Р Е
Ш Е Н
И Е
№188
гр. Шумен,
02.08.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на втори юли, две хиляди
и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
Членове: 1. З.Иванова
2. Н.Цветанкова
при секретаря С.
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №95 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №399/20.12.2018г. по гр.д.№.№753/2016г. , Районен съд- Нови пазар е отхвърлил
предявените от Ж.А.Й. с ЕГН **********, постоянно пребиваваща в Р. Турция, действаща по
делото чрез своя настойник А.К.Й. искове
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК , за признаване за установено по отношение на ответника „Бул Юнион Комерс“
ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. ..., с управители П.Н.П.и В.Н.П.,
че е собственик на 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти : 1/ нива
с площ от 11,497 дка, трета категория, разположена в м. „Т“, представляваща
имот № 035004 по плана за земеразделяне на с. Т.И., при граници: имоти с №№
000357, 035009, 035008, 03505 и 2/
нива с площ от 35,995 дка, трета категория, разположена в м. „К.Е.“,
представляваща имот № 046064 по плана за земеразделяне на с. Т.И., при граници:
имоти с №№ 000354, 046065, 046063. Осъдена е да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 1 500 лева .
Недоволна
от постановеното решение е останала ищцата , която го обжалва , като
твърди, решението е недопустимо,
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в
жалбите й, с оглед на което моли съдът да го отмени
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна
„Бул Юнион Комерс“ ООД изразява становище, че решението е правилно и моли
да бъде потвърдено. Претендира разноски .
Третото
лице –помагач на страната на ответника „Омега агро инвест“ ЕООД също счита , че първоиннстанционният съд
е постановил правилно решение .
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.124,ал.1 от ГПК
– положителни установителни искове ,
предявени от Ж.А.Й., ЕГН **********
действаща чрез настойника си А.К.Й. , за признаване за установено спрямо
ответника „Бул Юнион Комерс“ ООД, че е собственик на 1/6 ид.ч.от следните недвижими имоти: 1/ нива с площ от 11,497 дка, трета
категория, разположена в м. „Т“, представляваща имот № 035004 по плана за
земеразделяне на с. Т.И., при граници: имоти с №№ 000357, 035009, 035008, 03505
и 2/ нива с площ от 35,995 дка, трета
категория, разположена в м. „К.Е.“, представляваща имот № 046064 по плана за
земеразделяне на с. Т.И., при граници: имоти с №№ 000354, 046065, 046063.
В
исковата молба е посочено , че, ищцата е наследник на А.М.Х., починал на 22.11.1995 г. и като такава има право на 1/6 ид.ч.
от неговото имущество, в това
число и процесните имоти . Ищцата сочи, че е трайно установена и живее в РТурция и до 2001/2002 г. Имотите
били обработвани от брат й Н.А.М., но никой от останалоите наследници не
е претендирал рента или някаква наеман цена. Ищцата заявява
, че през 2007 г. или 2008 г., когато се завърнала в Р България узнала от брат си, че е
отдал нивите дългосрочно под наем и тя не може да си служи с тях. В последствие узнала, че през 2006 г. брат й е продал нивите. Твърди, че при продажбата бил използван документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници,
в което
брат й Н.А.М. бил посочен за единствен наследник на общия
наследодател само брат й Н.. Така с НА № 116, том
.., дело № ../2006 г. по описа на СВп Нови пазар, брат й Н.А.М., чрез
представителят си Р.К.К.е продал на лицето Ж.М.К. (майка на Р.К.) процесните земеделски земи. Последната продала земите на „Омега
агро“ ЕООД с НА № 134, том , дело № /2007 г. по описа на СВп Нови пазар. С НА №
77, том .., дело № /2009 г. по описа на СВп Нови пазар земите били продадени на „Омега агро инвест“ ЕООД. Последният
през 2010 г. с НА № 170, том , дело № /2010 г. по СВп Нови пазар е извършил
замяна на недвжими имоти, в резултат на която земите са станали собственост на
ответника „Бул Юнион Комерс“ ООД.
В
отговора по чл.131 от ГПК , депозиран пред НпРС ответникът заявява , че е
собственик на имотите ,т.к. в негова полза е изтекла придобивна давност от 5
години. Твърди, че от придобиването на имотите през 2010 г. само дружеството е владяло
имотите лично, непрекъснато и
необезпокоявано като прави възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС вр.чл. 82 от ЗС, вр. чл. 70, ал.1 от
ЗС, т.к от момента на продажбата на имотите с нотариалният акт от 05.02.2007
г.до завеждане на делото (01.12.2015 г.) са изминали близо 9 години. Излагат се
мотиви, че както те самите, така и техните праводатели следва да се считат за
добросъвестни владелци, тъй като индикации, че първоначалният прехвърлител . Н.
