№ 1488
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20243110106695 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред РС-Варна е образувано по предявени от „А.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Ц. И. Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в
размер на 1000,00 лв., представляваща изискуема главница по Договор за паричен заем №
274242, сключен на 18.02.2019 г., между „С.К.“ ООД и Ц. И. Б., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2023 г. до
окончателното й изплащане; сумата в размер на 274,28 лв., представляваща договорна лихва
за периода 18.02.2019 г. – 18.02.2020 г.; сумата в размер на 212,19 лв., представляваща
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва за периода
18.02.2020 г. – 19.12.2023 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за
покупко-продажба на вземания от 13.01.2022 г, които суми са предмет на Заповед №
288/22.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 16567/2023 г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
В исковата си молба ищецът, чрез процесуален представител юрк. Борис Тихолов
заявява, че ответницата е сключила Договор за потребителски кредит № 274242/18.02.2019 г.
със „С.К.“ ООД, по силата на който е получила в заем сумата от 1000,00 лв., срещу
задължение да я върне на 12 бр. вноски по 218,00 лв. в срок до 18.02.2020 г., при фиксиран
лихвен процент в размер на 40,05 %, както и ГПР от 48.49 %. Счита, че договорът отговаря
на императивните изисквания на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Заявява, че договорът е
сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, а дори да се приеме, че не е сключен по
електронен път, то договорът за заем е реален и се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за кредит, като дължи сумите от 1000,00 лв. главница, 274,28 лв. възнаградителна
лихва за периода от 18.02.2019 г - 18.02.2020 г., 212,19 лв. обезщетение за забава върху
1
непогасената главница в размер на законната лихва за периода 18.02.2020 г. – 19.12.2023 г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Поддържа, че е придобил вземанията по договора за
кредит с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г., за което
длъжникът е уведомен по настоящ адрес на 21.03.2022 година, както и със СМС на
посочения от него телефонен номер. В евентуалност се моли да се приеме, че ответникът е
уведомен за цесията с исковата молба. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ц. Б. е депозирала отговор на исковата молба
чрез назначения от съда особен представител адв. Б. Д., с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва сключването на договор, доколкото
ответницата не е подписала такъв, съответно липсва нейното съгласие. Излага се, че
ответницата не е запозната и не се е сългасявала и с Общите условия и такива не са
предоставени. В евентуалност сочи, че договорът е нищожен поради противоречие на
добрите нрави и ЗЗП в частта, в която се определя връщането на над 100 % от
предоставената в заем сума, като в месечната вноска е предвидена и неустойка без да са
налице основания за това. Поддържа, че възнаградителната лихва е завишена и противоречи
на добрите нрави, както и ГПР и неустойката уговорена в т. 6.1. Излага, че договорът се
явява и неравноправен по чл.143, ал.2, т.5 и т.2 от ЗЗП предвид уговорения отказ от страна
на потребителя от правото му да се откаже от договора в законния срок, при условие, че в
случая става въпрос за дистанционно сключен договор. Оспорва предоставянето на заемната
сума, като оспорва справката за нейното получаване. Поддържа, че не е уведомена за
цесията, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран за водене на настоящото
производство. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, редовно призован, не изпраща
законен представител, не се представлява. С писмена молба входящ № 89317/06.11.2024 г.
подадена от „А.Б.Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Борис Тихолов, ищецът
заявява, че поддържа исковата молба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, чрез назначения от съда
особен представител адв.Б. Д., оспорва иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 288/21.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, ВРС, 20-ти състав, по ч.гр.д. № 16567/2023г., ВРС е разпоредил длъжникът Ц. И. Б.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора „А.Б.“ ЕООД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата в размер на 1000,00 лв.,
представляваща изискуема главница по Договор за паричен заем № 274242 сключен на
18.02.2019 г., между „С.К.“ ООД и Ц. И. Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2023 г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 274,28 лв., представляваща договорна лихва за периода
18.02.2019 г. – 18.02.2020 г.; сумата в размер на 212,19 лв. представляваща обезщетение за
забава върху непогасената главница в размер на законната лихва за периода 18.02.2020 г. –
19.12.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем, в който е посочено, че между „С.К.“
ЕООД, ЕИК: ***, като заемодател и Ц. И. Б., като заемополучател е сключен договор за
паричен заем- „Кредирект“ № 274242, сключен на 16.02.2019 г. В договора са посочени
параметрите на заема, с който„С.К.“ ЕООД се задължава да предостави на ответника сума в
размер на 1000 лева; при ГПР 48,49 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; брой
вноски – 12 – дата на първо плащане 18.03.2019 г. и дата на последно плащане 17.02.2020 г.
и обща дължима сума в размер на 1274,28 лева. В договора е инкорпориран и погасителен
план. Посочена е и дължима неустойка в размер на 1341,72 лева, която се дължи от
заемополучателя, с оглед неизпълнението на чл. 6.1 от договора – да предостави поръчител
или банкова гаранция. В член 8 от договора е посочено, че договорът е съставен в два
2
еднообразни екземпляра и е подписан електронно, в съответствие с процедурата,
предвидена в Общите условия. В договора обаче липсва полагане на подписи на страните.
Приложени са и общи условия на „С.К.“ ООД за заеми „Кредирект“, като е посочено, че
същите са в сила от 08.03.2019 г. Доколкото процесният договор за кредит е сключен на
18.02.2019 г., то представените общи условия, които влизат в сила на 08.03.2019 г. не
намират приложение към процесния договор за предоставяне на заем и няма да бъдат
обсъждани от съда. В чл. 42 на общите условия е посочено, че заменят действащите до
08.03.2019 г. общи условия от 17.09.2018 г. По делото не са представени действащите към
момента на сключване на процесния договор за кредит общи условия. Също така
представените общи условия не са подписани от страните.
От договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 13.01.2022 г. се
установява, че „С.К.“ ООД, ЕИК: *** като цедент е прехвърлило процесното вземане към
„А.Б.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер. С договора цедентът упълномощава изрично
цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за
сключената цесия до длъжниците, съгласно чл. 99 от ЗЗД.
Към материалите по делото е приложено, уведомление за цесия изпратено от „А.Б.Б.“
ЕООД до Ц. И. Б., като няма данни същото да е било връчено на Ц. Б.. Предвид
обективираното в исковата молба искане, уведомлението за цесия изпратено от „А.Б.Б.“
ЕООД до Ц. И. Б., следва да бъде считано за връчено с исковата молба и приложенията към
нея.
С писмо входящ № 7791/27.01.2025 г. с подател „Изипей“ АД, същият уведомява
съда, че в качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и задължено лице по смисъла
на чл. 4, т. 2 от ЗМИП, „Изипей“ АД съхранява информация и документация за
предоставяните от него платежни услуги при спазване на сроковете на чл. 24, ал. 3 от
ЗПУПС, във връзка с чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМИП, а именно 5 години от извършване
на операцията /за случайни операции в брой на каси на дружеството/ и 5 години от
закриване на сметката /прекратяване на деловото отношение с дружеството/. В тази връзка,
за периода преди 01.01.2020 г. не се съхраняват данни и документи за предоставени от
„Изипей“ АД палтежни услуги, представляващи случайни операции по смисъла на ЗМИП.
Твърдяната да е извършена платежна операция е от 16.02.2019 г. и съответно е изтекъл
нормативният срок за съхранение на информация и платежни документи за случайни
операции. Съответно не е налична информация свързана с усвояването на паричния превод
от Ц. И. Б..
По делото е представен и лог файл, като е посочено, че същият е по договор за
паричен заем № 274242.
От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че експертизата е извършена въз основа на предоставена справка от „С.К.“ ООД
за получаване на сума по кредита, плащанията и задължението по договор за паричен заем
„кредирект“ № 274242/16.02.2019г. Вещото лице посчова, че съгласно Договор за паричен
заем № 274242/16.02.2019г. главницата по него е 1 000 лв. Кредитът е предоставен в брой
чрез каса на „ИЗИПЕЙ“ на дата 18.02.2019г. в размер на 1000,00 лв. от наредител „С.К.“
ООД в полза на Ц. И. Б. с вписано основание: „Паричен превод към „Изи Пей“ по заем съгл.
Дог. 274242“. Съдът не кредитира експертизата в частта, в която е посочено че сумата в
размер на 1000 лева е предоставена в брой на каса на „Изипей“ на 18.02.2019 г., с оглед на
информацията посочена в писмото с подател „Изипей“, че не се съхранява информация и
документация за предоставяните от него платежни услуги за посочената дата 18.02.2019 г. с
оглед изтичането на период по- голям от 5 години. Справката от „С.К.“ ООД за получаване
на сума по кредита, плащанията и задължението по договор за паричен заем „кредирект“ №
274242/16.02.2019г., въз основа, на която е изготвена експертизата, представлява частен
документ, който няма обвързваща съда материално-доказателствена сила. В останалата част
съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза като
обективно, пълно, дадено от лице притежаващо специални знания и във връзка с останалия
3
събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи наличието на
действително облигационно правоотношение между „С.К." ООД и Ц. И. Б.; изправността на
„С.К." ООД по възникналото правоотношение по предоставяне на заемната сума от 1000 лв.;
че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя съгласно чл.
8-11 ЗПФУР; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР; че е получено съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор;
основанието за начисляване на договорна лихва и размер на същата; изпадане на длъжника в
забава; валидността на сключения договор за цесия; надлежното уведомяване на ответника
за цесията; размера на всяко от претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 8-11 ЗПФУР се предвижда каква
информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от
договора, като информацията следва да се предостави на хартиен или друг траен носител.
Доколкото се твърди, че се касае за такъв договор, доставчикът следва да установи
спазването на предвидената в чл. 18 ЗПФУР процедура, която предвижда задължение за
доставчика да установи, че е изпълнил задължението си да предостави информация на
потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, а така също, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.
По делото липсват доказателства, които да установяват провеждането на
предвидената в чл. 6 ЗПФУР процедура и по-конкретно отправянето на предложението до
сключването на договора страните и използване изключително на средства за комуникация
от разстояние - едно или повече, и спазването на изискванията на чл. 18 ЗПФУР от страна на
доставчика. Наведените с исковата молба твърдения за сключване на договора по електронен
път не са подкрепени с доказателства. В рамките на заповедното и на исковото
производство са представени екземпляри от договора за кредит в обикновена писмена
форма, без положени подписи. Не се установява, че ответникът е кандидатствал за кредит
чрез онлайн платформа, че той действително е подал заявление до „С.К.“ ООД за отпускане
на кредит, какви са евентуалните заявени параметри на кредита, съответно приети и
подписани ли са договорът и ОУ от длъжника и породил ли е договорът действие. Не е
4
установено, че потребителят е дал съгласие за сключване на процесния договор за
потребителски кредит, като доказването на това обстоятелство е в тежест на доставчика,
поради което и при липса на такова доказване, не може да се направи категоричен извод за
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
кредит.
В настоящия случай ищецът не успя да докаже по безспорен начин сключването на
Договор за кредит № 274242/18.02.2019 г. между „С.К.“ ООД и ответника, както и реално
предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.
Представеният по делото договор за паричен заем „Кредирект“ № 274242 не е
подписан от ответника, съответно липсва доказателство за участието на ответника в
облигационно отношение по договор за заем със „С.К.“ ООД. Представените по делото
общи условия на „С.К.“ ООД за заеми „Кредирект“ също не са подписани от страните.
Същите са за период след 18.02.2019 г., когато се твърди да е сключен процесният договор за
кредит. По делото не се установи реалното предоставяне на заемната сума в размер на 1000
лева от страна на „С.К.“ ООД, чрез „Изипей“ АД, на кредитополучателя Ц. И. Б.. Справката
– лог файл по договор за паричен заем № 274242 е частен документ и не притежава
обвързваща съда материално-доказателствена сила за отразените в него обстоятелства,
съответно за отразеното, че сумата в размер на 1000 лева е изплатена от Изипей АД на Ц. И.
Б.. Извършеното плащане в размер на 370 лева на 18.03.2019 г. по сметка на „С.К.“ ООД,
което е отразено в съдебно-счетоводната експертиза не е установено от кого е извършено,
съответно не представлява извънсъдебно признание на Ц. И. Б., за сключването на договора
за кредит и за изпълнение на задължение по погасяването му.
Ищецът се позовава и на обстоятелството, че с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „С.К." ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б." ЕООД.
Сключването на договор за цесия между твърдения първоначален кредитор и цесионера не
доказва валидното възникване и съществуване на самото вземане.
По делото не се установи валидна облигационна връзка между „С.К.“ ООД и
ответника, по силата на която страните да са се договорили да сключат договор за паричен
заем. На следващо място не се установи и действително предаване на заемната сума на
заемателя. При липса на посочените елементи на облигационното правоотношение по
предоставяне на паричен заем същото се счита за невъзникнало, респективно предявените
искове за материални права, произтичащи от договора за заем, се явяват недоказани. При
недоказване на фактическия състав на договора за паричен заем, не може да бъде прието, че
ищецът е придобил от кредитора „С.К.“ ООД съответното вземане по договор за цесия на
основание чл. 99 от ЗЗД. Предявените искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 1000,00 лв.,
представляваща изискуема главница по Договор за паричен заем № 274242, сключен на
18.02.2019 г., между „С.К.“ ООД и Ц. И. Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2023 г. до окончателното й
изплащане; сумата 274,28 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.02.2019 г. –
18.02.2020 г.; сумата 212,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху непогасената
главница в размер на законната лихва за периода 18.02.2020 г. – 19.12.2023 г., които вземания
са прехвърлени на заявителя с Договор за покупко-продажба на вземания от 13.01.2022 г,
които суми са предмет на Заповед № 288/22.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16567/2023 г. по описа на ВРС, XX -ти състав,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В, срещу Ц. И. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в
размер на 1000,00 лв., представляваща изискуема главница по Договор за паричен заем №
274242, сключен на 18.02.2019 г., между „С.К.“ ООД и Ц. И. Б., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2023 г. до
окончателното й изплащане; сумата в размер на 274,28 лв., представляваща договорна лихва
върху главницата за периода 18.02.2019 г. – 18.02.2020 г.; сумата в размер на 212,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната
лихва за периода 18.02.2020 г. – 19.12.2023 г., които вземания са прехвърлени на „А.Б.Б.”
ЕООД с Договор за покупко-продажба на вземания от 13.01.2022 г, които суми са предмет на
Заповед № 288/22.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 16567/2023 г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6