Р Е Ш Е Н И Е
260296/28.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи юни две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1186 описа
на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.228 от ЗЕС за
сумата от 43.67 лв.,
представляваща абонаментни такси
дължими по договор за мобилни услуги и осъдителен иск по чл.92 от ЗЗД за
сумата от 142.29 лв., представляваща неустойка за прекратения договор.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв. В.Г.от САК, със съдебен
адрес *** срещу С.М.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата
молба се твърди, че по силата на Договор с индивидуален потребителски номер
М01490430 от 26.10.2016г. на ответницата били предоставяни далекосъобщителни
услуги за мобилен номер ********* по избран тарифен план „Теленор Хоум“ за срок от 24 месеца с абонаментна такса 3.99
лв., като бил предоставен и апарат Теленор Хоум ТА 8060.
На
22.02.2017г. ответницата сключила и договор за услугата Интернет за мобилен
номер ********** за 14.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, като взела и
устройство на изплащане с договор за лизинг от 22.02.2017г. за Таблет „nJoy Tarnus 8 4G Metal“ на обща
лизингова вноска 72.67 лв. на 23 месечни вноски в размер на 2.29 лв. с ДДС при
първоначална вноска от 20 лв. В срока на действие
на договора за периода от 05.12.2017г. до 04.04.2018г. били издадени следните
фактури: Фактура № ********** от 05.01.2018г., Фактура № ********** от
05.02.2018г., Фактура № ********** от 05.04.2018г. Ответницата дължала сумата от
43.67 лв., представляваща цената на потребените и незаплатени от нея услуги по
двата процесни договора, сумата от 25.19 лв., представляваща незаплатени от нея
лизингови вноски по договора за лизинг и сумата от 142.29 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Задълженията не били
погасени от нея към момента на депозиране на исковата молба в съда, поради което
се претендира и мораторна лихва в размер на 34.74 лв. за периода от
24.04.2018г. до 06.12.2019г. В заключение се иска съдът да уважи исковете и да
осъди ответницата да заплати претендираните суми.
С молба от 21.07.2020г. (лист 52 от делото) ищецът е направил
отказ от исковете за лизингови вноски и мораторна лихва, като в тази част
производството е прекратено с проекта за доклад по делото, съдържащ се в
Определение № 261015/21.04.2021г.
Препис на исковата молба, ведно с приложените към нея
документи са връчени на особения представител на ответника, назначен от съда с
Определение № 260558 от 18.02.2021г., като в законоустановения срок постъпил
писмен отговор. В него се сочи, че не се
оспорва факта на встъпване на ищеца в правата на кредитор въз основа на валидно
уведомяване на ответника, чрез особения представител за цесията. Оспорва се, че
услугите са предоставени, като по отношение на клаузата за неустойка се прави
възражение, че същата е нищожна. В заключение се иска отхвърлянето на исковете.
В съдебно
заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете
да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно
заседание за ответника се явява преупълномощения от назначения особен
представител – адв. Г.Г.от ШАК. Поддържа се писмения отговор, в заключение се
моли за отхвърлянето на исковете. В представените по делото писмени бележки се
потвърждава казаното в хода на съдебните прения.
Съдът
съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и видно от Договор за фиксирани услуги от 26.10.2016г.
сключен между ответницата и „Теленор България“ ЕАД се установява, че мобилния
оператор се задължил да предоставя на
ответника услуги на фиксиран телефон за срок от 24 месеца по Тарифен план „Telenor Home 3.99“ с
месечна абонаментна такса от 3.99 лв. с ДДС.
На
22.02.2017г. между ответницата и „Теленор България“ ЕАД бил сключен Договор за
мобилни услуги № ********* за срок от две години по абонаментен план „Интернет
3500“ за 14.99 лв. с ДДС на месец за предпочетен номер 359 *********. В срока на действие на договора за периода от
05.12.2017г. до 04.04.2018г. били издадени следните фактури: Фактура № **********
от 05.01.2018г., Фактура № ********** от 05.02.2018г., Фактура № ********** от
05.04.2018г. на обща стойност от 43.67 лв. Тези задължения не били платени от ответницата.
