Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../ 23.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1304
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 2733/28.03.2019г.,
подадена от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, чрез
пълномощник адв. К.К. – взискател по изпълнителното дело срещу Разпределение, предявено с
Протокол от 26.03.2019г. на постъпили
по изп.д. № 20177160400378 по описа на ЧСИ Николай
Георгиев, рег. № 716 суми от запор върху вземания на всеки от длъжниците и проведена публична продан на недвижим имот, в
общ размер на 98 020.93 лева.
Оплакването в
жалбата е за незаконосъобразност на извършеното
разпределение от ЧСИ в частта, в която законната лихва за забава е изчислена за
периода 17.08.2018г. до 21.12.2018г., т.е. до датата на провеждане на
публичната продан. В подкрепа на същото са изложени доводи, че ипотекарният кредитор в лицето на „Банка Пиреос България“ АД не е удовлетворен на датата на
публичната продан, за да бъде изчислявана лихвата до тази дата. Законната лихва
следва да е изчислена до датата на изготвяне на протокола за разпределение,
т.е. до 25.03.2019г. и би следвало за банката да се разпредели законна лихва
вкл. за периода от 21.12.2018г. до 25.03.2019г. възлизаща на 9 649.91 лв.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното разпределение, като на жалбоподателя
се разпредели законна лихва в сочения размер, а на останалите кредитори –
съответна припадаща се част.
По жалбата не
са постъпили възражения от другите страни.
В писмените си
мотиви ЧСИ описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на
жалбата. Обосновал е, че лихвата върху постъпилата по сметка на
ЧСИ сума, вследствие реализиране на конкретния изпълнителен способ до момента
на предявяване на изготвено разпределение е приход от имуществото на длъжника,
което макар и акцесорно е отделно вземане на длъжника
и също служи за удовлетворяване на взискателите. Този
вид лихви не са предмет на разпределението, доколкото на разпределение подлежи
събраната сума, каквато лихвата по Наредба № 6/2006г. не е.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК, прие за
установено следното:
Производството
по изп.д. № 20177160400378 по описа на ЧСИ Николай
Георгиев е образувано на 23.08.2017г. въз основа на молба от „Банка Пиреос България“ АД за събиране на парично вземане от длъжниците Б.Н.Я. и А.Н.Я. за солидарно изпълнение на парично
задължение по изпълнителен лист от 23.08.2017г. издаден по ч.гр.д. № 11999/2017г.
по описа на ВРС.
По искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижим имот и
вземания на длъжниците от трети лица, включително и
чрез налагане на запор върху банковите сметки във всички банки на длъжниците.
В изпълнение
на наложените запори от ТЗЛ банки по изпълнителното дело са постъпили следните
суми: за Б.Я. – сумата от 147.78 лв., а за А.Я. – сумата от 5 756.55 лв.
Вследствие на проведена публична продан на недвижим имот, представляващ ПИ с ид. 10135.2515.286, с площ от 600 кв.м. в гр. Варна, м. „Банала чешма“, собственост на ипотекарния
длъжник Б.Я., приключила с обявяване на купувач на 21.12.2018г., по сметка на
ЧСИ е постъпила сумата от 92 089.60 лв.
Към този
момент ЧСИ приел, че непогасеният материален интерес по ИЛ е в общ размер на
79 161.96 лв.; приети разноски – в общ размер на 600 лв.; присъединен взискател по чл. 458 от ГПК ТД на НАП - Варна на длъжника Б.Я.
съгласно Удостоверения от 21.01.2019г. – 142.01 лв., а на длъжника А.Я. –
657.73 лв. Съгласно Удостоверение от Община Варна от 01.02.2019г. за имота има
непогасени данъчни задължения по партида на Б.Я. в общ размер на 2 649.01
лв. Или всичко в размер на 83 210.71
лв.
При така
приетото, на 25.03.2019г. ЧСИ изготвил разпределение на общата сума от 98 020.93 лв., както следва:
1. Вземания а разноски
по обезпечаването и принудителното изпълнение в общ размер на 7 757.45
лв.;
2. Вземания на
Община Варна за данъци върху имота, предмет на ПП – 1 046.90 лв.;
3. Вземания на взискателя „Банка Пиреос
България“ АД по ИЗЛ от 23.08.2017г., обезпечени с ипотека по договор за банков
кредит, от стойността на ипотекирания имот – общо 79 161.96 лв.,
включваща:
-
Разноски в заповедно производство – 1 541.04 лв.;
-
Годишна такса по чл. 12 от договора – 240.59 лв.;
-
Нотариална такса – 113.60 лв.;
-
Наказателна лихва – 3 388.30 лв.;
-
Договорна лихва – 6 526.68 лв.;
-
Законна лихва върху главницата за периода от
17.08.2017г. до 21.12.2018г. – 8 069.04 лв. и
-
Изцяло погасена главница по договор за банков кредит –
59 282.71 лв.
4. Вземания на ТД
на НАП – Варна – общо 799.74 лв.
Изготвеното
разпределение на сумата от общо 88 766.05
лв. е предявено на страните с Протокол от 26.03.2019г.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт,
съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен
интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато в изпълнителното производство има повече
от един взискател и събраната сума не е достатъчна за
удовлетворяване на вземанията на всички взискатели,
съдебният изпълнител пристъпва към изготвяне на разпределение, като първо
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност.
В настоящият
случай се установи, че взискателите са повече от
един, като сумата, събрана от съдебния изпълнител в хода на принудителното
изпълнение от реализирани изпълнителни способи /98 020.93 лв./ е достатъчна за удовлетворяване на
всички притезания /88 766.05 лв./. При положение,
че от получената сума се удовлетворяват всички взискатели,
актът на СИ по същество не представлява разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, а разпределение на сумите, представляващи реализирани запори и продажна
цена от обекта на изпълнението, предмет на ипотека.
Единственият
довод, поддържан в жалбата е за незаконосъобразност на това разпределение,
поради това, че законната лихва върху главницата е изчислена за времето до
21.12.2018г. /деня на приключване на публичната продан с обявяване на купувач/,
а не до 25.03.2019г. – деня на разпределение на постъпилите по изпълнението
суми. При определяне на крайния момент на дължимост
на законната лихва върху лихвоносно вземане, обезпечено с ипотека, ЧСИ
принципно правилно е приложил чл. 174, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Доколкото обаче в
случая предпоставките на същинското разпределение по чл. 460 от ГПК не са били
налице, то и привилегии не е следвало да се отчитат.
От друга
страна, законната лихва определя размера на обезщетението за вредите от
забавеното изпълнение на паричното задължение. Забавата трае докато
задължението не бъде изпълнено. В случай, че е налице частично погасяване на
главницата, законна лихва се дължи върху остатъка от нея до датата на
окончателното изплащане на дълга. Без значение за дължимостта
на законната лихва, когато тя е присъдена до плащане, е момента на
осребряването на актива, както и на изготвяне на протокола, респ. сметката за
разпределение на постъпили по изпълнението суми, доколкото сами по себе си те
не водят автоматично до плащане или освобождаване от дълга на длъжника, а дават
възможност дълга да бъде погасен изцяло или частично. Ето защо моментът на
изготвяне на разпределението е въпрос ирелевантен
относно това до кога се дължи законната лихва върху главницата. Такава се дължи
до окончателното плащане на дълга.
Следователно
независимо до кой момент е изчислена законната лихва в разпределението на
постъпилите суми, с жалбата, която се разглежда, не може да се постигне друг
краен резултат по разпределение на получената сума по изпълнението, тъй като
към момента на изготвяне на разпределението имуществото на длъжника, с оглед
предявените в производството вземания, е достатъчно за удовлетворяване на
всички кредитори, а законната лихва – дължима до окончателно плащане. Обстоятелството,
че законната лихва е изчислена до датата на проданта, а не на разпределението,
само по себе си не опорочава същото, а единствено обуславя необходимостта от
ново последващо изчисляване при окончателно плащане.
Ето защо възражението на взискателя относно
невключване в обжалваното разпределение на начислената до момента на
изготвянето и предявяването му лихва върху непогасената главница, не рефлектира
върху законосъобразността на извършената сметка – разпределение.
При така
приетите за установени правнорелевантни факти и
изложените правни доводи, съдът приема, че извършеното от ЧСИ несъщинско разпределение
от 25.03.2019г. е законосъобразно, а жалбата, която съдът прие за допустима,
доколкото съдържа довод за невключен размер на дълга, като неоснователна следва
да се остави без уважение. Делото следва да се върне на ЧСИ с указание да
съобрази размера на присъдената законна лихва към момента на окончателното
плащане на главното вземане.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 463 от ГПК жалба
с вх. № 2733/28.03.2019г., подадена от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, чрез пълномощник адв. К.К. – взискател по изпълнителното
дело срещу Разпределение, предявено
с Протокол от 26.03.2019г. на
постъпили по изп.д. № 20177160400378 по описа на ЧСИ
Николай Георгиев, рег. № 716 суми от запор върху вземания на всеки от длъжниците и проведена публична продан на недвижим имот, в
общ размер на 98 020.93 лева.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да съобрази размера на
присъдената законна лихва по ИЛ към момента на окончателното плащане на
главното вземане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.