РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12.11.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 806 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.127а, ал. 2 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила молба от М.С.А., с ЕГН ********** ***, в качеството си на майка и законен представител на малолетните Г.Г.Ц., ЕГН ********** и Ц.Й.Ц., ЕГН **********, против баща им – Й.Ц.Н., с ЕГН ********** ***, с която на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и даде разрешение за издаването на задграничен паспорт на децата и свободното им пътуване в чужбина, придружавани единствено от майката или изрично упълномощено от нея лице. Твърди, че ищцата и ответника са родители на малолетните Г.Г.Ц. и Ц.Й.Ц., видно от представеното по делото удостоверения за раждане на децата. Твърди се още, че с Решение № 364/24.06.2014 г. постановено по гр.д. № 209/2014 г. по описа на ЧРС брака между страните е прекратен с развод и упражняването родителските права над родените от брака деца са предоставени на майката. Твърди се, че от няколко години няма контакт с бащата на децата. Твърди се още, че децата се отглеждат изцяло от нея, като Г.Г.Ц. е със заболяване – "Флегома крурис синистра", за чието лечение е било необходимо престой в барокамера. Твърди, че тъй като работела в Австрия иска да направи консултация за лечение на детето и там. Твърди, че има необходимите средства за това. Твърди още, че отсъствието на ответника не й дава възможност да бъдат издадени необходимите документи/паспорт за задгранично пътуване на децата/. Твърди, че тази дезинтересованост на бащата е вредна за децата и не им дава възможност да пътуват, дори когато се касае за лечение. Моли съда да постанови решение, заместващо съгласието на бащата да пътуват в чужбина в държави от ЕС за период който съда определи, тъй като се касае за извършване на преглед и евенуално лечение на детето Г.Г.Ц. в тези държави, съпроводен от майката, както и да даде разрешение да им се издаде задграничен паспорт необходим и задължителен документ за пътуването им. Моли да й бъдат присъдени направените съдебни разноски. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът не се явява лично и не се представлява. Не взема становище по иска.

В качеството си на заинтересована страна Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Червен бряг, не се представлява. Представили са социален доклад, в който заявяват че иска за издаване на задграничен паспорт не нарушава правата и интересите на децата и е в техен интерес.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени от правна и фактическа страна следните обстоятелства:

По допустимостта на иска:

Не се спори по делото, а се установява от представеното копие на Решение № 364/24.06.2014 г. постановено по гр д. № 209/2014 г. по описа на ЧРС, че брака между страните е прекратен с развод и упражняването родителските права над родените от брака деца са предоставени на майката – ищца в настоящето производство.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката С.Б.А. – майка на ищцата и баба по майчина линия на децата, която заявява, че децата се отглеждат от майката и от нейното семейство. Бащата не е полагал никакви грижи за тях, като дори не се интересувал и не давал никакви пари за тяхната издръжка. Разказва, че след падането на Г. детето получило рана в областта на лявата подбедрица, като кракът му започнал да оттича, започнал да поддържа температура и заедно с ищцата започнали да го водят в различни клиники. Посетили са болницата в гр. Плевен, от където има епикриза, след това посетили Клиниката по инфекции и Клиниката по Изгаряния и пластична хирургия при деца гр. София - „Пирогов“ и тъй като ищцата периодично работи в Австрия има възможност да изведе детето, за да продължи лечението му там. Счита, че това пътуване на децата е наложително заедно с майка им, за да бъде прегледано детето в клиника в Австрия, където евентуално ще започне лечение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на децата, нужда и размер на издръжка за него, както и необходимостта от пътуването им в чужбина.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

С разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители за да бъде издаден паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители които не са в законен брак и хипотезата на родители които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители. С разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права.

По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на иска:

Чл. 127а от СК урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права, когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, като спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност.

В разглеждания правен спор децата се отглеждат от майката от раждането си, като същата намира, че е в интерес на децата те да може да излизат в чужбина.

Осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България. Съдът намира, че решението, уважаващо иска по чл.127а,ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата му като български гражданин да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Ето защо Съдът намира, че следва да даде възможност на децата да пътуват зад граница. Поради нежеланието на бащата в подходящата форма /декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за издаване на международен паспорт и децата да пътува извън пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По изложените съображения, съдът счита предявения иск за основателен и като такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на децата да бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване и им се разреши да пътуват извън пределите на Република България, придружавани от майка си, без да е необходимо за целта съгласието на бащата.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 125 лв., представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 123, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД и чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗБЛД, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на Й.Ц.Н., с ЕГН ********** ***, за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на малолетните деца Г.Г.Ц., ЕГН ********** и Ц.Й.Ц., ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител М.С.А., с ЕГН ********** ***, както и за получаване на същите.

РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл.11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде паспорт за задгранично пътуване на децата Г.Г.Ц., ЕГН ********** и Ц.Й.Ц., ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Й.Ц.Н., с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на децата Г.Г.Ц., ЕГН ********** и Ц.Й.Ц., ЕГН ********** да пътуват извън пределите на Република България многократно, придружавани от майка си М.С.А., с ЕГН ********** *** или от изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на детцата, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Й.Ц.Н., с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Й.Ц.Н., с ЕГН ********** *** заплати на М.С.А., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в общ размер на 125 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на дело в размер на 25,00 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: