Р Е Ш Е Н И Е
№.914, 11.07.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На втори юли две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №361 по описа за две
хиляди и деветнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове чл.2,ал.1,т.3,предл.1
от ЗОДОВ.
Предварителна
бележка: Поради отказ от иск, с Определение №407/26.02.19г., влязло в сила,
считано от 08.03.19г., производството по делото е частично прекратено- за
разликата между 150 000лв. и 30 000лв. /виж: молба вх.№5371/18.02.19г. на л.39;
Определение №407/26.02.19г. на л.46; съобщение на л.49/, а по пътя на
отстраняване нередовности на исковата молба, като предмет на претенциите за
имуществени вреди, с доклада по делото са приети за разглеждане тези за
заплатен адвокатски хонорар, а не и за
заплатена гаранция в размер на 3000лв. /виж : разпореждане на л.41 и молба на
л.44/.
Ищецът З.А.Т.,
ЕГН **********,***, адв.Б.П., моли съда да осъди ответната Прокуратурата на
Република България да му заплати по сметка ***,
на която е титуляр, сумите от 30000лв., като обезщетение за неимуществени вреди,
и от 2500лв., като обезщетение за имуществени вреди- заплатено адвокатско
възнаграждение от 1300лв. по договор 2139/09.09.13г. и от 1200лв. по договор 3792/05.04.17г.,
които претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване
на престъпление по НК, по което бил признат за невиновен с влязла в сила
присъда по нохд №857/2014г. на СпНС, в хода на което производство бил задържан
за девет дни, считано от ***, ведно със законната лихва върху тези суми от ***,
когато влязла в сила оправдателната присъда, до окончателното им плащане.
Пледира по
същество за уважаване на исковете, с присъждане на разноските по списъка,
представен в с.з. от 02.07.19г. /виж л.81/. Развива съображения и с писмена
защита вх.№20843/08.07.19г.
В срока по
чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№9399/22.03.19г.
/виж л.51-л.52/, с който е оспорил исковете както по основание, така и по
размер.
Оспорено е
наличието на изискуемите се от закона предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, повдигнато е възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди, поради противоречие с принципа за
справедливост, повдигнато е и искане за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, като не са
изложени конкретни твърдения относно това, в какво се изразява изключителната
вина на ищеца за настъпване на твърдените вреди, респективно- приносът му за
тяхното настъпване.
Пледира по
същество за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Развива
съображения с писмени бележки вх.№20940/08.07.19г.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства намери, че:
предявените искове са допустими,
разгледан по същество, искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен, но следва да се уважи
частично- до размер на 15 000лв., а за разликата до 30 000лв. следва да се
отхвърли, тъй като част от твърдените вреди не се установиха, част от претърпените
вреди са следствие на причини, за които ответникът не може да бъде държан отговорен,
и претендираното обезщетение е прекомерно с оглед принципа на справедливост;
разгледани по същество, исковете за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 2500лв. са неоснователни, тъй
като ищецът не установи направата на претендираните разходи да е в причинна
връзка с проведеното срещу него наказателно производство, поради което следва
да се отхвърлят,
воден от
следните съображения:
І.По
допустимостта.
Съдът е признал
предявените искове за допустими с Разпореждане №1405/19.02.19г., по
съображения, които поддържа и с това решение, поради което препраща към тях
/виж л.41/.
ІІ.По
основателността.
1.В с.з. от
07.05.19г. съдът е приел, без възражения на страните, като доклад по делото
проекта, съобщен им с Определение №590/25.03.19г., с който са очертани
релевантните за производството по предявените искове факти и е разпределена
доказатествената тежест за установяването им в процеса /виж протокола на
л.71-л.74 и определението на л.53-л.54/.
2.Установи се в
производството:
А. Във връзка с твърдяното като проведено
наказателно производство, осъщественото в рамките му задържане в ареста и
изхода от производството.
2.1.На ***, с
протокол за личен обиск, изземване и привличане на обвиняем по реда на
чл.219,ал.2 от НПК, съставен в сградата на КАТ-***, К.Д.- ***при СГП, е
извършил в състояние на неотложност обиск на лицето З.Т., иззел е за нуждите на
разследването мобилния му телефон и го е привлякъл като обвиняем по сл.дело
№9-П/2011г. по описа на СО при СГП, наблюдателна преписка рег.№4-671/2011г. на
СГП, образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на ***, в 14.40ч., на
изхода на ***в посока ***, като длъжностно лице от категорията на чл.169,
ал.1,т.1 от З*** /***/- ***, степен ***, ***, *** при ***, е приел дар, който
не му се следва-две банкноти по 10лв., дадени му от защитен свидетел ***, като
свидетеля ги поставя в отворения багажник на служебния полицейски автомобил, за
да не извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му,
регламентирани с чл.58, чл.4,ал.1,т.1,пр.2 от З***, както и от разпоредбите на
типовата длъжностна характеристика- престъпление по чл.302, т.1,пр.предпоследно
вр. с чл.301,ал.1,пр.2,алт.2 НК, като му е взел мярка за процесуална принуда
72-часово прокурорско задържане по чл.64,ал.2 от НПК, за да се осигури
незабавното му явяване пред СГС в особеното производство по вземане на
постоянна най-тежка мярка за неотклонение /виж протокола на л.29-л.32/.
