№ 2090
гр. ***, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204411 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул.
„***, чрез адв. Ф. от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 20-
4332-010716 от 26.06.2020 г., издадено от *** на длъжност „Началник група“
в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
като му били отнети и 39 контролни точки по Наредба № Iз-2539 на МВР, за
извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП било незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДвП и ЗАНН. Не се
оспорват фактическите констатации на АНО, както и че нарушението било
извършено от обективна страна. Счита обаче, че жалбоподателят е действал в
състояние на невменяемост, поради което нарушението не било извършено
виновно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
1
представлява от адв. Ф., редовно упълномощена, която поддържа жалбата. В
хода на съдебните прения моли същата да бъде уважена, като процесното НП
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира сторените
по делото разноски.
В съдебното заседание, административнонаказващият орган не е взел
отношение по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 14.06.2020 г. Лъчезар Стоянов Йотов, на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в ОПП при СДВР, съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 240040/14.06.2020 г., в
обстоятелствената част на който посочил, че, по данни на свидетели
очевидци, на 14.06.2020 г., около 17:40 ч., в гр. ***, на бул. „Васил Левски“,
жалбоподателят, като водач на собствения си лек автомобил с марка и модел
„Хонда ЦРВ“ с рег. № ***, бил паркирал в района на кръстовище на бул.
„Васил Левски“ и ул. „Цар Симеон“ с посока на движение към ул. „11-ти
август“. Актосъставителят приел, че жалбоподателят, в нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, бил спрял за престой и паркиране на по-малко от 5 метра
от кръстовище или на него.
Въз основа на АУАН серия GA № 240040/14.06.2020 г. било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
По делото са приложени документи, от които е видно, че
жалбоподателят страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане,
личностова промяна в шизофренен стил, като същият имал три
хоспитализации в отделенията на ЦП3 "Проф. Н. Шипковенски" ЕООД, както
следва: от 19.07.2016г. до 08.08.2016г. спрямо жалбоподателя било проведено
доброволно лечение в ОДС на ЦП3; на 02.02.2017r. жалбоподателят бил
хоспитализиран в ОВСС на ЦП3 с постановление от разследващ полицай за
изготвяне на експертиза в стационарни условия, като бил изписан на
06.02.2017г.; с Решение на СРС, от 19.07.2017г. било постановено
2
принудително амбулаторно лечение, като лицето било посещавало
амбулаторен психиатър до 22.03.2018г.; последната хоспитализация в ЦПЗ на
лицето била в периода от 21.08.2020г. до 14.09.2020 г., постановена от СРС,
като жалбоподателят бил изписан по решение на СРС, с което било
постановено задължително амбулаторно лечение за срок от три месеца, което
той провеждал в Съдебно психиатричен кабинет на ЦП3 от 21.09.2020г. Към
10.08.2022 г. жалбоподателят продължавал да посещава амбулаторен
психиатър като последният регистриран преглед бил извършен на 28.07.2021
г.
В периода от 15.06.2020 г. до 26.06.2020 г. жалбоподателят е бил на
лечение в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“.
Видно от експертно заключение на изготвената по НАХД 1875 по описа
за 2021 г. на СРС, 111 с-в съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
по време на извършеното нарушение на 14.06.2020г. поведението на
жалбоподателя е било психотично мотивирано и изводимо от налудни идеи
от параноидния кръг за преследване, отравяне и убийство, като се допуска и
наличие на патология във възприятно-представната дейност (слухови
халюцинации, които били част от психотичната симптоматика при
жалбоподателя и били установявани при ежегодните психотични релапси).
