№ 428
гр. Перник, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105090 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Б. АЛ., с ЕГН: ********** и Б. С.
Б., с ЕГН: ********** против Сдружежение „Пернишка търговско
промишлена палата“, с ЕИК: *********, представлявана от Б.П., с която се
иска:
1. Ответникът да бъде осъден да предаде на ищците държането на
следните недвижими имоти: 1/3 идеална част от магазин за ВиК части и
инструменти в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II -
4902.4903 в кв. 249 по регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ. на *****,
състоящ се от едно помещение и коридор към битовата част със
санитарен възел, със застроена площ 80, 15 кв. м.; 1/3 идеална част от
складове към магазин за ВиК части и инструменти в жилищен блок
„*****“, находящ се в парцел II - 4902.4903 в кв. 249 по регулационни
план на гр. Перник -ЦГЧ, на *****, състоящ се от три преходи
помещения, със застроена площ 39,70 кв. м; и 1/3 идеална част от
магазин РЕП в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II -
4902.4903 в кв. 249 по регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ, на *****,
състоящ се от едно преходно помещение със застроена площ 18, 56 кв.
м., предмет на договор за наем от 01.03.2013 г., сключен между ищците
като наемодатели и ответника като наемател, поради прекратяване на
същия.
2. Ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумите, както
следва:
1
1. Сумата от общо 1141,29 лева, представляваща обезщетение за
неплатена от ответника като наемател такса за битови отпадъци на
процесните три имота към отдел „Местни данъци и такси“ на
Община Перник, чието заплащане е възложено в задължение на
наемателя съгласно чл. 4.1.13. от Раздел IV. ..Права и задължения на
страните“ от договора за наем от 01.03.2013 г. и дължима за
годините: 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. - до момента на
прекратяване на договора - 16.09.2021 г, както и законната лихва
върху посочената главница от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане – като на ищеца С.Б.А. бъдат заплатени
¾ части от сумата или сума в размер на 855.96 лева, а на ищеца Б.
С. Б. - ¼ част от общата сума или сума в размер на 285.32 лева
/съгласно участие на ищците в съсобствеността на процесните 1/3
идеални части от всеки имот/,
2. Сумата от общо 7670 лева – неустойка за забавено плащане на
наемна цена договора за наем от 01.03.2013 г. за периода от м.
декември 2020 г. до 16.09.2021 г., формирана, както следва: а/ за м.
декември 2020 г. – за периода от 21.11.2020 г. до 21.04.2021 г. - 1510
лева /151 дни забава х 10 лв./; б/ за м. януари 2021 г. – за периода от
21.12.2020 г. до 22.03.2021 г. - 910 лева /91 дни забава х 10 лв./; в/ за
м. февруари 2021 г. – за периода от 21.01.2021 г. до 22.03.2021 г. -
600 лева /60 дни забава х 10 лв./; г/ за м.март 2021 г. – за периода от
21.02.2021 г. до 22.03.2021 г. – 290 лева /29 дни забава х 10 лв./; д/ за
м. април 2021 г. – за периода от 21.03.2021 г. до 19.07.2021 г. – 1190
лева /119 дни забава х 10 лв./; е/ за м. май 2021 г. – за периода от
21.04.2021 г. до 19.07.2021 г. – 880 лева /88 дни х 10 лв./; ж/ за м.
юни 2021 г. – за периода от 21.05.2021 г. до 19.07.2021 г. - 580 лева
/58 дни забава х 10 лв./; з/ за м. юли 2021 г. /за периода от
21.06.2021 г. до 16.09.2021 г.,вкл./ - 870,00 лв. /87 дни х 10 лв./; и/ за
м. август 2021 г. – за периода от 21.07.2021 г. до 16.09.2021 г.,вкл. -
570 лева /57 дни забава х 10 лв./ и й/ за м. септември 2021 г. – за
периода от 21.08.2021 г. до 16.09.2021 г. вкл. – 270 лева /27 дни
забава х 10 лв./, както и законната лихва върху сумата от 7670 лева
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането, като на ищеца С.Б.А. бъдат заплатени ¾ части от сумата
или сума в размер на 5752.50 лева, а на ищеца Б. С. Б. - ¼ част от
общата сума или сума в размер на 1917.50 лева /съгласно участие
на ищците в съсобствеността на процесните 1/3 идеални части от
всеки имот/;
3. Сумата от 95.33 лева – обезщетение за ползване на имотите,
предмет на договора за наем от 01.03.2013 г., от ответника като
наемател въпреки противопоставяне на наемодателите в периода от
17.09.2021 г. до 27.09.2021 г., както и законната лихва върху
посоченото обезщетение от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане – като на ищеца С.Б.А. бъдат
заплатени ¾ части от сумата или сума в размер на 71.49 лева, а на
2
ищеца Б. С. Б. - ¼ част от общата сума или сума в размер на 23.83
лева /съгласно участие на ищците в съсобствеността на процесните
1/3 идеални части от всеки имот.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2013 г. между ищеца С.Б.А. и
лицето Е. А.а, от една страна като наемодатели и ответника Пернишка
търговско промишлена палата като наемател бил сключен договор за наем за
следните имоти: 1/3 идеална част от магазин за ВиК части и инструменти в
жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II - 4902.4903 в кв. 249 по
регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ. на *****, състоящ се от едно
помещение и коридор към битовата част със санитарен възел, със застроена
площ 80,15 кв. м.; 1/3 идеална част от складове към магазин за ВиК части и
инструменти в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II - 4902.4903 в
кв. 249 по регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ, на *****, състоящ се от
три преходи помещения, със застроена площ 39,70 кв. м; и 1/3 идеална част
от магазин РЕП в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II - 4902.4903
в кв. 249 по регулационни план на гр. Перник – ЦГЧ, на *****, състоящ се от
едно преходно помещение със застроена площ 18,56 кв. м. Наемният договор
бил за срок от три години, като наемодателите били собственици на имота. На
22.12.2015 г. лицето Е. А.а починало и оставило за свои наследници съпруга
си – първия ищец и сина си – втория ищец Б. С. Б..