2.2. З.Т. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, в арест на бул.“Д-р
Г.М. Димитров“№42-София, на ***, на основание постановление на СГП по ДП
№9-П/2011г. на СО при СГП, за извършено престъпление по чл.301,чл.302 от НК. На
10.06.11г. е бил преведен в арест-***. На *** е бил освободен с изменение на
мярката за неотклонение в „гаранция“, в размер на 3000лв. /виж удостоверение вх.№15858/22.05.19г.
на л.78/.
В унисон със
съдържащите се в удостоверението данни относно времето и мястото на задържане
са показанията, депозирани в с.з. от 07.05.19г. от св.С./виж протокола в частта
на л.73-лице и гръб/.
2.3.С присъда
№857/28.11.2016г. по нохд №857/2014г. на СпНС- София, подсъдимият З.Т. е бил
признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение и е бил оправдан изцяло, и от постановената присъда личи,
че по време на постановяването и ищецът е бил неосъждан /виж присъдата на л.4-л.10,
като за ищеца- на л.8гръб/.
2.4.С присъда
№5/11.05.18г. по внохд №42/2017г. на АСпНС-София, подлежаща на обжалване и
протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от постановяването и, присъдата на
първоинстанционния наказателен съд е била частично отменена и частично
потвърдена, като ищецът З.Т. не е измежду осемте от общо дванадесет подсъдими,
за които присъдата е била отменена и вместо нея е била постановена осъдителна
такава /виж присъдата на л.11-л.17/.
2.5.По повод
подадена молба до СпП-София, с писмо изх.№297/13/25.09.18г., З.Т. е бил
уведомен от ***К.Х., че на основание чл.412,ал.2,т.3 от НПК, постановената
присъда влиза в сила след изтичане на срока за обжалване, когато не е подадена
жалба или протест, и се отразява където е необходимо /виж писмото на л.18/.
Въз основа
издадено на ищеца съдебно удостоверение, АСпНС София е издал друго такова,
постъпило в канцеларията на съда с вх.№11522/10.04.19г., съгласно което, спрямо
З.Т. има постановена по внохд №42/2017г. присъда №5/11.05.18г., с която се
потвърждава оправдателната присъда по нохд №857/2014г. на СпНС, и по делото
няма постъпили протест и жалби, поради което, за влизане на присъдата в сила,
следва да се има предвид разпоредбата на чл.412,ал.2,т.3 от НПК /виж съдебните
удостоверения на 56 и л.59/.
При горните
данни и предвид разпоредбите на чл.183,ал.2 и ал.4 от НПК, както и защото *** е
събота, неприсъствен ден, следва да се смята, че присъдата е влязла в сила на ***,
а не на ***, както ищецът твърди, защото 15-дневният срок за обжалване и
протест е изтекъл на ***, а тезата на ответника в отговора на исковата молба,
че присъдата не е влязла в сила, остава несъстоятелна.
В обобщение на установеното по р.ІІ, т.2.1-т.2.5 от
това решение може да се заключи, че ищецът е установил успешно в процеса
поставените в негова доказателствена тежест твърдени факти, че е бил обвинен от
ответника в извършване на престъпление по чл.302, т.1, предл.предпоследно във
вр. с чл.301, ал.1,предл.1,алт.2 от НК, с привличането му като обвиняем на ***,
че е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение с влязла в
сила на ***. присъда, като по този начин казателното производство срещу него е
продължило 6години, 11месеца, 20дни, и че е търпял във връзка с повдигнатото му
обвинение мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, за времето от ***-***,
в продължение на девет дни.
Б. Във връзка с твърдяните от ищеца като претърпени
вследствие на наказателното производство неимуществени вреди.
Ищецът твърди,
че вследствие на проведеното срещу него производство е понесъл следните
неблагоприятни последици, за които търси обезщетение за неимуществени вреди:
душевни и
физически болки и страдания , несигурност и очакване на резултата от
производството, от задържането му на *** до влизане на оправдателната присъда в
сила на ***;
изключително
негативно влияние върху психиката му, поради отвратителните условия в мястото
на задържане- помещение с размери 2м х 3м, без баня, мивка и тоалетна в него,
поради неосигурено му право на телефонно обаждане и контакт с адвокат, поради
неосигурено му право на лекар, въпреки че страда от хипертония и пие лекарства
за това;
срив в
професионално развитие- дисциплинарно уволнение от работа в структурите на ***;
невъзможност да намери работа след уволнението;
сринат
авторитет, засягане на честта и достойнството, обществена и социална изолация,
свързани и с широка медийна разгласа на случая.