Психозата била активна към датата на процесното деяние и, освен
негативната симптоматика, съдържаща се в характеристиките на
личностовата промяна от шизофренен тип, при жалбоподателя е била налице
интензивна позитивна симптоматика, която изцяло мотивирала поведението
му.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството писмени доказателства - административнонаказателната
преписка, съдържаща: АУАН №240040/14.06.2020 г.; Наказателно
постановление; Справка картон на водача; Заверено копие на Заповед
№8121К-13180 за АНО; Заверено копие на Заповед № 8121з-515, както и
представените с жалбата и служебно събраните от съда писмени
доказателства - копие на искова молба на СГП за поставяне на Б. М. под
пълно запрещение; Постановление за прекратяване на ДП № 225 ЗМК
999/2020 г. по описа на 01-во РУ-СДВР, пр. пр. № 25164/2020 г. по описа на
СРП; препис на Решение от 03.12.2021 г. по НАХД 1875/2021 г. по описа на
3
CPC, НО, 111 с-в и СПЕ по него; Справки от ЦП3 "Проф. Н. Шипковенски"
ЕООД, Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ и „ЦПЗ – ***“
ЕООД.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е асочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. От
приложената Заповед № 8121з-515/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, се установява компетентността на актосъставителя – Лъчезар Стоянов
Йотов, на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП при СДВР. НП е
издадено от *** на длъжност „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при
СДВР, която съгласно Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. и т. 3.10 от
Заповед № 8121з-515/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
упълномощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП,
поради което наказателното постановление е издадено в кръга на
компетенциите на АНО.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението –
нарушението е извършено на 14.06.2020 г. като акта за установяване на
административно нарушение е съставен на същата дата. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е издадено на 26.06.2020 г., т.е. в
законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо съдът намира, че са спазени
всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
4
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Процесният акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН),
при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на
извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено, като посредством същите фактическата обстановка се
изяснява безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на
нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в
какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му
описание и правната квалификация. С оглед на това настоящият състав на
съда приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП престоят и
паркирането са забранени на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. В
чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е предвидено, че водач, който неправилно
престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен
превоз на пътници или кръстовище, се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира. че в случая е установено по несъмнен начин, че, от
обективна страна, жалбоподателят е извършил процесното нарушение, като е
паркирал личния си лек автомобил на по-малко от 5 метра от кръстовището,
образувано от бул. „Васил Левски“ и ул. „Цар Симеон“, с посока на движение
към ул. „11-ти август“.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
5
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Според чл. 26
ал. 1 от ЗАНН Административнонаказателно отговорни са пълнолетните
лица, навършили 18 години, които са извършили административни
нарушения в състояние на вменяемост. Чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК не е
наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост -
когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението
на извършеното или да ръководи постъпките си.
В случая по делото бе установено по несъмнен начин, че към момента
на извършване на процесното деяние жалбоподателят е страдал от
параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, личностова промяна в
шизофренен стил, като същият е бил хоспитализиран в отделенията на ЦП3
"Проф. Н. Шипковенски" ЕООД в посочените по-горе периоди, а в периода
от 15.06.2020 г. до 26.06.2020 г. е бил на лечение в Държавна психиатрична
болница „Свети Иван Рилски“. Съдът намира, че заболяването, от което
страда жалбоподателят - параноидна шизофрения по време на психотичен
пристъп, при непрекъснато протичане и личностова промяна представлява
„продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК.
При жалбоподателя е била налице интензивна позитивна симптоматика, която
изцяло е мотивирала поведението му. Ето защо съдът счита, че
жалбоподателят поради продължително разстройство на съзнанието не е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, поради което, при извършване на процесното нарушение от
14.06.2020 г., е действал при условията на невменяемост. Ето защо
жалбоподателят не е административнонаказателно отговорно лице съгласно
разпоредбата на чл. 26 ал. 1, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 33, ал. 1 от НК.
Поради това не следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на цитираните по-горе
6
разпоредби е ангажирана при допуснати нарушения на материалния закон,
поради което процесното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който е
бил представляван в производството от адвокат. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по Тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Видно от представения по делото Договор за правна
защита и съдействие, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на
500 лв., като е посочено, че същото е заплатено в брой, поради което в случая
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4332-010716 от 26.06.2020
г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР, с което
на Б. В. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б.
В. М. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - *** на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7