След изтичане на срока на договора за наем ответникът продължил да
ползва имота без противопоставяне на наемодателите, поради което и ищците
считат, че по силата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД договорът бил продължен за
неопределено време. В тази връзка и наемателят продължил да плаща
наемната цена по сметка на наемодателя С.Б.А..
На следващо място в исковата молба се твърди, че наемната цена била в
размер на 100 лева месечно, дължима до 20-то число на предходния месец
като първоначално наемателят заплащал същата редовно и в срок.
Впоследствие обаче наемателят започнал да допуска забава в плащанията.
Така последният платен наем до 16.09.2021 г. бил за м. юни 2021 г.
Доколкото по отношение на предишни наемни плащания също имало
забавяне от страна на ответника ищците предприели действия по
прекратяване на договора за наем. В тази връзка и същите изпратили до
ответника нотариална покана за прекратяване на договора поради неплащане
на наемна цена. В поканата ищците се позовали на неплатени наеми за м.
октомври, м. ноември и м. декември 2020 г. като заедно с това посочили и че
наемателят дължи 1357.95 лева такса битови отпадъци и 4780 лева –
неустойка за забавено плащане. Впоследствие обаче до получаване на
поканата на 11.06.2021 г. ответникът заплатил дължимата наемна цена.
Поради това ищците твърдят, че отправили до ответника втора
нотариална покана, като уведомили същия, че прекратяват договора за наем с
едномесечно предизвестие, считано от получаване на поканата – на основание
чл. 238 от ЗЗД и чл. 5.1.3 от самия договор. С втората нотариална покана
ищците твърдят, че поискали от ответника след изтичане на предизвестието
3
да освободи наетите имоти, както и да заплати: такса битови отпадъци,
съответно за: 2018 г.; 2019 г.; 2020 г. и 2021 г. – в размер на 1099, 05 лева и
частично дължимата неустойка за забавено плащане на договорената наемна
цена за периода от м. декември 2020 г. до м. юли 2021 г. в размер на 4 660
лева. Ищците освен това уведомили ответника, че ако не заплати посочените
суми в 2 седмичен срок от получаване на поканата ще им дължи обезщетение
от 260 лева за всеки месец просрочие.
Посочената нотариална покана била връчена на 16.08.2021 г., поради
което според ищците договорът за наем следвало да се счита прекратен от
17.09.2021 г. Плащане на претендираните суми обаче така и не последвало. В
тази връзка и ищците считат, че ответникът им дължи процесните суми,
описани подробно по месеци и години в таблица в исковата молба. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Иска се допускане на предварително изпълнение на решението в частта
за предаване държането на имота.
Към исковата молба са представени: договор за наем от 01.03.2013 г.
между С.А. и Е. А.а, като наемодатели и ПТПП, нотариална покана чрез
нотариус Николай Златанов, per. № 952, том 1, акт 74 от 31.05.2021 г., с
приложено към нея известие за доставяне, констативен протокол от
11.06.2021 г. на нотариус Николай Златанов към per. № 952 от 31.05.2021 г;
копие от нотариален акт № 75, том II, дело 460 от 17.02.1997 г.;
удостоверение за наследници на Е. К. А.а, издадено от Община Перник;
четири броя копия от приходни квитанции за платена такса битови отпадъци,
съответно за 2018 г., за 2019 г, за 2020 г. и за 2021 г. на имот, партиден №
6404Н7979, нотариална покана чрез нотариус Петко Петков, per. № 1442, том
1, № 142 от 26.07.2021 г., с приложено към нея известие за доставяне и три
броя банкови извлечения от разплащателна сметка на С. Б. АЛ. за платените
наеми от ПТПП.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото Пернишка търговско промишлена палата е постъпил писмен отговор,
с който предявените искове се оспорват. В тази връзка на първо място се
твърди, че между страните действително има сключен наемен договор.
Посочва се обаче че била постигната последваща уговорка наемната цена да
се заплаща на тримесечие, поради което ответникът твърди, че е заплащал
редовно същата.
На следващо място се твърди, че договорът за наем с ищците бил само
за 1/3 идеална част от процесните помещения, като за останалите 2/3 части
ответникът имал валиден наемен договор с други лица, на които редовно
заплащал наем. Именно поради това ответникът счита, че дори договорът му
за наем с ищците да се приеме за прекратен, то същият нямало как да бъде
отстранен от помещенията, тъй като държал 2/3 идеални части от тях на
правно основание – договор за наем с лицата Д. и Т.Ж..
С отговора се оспорва дължимостта на претендираната такса смет. В
тази връзка ответникът посочва, че заплащането на такса битови отпадъци
било задължение на собственика на имота съгласно ЗМДТ и то не можело да
4
се прехвърля. Поради това ответникът счита, че уговорката в наемния
договор същият да заплаща задължението на собственика за ТБО била
недействителна. Оспорва се и размерът на претенцията, като се посочва, че
освен ищците процесните имоти имали и други собственици. В тази връзка от
представените от ищците платежни нареждания не ставало ясно дали
платените от тях суми са за такса битови отпадъци за целия имот или само за
притежаваната от тях идеална част.