Представени
са Общи условия на оператора, като в т. 75 от Раздел XIV „Отговорност на
потребителите“ е посочено, че ако
абонатът наруши задълженията си по договора и в частност да не плаща
задълженията си, операторът може да ограничи предоставянето на услугите или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
На
12.07.2019г. „Иновативни финанси“ ООД придобило вземанията на „Теленор“ ЕАД
срещу ответницата, като с договор за цесия от
29.11.2019г. прехвърлило същите на настоящия цесионер – ищец.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По
основателността на иска по чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 228 от ЗЕС:
За
уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно
правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответницата; изправността си по
договора; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния
размер. В конкретния случай не се оспорва съществуването на валидна
облигационна връзка между ответницата и „Теленор България“ ЕАД основана на сключени два договора за
предоставяне на услуги от 26.10.2016г. и от 22.02.2017г. По силата на
договореното между страните оператора предоставял услуги за фиксиран телефон
054 994968 и мобилен апарат с предпочетен номер 359 *********. За
ответницата е възникнало насрещното задължение да заплати за предоставените
услуги в срока на действие на договорите. Представените фактури за отделните
дължими плащания съдът намира за надлежно изготвени и с нужните им реквизити,
имайки предвид че счетоводният документ може да е и електронен документ, когато
отговаря на изискванията на Закона за
счетоводството и Закона за електронния документ и електронния подпис. Именно такива по вид са и тези
фактури, съдържащи реквизитите по чл. 6,
ал.3 от
ЗСч. На
следващо място, по делото липсват и доказателства за това ответникът да е
заплатил дължимите суми за процесния период на обща стойност от 43.67 лв. Поради това не се споделят доводите на ответника
изложени в насоката, че фактурите не
отразяват валидни задължения на ответницата. В
заключение съдът
приема, че ответницата
дължи на ищеца посочената сума от 43.67
лв. за процесния период,
като това обуславя
основателността на предявения осъдителен иск за съществуване на вземането за
потребени услуги и месечни абонаменти по двата договора за услуги, сключен с „Теленор България“. ЕАД.
По основателността
на иска осъдителния иск по 92 от ЗЗД: В случая
ответницата притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. За нищожността на такава клауза съдът следи служебно
и без да е наведено възражение от ответника, но в случая такова е направено. Клаузата
за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, несъмнено се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче
да се престира услуга от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г. на ВКС, І т. о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, І т. о. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна,
съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със
закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. В този
смисъл възражението на ответника, че
неустойката е нищожна, поради противоречие с добрите нрави се споделя от
съда.
За пълнота
следва да се посочи и че едностранното прекратяване на договора влиза в
противоречие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, която сочи, че договорите
могат да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Или в случая неизпълнението на договорно
задължение през предварително определен в договора срок (в случая 124 дена) е
основание за приложение на общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД, уреждащо
развалянето на договора, а не води до неговото едностранно прекратяване.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяваното му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото липсват твърдения и
доказателства, ищецът да е отправял до абоната писмено предизвестие за
изпълнението му по договора. Липсата на надлежно прекратяване на договора
препятства пораждане на вземане за неустойка в полза на ищеца, поради
прекратяване преди изтичане на срока на действието му. Въз основа на изложеното искът за неустойката
следва да се отхвърли.
Предвид
частичното уважаване на исковете, то разноските в полза на ищеца следва да се
възложат, съобразно уважената част от исковете. По делото са направени и се
претендират разноски в общ размер на 760 лв., от които 100 лв. държавна такса,
300 лв. възнаграждение за особен представител и 360 лв. адвокатско
възнаграждение. Следва да се присъдят такива в размер на 178.47 лв., съобразно
уважената част на иска.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД С.М.С. с ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на “ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
*********, чрез адв. В.Г.от САК, със съдебен адрес *** сумата от 43.67 лв.
(четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за услуги от 26.10.2016г. с предпочетен номер ********* и Договор
за мобилни услуги от 22.02.2017г. с предпочетен номер + +359*********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК *********, чрез адв. В.Г.от САК срещу С.М.С. с ЕГН ********** иск с
правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 142.29 лв.
(сто четиридесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сбора
от начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за услуги
от 26.10.2016г. с предпочетен номер ********* и Договор за мобилни услуги от
22.02.2017г. с предпочетен номер + +359*********, като неостователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.М.С. с ЕГН ********** да заплати на “ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК
********* направените в настоящото производство в размер на 178.47 лв.(сто седемдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), съобразно уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: