РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 554
гр. Пловдив,
23 март
2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. и с участието на
прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм.дело
№ 1320 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по протест № 2586/2022 г. от
11.05.2022 г. на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, чрез прокурор Анелия
Трифонова, против Наредба за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на община Стамболийски, приета с решение №
12/12.03.2003 г., изм. и доп. с решение №4/24.01.2022 г., само по отношение на
чл.5, ал.2 в частта „… предварително представят в съответната общинска служба
документ, удостоверяващ неползването на услугата“, чл.17б, ал.1, т.1 в частта
„…до 30 ноември на предходната година, с дадено изрично съгласие за извършване
на проверки от данъчната и общинската администрация“, чл.17б, ал.1, т.3 в
частта „…трябва да представят в отдел „МДТ“ следните документи: удостоверение
от ВиК, удостоверение от Електроразпределение /ЕVN-Bulgaria/, удостоверяващи, че за този имот през последните три
месеца не е консумирана съответно вода, ел.енергия или данъчна фактура /сметка/
за консумирана вода и ел.енергия през последните три месеца“ и цялата
разпоредба на чл.17 б, а.1, т.3.1. В случаите, когато заявителят не представи
указаните в Наредбата удостоверения или сметки, имота не се свобождава от
заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.
Посочено е, че с подзаконовия нормативен акт
се въвеждат допълнителни условия за неначисляване на такса за събиране и
транспортиране на отпадъци, което не е предвидено в нормативния акт от
по-висока степен ЗМДТ.
Иска се да бъдат отменени като незаконосъобразни
цитираните части от гореизброените разпоредби.
В съдебно заседание, явяващият се прокурор
иска постановяване на съдебен акт в съответствие с представените писмени доказателства,
както и да бъдат присъдени сторените от Окръжна прокуратура Пловдив разноски.
Ответникът – Общински съвет – Стамболийски,
редовно призован, се представлява от адвокат А., която също иска постановяване
на съдебен акт в съответствие с приетите по делото писмени доказателства. Не се
претендират разноски.
В изпълнение на задължението по чл. 188 от АПК,
съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1
и ал. 2 от АПК
чрез обявление, обнародвано в ДВ бр. 47/24.06.2022 г., като копие от
обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в
Интернет страницата на Върховния административен съд. По делото няма
присъединили се или встъпили лица съгласно чл. 189, ал. 2 от АПК.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, както и
след проверка по реда на чл. 168, във
връзка с чл. 196 от АПК,
съобразяване нормата на чл. 192а АПК,
приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, като
подаден срещу разпоредба от нормативен административен акт, която самостоятелно
подлежи на съдебен контрол на основание чл. 185, ал. 2 от АПК. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2
и чл. 8 от ЗНА,
както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, представлява подзаконов нормативен акт. Съобразно
разпоредбите на чл. 185, ал. 1
и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно
оспорване пред съда, като предвид нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК това може да се осъществи с протест на прокурора.
Предмет на оспорване в настоящото
производство са конкретни разпоредби от
подзаконовия нормативен акт, действащ на територията на Община гр.Стамболийски,
които разпоредби (както и целият нормативен акт) са с многократно правно
действие и относима към неопределен и неограничен брой адресати, поради което
същата има нормативен характер.
Разгледан по същество, след преценка на
доказателствения материал по делото, валидността и законосъобразността на
оспорения акт, както и предвид основанията по чл. 146, във
връзка с чл. 196 от АПК,
протестът е основателен по следните съображения:
На първо място, съдът намира за нужно да
посочи, съобразявайки влязло в сила решение № 2515 от 23.12.2022 г. по адм.дело № 2504 по описа на
Административен съд Пловдив за 2022 г., с което съдът е отменил по оспорване, инкорпорирано в Заповед №
АК-04-6/28.09.2022 г. Областния управител на Област Пловдив, подадена по реда
на чл.45, ал.4
и ал.12 ЗМСМА, Решение № 120, взето с Протокол № 9/29.08.2022г. на Общински
съвет Стамболийски, с което са отменени разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл.17б
ал.1 т.1, т.3, т.3.1 от Наредба за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Стамболийски и е допълнено Приложение
№3 от нея, че процесните норми са действащи, съответно подаденият срещу тях
протест е допустим за разглеждане.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет, в изпълнение на своите правомощия
по чл. 21, ал. 1, т. 1 - 25 от ЗМСМА,
може да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. В този смисъл, Наредбата е приета от компетентен орган – Общински
съвет – град Стамболийски.
Нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА регламентира, че наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен, а според чл. 8 от същия закон всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2
и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни
актове разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон
органи, в какъвто смисъл е и по - общата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1,
във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни
актове, с които да урежда, съобразно нормативни актове от по - висока степен,
обществени отношения с местно значение.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, общинският съвет определя размера на местните такси,
което според чл. 9 от ЗМДТ,
във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА
и чл. 76, ал. 3 от АПК е под формата на нормативен административен акт. В този смисъл
общинският свет е компетентен да приема подзаконови актове от местно значение,
с които да определи местните такси и цени на услуги, какъвто акт е Наредбата,
част от която се оспорва с процесния протест. Нормотворческите правомощия на
общинския съвет могат да се проявят по отношение обществените отношения с
местно значение, които обаче не са уредени с нормативни актове от по-висока
степен.