М.не е бил единствен собственик на имотите. Считат, че са налице основанията за
присъединяване на владението на трите дружества, които в годините са се
легитимирали като собственици без да знаят, че първоначалният прехвърлител – Н.А.М.
– не е бил собственик. При условия на евентуалност ответникът прави възражение
за изтекла придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. чл. 82 от
ЗС, т.е. поради изтекла дългата 10-годишна давност за недобросъвестните
владелци.
По
делото е привлечено като трето лице помагач и „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК ,
със седалище и адрес на управление гр. П..., представлявано от управителката Й.Г..
Същите са встъпили в участие по делото и са представили становище, в което
твърдят, че и те, и техните праводатели са добросъвестни владелци. Именно
поради представеното по първата прехвърлителна сделка удостоверение за
наследници с невярно съдържание, те е нямало как да узнаят, че Н.А.М. не е бил
собственик на целите имоти и че има и други наследници на А.М.Х..
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа и
правна страна следното : Между страните не е налице спор и се установява от
представените пред НпРС писмени доказателства , че А.М.Х. с ЕГН ********** от с. Т.И. - наследодател
на ищцата е възстановено право на собственост върху : 1/ нива с площ от 11,497 дка, трета категория, разположена в
м. „Т“, представляваща имот № 035004 по плана за земеразделяне на с. Т.И., при
граници: имоти с №№ 000357, 035009, 035008, 03505 и 2/ нива с площ от 35,995
дка, трета категория, разположена в м. „К.Е.“, представляваща имот № 046064 по
плана за земеразделяне на с. Т.И., при граници: имоти с №№ 000354, 046065,
046063. След смъртта си , собственикът , видно от представеното удостоверение
за наследници и е оставил за наследници шестте си деца – ищцата Ж.А.Й. , А.А.М., Ф.А.М., , Н.А.М.,
В.А.Б.и В.А.М.., които съгласно чл.5 от ЗН , наследяват равни дялове или по 1/6
ид.ч. Следователно със смъртта на наследодателя , ищцата е станала собственик
на претендираната от нея 1/6 ид.ч. от земеделските земи . През 2006г. единият
от наследниците – брат и Н.А.М. ,
легитимирайки се като единствен наследник , чрез пълномощника си Р.К.К., продал на майка си Ж.М.К. земеделските земи
,
за което е съставен нотариален акт №116, том ..,
дело № ../2006 г. по описа на СВп Нови пазар. Безспорно , при липса на доказателства
в обратен смисъл , към момента на отчуждаването на имотите , продавачът Н.А.М. е
бил собственик единствено на наследената 1/6 ид.ч. от имотите , в останалата
част , сделката не е породила целения траслативен ефект. Приобретателят Ж.М.К. , видно от нотариален акт № 134, том , дело
№ /2007 г. по описа на СВп Нови пазар продала земеделските земи на „Омега агро“ ЕООД , като последният го и прехвърлил чрез нотариален
акт № 77, том ..,
дело № /2009 г. по описа на СВп Нови пазар на „Омега агро инвест“ ЕАД. В резултат на
извършена с нотариален акт № 170, том , дело № /2010 г. по СВп Нови пазар, вписан на
22.12.2010 г. последните извършили замяна на недвижими имоти с ответника „Бул Юнион Комерс“ ООД.
След като първоначалният приобретател Ж.М.К. не е
придобила в пълен обем собствеността върху имотите , тя не е могла да ги
отчужди . Ето защо въз основа на
възмездните сделки , ответникът е станал собственик само на 1/6 ид.ч. ,
собственост на първоначалния праводател Н.А.М..
