-горе
престъпни деяния, които са в причинно-следствена връзка с описаните в
цитираното медицинско удостоверение телесни увреждания и установените
от свидетелите преживени физически и душевни болки и страдания от М.. В
тази насока липсват оплаквания във въззивната жалба.
Предмет на спор в настоящото въззивно производство е значението на
представеното по делото споразумение от 21.11.2018г., сключено между
пострадалия Г.М. и ответника А.А.. Видно от същото, страните са постигнали
съгласие относно взето решение във връзка с инцидент. По това решение е
изплатена сума от А.А. на Г.М. в размер на 2 550 лв., като последният приема
посочената сума като обезщетение и потвърждава, че отказва правото си да
5
предявява какъвто и да е друг допълнителен или съдебен иск, потвърждава
удовлетвореността си от получената сума и заявява, че спорът е приключил и
взаимоотношенията са уредени. Към споразумението е приложена разписка
за полученото от М. обезщетение. Двата документа са с нотариална заверка
на подписите. В съдебно заседание на 06.01.2020г. процесуалният
представител на ищеца е оспорил подписа на М. на споразумението и
разписката. Допуснатата пред първата инстанция съдебно-почеркова
експертиза е дала заключение, че подписът и на двата документа е положен
от М.. В тази връзка е разпитан и свидетелят Ц. П., *** на с. Г., извършил
нотариалната заверка. Същият заявява, че страните отишли при него и в
разговора, който провели пред него, разбрал същността на идването им.
Споразумението изготвили в канцеларията в кметството и страните го
подписали. Първоначално сумата била около 1000 - 1500 лв., но в
последствие А. казал, че може да даде и повече, за да постигнат
разбирателство, с цел да възстанови част от притесненията, болките и
страданията, които са причинени на Г.. Свидетелят прочел съдържанието, те
го коментирали, преброили сумата, стиснали си ръцете като добри приятели и
го подписали. А. бил добронамерен, двамата били в добър диалог.
Горните фактически обстоятелства сочат на постигнато по процесния
деликт извънсъдебно споразумение за признание от страна на деликвента на
причинените неимуществени вреди-притеснения, болки и страдания от
инцидента и признание от страна на пострадалия, че е получено обезщетение
в достатъчен размер да обезщети същите. Както е посочено в мотивите на ТР
№1 от 30.01.2016г. по тълк.д.№1/2016г. на ВКС, ОСГТК, валидно сключеното
споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволено
увреждане. Увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от
даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с
изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението и
няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред.
Увреденото лице може да получи допълнително обезщетение само за вредите,
които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били
предмет на споразумението-други по вид и/или новонастъпили вреди.
В случая е налице валидно извънсъдебно споразумение, тъй като в хода на
6
процеса нито е надлежно предявено фактическо обстоятелство, засягащо
волята на ищеца при подписване на споразумението и приложената към него
разписка, нито са събрани доказателства в този смисъл. Напротив, свидетелят
П. установява спокойни, диалогични, добронамерени и дори приятелски
отношения между страните при изготвяне на споразумението, неговото
обсъждане, прочитане и подписване, в едно с разписката. За такава атмосфера
говори и фактът на договаряне на сумата, при начален размер от 1000 лв. и
крайно договорения такъв от 2 550 лв. Освен това, св.П. установява и вида на
обезщетените неимуществени вреди-притесненията, болките и страданията,
които са причинени на ищеца. В показанията на свидетелите Я. и М липсват
заявени обстоятелства за сключване на споразумението от страна на М. под
въздействието на заплаха и принуда. М дори заявява, че не знае за тези
дадени пари от А. на Г..
Несъстоятелен е доводът на въззивната страна, наведен в пледуарията по
същество пред първата инстанция и повторен във въззивната жалба, че волята
на страните била неясна за кой точно инцидент между тях са постигнали
споразумение и е получена съответната сума. Това е така, тъй като
въззивникът-ищец не е заявил оспорване в тази насока, нито е въвел
фактически твърдения за друг инцидент между страните, различен от
процесния, за който се отнася постигнатото споразумение и е получена
съответната сума като обезщетение.
Лишено от правно основание е и възражението, че към момента на
подписване на споразумението и получаване на съответната сума -
21.11.2018г., правото на пострадалия на обезщетение не било възникнало, тъй
като ответниците все още не били признати за виновни от наказателния съд.
Правото на обезщетение за непозволено увреждане е налице от момента на
увреждането, което не винаги е резултат от престъпление и осъждането, в
хипотезата на престъпно деяние, е без значение за възникване на правото на
пострадалия да претендира обезвреда.
Що се отнася до предявената в наказателното производство искова молба
от страна на пострадалия, без същият да е представил пред наказателния съд
постигнатото споразумение и разписката към него, това обстоятелство не
означава, че споразумението не касае процесните престъпни деяния.
7
Предявяването на иск за обезщетение, въпреки извънсъдебно договорено и
получено обезщетение, не е недопустимо. Въпросът за удовлетворяване на
пострадалия извънсъдебно касае основателността на иска, а не неговата
допустимост.
С оглед на изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
разгледаното по-горе споразумение е валидно сключено, сумата по него е
получена от увредения, налице е тъждественост между обезщетените и
претендираните по настоящия спор неимуществени вреди, съставляващи
физически и душевни болки и страдания от процесните престъпни деяния на
ответниците, не се твърдят и не се установяват друг вид или новонастъпили
след полученото обезщетение вреди, поради което материалното право на
въззивника-ищец на обезвреда е удовлетворено и правото срещу задължените
за обезщетяване въззиваеми ответници-погасено. Увреденият като страна по
спогодбата е обвързан от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде
обезщетен напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на
обезщетението, който счита за напълно удовлетворяващ за репариране на
претърпените от него вреди. Изявлението на пострадалия за отказ от други
претенции е ясно изразено и съставлява допустим отказ от права, при
взаимни отстъпки между страните.
Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил предявения иск по чл.45 ЗЗД
за непозволено увреждане, поради получено от ищеца обезщетение по
извънсъдебното споразумение от 21.11.2018г., първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата по
делото и съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд споделя напълно изложените в решението
мотиви и за пълнота препраща към същите, съгласно чл.272 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 17.03.2021г.,постановено по гр.д.№
1816/2020г. на Бургаския окръжен.
ОСЪЖДА Г.С.М да заплати на А. М. А. сумата от 3 000 лв.,
8
представляваща направени съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9