В случая се протестират разпоредби от
подзаконовия нормативен акт поради противоречие с нормата на чл.71 от ЗМДТ, в
която точно и ясно са регламентирани хипотезите на недължимост на таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване.
От текста на
цитираната законова разпоредба се установява, че законодателят не обвързва
освобождаването от събирането на таксата с други условия, освен тези, регламентирани
в горепосочената норма. В тази връзка, с ПЗНА следва да бъде предвиден реда, по
който става освобождаването от събирането на такса, но не следва в ПЗНА да се
поставят допълнителни ограничителни условия за цлета, извън тези по закона.
Това налага
извода, че посредством оспорените части от Наредбата, а именно чл.5, ал.2 в
частта „… предварително представят в съответната общинска служба документ,
удостоверяващ неползването на услугата“, чл.17б, ал.1, т.1 в частта „…до 30
ноември на предходната година, с дадено изрично съгласие за извършване на
проверки от данъчната и общинската администрация“, чл.17б, ал.1, т.3 в частта
„…трябва да представят в отдел „МДТ“ следните документи: удостоверение от ВиК,
удостоверение от Електроразпределение /ЕVN-Bulgaria/, удостоверяващи, че за този имот през последните три
месеца не е консумирана съответно вода, ел.енергия или данъчна фактура /сметка/
за консумирана вода и ел.енергия през последните три месеца“ и цялата
разпоредба на чл.17 б, а.1, т.3.1. се поставят допълнителни изисквания, с които
незаконосъобразно се стесняват предпоставките, предвидени в закона, както и
неоснователно, незаконосъобразно се ограничават правата на лицата да бъдат
освободени от таксите за услуги по чл. 62, т. 1
и чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, когато е налице хипотезата на неползване на имота
през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с
наредбата по чл. 9 от ЗМДТ
за Община гр.Стамболийски, от задълженото лице до 31 октомври на предходната
година в общината по местонахождението на имота.
В тази връзка се налага изводът, че чл.5,
ал.2 в частта „… предварително представят в съответната общинска служба
документ, удостоверяващ неползването на услугата“, чл.17б, ал.1, т.1 в частта
„…до 30 ноември на предходната година, с дадено изрично съгласие за извършване
на проверки от данъчната и общинската администрация“, чл.17б, ал.1, т.3 в
частта „…трябва да представят в отдел „МДТ“ следните документи: удостоверение
от ВиК, удостоверение от Електроразпределение /ЕVN-Bulgaria/, удостоверяващи, че за този имот през последните три
месеца не е консумирана съответно вода, ел.енергия или данъчна фактура /сметка/
за консумирана вода и ел.енергия през последните три месеца“ и цялата разпоредба
на чл.17 б, а.1, т.3.1. от Наредбата противоречат на разпоредба от нормативен
акт от по - висока степен, а именно чл. 71 от ЗМДТ,
поради което настоящият тричленен състав на съда намира така оспорените части
от Наредбата за незаконосъобразни поради противоречието им с материалноправни
разпоредби от по – висок ранг и тази части следва да бъде отменени.
С оглед изложеното протестът като основателен
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдена Община гр. Стамболийски като
юридическо лице, да възстанови на Окръжна прокуратура Пловдив направените
съдебни разноски в размер на 40 лева, представляващи заплатена такса за
обнародване на оспорването в "Държавен вестник".
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, троен състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура
Пловдив разпоредбите на чл.5, ал.2 в частта „… предварително
представят в съответната общинска служба документ, удостоверяващ неползването
на услугата“, чл.17б, ал.1, т.1 в частта „…до 30 ноември на предходната година,
с дадено изрично съгласие за извършване на проверки от данъчната и общинската
администрация“, чл.17б, ал.1, т.3 в частта „…трябва да представят в отдел „МДТ“
следните документи: удостоверение от ВиК, удостоверение от Електроразпределение
/ЕVN-Bulgaria/, удостоверяващи, че за този имот през последните три
месеца не е консумирана съответно вода, ел.енергия или данъчна фактура /сметка/
за консумирана вода и ел.енергия през последните три месеца“ и цялата
разпоредба на чл.17 б, а.1, т.3.1. „В случаите, когато заявителят не представи
указанит в Наредбата удостоверения или сметки , имота не се освобождава от
заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване“ от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на община Стамболийски, приета с
решение № 12/12.03.2003 г., изм. и доп. с решение №4/24.01.2022 г.
ОСЪЖДА Община гр.Стамболийски да заплати на Окръжна
прокуратура Пловдив направените по делото разноски в размер на 40 лева.
Решението може да се обжалва пред ВАС с
касационна жалба/протест в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 194 от АПК,
ако няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от
второинстанционния съд, съдебното решение да се обнародва по начина, по който е
бил обнародван актът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: