Р Е Ш Е Н И Е № 5
Гр. Разград, 24 януари 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело № 259 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във
вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на М. Г. Г. от с.У., общ.Р. против Решение
№1012-16-107/1 от 27.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Разград, с което е
потвърдено Разпореждане №РВ-3-16-00975497 от 09.08.2021г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на жалбоподателката да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност в
размер на 258.06лв, от които главница размер на 249.27лв и лихва в размер на
8.79лв.
В жалбата и по същество се сочи, че тези актове са незаконосъобразни, като
постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че през процесния период от 11.03.2021г. до 24.03.2021г.
М. Г. не е упражнявала реално трудова дейност по сключения втори трудов договор
с работодател „ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР“ ООД, гр.София, поради което не са били налице
пречките, регламентирани в чл. 46, ал. 3 от КСО да се изплати паричното
обезщетение за временна нетрудоспособност и съответно основания да се иска
неговото възстановяване като недобросъвестно получено. С оглед на това се иска
от съда да отмени атакуваните административни актове, ведно с произтичащите от
това законни последици.
Ответникът по жалбата намира същата за
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно със следващите от
това законни последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118 ал.1 КСО от надлежна
страна. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и
правни съображения:
Събраните писмени
доказателства сочат, че през спорния период жалбоподателката е имала сключени два трудови договора -
основен трудов договор с „ЕМ ЕНД ВИ 2018” ЕООД, с. Ушинци, обл. Разград и втори трудов договор за непълно работно
време от 2 часа с „ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР” ООД гр. София, където работела като
помощник брокер в Офис Разград 2. Поради установено заболяване с
Covid -
19 тя е била във временна нетрудоспособност за периода от
11.03.2021г. до 24.03.2021г. , за което е издаден Болничен лист № Е20203283364/11.03.2021г.
През този период тя и членовете на семейството й са поставени и под карантина,
съгласно приложените по делото предписания, издадени от Директора на РЗИ -
Разград. Издаденият болничен лист е
представен само на работодателя по основното трудово правоотношение („ЕМ ЕНД ВИ
2018” ЕООД, с. Ушинци, обл. Разград), който го е представил на ТП на НОИ – Разград
и въз основа на него е изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 249, 27 лв. На работодателя по втория трудов
договор („ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР”ООД, гр. София) не е представен болничен лист, в
следствие на което той е подал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
осигуреното лице като е декларирал, че Г. има 22 отработени дни за месец март
2021 г. и не е ползвало отпуск за временна нетрудоспособност или друг вид. За
този период е начислено и трудово възнаграждение в пълен размер, видно от
приложената Разчетно-платежна ведомост.
При тези данни е прието, че
жалбоподателката е упражнявала трудова дейност при втория работодател и на
основание чл. 46, ал. 3 от КСО не е следвало да получи обезщетение за временна
нетрудоспособност, поради което то е неправомерно получено и с Разпореждане №РВ-3-16-00975497
от 09.08.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е постановено
да възстанови сумата от размер на 258. 06лв, от които главница размер на 249. 27лв
и лихва в размер на 8. 79лв. След издаване на разпореждането М. Г. се е снабдила с втори болничен
лист, който представила на „ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР“ ООД, гр. София. Той е станал
известен и на решаващия орган, тъй като е приложен към жалбата до него.
Разпореждането е било оспорено по реда на чл.117 от КСО и потвърдено с
Решение №1012-16-107/1 от 27.09.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който
е възприел изцяло изложените в него констатации и правни изводи. Това решение е
предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
Съдът
намира, че то е валидно, като постановено в надлежна писмена
форма от компетентен
орган. Оспореното решение обаче е издадено в противоречие с
материалния закон.
Съгласно приложената норма на чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за
временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за
общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от
здравните органи. Следователно юридическият факт, изключващ правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност, е реалното упражняване на трудова
дейност, което се изразява във фактическо изпълнение на възложените трудови
задължения. За да се установи, че едно лице осъществява трудова дейност
не е достатъчно наличието на сключен
трудов договор и разплащателната ведомост с начислено трудово възнаграждение за
времето, през което то е разполагало с болничен лист за временна
неправоспособност и за което е изплатено процесното обезщетение. Това е така,
защото сключеният трудов договор между жалбоподателката и „ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР“ ООД
не е самостоятелно основание за осигуряването на работника по чл. 4, ал. 1, т.
1 от КСО. Такива не са и начисляването
и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл.
5, ал. 4 от КСО от осигурителя, ако лицето реално не е осъществявало трудова
дейност.
По делото е представена разпечатка от Присъствена форма за отчитане явяване
и неявяване на работа през месец март 2021 г. от „ДЖЕНЕРАЛ ББРОКЕР“ООД, в която
е отразено, че тя се явявала на работа през спорния период. Този документ обаче
не съдържа данни за датата, на която е съставен, съответно за лицето, което го
е съставило и неговия подпис. Липсва и подпис на работника. С оглед на това съдът
намира, че не следва да се кредитира като надлежно съставен писмен документ,
който удостоверява по категоричен и безспорен начин обстоятелството, че М. Г.
се е явявала на работа през спорния период и е осъществявала трудова дейност.
По делото е разпитан свидетелят Д. Н. (фактически съпруг на оспорващата),
който категорично заявява, че по време на карантината те са били заедно в дома
си и тя не е била в състояние да изпълнява трудовите си задължения, както
поради заболяването, така и поради обстоятелството, че всички необходими
материали и документи са били в магазина, който не работел. Неговите обяснения
са последователни, непротиворечиви и житейски логични. В подкрепа на тях е и
постъпилата информация от работодателя, че през спорния период няма сключени
договори, изготвени оферти или други документи, свързани с трудовите задължения
на служителката.
Въз основа на това съдът прима, че липсва писмена следа или други
доказателства, които да установяват, че жалбоподателката реално е полагала труд
през процесния период. По своя характер това е положителен факт, обосновал
административния орган да постанови своя акт и съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в
негова тежест беше да го докаже. При липсата на доказателства в този смисъл, не
може да приеме, че парично обезщетение
за временна нетрудоспособност е получено без основание и в противоречие с
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО.
Наред с това следва да се отбележи, че недобросъвестността не се предполага, а трябва
да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на
административния акт. Както в оспореното решение, така и в потвърденото с него
разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на жалбоподателката
и съответно основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за да се постанови
възстановяване на паричното обезщетение. Не са посочени извършени от
осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение,
целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му
права.
Въз основа на така изложените фактически и правни изводи съдът намира, че решаващият
орган необосновано и неправилно е приел, че М. Г. неправомерно и недобросъвестно е получила
процесното обезщетение за временна нетрудоспособност. Оспореното решение следва
да се отмени като издадено в противоречие на материалния закон.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на сторените деловодни разноски.
Същите са своевременно предявени и
доказани в размер на 300, 00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-16-107/1 от 27.09.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
Разград, с което е потвърдено Разпореждане №РВ- 3-16-00975497 от 09.08.2021г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на М. Г. Г. от с.У., общ.Р. сумата от 300
(триста) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на
чл. 119 от КСО.
СЪДИЯ: /п/