На следващо място ответникът оспорва и претенцията за неустойка. В
тази връзка се излагат подробни доводи, че клаузата за неустойка била
уговорена така, че същият дължал неустойка в размер около 357 пъти над
законната лихва като същата нямала и краен предел. Поради това и
ответникът счита посочената неустойка била невалидна клауза, евентуално че
същата била прекомерна. Цитирана е съдебна практика.
На последно място се оспорва и претендираното обезщетение за
ползване на имота, поради плащане редовно на наемната цена. Обръща се
внимание, че сумата на наема за три месеца била в размер на 273 лева,
доколкото наемателят плащал данък по ЗДДФЛ, който бил за сметка на
наемодателя. Поддържа се и че не ставало ясно как е начислено
претендираното обезщетение.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Възразява се срещу допускане на предварително изпълнение на решението в
частта относно предаване на имота.
С отговора са представени договор за наем от 01.03.2013 г. между
ответника и Д. и Т.Ж., както и платежни нареждания.
С нарочна молба, подадена в съдебно заседание на 28.03.2022 г.,
ищецът е направил изменение на исковите си претенции чрез намаляване на
същите по размер, съчетано с отказ от иск. В тази връзка съдът e приел
исковете в следните размери: 1/общо 1126,75 лева, представляваща
обезщетение за неплатена от ответника като наемател такса за битови
отпадъци на процесните три имота към отдел „Местни данъци и такси“ на
Община Перник, чието заплащане е възложено в задължение на наемателя
съгласно чл. 4.1.13. от Раздел IV. ..Права и задължения на страните“ от
договора за наем от 01.03.2013 г. и дължима за годините: 2018 г., 2019 г.,
2020 г. и 2021 г. - до момента на прекратяване на договора - 16.09.2021 г,
както и законната лихва върху посочената главница от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане – като на ищеца С.Б.А. бъдат
заплатени ¾ части от сумата или сума в размер на 845.06 лева, а на ищеца Б.
С. Б. - ¼ част от общата сума или сума в размер на 281.69 лева /съгласно
участие на ищците в съсобствеността на процесните 1/3 идеални части от
всеки имот; 2/ общо 73.33 лева – обезщетение за ползване на имотите,
предмет на договора за наем от 01.03.2013 г., от ответника като наемател
въпреки противопоставяне на наемодателите в периода от 17.09.2021 г. до
27.09.2021 г., както и законната лихва върху посоченото обезщетение от
датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане – като на
ищеца С.Б.А. бъдат заплатени ¾ части от сумата или сума в размер на 55
5
лева, а на ищеца Б. С. Б. - ¼ част от общата сума или сума в размер на 18.33
лева /съгласно участие на ищците в съсобствеността на процесните 1/3
идеални части от всеки имот. Постъпила е нарочна молба от ищците, с които
заявяват, че обезщетението за ползване на имота е изчислено съобразно
нотариална покана чрез нотариус Петко Петков – отправена до ответника.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза като е
изслушан и един свидетел.
В проведеното на 28.03.2022 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Представя писмени бележки.
Ответната страна, редовна призована, изпраща представител в
насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за
отхвърляне на исковите претенции. От същия в даден от съда срок са
постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /договор за наем от 01.03.2013 г. между С. Б. АЛ. и Е. К. А.а
като наемодатели и ответника като наемател, копие от нотариален акт № 75,
том II, дело 460 от 17.02.1997 г., удостоверение за наследници на Е. К. А.а,
издадено от Община Перник и договор за наем от 01.03.2013 г. между
ответника и Д. и Т.Ж./ се установява, че ищците С. Б. АЛ. и Б. С. Б. са
съсобственици на процесните три недвижими имота – като двамата ищци
общо притежават 1/3 идеална част от имотите, а другите 2/3 идеални части се
притежават от трети за делото лица. В тази връзка и ищците като
наемодатели са отдали своята 1/3 идеална част от имотите под наем на
ответника като наемател. Видно от договора за наем същият е бил с
първоначален срок от три години /т.3.2/, но по делото липсва, че след
изтичането на този срок ответникът е продължил да ползва имота със
съгласието и без противопоставянането на наемодателите. Междувременно
вторият ищец Б. С. Б. е встъпил в наемното правоотношение като наемодател
след смъртта на майка си Е. К. А.а.
Съгласно уговореното между страните по договора наемната цена е в
размер на 100 лева месечно /т.2.1./ – платима ежемесечно до 20-то число на
предходния месец, като за получаване на сумата наемодателят издава
разписка. Уговорено е също, че заплащането на такса смет, както и на всички
останали такси, свързани с ползването на имота, са за сметка на наемателя /т.
4.1.13/.
На последно място от договора се установява, че в случай на забава в
плащането на наемната цена наемателят дължи на наемодателя неустойка в
размер на 10% от месечния наем за всеки ден забава /т. 6.1./. Относно
прекратяване на договора е посочено, че това става с писмено 1-месечно
предизвестие от страните след изтичането му /т. 5.1.3./. Установена е и
хипотеза на прекратяване – с писмено уведомление от наемодателя до
6
наемателя при незаплатен един месечен наем /т. 5.1.4./.
От представени по делото приходни квитанции се установява, че
независимо от уговорката в т. 4.1.13 от договора ищците са заплатила не само
данък сгради, но и такса битови отпадъци за процесните недвижими имоти –
за съответно за 2018 г., за 2019 г, за 2020 г. и за 2021 г.
Видно от нотариална покана чрез нотариус Николай Златанов, per. №
952, том 1, акт 74 от 31.05.2021 г. ищците са изявили пред ответника желание
за прекратяване на договора за наем – поради неплатени три наема – за м. 10.,
м. 11 и м. 12. 2020 г. – на основание т. 5.1.4. от договора като заедно с това са
поискали ответника да напусне имота. Ответникът е уведомен за поканата, но
не се е явил да получи същата. Въпреки това липсва спор, че след
отправянето й наемните суми са заплатени.
На следващо място от нотариална покана чрез нотариус Петко Петков,
per. № 1442, том 1, № 142 от 26.07.2021 г., с приложено към нея известие за
доставяне се установява, че ищците са упражнили правото си на едностранно
прекратяване на договора наем – на основание чл. 238 от ЗЗД и т. 5.1.3. от
самия договор. В тази връзка с нотариалната покана ищците са отправили
едномесечно писмено предизвестие до ответника за прекратяване на
договора. Видно от поканата ищците са поканили ответника да им заплати и
дължимата такса битови отпадъци, както и неустойка за забавено плащане –
като от същата е поискано частично плащане 4660 лева от общо 14 670 лева.
Доколкото с поканата ищците са поискали ответника да напусне имота, то са
определили и обезщетение за неспазване на това задължение в размер на 260
лева месечно. Видно от разписка към поканата същата е връчена по реда на
чл. 50, ал. 4 от ГПК – тъй като служител на нотариуса е посетил адреса на
ответника, но откритите на място служители са отказали да получат
съобщението. В тази връзка и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК- като
е прието, че поканата следва да се счита връчена на 16.08.2021 г.
На последно място, видно от платежни нареждания ответникът е
заплатил наемната цена за м.10., м. 11 и м. 12.2020 г. – с платежно от
22.04.2021 г., за м. 01, м. 02 и м. 03. 2021 г. – с платежно от 23.03.2021 г. и за
м. 04., 05 и 06.2021 г. – с платежно от 19.07.2021 г.
На последно място от изготвената и приета по делото съдебно
счетоводна експертиза /ССчетЕ/ е видно, че за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021
г. ищците са платили за имотите данък недвижим имот общо 346.67 лева и
1126.75 лева такса битови отпадъци. Тези суми са начислени съответно
заплатени единствено за собствените на ищците 1/3 идеални части от
процесните имоти /а не за целите имоти/ - като вещото лице е извършило
проверка и е установило, че ищците са декларирали като собствени именно
по 1/3 част от имотите. На следващо място от експертизата се установява и че
неустойката за забавено плащане на наемната цена възлиза на 7670 лева. На
последно място според вещото лице обезщетението за ползване на имота,
начислено на основание втората нотариална покана възлиза на 73.33 лева за
периода от 17.09.2021 г. до 27.09.2021 г.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
7
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата не е
оспорена от страните в производството като вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
По делото е разпитана и свидетелката Е.В.А. /служител на ответника/,
от показанията на която се установява, че ответникът заплаща на ищците
наемната цена на тримесечие като това е в резултат на неформална уговорка
между страните по наемното правоотношение. Установява се също, че
наемната цена поначало се заплаща редовно на тримесечие, но действително
имало известно забавяне в плащанията във връзка с епидемичната обстановка
поради Ковид -19. В тази връзка свидетелката уточнява, че председателят на
ответника също заболял от болестта, като нямало кой да подпише платежните
нареждания, което и довело до това забавяне.
Посочените показания съдът намира, че следва да кредитира при
съобразяване на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелката е служител на
ответника и за същата има известна заинтересованост от изхода на делото.
Показанията на свидетелката обаче съответстват на останалия събран по
делото доказателствен материал /платежни нареждания/, поради коети и
съдът не поставя под съмнение тяхната достоверност.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да
докажат наличието на облигационно отношение между тях и ответника по
силата на сключен помежду им валиден договор за наем, както и
последвалото законосъобразно прекратяване на същия – съобразно закона и
уговореното в договора. Ищците следва да докажат, че претендираните от тях
суми са правилно изчислени въз основа на клаузите на договора респ.
нотариалната покана, както и валидността на съответните клаузи, размерът на
претендираните вземания респ. периода за който се дължат.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е платил
претендираните суми, както и че държи имота на правно основание
респективно, че е осигурил възможност на ищците да ползват същия
съобразно правата си след прекратяване на договора.
По иска с правно основание по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД – за предаване
държането на процесните имоти:
В настоящия случай по делото не се спори, че сключеният договор за
наем от 01.03.2013 г. между С. Б. АЛ. и Е. К. А.а като наемодатели и
ответника като наемател е валиден и е породил правно действие като по
силата на същия наемодателите са осигурили необезпокоявано ползване на
своята собствена 1/3 идеална част от процесните имоти от наемателя. Не се
спори и че договорът е бил за срок от три години като след изтичането на
този период наемателят е продължил да ползва наетите имоти със знанието и
без противопоставянето на наемодателите като така договорът се е
8
трансформирал в такъв за неопределен срок. По делото липсва спор и че след
смъртта на Е. К. А.а като страна в наемното правоотношение /наемодател/ е
встъпил синът й – вторият ищец Б. С. Б.. На последно място никоя от
страните не оспорва, че съгласно т. 5.1.3. от договора наемодателите могат да
пристъпят към едностранно прекратяване на същия с писмено 1-месечно
предизвестие до наемателя като договорът се счита прекратен след изтичане
на предизвестието. По делото липсва спор и че към момента на приключване
на устните състезания по делото /28.03.2022 г./ процесните 1/3 идеални части
от недвижимите имоти, предмет на наемния договор, продължават да се
ползват от наемателя.
Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне
вещта. От своя страна съгласно чл. 238, изр. 1 от ЗЗД ако договорът за наем е
без определен срок всяка от страните може да се откаже от него като
предизвести другата един месец по-рано. В настоящия случай в процесния
договор за наем е изрично уговорена между страните аналогична хипотеза на
прекратяване на договора – с едномесечно писмено предизвестие съгласно т.
5.1.3. от същия.
По делото се установи, че ищците като наемодатели са се възползвали
от правото си да прекратят едностранно договора за наем – като са отправили
писмено предизвестие до ответника – чрез нотариална покана на нотариус
Петко Петков, per. № 1442, том 1, № 142 от 26.07.2021 г. Посочената покана е
връчена на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК – тъй като служител на
нотариуса е посетил адреса на ответника, но откритите на място служители са
отказали да получат съобщението. Поради това и е залепено уведомление по
чл. 47 от ГПК – като е прието, че поканата следва да се счита връчена на
16.08.2021 г. В тази връзка и едномесечният срок на предизвестието изтича на
16.09.2021 г., като договорът за наем следва да се счита за прекратен на
17.09.2021 г.
Доколкото по делото не се спори, че ответникът продължава да ползва
имотите и към настоящия момент, то искът за освобождаване на същите и
връщането им на ищците следва да се приеме за основателен и като такъв да
бъде уважен.
Възраженията на ответника, че ставало дума за идеална част от имотите
като останалата част от същите ответникът ползвал по силата на действащ
договор за наем с други лица не са от естество да обосноват неоснователност
на претенцията. Съгласно трайната съдебна практика вкл. при прилагане по
аналогия на Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк.дело №
3/2020 г. на ОСГК на ВКС липсва пречка за предаване владението върху
идеална част от недвижим имот. Действително идеалната част от правото на
собственост е мислено понятие, като се разпростира върху цялата вещ, но при
такава хипотеза ответникът следва да осигури ползване на вещта от
наемодателите /в случая и собственици на имота/ съобразно правата им, което
в случая не е осъществено. Прекратяването на наемното правоотношение
следва да се счита за правомерно реализирано от ищците с връчването на
нотариалната покана – доколкото ответникът е ЮЛ /вписано в ТРРЮЛНЦ/
спрямо което намира приложение чл. 50 от ГПК. Съгласно посочения
9
законов текст мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Когато
връчителят не намери достъп до канцеларията на ЮЛ или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47,
ал. 1 от ГПК. В настоящия случай ответникът не е оспорил удостовереното от
нотариуса връчване на 16.08.2021 г. Дори да се приеме, че такова оспорване е
налице обаче то връчването на книжата може да се приеме за осъществено
най-късно на 09.11.2021 г. – с връчване на препис от исковата молба, към
който се съдържа и нотариалната покана предизвестие. В тази връзка и при
всички случай към датата на приключване на устните състезания по делото
срокът на предизвестието е изтекъл.
По искането за допускане на предварително изпълнение на съдебното
решение в тази част обаче съдът намира, че не следва да уважава същото.
Това е така, доколкото от една страна с исковата молба са предявени
множество претенции, които в останалата си част не подлежат на такова
предварително изпълнение, а от друга страна действително ищците
притежават само 1/3 идеална част от имотите, като останалите 2/3 идеални
части от същите ответникът ползва на годно правно основание. В тази връзка
и съдът не намира за целесъобразно допускане на предварително изпълнение
на решението в тази част.
По иска с правно основание по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД – за сумата от 1126,75 лева, представляваща обезщетение за неплатена
от ответника като наемател такса за битови отпадъци на процесните три
имота към отдел „Местни данъци и такси“ на Община Перник.
Съгласно т.4.1.13 от сключения между страните договор за наем
наемателят следва да заплаща таксата смет за имотите, предмет на договора.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че посочената клауза
касае именно заплащането на такса битови отпадъци към Община Перник. В
тази връзка и ответникът оспорва единствено валидността на посочената
клауза като излага доводи, че същата била в противоречие с императивни
законови разпоредби на ЗМДТ, които възлагат това задължение изключително
върху собственика. В този смисъл ответникът не твърди, че не разбира
процесната клауза или че става дума за друго задължение различно от таксата
битови отпадъци, дължима към общината.
На следващо място, видно от представени по делото платежни
нареждания, а и изготвената съдебно счетоводна експертиза, ищците са
заплатили в полза на Община Перник таксата битови отпадъци за своята 1/3
идеална част отдадените под наем имоти. С отправените две нотариални
покани ищците са поискали възстановяването на сумата от ответника на
основание клаузата в т. 4.1.13 от договора за наем. Поради това и съдът
намира исковата претенция за основателна в пълен размер. В тази връзка и
възраженията за недействителност на клаузата в договора, релевирани от
ответника следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че действително ЗМДТ възлага заплащането на таксата
битови отпадъци /ТБО/ върху собственика на имота респ. ползвател на същия
на вещноправно основание. Липсва пречка обаче съобразно свободата на
10
договаряне, установена в чл. 9 от ЗЗД, страните по наемния договор да
уговорят заплащането на ТБО да е за сметка на наемателя на имота. Това е
така, доколкото в случая се касае за парично задължение, поради което
възлагането му в тежест на трето лице, в случая наемателя, не противоречи на
добрите нрави, още повече, че се касае за разход, обусловен от ползването на
имота. В тази връзка и като допълнителен аргумент може да се посочи
предвидената в ЗМДТ /чл. 9 от ЗМДТ във връзка с наредба за определянето и
администрирането на местните такси, цени на услуги и др. на съответната
община/ възможност собственикът да иска намаляване на ТБО за имот, който
няма да бъде ползван през съответната календарна година. От друга страна
подобна уговорка не противоречи и на императивни правни норми на ЗМДТ.
Това е така, доколкото посочената уговорка има действие единствено между
страните по нея /наемодател и наемател/ т.е. във вътрешните отношения
между страните по наемното правоотношение. В случая такава уговорка няма
как да бъде противопоставена на Община Перник, нито се касае за заместване
в дълг без съгласието на кредитора /общината/ и независимо от волята му. На
последно място и както се отбеляза по-горе ответникът не оспорва клаузата с
твърдения, че същата е неразбираема или че касае друго задължение различно
от ТБО, дължима към общината. Поради това и възраженията на ответника,
който е разбирал при сключване на договора, че поема задължението да
заплаща ТБО за имотите, досежно недействителност на процесната клауза
няма как да бъдат споделени.
Предвид горното и искът се явява доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По иска с правно основание по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД – за сумата от
73.33 лева – обезщетение за ползване на имотите, предмет на договора за
наем от 01.03.2013 г., от ответника като наемател въпреки противопоставяне
на наемодателите в периода от 17.09.2021 г. до 27.09.2021 г.
Съгласно чл. 236, ал. 2 от ЗЗД ако наемателят продължи ползването на
имота въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен
договор.
В настоящия случай, както бе подробно обсъдено по-горе, ищците са се
възползвали от правото си да прекратят едностранно наемния договор – с
едномесечно писмено предизвестие в съответствие с т. 5.1.3 от същия и
съобразно чл. 238, изр. 1 от ЗЗД. Посоченото предизвестие е отправено с
нотариална покана до ответника, връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК – на
16.08.2021 г. Датата на връчване на поканата, както и валидността на
връчването по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК не са оспорени от ответника. В
тази връзка и както се отбеляза по-горе предизвестието е изтекло на
16.09.2021 г., поради което и от 17.09.2021 г. договорът за наем следва да се
счита за прекратен. С нотариалната покана ищците са поканили ответника да
върне имотите, предмет на договора, което свое задължение ответникът не е
11
изпълнил вкл. не изпълнява и към датата на приключване устните състезания
по делото. Същевременно с поканата и ищците са определили размера на
обезщетението, което ответникът следва да им дължи при неизпълнение на
задължението си да върне вещта /260 лева месечно/. От своя страна с отговора
на исковата молба ответникът не оспорва размера на това обезщетение като
не твърди същото да е прекомерно, а твърди единствено, че не му става ясно
как е изчислено същото. Предвид тези възражения и по делото е изслушана
ССчетЕ, която дава отговор досежно размера на обезщетението за процесния
период. На последно място следва да се съобрази и че посоченото
обезщетение е уговорено като санкция за неизпълнение на непарична
престация, а именно връщането на наетите имоти. В тази връзка и ответникът
е можел да избегне дължимостта на обезщетението ако е осигурил
своевременно възможност на ищците да ползват имотите съобразно правата
им. В тази връзка и исковата претенция за обезщетение за ползването на
имота след прекратяване на наемния договор т.е. въпреки
противопоставянето на наемодателите следва да се приеме за доказана по
основание. Предвид заключението по ССчетЕ същата е доказана и по размер
и следва да се уважи изцяло.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От своя страна
съгласно ал. 2 на същия текст ако неустойката е прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено
неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
На следващо място, видно от справка по ЕИК в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, ответникът не е търговец, а ЮЛ с
нестопанска цел като извършва дейност в частна полза.
На последно място съдът съобразява и разпоредбата на чл. 309 от ТЗ,
която гласи, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката,
дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
В настоящия случай основният спорен досежно тази претенция въпрос е
за действителността на т. 6.1. от договора за наем, която съдържа клаузата,
въз основа на която е начислената процесната неустойка. В тази връзка и
ответникът излага подробни доводи, че посочената клауза е недействителна.
При преценка на посочените възражения съдът съобразява, че с
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД законодателят е уредил две от функциите
на неустойката - обезпечителна и обезщетителна. Не съществува спор в
съдебната практика и правна доктрина, че като форма на договорна
отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена
изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД
и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция
несъмнено намира приложение тогава, когато размерът на същата е по - голям
12
от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената
неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона и на
добрите нрави – морална категория, съпътстваща развитието на обществото
на даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на
договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на
кредитора и един от корективите на последното е предвидената от
законодателя в чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД възможност за прогласяването й за
нищожна.
В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т.3 на
Тълкувателно решение № 1/ 15. 06. 2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно които
нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка неустойка,
уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В настоящия случай, преценявайки начина на уговорената между
страните неустойка за забава към момента на сключване на процесния
договор за наем от 01.03.2013 г. - 10% от предмета на неизпълненото
задължение /месечният наем/ за всеки ден забава, без краен предел на срока и
размера, до който може да нараства, сам по себе си не обуславя нищожността
й, тъй като е поставен в зависимост от волята и отговорността на неизправния
длъжник и е в съгласие с призната на съконтрахентите договорна свобода по
чл. 9 от ЗЗД, вкл. да придадат превес на санкционната функция на
неустоечната клауза. Заедно с това обаче и съобразно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
съдът следва да вземе предвид и вида и размера на задължението, което тази
неустойка обезпечава – в случая неизпълнение на задължение за заплащане на
наемна цена от 100 лева месечно. В тази връзка и при съпоставка
съотношението между размера на същата и неустойката съдът достигна до
извод, че при забава в продължение на един месец неизправната страна би
дължала наред с наемната цена и сума, равняваща се на три пъти същата или
300 лева /респ. 310 лева при месец от 31 дни/. Не може да се пренебрегне и
фактът, че ответникът макар и със закъснение е платил съответния наем /с
изкл. на последното тримесечие/. В същия смисъл съдът съобразява и
съотношението между посочената неустойка и законната лихва за забава като
относно установява, че неустойката надвишава същата в пъти. Уговорена в
този размер неустойка няма как да съответства и на очакваните за кредитора
евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение на наемателя.