Разглеждайки ги
в описаната по - горе поредност, съдът намери по твърдените от ищеца като
претърпени вследствие на наказателно производство неблагоприятни последици,
както следва:
2.6.Св.Т.–дъщеря
на ищеца е дала показания, че когато се видели, след като го пуснали от ареста,
тя никога не го била виждала по този начин и психически и физически, че в
момента, когато го видяла в София, дори отдалеч, видимо физическото му
състояние било много влошено- бил видимо отслабнал и бил значително зачервен в
лицето, което е признак специално при него, а и по принцип, както тя мисли, за
високо кръвно, че относно психическото състояние- минали може би няколко дни,
преди да започне да разговаря точно за това, което на него му се е случило там,
че му било изключително трудно да излиза, защото изключително много хора го
познавали, и се чувствал изключително срамно от всичко това, точно поради
факта, че е отдал целия си живот на тази работа, че бил буквално съкрушен от
всичко, което се случва, тъй като никога не бил очаквал по този начин да стане.
Преценявайки
нейните показания през призмата на чл.172 от ГПК, поради близкото и родство,
съдът стигна до извода, че:
същите са доста
общи и лишени от конкретика по отношение съобщеното от свидетелката като
„влошено“ физическо състояние на ищеца и са отнесени от самата свидетелка към
момент, касаещ основно времето на задържане, а не целия период на наказателното
производство;
в частите, в
които носят някаква конкретика по отношение общото заявление, че видимо
физическото му състояние било влошено, не могат да се ценят, доколкото: както по-горе се установи, ищецът
е бил задържан на ***, в ***, и преведен на *** обратно от ареста в София, в
ареста в ***, при което единственият ден, в който св.Т.би могла да види баща си
в София, е ***, но тогава показанията и, че бил видимо отслабнал, трудно могат
да се ценят безрезервно, защото видима редукция на тегло, в рамките на един
ден, е според съда житейски невъзможна; видимото зачервяване на лицето, което
св.Т.съобщава, е произволно свързано от нея с влошено физическо състояние на
ищеца, тъй като зачервяването на лицето би могло да се дължи и на много други
причини, каквато например, в един ден от началото на юни месец, е горещината;
относно
психическото състояние на ищеца са убедителни, защото казаното съответства на
обичайните за такива поводи емоционални реакции на потърпевшите;
въпреки многократно
използваната от св.Т.дума „изключително“, като оценка за негативните
преживявания, претърпени от баща и, показанията и не съдържат обективни данни
за изключителна степен и интензивност на същите преживявания.
В показанията на
св.С.само казаното, че ищецът имал главоболие, може да се отнесе към
изследваните в този пункт твърдения на ищеца за претърпени от него физически
болки и страдания, но пък от пълния прочит на същите личи, че св.С.е
преразказал това оплакване, като споделено му от ищеца, докато се движели
заедно из града с конвойния автомобил при различните дела, свързани със
задържането им, за времето на престоя им в ареста в София, за който сам е
съобщил, че двамата не са били в една килия. Затова, предвид липсата на преки
впечатления на св.С., както и като взе предвид, че той също е измежду лицата, оправдани
в проведеното наказателно производство и това му дава право да заведе дело
срещу ответника за вреди в тази връзка и обуславя евентуална негова
заинтересуваност в тази връзка, съдът цени показанията му за главоболието на
ищеца с резерви и като взема предвид, че дори такова да е търпяно, страданието
е било в рамките на дни и е имало съобщена и от двамата свидетели първопричина,
стояща извън поведението на ответника- заболяване на ищеца от високо кръвно
налягане, за което приемал лекарства, отпреди завеждане на наказателното
производство.
Никой от двамата
свидетели не е съобщил за изпитвана от ищеца несигурност и очакване на
резултата от производството, но обичайно е за всяко лице, на което е повдигнато
обвинение, особено неосъждано такова, какъвто се установи да е бил ищецът,
докато не се разбере изхода на наказателното производство, възбудено срещу
него, да изпитва страх и несигурност от евентуално осъждане.
Затова съдът
намери, че от твърдяните от ищеца най-общо, като претърпени вследствие на
производството, за времето от задържането му на *** до влизане на
оправдателната присъда в сила на ***, душевни и физически болки и страдания, конкретно
се установи изпитван от ищеца срам, покруса и неудобство, пряко причинени от
наказателното производство, но не и изключителна тяхна степен и интензивност, може
да се счита установа несигурност и очакване на резултата от производството за
целия период на протичането му, не се установи категорично търпяно от ищеца
главоболие, а ако се счете, че такова е установено, това е за времето на
задържането му в ареста София и няма за пряка причина наказателното
производство, а наличното преди датата на започването му страдание на ищеца от
високо кръвно.
2.7.Св.С., е дал
показания относно условията в ареста в ***, където е бил в една килия с ищеца,
които са изцяло в подкрепа на твърденията на ищеца- че били в изолатор с
размери два на три метра, с две легла, малка масичка и една мижава лампа със
слаба жълта светлина, без баня и тоалетна, без вентилация и прозорец.
По отношение
оплакванията на ищеца, че по време на задържането му било нарушено правото на
телефонно обаждане и че въпреки кръвното, от което страдал, не му били
осигурени лекарства и лекарска помощ, събраните гласни доказателства бележат
известно вътрешно противоречие, поради което, както и защото за част от фактите
не са преки, и поради заинтересуваност и родство, съдът ги цени с резерви.
Така, въпреки че
св.С.е заявил, че нямали право по време на задържането да се обаждат на никой,
според показанията на св.Т., неизвестен колега от ***се обадил на добра воля на
майка и да каже, че баща и е арестуван в ***, но как този колега е разбрал за
ареста, след като св.С.е заявил, че от *** души в *** само двамата с ищеца са
били измежду арестуваните в ***, повикани там под предлог, че ще има служебно
занятие, а останалите арестувани били от ***, така и не става ясно.
Никой от двамата
свидетели няма преки впечатления във връзка с оплакването от отказ на
медицинска помощ, като Св.Т.е дала показания, че първото нещо, което направили,
като намерили адвокат, било да дадат лекарствата, които баща и пие за високо
кръвно, но адвокатът ги върнал, защото не ги взели, без да съобщи кой и защо не
ги е взел, а св.С.знае от самия ищец, че докато бил в София не му давали
лекарства изобщо за кръвното и не му оказали медицинска помощ, като поискал
лекар, защото имал главоболие и оплаквания от кръвното, но после, като били заедно в килия в ***, и
като ищецът много настоял, тогава вече му донесли лекарствата, без да има
обяснение защо в първия случай искането не е дало резултат, а във втория е
довело до такъв.
Никой от двамата
свидетели обаче не е установил твърдението на ищеца, че всичко това е повлияло
изключително негативно на психическото му състояние, защото именно тази е
твърдяната от него претърпяна неимуществена вреда, свързана с описаните условия
и/или нарушени негови права по време на задържането му /виж частта от исковата
молба на л.2гръб, абзац четвърти, във вр. с абзац втори и трети и показанията
на двамата свидетели в с.з. от 07.05.19г./.
Затова съдът
намира за неустановено от ищеца твърдението му, че психическото му състояние е
било повлияно изключително негативно поради тези конкретни факти, извън
контекста на общото му твърдение, че е претърпял значителни душевни и физически
болки и страдания по време на наказателното производство, в което е включен и
период на задържане в ареста за времето от *** - ***, намери за установени
твърденията му относно условията в ареста в *** и не намери за категорично
установени твърденията му за нарушено негово право на обаждане по телефон и на
осигуряване на лекарска помощ.
2.8. С Решение
от 26.04.12г. по адм.дело №3345/2011г. на Административен съд- гр.Пловдив, по жалба
на З.Т. срещу Заповед рег.№ *** на ***, с която на жалбоподателя е било
наложено дисциплинарно наказание уволнение и е било прекратено служебното му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта-***, след като пред
наказващия орган са постъпили данни за образуваното ДП №9-П/2011 на СГП и
повдигнатото на З.Т. обвинение, както и поради факта, че случаят намерил
отражение в средствата за масово осведомяване, като по този начин бил уронен
престижа на службата в ***, Административен съд Пловдив е отменил обжалваната
заповед като незаконосъобразна, тъй като в хода на дисциплинарното производство
по издаването и не са събрани никакви доказателства за извършено дисциплинарно
нарушение, а санкционната отговорност не може да почива на предположения /виж
л.19-л.21/.
При обжалването
му пред ВАС, решението на Адм.съд-Пловдив е било потвърдено с окончателно
решение №6114/07.05.13г. по адм.дело №8585/2012г. на V-то отд. на ВАС /виж
л.22-л.24/.
При закрепените
в мотивите на първоинстанционния административен съд данни за причините, довели
до наложеното със заповедта уволнение и освобождаване от служба, съдът цени и
дадените от св.Т.и св.С.показания в тази връзка, съгласно които ищецът бил
уволнен поради започнатото срещу него наказателно производство и огласяването
на данните за същото в пресата, тъй като кореспондират на установеното в
мотивите на съда.
Съгласно
показанията, дадени и от двамата доведени от ищеца свидетели, след уволнението
му и до днес ищецът така и не могъл да намери работа, защото навсякъде се
водело, че срещу него има действащо дело /дело за вземане на подкуп, а св.Т.е
дала показания още за това, че преди това да се случи, баща и имал предложения
за работа от много места, защото така или иначе идвал моментът да се пенсионира
и като няколко месеца след като всичко това се случило, той навършил *** години
и придобил право на пенсия /виж протокола на л.73лице и л.74лице/.
Затова съдът
намери, че твърденията на ищеца за дисциплинарното му уволнение от *** и за
оставането му без работа след уволнението са установени, но заедно с това е
установено и че постановеното уволнение е отменено, и че ищецът е придобил
право на пенсия около *месеца след началото на наказателното производство.
2.9. Проведеното
срещу ищеца наказателно производство е намерило огласа в публичното
пространство, с упоменаване имената на ищеца /виж разпечатка от публикация на
л.35/, но като приложените разпечатки от публикации не кореспондират на
показанията на св.Т., дъщеря на ищеца, че публикациите били безброй много, на
първа страница на всички вестници и като първа новина по всички новини, поради
което, както и при приложение на чл.172 от ГПК, поради близкото родство, съдът
цени с резерва казаното от нея по отношение обема и интензивността на
публичната разгласа, макар и при съвкупния прочит на събраните в тази връзка
доказателства да намира същата за установена.
