№ 816
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202686 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано по
жалба БЛ. Д. М. против НП №21-0460-000422/ 18.06.2021г. на Началник РУ
към ОД на МВР- Варна, 5 РПУ, с което на въззивника е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е
приета от съда за разглеждане.
Със същата се изразява становище, че не е извършено посоченото в
НП нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява
се от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основание.
Представител на органа издал НП, не се явява, депозиран иса
писмени бележки.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
1
На 23.05.2021г., св.Б. и И. – полицейски служители били
позиционирани в гр.Варна до спирка „М.М. в посока к.к.“Златни пясъци“.
Двамата полицейски служители забелязали лек автомобил БМВ с ДК№
В4446ВК да се движи в посока курортния комплекс, като предната му
регистрационна табела била закрита. Поради това свид.Б. дал сигнал със стоп
палка на водача на автомобила и му посочил къде да спре. При
преминаването на автомобила управляван от въззивника покрай спрения
служебен автомобил и двамата полицейски служители му бил подаден ясен,
видим и разбираем сигнал със стоп палка, посочвайки му да спре в дясно по
посока на движението. Подалият сигнал служител свид.Б. бил с униформено
облекло и до служебен обозначен автомобил и въпреки, че сигналът бил
подаден ясно, въззивника не се съобразил с подаденият сигнал и продължил
движението си с управлявания от него автомобил, като дори увеличил
скоростта на движение на автомобила.
Поради това свидетелите го последвали със служебният си автомобил,
като успели да спрат в последствие на около 3-4 километра, тъй като
автомобила управляван от въззивника навлязъл в задръстване. Извършена
била проверка и бил съставен АУАН.
Въз основа на това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който
описал нарушението, квалифицирал по чл.103 от ЗДвП. След запознаване със
съдържанието на акта въззивникът го подписал без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН. Въз основа на материалите по преписката АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. И. и Б., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви. И двамата свидетели при
разпита си пред съда са категорични, че ясно са видели водача на автомобила,
които е възприел подаването на сигнала със Стоп палката, погледнал ги е,
след което ускорил движението на управлявания от него автомобил.
Свидетелите си спомнят за процесната ситуация, като възпроизвеждат
обстоятелства, съотносими към извършената проверка. Оценката на
свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса
доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна
непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се
2
развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав,
дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се
отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не
съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това,
което твърдят в показанията си, същите са възприели лично при процесната
ситуация при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция
на двамата свидетели не може а priori да обоснове извод за заинтересованост
и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си
възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с поведението на въззивника при извършената му проверка.
Въззивникът оспорва фактическата обстановка, като не извежда нови
факти.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
показанията на свидетели, дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, на издалото НП лице е
компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е съставен от
компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е надлежно
връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на
чл.57ал.1т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са
посочени дата и място на извършване на нарушението, посочени са
обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, посочени са
всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е
издадено НП, поради което не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и
точно, поради което и в тази насока не се констатират съществени
процесуални нарушения. Ясно е както по кой път точно се е движил
възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден сигнала със стоп
3
палка.
Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от гласните
доказателства, събрани в с.з. Изрично в НП се сочи, че въззивникът е
управлявал лек автомобил, посочен е неговият модел и регистрационен
номер, поради което и в тази насока не се констатират съществени
процесуални нарушения.
Безспорен факт е, че управлявания от въззивника автомобил не е спрял
на подадения сигнал със стоп палка от страна на служители на полицията.
Разпитани по делото те са категорични, че не е имало обективни причини
поради, който автомобила управляван от въззивника да не е можел да
изпълни разпореждане за спиране. Категоричен е, че въззивника ги е
възприел, категорично е видял подаването на стоп сигнала с палката,
погледнал ги е, но въпреки това не е било предприето спиране или дори
намаляване скоростта на автомобила.
Правилно АНО е приел, че въз.М. е извършил нарушение и на чл. 103
от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при
подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от униформен служител с
посочване и на мястото на което въззивникът е следвало да спре, не е спрял.
Както ЗДвП, така и ЗМвР дават право на служители да дават разпореждания и
чрез действия и знаци. В конкретният случай, сигналът е бил ясен и видим за
въззивника и не е имало пречка да спре за проверка.
Правилно АНО е наложил наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП за извършеното нарушение. Наложено то наказанието в НП е на
основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е определено към минимума - Глоба в
размел на 50 лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец е
адекватно на извършеното нарушение.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Правилно е била определена
и санкционната норма, тъй като именно в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП е предвидена
санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на контролните
органи, каквото виновно поведение в случая е налице.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
4
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на
доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАНП №21-0460-000422/ 18.06.2021г. на Началник РУ
към ОД на МВР- Варна, 5 РПУ, с което на БЛ. Д. М. ЕГН **********, е
наложено адм. наказание: „Глоба” в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА БЛ. Д. М. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
Варна сумата от 100лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5