Това е така, доколкото наемодателите реално притежават 1/3 идеална част от
процесните имоти като са отдали същата под наем на ответника. Останалите
2/3 идеални части от имотите са отдадени под наем на ответника от трети
лица. В тази връзка и ако ищците имаха хипотетичната възможност да
13
отдадат на друго лице под наем своята част от имотите, то от пазарна гледна
точка обективно трудно биха открили наемател на 1/3 идеална част от същите
и то при наем в четирикратен размер на уговорения с ответника.
Затова и според настоящия съдебен състав, в този си размер, уговорената
между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели – да
обезпечи изпълнението на поетото от наемателя задължение и да обезщети
кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на
придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на
процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и липсата на
уговорена в подобен смисъл неустойка при забава изпълнение задълженията
на наемодателите.
Изложеното позволява да се обобщи, че договорената с т. 6.1 от
сключения между страните договор за наем неустойка не съответства на
основния принцип за добросъвестност и справедливост в гражданските
правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Нищожността на неустоечната клауза изключва в полза на
ищеца да е възникнало право на вземане от неустойка за забава в размер на
претендираната сума. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр.
Решение № 181/26.02.2015 г. по търг. дело № 4386/2013 г. на ТК, 2-ро т.о. на
ВКС.
Само в допълнение съдът намира за нужно да отбележи също, че
действително по делото са налице данни /видно от множеството платежни
нареждания за минали периоди, а и свидетелските показания/ и за
неформална уговорка между страните за заплащане на наемната цена общо на
тримесечие.
На последно място съдът намира за нужно да отбележи, че искане за
намаляване на неустойката поради прекомерност не е направено, поради
което и съдът не обсъжда такова служебно, а освен това на такова намаляване
поначало подлежи единствено неустойка, която е валидна. В случая
правилото на чл. 309 от ТЗ не намира също приложение, доколкото ответната
страна не е търговец, а ЮЛ с нестопанска цел.
По тези съображения и съдът достигна до извод за недействителност на
клаузата за неустойка, поради което и искът за заплащане на такава следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищците претендират разноски в размер на общо 1375 лева – от които
800 лева адвокатски хонорар, 50 лева за държавна такса по неоценяемия иск и
375 лева по оценяемите искове и 150 лева депозит за извършената съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените по делото платежни
нареждания и договор за правна защита и съдействие се установява, че
14
посочените суми са действително заплатени. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид
размера на исковите претенции и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита,
че така направеното възражение е неоснователно – като съобразява и че са
предявени общо четири иска, един от които неоценяем.
В тази връзка и с оглед изхода на делото на ищците следва да бъде
присъдена сумата от 834.28 лева. При изводите си относно посочения размер
съдът съобразява, че един от исковете е неоценяем, но липсва отделно
уговорено възнаграждение за него. Поради това съдът приема, че сумата от
800 лева е за защита по четири иска – за всеки по 200 лева. От своя страна
държавната такса за неоценяемия иск е заплатена отделно, а депозитът за
вещо лице касае само два от исковете.
Ответната страна претендира разноски от 1000 лева – за адвокатски
хонорар съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че посочената
сума е действително заплатена. От страна на ищеца е направено възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид размера на исковите
претенции и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 1, т. 4от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита, че
така направеното възражение е неоснователно – като съобразява и че са
предявени общо четири иска, един от които неоценяем.
В тази връзка и с оглед изхода на делото на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 264.77 лева. При изводите си относно посочения размер
съдът съобразява, че един от исковете е неоценяем, но липсва отделно
уговорено възнаграждение за него. Поради това съдът приема, че сумата от
1000 лева е за защита по четири иска – за всеки по 250 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Пернишка търговско промишлена палата“
/ПТПП/, с ЕИК: *********, представлявана от Б.П. и адрес: *****, партерен
етаж, ДА ОСВОБОДИ: 1/3 идеална част от магазин за ВиК части и
инструменти в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II - 4902.4903 в
кв. 249 по регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ. на *****, състоящ се от
едно помещение и коридор към битовата част със санитарен възел, със
застроена площ 80, 15 кв. м.; 1/3 идеална част от складове към магазин за
ВиК части и инструменти в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел II -
4902.4903 в кв. 249 по регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ, на *****,
състоящ се от три преходи помещения, със застроена площ 39,70 кв. м; и 1/3
идеална част от магазин РЕП в жилищен блок „*****“, находящ се в парцел
II - 4902.4903 в кв. 249 по регулационни план на гр. Перник -ЦГЧ, на *****,
състоящ се от едно преходно помещение със застроена площ 18, 56 кв. м.,
които имоти са наети от Пернишка търговско промишлена палата по силата
15
на договор за наем от 01.03.2013 г., сключен между ПТПП от една страна
като наемател и С. Б. АЛ. и Е. К. А.а от друга страна като наемодатели и ДА
ВЪРНЕ /предаде държането върху/ съответната идеална част от всеки от
посочените имоти на С. Б. АЛ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** и Б. С. Б., с
ЕГН: ********** и адрес: *****, поради прекратяване на договора за наем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително
изпълнение на решението в тази му част.