Преди провеждане
на наказателното производство срещу него, ищецът имал отлична професионална
репутация и бил многократно награждаван и отличаван в службата си /виж
удостоверението на л.33, служебната характеристика на л.34, показанията на двамата свидетели в
протокола от 07.05.19г./, а повдигнатото му обвинение, намерило и медийна
огласа, довело до засягане на доброто му име в обществото и до отдръпване на
значителна част от хората, с които преди това общувал, както колеги, така и
приятели и съседи, които изцяло преустановили контакт с него /виж показанията
на двамата свидетели в протокола от 07.05.19г./.
Затова съдът
намери, че твърденията на ищеца, щото авторитетът му бил сринат, засегнати били
честта и достойнството му и останал в социална изолация, включително поради
медийна разгласа на случая, са установени.
В обобщение на казаното по р.ІІ, т.2.6-2.9 съдът
счита, че ищецът е установил част от твърдените като претърпени вследствие на
наказателното производство неблагоприятни последици, а друга част не е
установил, или не е установил наличието на изискуемата се от закона пряка
причинна връзка между тях и наказателното производство, противно на застъпената
от ответника с писмената му защита теза, че претърпяване на вреди, в причинна
връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство, не са изобщо доказани
в процеса, която не е подкрепена от събрания по делото доказателствен материал,
а е основана на най-общи съждения тъй, както е била застъпена още с отговора на
исковата молба.
В. Във връзка с твърдените от ищеца като претърпени
във връзка с проведеното срещу него наказателно производство имуществени вреди се установи,
че:
2.10.Между ищеца
и адвокатско дружество Д., А. и съдружници е бил сключен Договор №*** за
процесуално представителство на клиента в производството по нохд №С-11/2013г. по описа на СпНС, за
което е уговорено възнаграждение в размер на 1300лв., без включен ДДС, платимо
в брой или по банкова сметка, *** /виж договора на л.25-26/, като на
10.09.13г., с ПКО №446 от същата дата, клиентът е заплатил в брой на
адвокатското дружество сумата от 1560лв., за която е издадена фактура № ***,
видно от която 1300лв. е облагаема основа, а 260лв.- начислен върху нея ДДС
/виж : съдебно удостоверение на л.58; писмо вх.№11818/12.04.19г. на л.66 и
приложените към него удостоверение на л.67, ПКО на л.68 и фактура на л.69/.
При тези данни,
направеният от ищеца разход за сумата от 1560лв. по ПКО и издадената фактура, от
която 1300лв.-заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС, не може да се намери
от съда в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно
производство, във връзка с което претендира обезщетение, за което в процеса има
събрани данни, свързващи го единствено със сл.дело № 09-П/2011г. на СО при СГП,
пр.пр. №4-671/2011г. по описа на СГП /виж л.28,абзац предпоследен/, нохд №857/2014г. на СпНС- София /виж
присъда на л.4-л.10/; внохд №42/2017г. по описа на АСНС /виж присъда на
л.11-л.17/.
По отношение на
разхода за сумата от 1200лв., от представената фактура № *** се установи, че
съставлява извършено от З.Т. плащане в брой по договор № ***, внохд №242/2017г., АСпНС, на сумата от
1000лв., данъчна основа, и 200лв.-начислен ДДС /виж л.27/.
При горните
данни, тъй като описаният във фактурата договор липсва, както и защото
посоченото в нея внохд на АпСНС не съответства на номера на внохд на същия съд
от 2017г., в производството по което е потвърдена оправднателната присъда на
първоинстанционния СпНС по нохд №857/2011г., съдът не намери за установено от
ищеца и този разход да е в пряка причинн авръзка с проведеното срещу
наказателно производство, вследствие което твърпи претърпяване на тази
имуществена вреда.
В обобщение, горните
изводи на съда на практика съвпадат със становището, взето от ответника с
писмената му защита по отношение на имуществените вреди, но без съдът да
споделя развитите от ответника там доводи, че следва да се търсят доказателства
и за обема на извършените с участие на упълномощения адвокат процесуални
действия, доколкото ответникът не е повдигал нарочно в процеса възражение, че
заплатеният в наказателното производство хонорар е бил прекомерен, тъй че, при
преценка на приложимите по това възражение критерии, да се търсят доказателства
евентуално и за обема на извършените от упълномощения адвокат действия
/правната и фактическа сложност на спора/.
3.Въз основа на
приетите в р.ІІ за установени/неустановени в производството факти, съдът
направи следните правни изводи по съществото на предявените пред него искове за
присъждане на обезщетения:
3.1. Исковете на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумите от 1300лв. и от 1200лв.,
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи направени разходи
за заплатено от него адвокатско възнаграждение съответно по договор № *** и по
договор № ***, следва да се отхвърлят като неоснователни, защото, макар да
установи в процеса, че ответникът му е повдигнал обвинение в извършване на
престъпление, за което е признат за невинен и оправдан с влязла всила присъда,
които обстоятелства му дават право да търси от Държавата обезщетение за вреди в
хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ, ищецът не установи в процеса
направата на описаните разходи да се намира в пряка причинна връзка с
проведеното от ответника срещу него наказателно производство по същото
обвинение, каквато се изисква от чл.4 на ЗОДОВ и като установяването и е било
поставено в негова тежест.