Аргументирайки
се описаната хронология , ответникът заявява
възражение за придобиване на имотите , респ. спорната 1/6 ид.ч. по силата на
изтекла в негова полза придобвивна давност от 5 години . Претендира, че е
добросъвестен владелец , като се позовава присъединяване на владението
осъществено от частния му праводател. Съдът намира възражението за основателно
, счита , че ищцата е загубила собствеността върху процесните имоти , т.к. тя е
придобита от ответника поради изтекла в
негова полза придобивна давност от 5 години . Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост
или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през
определен период от време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да
бъде установено владение върху един имот.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и
включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен
елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на
собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение
на десет години, като ал.2
от същата разпоредба гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение
на пет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои. Според
чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е достатъчно да е
съществувала при възникване на правното основание. В чл.69 от ЗС е установена
презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Тя обаче не важи в отношенията между сънаследници. Чл.81 от
ЗС предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от шест
месеца, давността се прекъсва, а чл.83 от с.з. презумира, че, който докаже, че
е владял в различно време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не
се докаже противното. Според правната теория и трайна съдебна практика, включая
задължителна, като елемент от придобивната давност, владението трябва да
е постоянно, непрекъснато, спокойно ( да не е установено и поддържано с насилие
), явно ( да не е установено и поддържано по скрит начин ), несъмнително ( да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене ), да няма инцидентен характер и да е от
такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Съдът счита , че от събраните пред районния съд доказателства,
са установени всички елементи на фактическия състав на добросъвестното владение
, което води до придобиване на
собствеността върху имот . Не е спорно и е доказано събраните писмени и гласни
доказателства , че както ответникът , така и предходните приобретатели на
имотите са осъществявали фактическа власт върху имотите – лично или чрез
другиго . Не са налице доказателства ,
че фактическата власт е прекъсвана , не е оборена презумпцията по чл.69 от ЗС .
От друга страна , по делото не са представени доказателства – което е в тежест
на ищеца , че ответникът или предходните приобретатели са знаели , че придобиват от несобственик
. При първоначалната сделка , продавачът
се е легитимирал като единствен собственик на имота с валиден от външна страна
документ – удостоверение за наследници, в което е бил вписан като единствен
собственик . Разпределението на доказателствената тежест по делото не позволява съдът да извърши предположение,
че купувачът по първата сделка е знаел ,
че документът е с невярно съдържание , респ. че част от имота не е собственост
на продавача . Както правилно е отбелязал районниат съд , дори и да съществува
индиция , че е възможно първият купувач Ж.М.К. да е знаела , че
купува от несобственик ( поради обстоятелството , че пълномощникът на продавача
Р.К.К.и първият купувач
са в близка роднинска връзка – син и майка ) , това не се отнася за следващите
приобретатели . Купувачът Ж.М.К. се е легитимирал като собственик пред последващия купувач „Омега агро“ ЕООД с валиден от външна страна документ
за собственост , същото важи и за
последващите сделки . ето защо съдът намира , че в полза на ответника е изтекла придобивна
давност , като с оглед изложените по-горе обстоятелства , може да се приеме ,
че както неговите праводатели , така и той е бил добросъвестен владелец , в
резултат на което е придобил претендираната от ищцата 1/6 ид.ч. от имотите .
Поради съвпадение на фактическите и правни изводи
изложени в обжалваното решение , ШОС намира , че същото следва да бъде
потвърдено .
На основание чл.78 от ГПК на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени извършените деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 1200 лева .
Третото лице помагач е представило списък на разноските ,
но не е направено изрично изскане за присъждането им. Дори и да се приеме , че
такова е налице , същото е неоснователно , т.с. съгласно чл.78,ал.10 от ГПК не
му се присъждат разноски.
Водим
от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№399/20.12.2018г. по гр.д.№.№753/2016г. , Районен съд- Нови пазар , с което са
отхвърлени предявените от Ж.А.Й. с ЕГН **********, постоянно пребиваваща в Р. Турция,
действаща по делото чрез своя настойник А.К.Й., искове по чл.124,ал.1 от ГПК ,
за признаване за установено спрямо „Бул Юнион Комерс“ ООД с ЕИК , със седалище
и адрес на управление гр. ..., с управители П.Н.П.и В.Н.П., че е собственик
на 1/6 ид.ч.от следните недвижими имоти:
1/ нива с площ от 11,497 дка, трета
категория, разположена в м. „Т“, представляваща имот № 035004 по плана за
земеразделяне на с. Т.И., при граници: имоти с №№ 000357, 035009, 035008, 03505
и 2/ нива с площ от 35,995 дка, трета
категория, разположена в м. „К.Е.“, представляваща имот № 046064 по плана за
земеразделяне на с. Т.И., при граници: имоти с №№ 000354, 046065, 046063.
ОСЪЖДА Ж.А.Й. с
ЕГН **********, постоянно
пребиваваща в Р. Турция, действаща по делото чрез своя настойник А.К.Й. ***
Комерс“ ООД с ЕИК , сумата 1200 (хиляда и двеста) лева – деловодни разноски във
въззивното производство .
Делото
е разгледано и решено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. П..., представлявано от управителката Й.Г..
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на предпоставките на чл.280,
ал.1 и 2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.