ОСЪЖДА Сдружение „Пернишка търговско промишлена палата“
/ПТПП/, с ЕИК: *********, представлявана от Б.П. и адрес: *****, партерен
етаж ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. АЛ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** и Б. С. Б.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***** сумата от общо 1126,75 лева,
представляваща обезщетение за неплатена от ответника като наемател такса
за битови отпадъци на процесните три имота към отдел „Местни данъци и
такси“ на Община Перник, чието заплащане е възложено в задължение на
наемателя съгласно чл. 4.1.13. от Раздел IV. ..Права и задължения на
страните“ от договора за наем от 01.03.2013 г. и дължима за годините: 2018
г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. – до момента на прекратяване на договора -
16.09.2021 г, както и законната лихва върху посочената главница от датата на
предявяване на иска /27.09.2021 г./ до окончателното й изплащане – като на
ищеца С.Б.А. бъдат заплатени ¾ части от сумата или сума в размер на 845.06
лева, а на ищеца Б. С. Б. - ¼ част от общата сума или сума в размер на 281.69
лева /съгласно участие на ищците в съсобствеността на процесните 1/3
идеални части от всеки имот/.
ОСЪЖДА Сдружение „Пернишка търговско промишлена палата“
/ПТПП/, с ЕИК: *********, представлявана от Б.П. и адрес: *****, партерен
етаж ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. АЛ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** и Б. С. Б.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***** сумата от общо 73.33 лева – обезщетение
за ползване на имотите, предмет на договора за наем от 01.03.2013 г., от
ответника като наемател въпреки противопоставяне на наемодателите в
периода от 17.09.2021 г. до 27.09.2021 г., както и законната лихва върху
посоченото обезщетение от датата на предявяване на иска /27.09.2021 г./ до
окончателното му изплащане – като на ищеца С.Б.А. бъдат заплатени ¾ части
от сумата или сума в размер на 55 лева, а на ищеца Б. С. Б. - ¼ част от общата
сума или сума в размер на 18.33 лева /съгласно участие на ищците в
съсобствеността на процесните 1/3 идеални части от всеки имот.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждане на Сдружение
„Пернишка търговско промишлена палата“ /ПТПП/, с ЕИК: *********,
представлявана от Б.П. и адрес: *****, партерен етаж ДА ЗАПЛАТИ на С. Б.
АЛ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** и Б. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес:
***** сумата от общо 7670 лева – неустойка за забавено плащане на наемна
цена договора за наем от 01.03.2013 г. за периода от м. декември 2020 г. до
16.09.2021 г., формирана, както следва: а/ за м. декември 2020 г. – за периода
от 21.11.2020 г. до 21.04.2021 г. - 1510 лева /151 дни забава х 10 лв./; б/ за м.
януари 2021 г. – за периода от 21.12.2020 г. до 22.03.2021 г. - 910 лева /91 дни
забава х 10 лв./; в/ за м. февруари 2021 г. – за периода от 21.01.2021 г. до
22.03.2021 г. - 600 лева /60 дни забава х 10 лв./; г/ за м.март 2021 г. – за
16
периода от 21.02.2021 г. до 22.03.2021 г. – 290 лева /29 дни забава х 10 лв./; д/
за м. април 2021 г. – за периода от 21.03.2021 г. до 19.07.2021 г. – 1190 лева
/119 дни забава х 10 лв./; е/ за м. май 2021 г. – за периода от 21.04.2021 г. до
19.07.2021 г. – 880 лева /88 дни х 10 лв./; ж/ за м. юни 2021 г. – за периода от
21.05.2021 г. до 19.07.2021 г. - 580 лева /58 дни забава х 10 лв./; з/ за м. юли
2021 г. /за периода от 21.06.2021 г. до 16.09.2021 г.,вкл./ - 870,00 лв. /87 дни х
10 лв./; и/ за м. август 2021 г. – за периода от 21.07.2021 г. до 16.09.2021
г.,вкл. - 570 лева /57 дни забава х 10 лв./ и й/ за м. септември 2021 г. – за
периода от 21.08.2021 г. до 16.09.2021 г. вкл. – 270 лева /27 дни забава х 10
лв./, както и законната лихва върху сумата от 7670 лева от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, като на
ищеца С.Б.А. бъдат заплатени ¾ части от сумата или сума в размер на
5752.50 лева, а на ищеца Б. С. Б. - ¼ част от общата сума или сума в размер
на 1917.50 лева /съгласно участие на ищците в съсобствеността на
процесните 1/3 идеални части от всеки имот/.
ОСЪЖДА Сдружение „Пернишка търговско промишлена палата“
/ПТПП/, с ЕИК: *********, представлявана от Б.П. и адрес: *****, партерен
етаж ДА ЗАПЛАТИ разделно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. Б. АЛ.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***** и Б. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: *****
сумата от общо 834.28 лева, представляваща разноски /за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на експертиза/ в
настоящото исково производство съобразно уважените искове – като на
ищеца С. Б. АЛ. се дължат ¾ от сумата или 625.71 лева, а на ищеца Б. С. Б. ¼
от същата или 208.57 лева.
ОСЪЖДА С. Б. АЛ., с ЕГН: ********** и адрес: ***** и Б. С. Б., с
ЕГН: ********** и адрес: ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на Сдружение „Пернишка търговско промишлена палата“ /ПТПП/, с
ЕИК: *********, представлявана от Б.П. и адрес: *****, партерен етаж сумата
от общо 264.77 лева, представляваща разноски /за адвокатско
възнаграждение/ в настоящото исково производство съобразно отхвърлените
искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
17