3.2 Искът на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени във връзка с повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление, за което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда,
е основателен и следва да се уважи до размер от 15000лв., а за разликата до
претендираните 30000лв. да се отхвърли, поради следните съображения:
Обезщетението от
30000лв. се търси от ищеца общо за всички твърдените от него като понесени
неблагоприятни последици от наказателното производство, а съдът не намери някои
от тях за установени /физически болки и страдания, изключително негативно влияние
върху психиката на ищеца на условията в ареста и на нарушеното негово право на
обаждане по телефон и на помощ от лекар/, което прави иска му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди частично основателен, а оттам изисква и
присъждане на обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
Обезщетението от
30 000лв. се търси от ищеца и за неблагоприятни последици, част от които
значителни /дисциплинарно уволнение, оставане без работа след уволнението/, за
които ответникът не може да бъде държан отговорен, както с основание е възразил
още с отговора си, видно от който оспорва да се ангажира отговорността му за
вреди от условията в ареста, за вреди от дисциплинарното уволнение на ищеца,
както и от медийна разгласа, която не оповестява официални изявления на органи
на Прокурата на РБ. Това негово оспорване се зачита от съда, доколкото е
съответно както на основния принцип, че никой
не може да бъде държан отговорен за увреждания, които не са резултат на негово
противоправно деяние /действие или бездействие, така и на правната уредба,
съгласно която наказателната и дисциплинарна отговорност могат да се осъществят едновременно и
независимо една от друга, от съответните органи и по определения за това ред на
реализирането им /виж: чл.186 от КТ-общ закон; чл.224,ал.3 от З***/отм,
действал от 01.05.06г.-30.06.14г.-специален и приложим в случая с ищеца, като ***на
***/, и че за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на *** дейност, каквато е тази на органите, на които е възложено
осъществяване на задържането в местата за задържане по ЗИНЗС, Държавата
отговаря чрез съответните органи, по реда на АПК /чл.1 от ЗОДОВ/, и като по
делото действително не се установи, извършената публикация да е въз основа дадена от говорител на пресслужбата на
ответника информация относно образуваното производство и лицата, на които са
били повдигнати обвинения, конкретно- като е било посочено името на ищеца и деянието,
в извършване на което е бил обвинен, така, както те са оповестени в
публикацията на л.35. Казаното означава, че макар ищецът да е установил
твърдените условия на задържане в ареста ***, твърдението си, че е бил уволнен,
като дисциплинарното производство е започнало именно във връзка с инициираното
срещу него наказателно производство, и че след уволнението си е останал без
работа, както и че се е срамувал да излиза, защото случаят е бил огласен в
медиите, а той е бил познат покрай работата си на много хора, той няма право да
получи обезщетение от ответника за тези претърпени неблагоприятни последици,
което прави неоснователен иска му за тях, а оттам изисква и присъждане на
обезщетение в по-нисък от претендирания размер.
Поради казаното
в предходните два абзаца, както и по-изложените по-долу други съображения, претендираното
обезщетение от 30000лв. се намери от съда и за прекомерно с оглед принципа на справедливост.
Установеният от чл.4 на ЗОДОВ
принцип на пълно обезщетяване на пострадалия за понесените от него морални
вреди следва да бъде съчетаван при прилагането му с принципа за забрана на
неоснователно обогатяване, като преценката за справедливост следва да е
обоснована, а не безконтролна, и при извършването и съдът да съобрази личността, начина
на живот, средата и ценностната
система на
пострадалия, силата, интензивността и
продължителността на претърпяване на понесените вреди, а в случаите на
производства по ЗОДОВ и някои специфични критерии, като тежестта на
повдигнатото обвинение, приложената в хода му мярка за процесуална принуда,
продължителността на наказателното преследване, дали незаконното обвинение е за умишлено престъпление в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия, доколкото очакванията на
обществото към лица, упражняващи определени професии, са и по-високи, и какво е
цялостното отражение на проведеното наказателно производство върху
претендиращото обезщетение лице.
В този случай, за да определи
сумата от 15000лв. като справедлив размер на обезщетението, което се следва на
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на наказателното
производство, съдът взе предвид следните конкретни обстоятелства и начина, по
който те рефлектират при определяне на обезщетението, а именно:
Ищецът е бил обвинен в извършване
на едно тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК престъпление, доколкото
предвиденото за престъплението по чл.302,т.1,пр.предпоследно във вр. с
чл.301,ал.1,пр.2,алт.2 от НК наказание е лишаване от свобода от три до десет
години, като тежестта на наказанието за престъплението, в което ищецът е бил
обвинен, обуславя обичайно и по-голямата сила на страха и притесненията от
евентуално осъждане, в сравнение със случаи на лица, които са били обвинени в
извършване на престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК, и
затова изисква и определяне на обезщетение в достатъчно висок размер.
Наказателното
производство е продължило 6години, 11месеца, 20дни, като се е развило и в двете
фази- досъдебна и съдебна, включително с втора инстанция, което най-вероятно е
било обусловено от големия брой обвинями/подсъдими лица, но независимо от
причините за това, тази продължителност е обективно не малка и изисква според
съда по-високо обезщетение отколкото в случаи с лица, за които наказателното
производство е било прекратено на досъдебната фаза и до съдебна фаза не се е
стигнало последната се е развила на една инстанция, без да се коментира въпроса
за разумния срок, който не е повдиган в производството, нито са навеждани
твърдения и оплаквания във връзка с многобройни процесуално-следствени действия
с участие на ищеца, а затова не са и събирани доказателства в тези насоки.
В хода на проведеното срещу него
наказателно производство, ищецът е търпял последователно във времето „задържане
под стража“ от *** до ***, започнато като 72-часово задържане по чл.64,ал.2 от НПК, взето от прокурора в досъдебното производство, и очевидно потвърдено от
първоинстанционния съд по реда на чл.64,ал.1 от НПК, ако се съди от полученото
удостоверение на л.78, в което е сочено като взета мярка за неотклонение, преди
да бъде заменено с „гаранция“ на *** Първата от тези мерки на процесуална
принуда е най-тежка от предвидените в НПК, с оглед естеството си, тъй като
засяга правото на свободно придвижване на лицето и го извежда за времето на
задържане извън условията на обичайната му среда и навици, тъй че изисква опредяне
на обезщетение по-високо, отколкото на лица, които не са я търпели, като това
обезщетение не е такова за условията в ареста и за евентуални нарушения на правата
на задържания от страна на администрацията в местата за задържане, а е такова
за ограничаване на основните му права, чрез прилагане на съответната мярка от
страна на ответника, във връзка с тълкуването, дадено от т.13 на ТР №3 по
т.гр.д. №3/04г. на ОСГК на ВКС, но като обстоятелството, че задържането е
продължило само девет дни, влияе в насока намаляване на обезщетението.
Извън горните критерии, свързани
все с наказателния процес, взеха се от
съда предвид още и следните обстоятелства:
Ищецът е бил към датата на
завеждане на наказателното производство срещу него неосъждано лице и е упражнявал
професия на ***, като се е ползвал за времето от началото на кариерата си и до
обвиняването му с безукорна репутация в службата, призната чрез благодарностите
и похвалите, с които е бил награждаван в периода ***-***, както и с дадената му
от *** *** през *** служебна характеристика. Тази професия е по принцип свързана
както с по-интензивни социални контакти, правещи го лесно разпознаваем в
обществото, така и с по-високи очаквания от страна на гражданите към него по
отношение спазване на правовия ред в страната, осигуряването на което е ***.
Ето защо, в случая се изисква и по-високо обезщетение отколкото на лица, които
са били осъждани преди съответното производство, от което търсят обезщетение за
вреди, както и на лица, които са неизвестни за обществото и то няма към тях
никакви очаквания.
Установи се в процеса, че
единствените значими претърпени от ищеца в хода на наказателното производство
вреди са накърняване на авторитета му в обществото, което е довело и до
претърпян от него срив, огорчение и обида, защото целият му живот е бил
посветен на служба в негова полза, оттегляне на лицата от приятелския му кръг,
който в случая съвпада с колегиалния, и търпяната неизвестност и очакване на
резултата на наказателното производство, в рамките на неговата продължителност.
Не се установи тези негативни преживявания да са били с изключителна степен на
сила и интензивност, нито да са довели до каквото и да е засягане на здравето
на ищеца-и психическото, и физическото, извън неустановените категорично прояви
на главоболие, причинено от налично при него страдание от високо кръвно,
евентуално в рамките на дните престой в ареса в София. Не се установи
наказателното производство да е дало каквото и да е отражение на живота на
ищеца в семеен план. Всичко описано налага определяне на обезщетение по-ниско от това на лица, при които
наказателното производство е довело до тежки здравословни проблеми и до
разкъсване на семейните връзки, а оттеглянето на приятелския кръг в случая не
влияе сериозно върху размера на обезщетението, тъй като, както е бил основно от
колеги, а при придобиване право на пенсия, с напускане на служебната среда,
обичайно се установява и нов кръг на социални контакти, съответен на новия
статус.
Когато се преценява цялостният
ефект на проведеното наказателно производство върху живота на ищеца, следва да
се каже, че то има косвен принос към дисциплинарното му уволнение и оставането след
него без работа, но това не може да рефлектира върху определяне на размера на
търсеното от ищеца обезщетение, защото за уволнението му ответникът не е
отговорен. Все пак, за да изчерпи аргументите на ищеца, съдът ще добави, че в
неговия случай не може да се говори и за срив в кариерното му израстване и за
невъзможност за професионална реализация, доколкото, както се установи с
дадените от св.Т.показания, около четири месеца след старта на наказателното
производство той е придобил право на пенсия- т.е неговият кариерен растеж и
реализация са били вече невъзможни и по други обективни причини.
Установената в случая разгласа в
медиите, макар да е направила повдигнатото
на ищеца обвинение, чрез посочване на името му, длъжността му и деянието, във
връзка с което е задържан, достояние на неограничен брой граждани, не се отчита
от съда като фактор, налагащ по-високо обезщетение, тъй като не се установи
ответникът да има какъвто и да е принос към даването на тази гласност.
По отношение на стандарта на
живот в страната /икономическата обстановка в страната/ за времето от началото
на наказателния процес през ***и *** и до приключване на устните състезания по
настоящото дело през 2019г., вземайки предвид данните за непрекъснатия растеж
на нормативно определената за страната в същия период минимална работна заплата
от 270лв. за 2011г. на 560лв. за 2018г.,
съдът счете, че за изминалите 8 години е налична промяна, изискваща
определяне на обезщетението в по-висок размер, който да го направи адекватен на
тези промени.
По
всички изложени по-горе съображения съдът счете, че обезщетение от 15000лв. е в
случая справедливо да обезщети ищеца за установените от него като реално
претърпени неимуществени вреди, които стоят в пряка причинна връзка с
наказателното производство по повдигнатото му от ответника обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, тъй че
искът му следва д асе уважи до този размер, а за разликата до претендираните
30000лв. да се отхвърли.
3.2.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца се следва и
законна лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила, съгласно
т.4 от ТР №3/04 на ОСГК на ВКС, тъй че такава следва да му се присъди от ***.,
а не от ***, както той иска, защото се установи, че датата на влизане на
присъдата в сила е ***.
В частта за разноските.
Ищецът
претендира по списък присъждане на разноски от 3000лв.- заплатен адвокатски
хонорар /л.81/.
С
отхвърляне на исковете му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, на
основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноските по производството, а с частично уважаване на иска му за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената за този иск
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът е
установил в процеса направата на разноски от : 30лв.- внесена за трите
предявени иска държавна такса по чл.9а,ал.1 от ЗОДОВ /л.43/; 5000лв.- заплатени
изцяло в брой по договор за правна защита и съдействие от 15.02.19г. /виж
л.40/.
Следващата
се за производството по отхвърлените искове за имуществени вреди държавна такса
е в размер на общо 100лв., като ищецът е внесъл при започване на производството
простата такса по чл.9а,ал.1 от ЗОДОВ, в размер на общо 20лв. за тези два иска
/виж л.44/ тъй че следва сега да бъде осъден да довнесе разликата от 80лв.
За
определяне на частта от адвокатското възнаграждение, което се търси за плащане
и което следва да се изплати на ищеца по
съразмерност с уважената част на иска му, съдът в случая съобрази, че: Претендираното
за плащане възнаграждение от 3000лв. е за представителството на ищеца и по
трите предявени иска, с обща цена 32500лв. Съотношението на сумите на исковете
за имуществени и неимуществени вреди в сумата на общия защитаван материален
интерес е съответно 0.08 /2500:32500/ и 0.92 /30000:32500/. При тези
съотношения, в рамките на претендираното за плащане възнаграждение от 3000лв.,
припадащия се дял за защита на исковете за имуществени вреди е
240лв./3000х0.08/, а на иска за неимуществени вреди- 2760лв. /3000х0.92/. Така,
по съразмерност с уважена част на последния иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
1380лв./2760:2/.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда
Прокуратурата на Република България да заплати на З.А.Т.,
ЕГН **********,***, адв.Б.П., по сметка ***, на която е титуляр:
сумата
от 15000-петнадесет хиляди
лева, като
обезщетение за неимуществените вреди, които
претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на
престъпление по чл.302,т.1,пр.предпоследно
във вр. с чл.301,ал.1,пр.2,алт.2 от НК, по което бил признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на ***присъда
по нохд №857/2014г. на СпНС- София, в хода на
което производство е бил задържан в арест
за девет дни, считано от *** до ***, ведно със
законната лихва върху тази сума от ***.
до окончателното и плащане, като за разликата до
претендираните 30000лв. и за искането законната лихва да се присъди от ***
отхвърля иска;
сумата от 1380-хиляда триста и осемдесет
лева, заплатен за един адвокат хонорар, съразмерно с уважената част на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Отхвърля исковете на З.А.Т.,
ЕГН **********,***, адв.Б.П., срещу Прокуратурата на Република
България, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на общо
2500лв.,
които претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване
на престъпление по чл.302,т.1,пр.предпоследно
във вр. с чл.301,ал.1,пр.2,алт.2 от НК, по което бил признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на ***присъда
по нохд №857/2014г. на СпНС- София, съставляващи разходи за
заплатено в наказателното производство адвокатско възнаграждение от 1300лв.
по договор *** и от 1200лв. по договор ***
Осъжда З.А.Т., ЕГН **********,***,
адв.Б.П., на основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 80- осемдесет лева-
следваща се за довнасяне държавна такса за производството по двата отхвърлени с
това решение иска за присъждане на обезщетение на имуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: